04 декември 2017

Лично! Строго секретно!


 
 
 
Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

 
 
 
 
№ 217

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1910. Екз. ед.

26.6.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(19-25 юни 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА [Повтаряща се информация – б. съст.]

НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на VІ управление – ДС, продължава задълбочаването на противоречията между отделните активисти на „Клуба”. В техни среди с неудовлетворение се правели оценки, че „Клуба” се разделил на „фракции” – ултралеви, ултрадесни, леви, десни, център и пр. Във връзка с това някои предлагали да се създаде „Координационен център гласност”, който да осъществява връзката между всички неформални структури и групи в страната, „нямащи отношение към турския въпрос”. Една от задачите на „центъра” щяла да бъде „да се анализира всичко разгласявано от средствата за масова информация и да се оценява доколко отразява действителността”. Деец на „Клуба” съжалявал, че някои негови съмишленици се доближавали твърде много до „Независимото дружество за защита правата на човека”, на което „тотално липсвали цивилизованост и интелект”. По-умерени участници в „Клуба” продължавали да критикуват крайните позиции на Желю Желев и считали, че си е „позволил много с интервюто пред „Франс прес”.

В резултат на успешно проведени оперативно-превантивни мерки е осуетена сбирка на „софийската група на дружеството”.

Главно следствено управление на МВР е привлякло към наказателна отговорност като участници по делото срещу Тренчев, Колев, Запрянов и свещеник Христофор Събев от В. Търново, „председател” на т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” и Асен Николов, от с. Долно Изворово, Казанлъшка община, деен участник в „дружеството” за подстрекателска дейност и престъпления срещу реда и управлението.

По данни на VІ управление – ДС участници в движението „Екогласност” засилвали в последно време действията си за обществено признаване и изяви. Подготвяли организирането на „трудова бригада” за почистване алеи в Парка на свободата в столицата, с което целяли да покажат пред обществеността, че „Екогласност” съществува и работи и да извоюват правото му на „самостоятелна структура”. „Бригадата” следвало да се използва и като прикритие за събиране на участници в разформирования ОКЕЗР, с някои от които влезли във връзка. Христо Смоленов, активист на „Екогласност”, правел опити да установи контакт с английски гражданин, президент на организацията „Грийн пийс” за оказване на съдействие. В разпространена до отделни граждани „Информация” накратко се описвали целите и задачите на „Екогласност” и списък на управителния му съвет. Подчертавало се, че активистите на „движението” се стремели към „дълбоко социално-екологично преустройство” върху основата на „екологична гласност и демократичен публичен контрол над екологичната политика в страната”. (Под ръководството на VІ управление – ДС са осъществени и са в ход допълнителни оперативно-превантивни мероприятия.)

Петър Слабаков, актьор в Държавния сатиричен театър, участник в ОКЕЗР и активист на „Екогласност”, изготвил и разпространил в театралните среди протестно писмо с искане да се увеличат заплатите на техническия и сценичен персонал. Отправял апел към всички театри в страната да се присъединят към призива му. Инициативата на Слабаков е подкрепена със събиране на подписи от работещи в театрите в Благоевград и В. Търново. Този пример вероятно ще бъде последван и другаде, което може да доведе до демонстративни изяви на недоволство. Шесто управление – ДС предлага да бъде информиран др. Г. Йорданов. Уведомено е ръководството на Съюза на артистите в България за отношение.

Прихванато е писмо до висши държавни инстанции, подписано от 22 бивши членове на БЗНС (о), които призовават да бъдат реабилитирани всички „произволно репресирани и осъдени след 1945 г. демократични граждани и членове на БЗНС, на първо място Никола Петков”. От извършената експертиза е установено, че материалът е изписан от бивш деец на земеделската опозиция, на оперативен отчет в общинско управление на МВР в гр. Раднево, Хасковска област. В ход са превантивни действия.

След проведени от Софийското градско управление на МВР енергични оперативно-издирвателски мероприятия беше разкрита авторката на разпространявани листовки и анонимни писма против партийното и държавно ръководство и социалната политика на БКП – Лиляна Биволарова, 57-годишна, безпартийна, с полувисше образование, до пенсионирането й библиотекарка в „Института по металолеене и леярска техника” – София. При проведената беседа порицала нелоялните си действия, които били мотивирани от несъгласието й с онова, което се правело от правителството за социалното осигуряване на гражданите с ниски доходи и от неудовлетворени лични амбиции.

На международната конференция „Младежта и социалната мобилност”, проведена във Варна, Валери Луков, зав. секция във Висшата комсомолска школа, застъпил становище, че БКП пречела на ДКМС да се развива. Във връзка с това заявил, че при проведено изследване 70 процента от анкетираните младежи поддържали идеята за официално създаване на „други младежки организации”.

 

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. ед. – др. Министър, Размн. в 39 екз. и изпратена по списък, Изпълнил: Ч. Кираджиев, Написала: И. Гюнова – 964, 24.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 134-146 (л. 136-140 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 218

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 547. Екз. № 2, 29.06.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(19-25 юни 1989 г.)

София

1.       ОБЩАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Посещението на др. Тодор Живков в СССР и разговорът му с др. Михаил Горбачов породиха значителен интерес сред нашата общественост. С удовлетворение се коментират оценките за изключително деловия и плодотворен характер на разговорите, за пълното съвпадане на позициите по всички основни проблеми на преустройството в СССР и НРБ, на социалистическата общност и международното положение.

Всеобщо е мнението, че срещата още веднъж е откроила приноса на двете страни за оздравяване на политическия климат в Европа и света и намеренията на двете партии и държави да продължат неотклонно да работят в това направление.

От трудови колективи в различни сфери на обществената дейност продължава да се изразява широка подкрепа на предприетите мерки за стабилизиране на икономиката в районите с компактно население с възстановени имена и за даване на твърд отпор на антибългарската пропаганда на Турция. Счита се, че излъчената по Българската телевизия пресконференция по категоричен начин е потвърдила устната и хуманна позиция на нашата страна и отново е показала на цялата световна общественост новите подходи на българското правителство в практическата реализация на Виенските договорености.

В изпълнение на дадените указания съвместно с областните и общинските народни съвети са внесени необходимите разчети за регулиране режима на заминаване на лицата и съобразяването му със социално-икономическите интереси на съответните райони и пропускателната способност на пътищата и граничните пунктове.

2.       НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖИ.

Продължава провеждането на необходимите превантивни, оперативни и следствени действия за неутрализиране на нелоялната и вражеската дейност на активисти от т. нар. „независими структури”. Своевременно се информират съответните партийни, административни и обществени органи за вземане на изпреварващи организационни и идеологически мерки и отстраняване на условията за извършване на нелоялни замисли и намерения.

Придобити са данни, че Христо Смоленов, активист на „Екогласност”, възнамерявал да установи контакт с М. Тагарт, президент на организацията „Грийн пийс”, който се очаква да пристигне у нас във връзка с предстоящото провеждане в София в края на юни заседание на Управителния съвет на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството. Смоленов очаквал да получи от него информация за плановете на „Грийн пийс” относно страните от Източна Европа и най-вече за екологичните проблеми на Черно море.

Петър Слабаков, актьор от Държавния сатиричен театър в София, изготвил и разпространил в театралните среди протестно писмо с искане да се увеличат заплатите на техническия и среден персонал, което било обещано от САБ преди конгреса на съюза. Отправил апел към всички театри в страната да се присъединят към призива му. Инициативата на Слабаков била подкрепена чрез събиране на подписи от работещите в театрите в Благоевград и В. Търново. По случая е уведомено ръководството на САБ.

На международната конференция „Младежта и социалната мобилност”, проведена във Варна, Валери Луков – завеждащ секция във висшата комсомолска школа, застъпил становище, че ДКМС сега бил в криза, а БКП пречела на комсомола да се развива, поради което „младежката активност се съединявала с авангардната роля на интелигенцията”. Заявил, че при проведено изследване 70 процента от анкетираните младежи поддържали идеята за официално създаване на други младежки организации.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВРАЖЕСКА ЕМИГРАЦИЯ

Получени са данни, че в изказванията си лидерите на вражеските емигрантска организация „Български национален комитет” (БНК) се чувствала сериозна загриженост за ефективността на тяхната „борба”. Отчитала се необходимост от промяна в бъдещите им действия, стратегия и тактика. Желанието им да установят пряк контакт със „създадените неформални групи в България” не можело да се реализира, тъй като емигрантите били изостанали и липсвали подходящи за тази цел хора. Въпреки решението им да се внася и разпространява в България пропагандна литература, досега не успели да направят нищо. Разчитали предимно на транзитно преминаващи през страната турци и пощенския канал, но пратките почти не стигали до получателите. При това чуждите граждани се ангажирали в такава дейност само срещу заплащане, а БНК в момента не разполагал със средства, поради което се обмислял и въпросът за издействане на парична помощ от обществени и други организации и служби в западни страни.

Ценко Барев, лидер на „Българското освободително движение” (БОД), считал, че „изградените в България комитети на интелигенцията и други структури, които ратували за преустройство и гласност, всъщност били инструменти на комунистите”. Изразил отрицателното си отношение особено към т. нар. Независимо дружество с ръководител Илия Минев. Изказал симпатиите си към Петър Манолов, когото БОД „отглеждало”.

 

МИНИСТЪР: Х (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 974/26.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 182-188. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 219

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 542. Екз. № 3

27.6.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Замисли и намерения на т. нар. Движение „Екогласност”

 

След своевременното информиране на партийните и държавните органи в столицата и предприетите съвместни мероприятия беше осуетена замислената от активисти на „движението” „екобригада” в Парка на свободата. Под формата на трудов ден се целеше да се възроди идеята на Обществения комитет за екологична защита на гр. Русе (ОКЗЕР) и се разгласи сред обществеността съществуването на „Екогласност”, неговите задачи, чрез което да се подпомогне регистрирането и официалното му признаване.

В обявения ден (25 юни) на сборното място се събраха само 30 души, които без да осъществяват демонстративни изяви, се разотидоха. Двама от присъстващите носеха фланелки с надпис „Екогласност”.

Постъпи информация, че на 23 юни т. г. е проведено общо събрание, на което членовете на „движението” обсъждали отказа на представител на СНС за организирането на „екобригадата”, което оценили като „нелогично”.

Разискван бил въпросът и било решено да се организира издаването на самостоятелно списание – орган на „Екогласност”.

Присъствалите на събранието Пламен Даракчиев от т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” и отец Иван Бонев от Кърджали предложили да се приеме апел от името на „движението” в подкрепа на Христофор Събев и Константин Тренчев. Апелът бил подписан от 15-16 души, но не от основните членове на „Екогласност”.

Разгледани били и проблемите около екологичното състояние на Черно море, реките Дунав и Места, квартал „Мусагеница” в София. Водели се разговори и за доставката на „радиоактивни” тютюни от Италия, което активно проучвали.

Георги Аврамов съобщил, че Управителният съвет на „Екогласност” очаквал регистрацията на „движението” и разчитал на „диалог” с властите. Христо Смоленов изразил мнения, че създаващите се политически комитети към общините били „казионни учреждения” и не бивало да се участва в тях. „Екогласност” трябвало да запази „самостоятелност” и да си действа - независимо дали ще бъде регистрирана, или не.

Получени са данни, че има вероятност за образуване на филиали на „движението” в Русе и Бургас.

Всичко дава основание да се предположи, че ще продължат опитите на активистите на „Екогласност” за разширяване на неговото влияние, включително и в страната, както и за официалното му признаване. Реална е опасността лица от други „независими структури” да се насочат към членство в „движението”, под чието прикритие да осъществяват своите замисли. (Такива разговори са водени между членовете на т. нар. Клуб за защита на гласността и преустройството в България.) Това може да доведе до въвличането на „Екогласност” в политически действия и акции.

Считам, че в настоящия момент трябва да се избегне регистрирането на „Екогласност” и се търси въздействие главно с политически средства. В това отношение да продължат мероприятията на партийните, държавните и обществените органи за овладяване на позиции в ръководството на „движението” и насочването му за присъединяване към политическите комитети и екологичните структури на Отечествения фронт и Българската академия на науките.

Активни мерки следва да се предприемат във връзка с предстоящата (16.Х-3.ХІ среща по опазване на околната среда на държавите – участнички в съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Осъществяваните мероприятия по организирането на срещата да се използват за привличането на „Екогласност” към Отечествения фронт.

Органите на МВР ще продължат изпълнението на необходимите оперативни мерки за своевременно набиране на информация, разкриване замислите и намеренията на активистите на „движението” с цел неутрализиране на нелоялната им дейност.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Изп.: М. Радичков, Нап.: Е.. Кунева – 978, Размн. в [?] екз. и изпратена по списък, 27.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 149-152. Оригинал. Машинопис.

 

№ 220

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 543. Екз. № 3, 27.6.1989 год.

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови моменти в дейността на активистите на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”

 

Постъпващата в органите на МВР информация показва, че независимо от нарастващите разногласия и противоречия между отделни лица сред активистите на „Клуба” те продължават да бъдат единни по отношение на главната им цел – противодействие и дискредитиране на партийното и държавно ръководство и водената от него политика на преустройство. За постигане на тази цел демонстрират решителност и упоритост, като на базата на собствения и „чуждия” опит търсят нови форми и средства за въздействие. В това отношение в дейността им се очертават следните основни моменти:

-        Продължават разработката и обсъждането на различни варианти на материали по „турския въпрос” и особено по обвиненията към „клубистите” като „родоотсъпници”. Наблюдава се стремеж да се изгладят противоречията и различните становища относно „намесата” и реакцията им по този проблем. Окончателната редакция на специалната декларация е възложена на Невена Стефанова, Георги Величков и Христо Радевски, но последният се дистанцирал. Чавдар Кюранов се опитвал да им внуши, че позициите на „Клуба” трябвало да бъдат в „защита на истината, независимо каква е тя”. Въпреки известния страх у някои членове на ръководството от обвързването с проблемите на българите-мюсюлмани, главните поддръжници на „турската карта” като Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов продължават да влияят и да настояват за по-остро поставяне на въпроса. За разлика от тях Чавдар Кюранов, Георги Величков, Искра Панова, Блага Димитрова, Невена Стефанова и някои други на практика били по-умерени и се опитвали да прокарат въпроса с българите-мюсюлмани през призмата на общия проблем за правата на човека в НРБ. Може да се очаква, че от такива позиции по даден конкретен повод и акции клубистите биха влезли в съглашение и присъединяване към други структури. Така, Борис Спасов призовавал за реакция във връзка със задържането на д-р К. Тренчев, Николай Колев и отец Христофор Събев.

-        Страхът от разцепление, както и някои конкретни обществени и административни мерки спрямо отделни активисти ги консолидират и правят предпазливи и компромисни спрямо разногласията. Борис Спасов като типичен „куриер” обикалял и предупреждавал за „подета от страна на властите линия на взаимно настройване на членовете на клуба един срещу друг”. Разпространяват се мнения за „пуснати слухове за внасяне на подозрение помежду им”. Георги Величков допускал, че „или липсата на политически опит”, или „инструктажите” от органите на МВР били допринесли за междуособиците в ръководството. Сега като непосредствена задача поставяли въпроса за единението си и бързото и безболезнено преодоляване на всякакви противоречия, както и за извеждане на дейността на „Клуба” извън рамките на ръководството му.

-        Задълбочават се намеренията и опитите за създаване на международни контакти на „Клуба”. Продължава активността по търсене поддръжката на отделни по-известни съветски неформални структури, видни интелектуалци и средства за масова информация. Правят се конкретни сондажи за установяване на контакти със „Солидарност”.

Има данни за разговор на група активисти на „Клуба” с двама полски интелектуалци, които обещали да съдействат за осъществяването на такива контакти на първо време чрез „размяна” посещения на отделни лица в Полша и НРБ. Единодушни били, че в „борбата” и на българската интелигенция трябвало да се използва опитът на „независимите структури” в различните социалистически страни и предимно на ПНР и УНР. Изтъкнали „важното значение” на по-активното привличане на младежта и студентите в „опозиционната политическа борба”. Според Блага Димитрова този обмен трябва да стане „шумно” и открито, защото всички се вълнували от „полския модел и метод на борба”. Марко Ганчев апелирал за използване на екологичната тема и създаване на „мощно екологично движение на младежта от всички социалистически страни”. Желю Желев изразил задоволство, че „Клубът” успял да установи „нормални връзки” със студентите, което било много важно, защото „студентството сега играе важна роля – крещят, вдигат шум с конкретни искания към ООН”, които биха могли да съгласуват предварително и с Будапеща.

Може да се очаква през активния сезон някои от активистите на „Клуба” да засилят връзките си с интелектуалци от социалистическите страни за получаване „интернационално признание” и „пробив” в средствата за масова информация, поддържащи „демократичните структури”. Не отслабва и вниманието им към търсене и укрепване на връзките със западните пропагандни централи за осигуряване „гласна” подкрепа на „Клуба”. Продължават опитите за поместване на публикации и издаване на творби в периодичния печат и издателствата на Запад.

За неутрализиране нелоялната дейност на активистите на „Клуба” считаме за целесъобразно да се активизира работата по изпълнение на предприеманите мерки за:

Първо. По-пълно ангажиране на обществеността за провеждане на публични диалози и дискусии по актуалните политически проблеми, превръщането им в основен въпрос на идеологическата, партийно-организационната и обществено-политическата дейност и изземване инициативата на активистите на „Клуба”.

Второ. Засилване на непосредствената възпитателна работа с лицата, включили се формално в „Клуба” (както и идеологическото, творческото и организационната изолиране на екстремистки и непримиримо настроените).

Трето. Оптимално използване възможностите на средствата за масова информация за дискутиране на практическите проблеми на преустройството и за разобличаване на вражеската и нелоялна дейност на отделни лица и западни подривни централи.

Органите на МВР продължават осъществяването на необходимите мерки за своевременното придобиване на информация за замислите и намеренията на активистите на „Клуба” с цел неутрализиране на нелоялната им дейност.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размножено в 5 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Й. Йотов, № 8 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова – 978, [27.06.1989 г.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 153-157. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 221

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 545. Екз. № 3, 28.6.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Активизиране на лица от бившата земеделска опозиция и опити за реабилитация на Никола Петков

 

В резултат на засилващата се идеологическа подривна дейност на противника и българската вражеска емиграция неприобщени и формално приобщени бивши членове на БЗО активизират провеждането на противодържавна агитация и пропаганда, като злословят по отношение на партийни и правителствени мероприятия, отправят хули и клевети по адрес на ръководството на БКП и БЗНС и изразяват надежда за създаване на легална опозиция.

Преди две години западните радиостанции поставиха въпроса за реабилитацията на Никола Петков във връзка с 40-годишнината от изпълнение на смъртната му присъда. В последно време отново активизираха антибългарската си пропаганда в това отношение. Спекулирайки с процесите на преустройство и демократизация у нас, като ги сравняват с обстановката в СССР и случая с Трайчо Костов, те подстрекават към искания за реабилитация на цялата земеделска опозиция и активно пропагандират подобни опити.

Някои активисти на българската вражеска емиграция от средите на БЗО като изменниците на родината Димитър Кръстев, Стратия Скерлев, Искър Шуманов и други също се включиха в тази дейност, като се опитват да повдигнат духа на съидейниците си у нас и да ги подбуждат към враждебни прояви.

Напоследък нелоялно настроени лица изпратиха до ръководни партийни и държавни органи писмени изложения с искания за реабилитация на Никола Петков и бившата земеделска опозиция, като в някои от тях не се скрива враждебното им отношение към социалистическата ни действителност.

На 10.02 т. г. четирима бивши активни опозиционери: Михаил Асенов Михайлов, Железан Райков Железанов, Никодим Антимов Попов, тримата от гр. София, и Симо Иванов Чипаров, от гр. Стара Загора, изпратиха писмо до др. Тодор Живков с искане за реабилитацията на Никола Петков. Непосредствено след това радио „Свободна Европа” и други западни радиоцентрали неколкократно излъчиха текста на писмото с коментари в очакване на отношение от официалните органи.

През м. май т. г. 12 бивши опозиционери от Старозагорска община по инициатива на Тодор Кавалджиев, роден през 1934 г., бивш член на ЗМС (о), също изпратиха писмо до др. Тодор Живков с подобни искания. Има данни, че Кавалджиев е повлиян от писмото на Железан Райков, а Никодим Попов е изразил мнение, че трябва да се очакват и други изяви в това отношение.

Получихме информация (която беше съобщена и от радио „Дойче веле”), че 22-ма бивши членове на БЗО на 11 т. м. по време на тържествата за Александър Стамболийски в с. Славовица, Пловдивска област, са подписали призив до Държавния съвет на НРБ, Народното събрание и редакцията на в. „Работническо дело”, в който се поставя въпросът за реабилитацията на „всички пострадали след 9.ІХ.1944 г. земеделски опозиционери, социалисти и други репресирани лица в периода на култа и застоя” и на първо място на Никола Петков. Изразяват подкрепа на „независимите” структури в страната и главно на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”.

Имаме данни, че автори и инициатори за призива са: Иван Цветанов Гинчев от с. Обнова, Плевенска община, роден през 1914 г. и Жеко Стоянов Иванов от гр. Ямбол, роден през 1939 г. Останалите 20 опозиционери поединично са се запознали и подписали текста на писмото. Предлагано е за подпис и на други дейци на БЗО, които са отказали под предлог, че все още не е дошло времето да се поставя този въпрос.

За отбелязване е, че на следващия ден след „призива на 22-мата” Железан Райков, Михаил Михайлов и още двама бивши опозиционери отново изпратили писмо до Народното събрание, Върховния съд и Главната прокуратура с подобно съдържание.

На 16.06. т. г. Борис Лавчиев, роден през 1925 г. и Господин Тонев, роден през 1937 г., от гр. Хасково, и на 18.06. т. г. Тодор Ханджаров, от гр. Гълъбово, Хасковска област, също са изпратили писмо до Държавния съвет за реабилитацията на Никола Петков и бившата земеделска опозиция. Или общо досега в това отношение са се изявили 43 лица.

Бившите опозиционери Милан Дренчев Лазаров, роден през 1917 г. и Йордан Тончев Кукуров, роден през 1920 г., от София, възнамерявали да създадат фирма за изкупуване на селскостопанска продукция с идеална цел – изграждане на паралелни структури на БЗНС, която да прерасне в политическа партия.

Някои от лицата, подписали исканията за реабилитация, не са свързани пряко с БЗО, но са осъждани за различни престъпления и са под влияние на бивши опозиционери от съвместното им пребиваване в затворите.

Тези прояви са известни на значителна част от бившите членове на БЗО и ЗМС (о) и са обект на коментари. Някои от тях ги подкрепят, но не смеят официално да го заявят, като очакват отношението на властта. Други смятат, че трябва да се подготвят нови писма, с които да се присъединят към направените искания. Според трети този въпрос сега не трябва да се поставя, но в бъдеще заслужава внимание. Приобщени към БЗНС дейци са на мнение, че няма никакви основания за реабилитацията на Никола Петков и бившата земеделска опозиция.

От органите на МВР бяха проведени редица мероприятия за неутрализиране на тези лица и за недопускане ангажирането и на други с подобна дейност.

Своевременно са установени и поставени под оперативен контрол изявилите се в това отношение. Проведохме лични профилактики на 30 от засечените лица. Всички споделят, че доброволно са подписали тези материали, като 11 подчертават, че са се поддали на чуждо влияние и обещават, че в бъдеще няма да се занимават с подобна дейност. Някои от профилактираните, независимо че подписаха предварителни протоколи, не се отказват категорично от исканията си. Най-крайни в намеренията си са Железан Райков, Михаил Михайлов, Жеко Иванов, Иван Гинчев, Крум Хорозов, Тодор Кавалджиев и Борис Лавчиев. Те заявиха, че Никола Петков е осъден неправилно, личните им присъди също били неправомерни, поради което ще настояват за реабилитация чрез легални средства. Никой от тях не признава да е съобщил за това на западни радиоцентрали, но не се противопоставят на използването им, тъй като нямали други форми на гласност. Междувременно Железан Райков ни уведоми, че е станал член на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството”, на който разчитал да ги подкрепи в исканията за реабилитация на Никола Петков.

През м. май т. г. в резултат на наши мерки беше предотвратен опит да се проведе сборище, на което да се направят консултации по създаване на организация за реабилитацията на Никола Петков. Инициатор беше Тодор Костадинов Малиганов от с. Козарско, Пловдивска област, бивш член на ЗМС (о), който имаше намерение да събере около 50-60 бивши опозиционери по повод абитуриентския бал на дъщеря си. На проведените профилактики той и Вангел Стефанов Горов от Пловдив, роден през 1915 г., също са заявили, че са неправилно репресирани и няма да се откажат от използването на легални средства за собствената си реабилитация и тази на БЗО.

Наличната информация ни дава основание за прогноза, че западните пропагандни средства и българската вражеска емиграция ще използват тези прояви за още по-активна антибългарска пропаганда. Вече съобщиха имената на почти всички инициатори и организатори и вероятно ще се опитат по-широко да ги популяризират и мобилизират, а не е изключено да се ангажират и с конкретни указания, морална и материална подкрепа.

Допускаме, че и други лица от контрареволюционните остатъци могат да поставят подобни искания и на тази основа да потърсят обединяване с БЗО.

Възможно е някои от „независимите” структури също да се ангажират с този въпрос, с цел да привлекат нови лица за антисоциалистическата си дейност. Не е изключено от средите на БЗО да се предприеме опит за създаване на нова неформална структура.

От анализа на появите сред лицата от бившата земеделска опозиция могат да се направят следните изводи:

1. Налице е значително активизиране на някои членове от БЗО, което изисква своевременно и твърдо пресичане на дейността им, за да не се увлекат и други хора и да се предотвратят опити за създаване на неформални структури на тази основа.

2. С тези действия се цели внасяне на допълнително напрежение и дестабилизация на обстановката в страната, като се преследват и лични амбиции за оневиняване, героизиране и реванш на репресирани лица.

3. Исканията за реабилитация на Никола Петков и БЗО все още не са широко популярни сред обществеността, но се проявява интерес към тях. Главно поради неосведоменост в редица случаи не се дава решителен отпор на опити за спекулации по този въпрос.

С оглед недопускане консолидирането на лидери и активни членове на бившата земеделска опозиция и пресичане на опити за провеждане на остра враждебна дейност органите на Министерството на вътрешните работи ще продължат провеждането на активни мероприятия за неутрализиране на инициаторите и организаторите на тези прояви и за ограничаване на разпространението им сред други лица. Целесъобразно би било в това направление свои мерки да осъществи и ПП на БЗНС.

Необходимо е да се прецени и целесъобразността от информиране на обществеността по подходящ начин за несъстоятелността на исканията за реабилитация на Никола Петков

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

[Приложен е списък на лицата , подписали искания за реабилитация на Никола Петков и БЗО – л. 172-177]

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размножено в 3 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5– П. Танчев, № 6 – Пр. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: Савова – 980 [28.06.1989 г.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 165-171. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 222

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 567. Екз. № 2, 3.07.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(26 юни – 2 юли 1989 г.)

София

 

  1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Осъществяваните от партийното и държавно ръководство активни външнополитически инициативи, както и предоставената възможност на чужди парламентаристи и журналисти да се запознаят с обстановката в районите с компактно население българи мюсюлмани, допринасят по оценка на редица източници в значителна степен за защита на националната кауза, за обективно осведомяване на световната общественост и опровергаване клеветите на турската пропаганда по отношение на нашата страна.

Продължават активните мерки за преодоляване на възникналите проблеми в някои отрасли на икономиката. Членове на много трудови колективи сочат, че за преодоляване на затрудненията, предизвикани от недостига на работна ръка, не са необходими заповеди и нареждания отгоре, а даване на възможност за проява на трудова инициатива на базата на заинтересоваността. Оценява се, че изискването за повсеместна работа в съботни дни, без да е създадена необходимата организация и да са подсигурени суровини, в много случаи е нова проява на бюрократизъм и формализъм, водеща до опорочаване на целесъобразния по същество замисъл.

  1. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИЯ

Органите на МВР продължават да осъществяват необходимите превантивни и оперативни действия за неутрализиране на новите „инициативи” на активистите на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България и дружество „Екогласност”.

Получени са данни, че Желю Желев продължава да отстоява своите позиции относно бъдещето на „клуба” и проблемите с българите-мюсюлмани. Считал, че престижът на „Клуба” бил голям благодарение инициативността на Блага Димитрова, Йордан Василев и други негови членове. Според него част от ръководството се била „парализирала от страх” и „клубът” страдал от „бездействие и мудност”. Бил убеден, че в него трябвало да влязат нови, млади хора, в противовес на някои от досегашните „ремсистки предразсъдъци”. Христо Радевски бил написал писмо до ръководството на „клуба”, с което молел да бъде освободен от ръководството. Изтъквал, че той не можел да е там, където били Искра Панова и Желю Желев.

На 21.06.1989 г. активистите на софийската група на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” Румен Воденичаров, Костадин Георгиев и Драгомир Цеков посетили в гр. Септември Илия Минев. Повод за това е била подготвена от тях „декларация” до академик Сахаров за нарушаване на човешките права в България, в която подробно се описвали „насилията над турците”, „гоненето им” от страната и др. Минев категорично забранил декларацията да се изпраща където и да е, в т. ч. и на радио „Свободна Европа”. Заявил, че е решил да предложи за секретар на „дружеството” на мястото на заминалия П. Манолов Мариана Златева и че в близките дни възнамерявал да се срещне с нея.

На 23.06 т. г. е проведена среща на 10 членове на софийската група на „дружеството”, между които Румен Воденичаров, Костадин Георгиев, Мариана Златева, Григор Симов и др. Разисквани били структурата и ръководството на „дружеството”, както и отношението им към „турците”. Наложило се е мнението засега да останат „група” към „дружеството”, но централното му ръководство да се „дислоцира” в София. По отношение бъдещата роля на Илия Минев част от тях и главно Мариана Златева определено били против него. Останалите, сред които Румен Воденичаров, Костадин Георгиев и др., смятали, че Минев е „фигура” и той трябва да продължи да ръководи. Решили са да продължат дебатите по тези въпроси на нова сбирка в дома на М. Златева.

Във връзка с предстоящия прием на американския посланик у нас по случай годишнината от създаването на САЩ, Шийла Байдмън – служителка в посолството, посетила съпругата на д-р Костадин Тренчев Кояна и баща му, за да предаде лично покана за участието им в приема. Кояна Тренчева, използвайки случая, предала писмо, адресирано до Франсоа Митеран, съдържащо протест във връзка с ареста на съпруга й. [За взети мерки срещу емисари и членове на американската “Църква божия” – б. съст.]

  1. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1015/3.7.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 223-229. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 223

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1990. Екз. ед.

3.07.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(26 юни – 2 юли 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред „лицата, възстановили имената си”- б. съст.]

 

ПРОЯВИ СРЕД ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По оценка на ръководството на VІ управление – ДС осъществените оперативно-следствени и превантивни мероприятия съвместно с Главно следствено управление на МВР и общинските управления на МВР във В. Търново, Свищов и Шумен по т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” и проведените профилактични беседи с 9 от най-активните дейци на „Комитета” (след задържане на неговия „председател” Христо[фор] Събев) дали положителни резултати. Порицали връзките на Събев с чужди дипломати, граждани, подривно-пропагандни централи и протурски фанатици.

Според източници от VІ управление – ДС Управителният съвет на Съюза на българските художници проявил политическа недооценка при вземане на решение да се отхвърли кандидатурата на Денислав Радушев, художник към Общински народен съвет – Омуртаг, за член на Съюза. Радушев бил добър художник, заемал правилна и активна позиция по възродителния процес. Сега бил огорчен и считал „този отказ” като проява на дискриминация към него – считали го за „турчин и го подритвали”. (Ще бъде проведен разговор с председателя на СБХ, с цел взимане на мерки за успокояване на Радушев и търсене на възможност да бъде приет за член на Съюза).

По вътрешния пощенски канал бяха прихванати 21 анонимни писма, 12 от които с хули и клевети срещу отговорни партийни и държавни ръководители, 5 съдържащи закани срещу лица, наградени във връзка с навършване кръгли годишнини и едно до радиостанция „Свободна Европа”. В писма с идентично съдържание, адресирани до редакциите на вестниците „Работническо дело”, „Отечествен фронт” и „Кооперативно дело”, е поместена „Прокламация” от името на „Патриотичен съвет”. Съобщава се, че „организацията” била учредена на 20 юни т. г. Не представлявала политическа организация и не пропагандирала никаква нова идеология, а водена „от тревога за сегашното състояние на страната”, ратувала „за истинско народно управление”, за „свободно, реално, демократично и естествено развитие”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                       Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размножена в 39, Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева, Маш. № 996, 01.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 147-160 (л. 148- 151, 152-154). Оригинал. Машинопис.

 

№ 224

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Вх. № сл. дело № 66/89 г.

 

ДО

НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР

 

По Ваше искане и на основание чл. 133 от НПК Ви изпращам справка за прилагане към следствено дело № 66/1989 година. [Следствено дело № 66 е срещу д-р Константин Тренчев, Николай Колев и др. – б. съст.]

ПРИЛОЖЕНИЕ: по текста - 4 листа

 

НАЧАЛНИК ПОД. 72400 - МВР

(п) Не се чете

Върнати на 4.І.1990 г. от др. Текемски

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участие на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди, в организирането на гладни стачки и масови безредици

 

През м. ноември 1988 година лица с възстановени имена, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладни стачки. Връчиха писмени заявления с декларации, че се отказват от българско гражданство и поставиха искания да им се разреши заминаване за Турция. Същите се събираха редовно и обсъждаха причините за провалите на противодържавните групи и организации, в които са участвали и стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на „нелегална партия на мюсюлманите” в страната.

През м. март 1989 г. Меди Доганов Доганов, изтърпяващ присъда в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали „Протест” и „Отворено писмо” до Конференцията по човешките измерения в Париж. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинството на българите-мюсюлмани, с произтичащите от това права. Двата материала били обсъдени с други затворници, между които и Давид Асенов Хаджиев. Било взето решение чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 г. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички затворници-мюсюлмани, а съпругите и близките им да организират седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

На 25.03.1989 г. Давид Хаджиев, по време на свиждане, предал указание на съпругата си Рени Хаджиева да подкрепи исканията на затворниците. Чрез съпругата на затворника Владимир Радев Яворов, Хаджиева получила „Отворено писмо” и „”Протеста”, които впоследствие предала на Невен Миленов и Емил Симеонов от с. Бакалово, Толбухинско. Последният ги дал на транзитно преминаващ през страната ни турски гражданин.

В началото на май 1989 г. Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в Толбухин, тя посетила няколко пъти Емил Асенов Хаджиев от Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Обяснила на същия за получените от затвора указания и намерения за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на близки на затворниците. Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като преди това уведомят писмено съответните държавни институции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.

На 25.05.1989 г. Рени Хаджиева участва в организираната демонстрация в Толбухин, към която се присъединяват и други лица извън кръга на близките на затворниците. Издигнати са лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, за повече права, възвръщане на турско-арабските имена и пр.

Според Меди Доганов, изявил се като „лидер” на затворниците в Пазарджишкия затвор, в зависимост от резултатите от акцията на 25.05.1989 г., се е предвиждала и нова такава в периода 12-17.09.1989 г. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на Балканските страни в София.

След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29.05.1989 г. Доганов и съмишлениците му в затвора решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като исканията им били удовлетворени.

Една от активните организаторки на протестните акции в района на гр. Каолиново се явява Галя Орлинова от гр. Нови Пазар, чийто баща Орлин Орлинов е затворник в Старозагорския затвор, осъден за противодържавна дейност. На 10.05.1989 г., по време на свиждане, Орлинова установява контакти с членове на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” от Кърджалийско. Обикаляла селата в района на гр. Каолиново и подбуждала ислямизираните българи към демонстративни прояви.

На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от Варна, въдворяван в гр. Белене, съобщил на Петър Бояджиев, че в града има „седяща стачка”, провеждана от семействата на „политическите затворници”. Емил Хаджиев също уведомил радио „Свободна Европа” за предложението на затворници във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца, на които да бъдат поставени техни искания.

Осъдените за противодържавна дейност български граждани-мюсюлмани и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността на различните неформални структури.

През месец декември от затвора в Стара Загора е освободен Иван Велев – ислямизиран българин с висше образование, живущ в с. Зорница, Хасковска област. Веднага след това той учреди т. нар. „Дружество за подкрепа на Виена-89”, която структура беше в основата на безредиците в гр. Джебел през м. май 1989 г.

Четирима основатели на т. нар. „турско крило” към „Независимото дружество за защита правата на човека” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани за различни престъпления. Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” са осъждани също, а двама в момента са в затвора.

Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани в подстрекателски и в известна степен и организаторски действия, за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви.

 

НАЧАЛНИК ПОДЕЛЕНИЕ 72400 - МВР

(п) НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 1-6. Оригинал. Машинопис.

 

№ 225

РАЗСТАНОВКА на кадрите на следствения апарат за работа по образуване на предварителни производства по възникналите вълнения на територията на Варнен­ска и Разградска област                                                          [Края на юни 1989 г. - б. съст.]

 

[Пропускат се имената на следователите (8 души) от ГСУ, които ръководят следствени групи в областните центрове за разследване на вълненията, техните теле­фони, посочените членове, по които разследват обвиняемите (чл. 269, ал. ІІІ от НК „по факта на възникналите вълнения”) и др. несъществена информация - б. съст.]

 

ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ[1]

Следствено дело № 612/89 г.

1. Младен Ангелов Маринов

2. Севда Алдинова Маринова

За „хулигански действия” по време на вълненията в с. Медовец - оказали съпротива на органите на властта, Маринов в ареста, Маринова „подписка” за 7 дни.

Следствено дело № 613/89 г., ТСП – Варна, „образувано по факта на възникнали вълнения в Провадийския район”.

Разследвани лица:

1. Софиян Аладинов Чакъров

2. Бисер Албинов Низамов

3. Рени Федаилова Патарлиева

4. Илиян Насев Джуров

5. Аделина Ефремова Каракашева

6. Шидер Юлиянов Дерменджиев

7. Бисер Тихомиров Косемиров

8. Магдалена Антимова Кьосева

9. Събин Исаев Исаев

10. Руслан Мартинов Узунов

11. Алдин Демиров Толумов

12. Ивелин Начев Илчев

13. Алдин Илиянов Андреев

Низамов, Джуров и Дерменджиев, привлечени като заподозрени, „задържане под стража”.

Разследвани лица в Обл. управление МВР - Девня:

1. Митко Йосков Пътуров

2. Матей Асенов Пътуров

3. Ефтим Димитров Кьосев

4. Милен Асенов Дедев

5. Щерю Насков Алипиев

6. Наско Щерев Насков

ТСП - Толбухин:

Следствено дело № 336/89 г. по описа на ТСП - Толбухин, образувано по факта на възникналите вълнения в гр. Толбухин и в с. Бенковски на 25 и 27.05.1989 г. по чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Разследвани лица:

1. Мартин Емилиянов Маринов

2. Рени Алексова Хаджиева

3. Боян Албенов Кьосев

4. Никола Михайлов Кьосев

5. Себастиян Михайлов Давидов

6. Адриян Михайлов Атанасов

7. Тимур Асенов Хаджиев

8. Самуил Христов Янакиев

Маринов, Хаджиева, Косев и Кьосева - в ареста.

Следствено дело № 348/89 г. по описа на ТСП –Толбухин, образувано по факта на въз­никналите вълнения в гр. Тервел на 27.05.1989 г. по чл. 269, ал. ІІІ

Разследвани лица:

1. Симеон Христов Чирпанлиев

2. Събин Стоянов Хаджиев

3. Асен Давидов Давидов

4. Милко Ангелов Иванов

5. Милко Ангелов Иванов [Посочен в списъка два пъти - б. съст.]

6. Михаил Славков Игнатов

7. Тошко Атанасов Николов

8. Кольо Събев Тодоров

9. Наум Костадинов Енчев

10. Юлиян Иванов Колев

11. Михаил Асенов Христов

Всички задържани.

ТСП - гр. Шумен:

Следствено дело № 312/89 г. по описа на ТСП - гр. Шумен, образувано по факта за извършен опит за убийство на милиционера Евгени Христов Енчев по време на възникналите вълнения в гр. Шумен на 27.05.1989 г.

Следствено дело № 313/89 г. по описа на ТСП - гр. Шумен, образувано по факта на възникнали вълнения в гр. Шумен на 27.05.1989 г. - чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Разследвани лица:

1. Юлиан Игнатов Анев

2. Марин Емилов Алексиев

3. Младен Емилов Исаев

4. Злати Щерев Манолов

5. Младен Йосифов Асенов

6. Жана Събева Асенова

7. Филип Филипов Исаев

8. Севдалина Демирева Анева

Задържани по чл. 269, ал.ІІІ, заподозрени по чл. 269, ал. ІІІ, Анева „Подписка” по съ­щия член.

Следствено дело № 314/89 г. срещу Белчин Давидов Давидов, нанесъл телесна повреда на служител на МВР по чл. 131 от НК.

Следствено дело № 311 по описа на МВР - гр. Шумен, срещу Михаил Белчев Михайлов за извършен опит за убийство на Дарин Демиров Симеонов - кмет на с. Сливак, Разград­ска област и Дарун Георгиев Събев - служител н кметството - чл. 116 от НК.

Следствено дело № 304/89 г. по описа на ТСМ - МВР - Шумен по факта на палеж на се­новал в с. Борци, община Венец - чл. 330, ал. ІІ от НК.

Следствено дело № 300/89 г. по описа на МВР – ТСП - Шумен, образувано срещу Па­найот Проданов Илиев, придобил оръжие - автомат „Калашников”, по време на вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 г. – чл. 339 от НК.

Следствено дело 302/89 г. по описа на ТСП - МВР - гр. Шумен, образувано по факта за неизвестен извършител, придобил оръжие - пистолет система МВР, по време на вълнени­ята в гр. Каолиново на 20.05.1989 г.

Следствено дело № 289/89 г. по описа на ТСМ - МВР - гр. Шумен, за изясняване причи­ните за смъртта на Невен Огнянов Николов, участвал във вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 г.

Следствено дело № 303/89 г. на ТСП - МВР - Шумен, образувано по факта на възник­нали вълнения в гр. Каолиново, при които неизвестни извършители са разпространили неверни твърдения от естество да внесат смут в обществото - чл. 273 от НК.

Разследвани лица:

1. Нако Иванов Радоев

2. Аврам Йосифов Йосифов

3. Севдалин Ангелов Митев

4. Ангел Демирев Демирев

5. Методи Велинов Радулов

6. Мартин Мартинов Загорски

7. Катерина Арсенова Исаева

8. Алекси Александров Алексиев,

заподозрени по чл. 269, ал. ІІІ, задържани под стража

По същото дело като заподозряна по чл. 269, ал. ІІІ, е привлечена Галя Орлинова Иса­ева и й е наложена мярка за неотклонение „Подписка” за 7 дни.

Следствено дело № 301 по описа на ТСП - МВР - гр. Шумен, образувано по факта на възникнали вълнения в с. Тодор Икономово, при които неизвестни извършители са разп­ространили неверни твърдения от естеството да внесат смут сред обществото - бл. 273 от НК.

РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ

ТСП - Разград

Следствено дело №200/89 г. по описа на ТСП - МВР - Разград, образувано по факта на възникнали вълнения в с. Дянково, Разградска област - чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Разследвани лица:

1. Недялко Енчев Динчев

2. Ангел Младенов Михайлов

3. Младен Асенов Цонев

Задържани.

Следствено дело № 193/89 г., образувано по факта на възникнали вълнения в селата Езерче и Хлебарово, Разградска област, по чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Следствено дело № 199/89 г. по описа на ТСП - гр. Разград, по факта на смъртта на Младен Калчев по време на възникнали вълнения в с. Дянково, Разградска област.

Следствено дело № [не е посочено – б. съст.]/89 г. по описа на ТСП - гр. Разград, по факта на възникнали вълнения в гр. Исперих - чл. 269 от НК.

Следствено дело № 195/89 г. по описа на ТСП - гр. Разград, по факта на умишлено повреждане на селскостопанска техника - чл. 216 от НК.

Следствено дело № 194/89 г., образувано по чл. 325, ал. ІІ от НК срещу:

1. Пламен Маринов Стоилов

2. Емил Радославов Сидеров

3. Албенко Здравков Антонов

4. Гюро Миладинов Асенов, задържани

ТСП - гр. Търговище

Следствено дело № 197/89 г. по описа на ТСП - МВР - гр. Търговище, образувано по факта на възникналите вълнения в гр. Омуртаг. По делото е привлечена като заподозряна Нина Христова Карамфилова, задържана.

Следствено дело № 198/89 г. на ТСП - гр. Търговище, по факта на възникнали вълнения в гр. Търговище, привлечен като заподозрян Албен Варадинов Юруков, арест.

ТСП - гр. Силистра

Следствено дело № [не е посочено - б. съст.] по описа на ГСУ - МВР - София, образувано срещу Станимир Алдомиров Маринов, Румен Христов Радков и Радостин Кралев Михов за повреда на въздухоплавателно средство - хеликоптер на БГА „Балкан” по време на вълнения в гр. Дулово - чл. 240 от НК.

Следствено дело № 239/89 г. по описа на ТСП - МВР - гр. Силистра, заведено по факта на възникнали вълнения в гр. Дулово - чл. 269, ал. ІІІ от НК.

 

КООРДИНАТОР ГСУ – МВР                                                         Подп.: (п) Д. Цветанов

 

АГСУ, а. е. 7 от 1989 г., т. 2, л. 15-23. Оригинал. Машинопис.

 

№ 226

ПОВЕРИТЕЛНО! Екз. № ...

ЦК на БКП

Отдел "Деловодство"

Не подлежи на връщане.

Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна

ЦК на БКП

№ 00,42-28/4.VІІ.1989 г.

Подлежи на връщане в отдел “Деловодство”

 

СЕДМИЧНА ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ № 27

(26 юни - 2 юли 1989 г.)

 

1. Основни въпроси на общественото мнение

Проблемите, свързани с възникналата ситуация сред бъл­гарите мюсюлмани, продъл­жават да стоят в центъра на общественото внимание. Те оказват силно влияние върху политическата обстановка и масово психичната атмосфера не само в районите, където живеят компактни маси от това население, но и в страната като цяло.

Запазват се интензивността на проявление на "изселническата психоза" и устойчи­востта на тенденцията за безпричинно от­съствие от работа от страна на потомците на ислямизираните българи.

Загриженост предизвиква нарастващият брой на членовете на БКП, ръководни кадри и активисти с възстановени имена, които зами­нават или са подали документи за замина­ване в Турция.

Не дават особени резултати усилията на комсомолските органи и организации за отк­ровен диалог и влияние върху младите хора.

Все по-масов характер придобива недоволството сред се­мействата на българите мю­сюлмани, които имат войници и донаборници. В редица общини (Тутракан, Дулово, Алфа­тар, Главиница и др.) се негодува от факта, че не могат да се пишат писма на войниците и не са разрешени свиждания с близките им. Засилват се натискът и иска­нията те да бъдат освободени, за да могат техните семейства да заминат за Турция.

Масово се предявяват искания за по-бързо оформяне на паспортите и незабавно отпъ­туване за Турция. Нетърпението и напре­жението в това отношение се засилват под въз­действие на разпростра­няваните твърдения, че България в най-скоро време ще затвори грани­цата с Турция. В доста райони на страната се знае за манифеста­цията в Русе, състо­яла се в началото на седмицата. Говори се, че след нейното провеждане на всички входно-изходни артерии на града са поставени контролно-пропускателни пунктове, които не до­пускали влизането на леки коли в Русе с регистрация на бившите Разградски и Силист­ренски окръзи, ако не докажат неотложната необходимост да отидат в този град.

Съобщава се, че в резултат на мерките, предприети в из­пълнение на 27-о ПМС и на въведените графици за организирано напуска­не на страната, една част от българите мю­сюлмани са "принудени" да се завърнат на работните си места. Но желанието им да зами­нат не е разколебано и те заявяват, че ще работят само докато им дойде редът за пътуване. Рязко са паднали производителността и качест­вото на полагания от тях труд, проявяват незаинтересованост и безразличие към производствените резултати. Голяма част от тези хора се държат предизвикателно и открито проявяват пренебрежително отношение към останалите членове на колективите. Има и случаи на вредителски прояви от тяхна страна - например в завод "Искър", Тутраканска община, са излезли от строя три прецизни ма­шини.

От ОбК на БКП в Търговище, Сунгурларе, Провадия, Троян и др. се съобщава, че ръ­ководителите на предприятия и фирми не искат да назначават мюсюлмани на възлови работни места, "за да не поставят производството в пряка зависимост от настроенията на такива хора". В редица случаи завърнали се на работа мюсюлмани се назначават не в предприятието, където са били досега, а в други предприятия.

В редица населени места на Бургаска, Разградска и Хас­ковска област и особено в об­щина Кърджали продължават демонстра­тивните прояви на отказ да се ходи на работа. Във връзка с това сред останалото население често се задава въпросът "докога ще позволяваме на стотици яки мъже да ядат кебапчета, да си пият бирата по мегданите и да ни гледат с насмешка, докато ние работим вместо тях?". Всички тези и други прояви водят до изост­ряне на отрицателното отношение на българите с традиционни имена към ислямизира­ното население. Настоява се "да се вземат още по-решителни и дори драстични мерки, за да се принудят всички, които консумират, да се явяват на работа".

Сред различните слоеве на това население и особено от представители на интелиген­цията се изразява тревога, че "никога досега социално-психическата атмосфера в районите с компактни маси ислямизирани българи не е достигала такава екзалтирана екстремал­ност, напрежение, несигурност и непредсказуемост", че "нараства откритото отчуждаване и поляризацията на противоположни позиции и интереси", че "е налице ярко изразена конфронтация, недоверие и неприязън между българите с традиционни и с възстановени имена".

Все така активно, но с нарастваща критичност се разисква въпросът за причините, до­вели до сегашната ситуация сред бълга­рите мюсюлмани. Нараства категоричността и масовостта на оценките, че "извършеният акт с възстановяването на имената е грешка и за нея следва да се търси отговорност", че "като българи трябва да се сра­муваме от това, което става сега", че "е нанесен сериозен удар на международния престиж на нашата страна, която никога след победата на социалистическата рево­люция не е подлагана на такъв унизителен натиск" и други подобни (община "Мла­дост" - София, Сливен, Ямбол, Силистра и др.). Много са критичните бележки към дей­ността на партийни и държавни органи от различни равнища.

На партийните събрания за запознаването с бюлетин № 5-а на ЦК на БКП някои ко­мунисти са се изказали, че "редица партийни и държавни кадри при посещението си в районите с компактно население българи мюсюлмани се задоволяват само с провеждането на срещи с ръководствата на областните и общинските органи", а "нерядко информацията, която тези кадри предоставят, е лишена от необходи­мите обяснения на протичащите нега­тивни процеси".

В почти всички получени информации се поставя въпросът за "постоянния информа­ционен вакуум", в който се осъществява дейността на низовите партийни и държавни органи.

От всички слоеве на населението и особено от работниче­ската класа и трудовото се­лячество се оценява положително разгърналата се активна дейност на партийните, дър­жавните и стопанските органи за овладяване на положението и за нормализиране на обста­новката в страната.

Съобщава се, че предприетите мерки вече дават определени резултати. Въпреки това обаче изтичането на работна сила, особено в строителството и селското стопанство, про­дължава да създава "огромни проблеми". На много места има сериозни трудности при снабдяването на населението със стоки от първа необходимост. Широко разпространено е убеждението, че възникналите проблеми и трудности няма да имат временен характер, че те вероятно ще се отразят неблагоприятно върху икономиката на отделни райони и на страната като цяло "поне за две-три години".

Един от най-коментираните въпроси е за организацията на бригадирския труд на сту­дентите и учениците. Масово е желанието на младите хора да участвуват в бригадите. Преобладаващата част от студентите приемат отлагането на сесията и отменянето на ня­кои стажове и практики. Средношколците се отнасят с разбиране към преразглеждането на някои трудови договори, особено на индивидуал­ните. Заедно с това се посочва, че на немалко места се е допуснало "безразборното им анулиране", без да се вземат предвид мненията на средношколците и студентите за това.

Много съображения и резерви се изказват от страна на комсомолските органи (Цент­ралния и общинските бригадирски щабове) относно организацията на бригадите и услови­ята за живот на брига­дирите. Изразява се известно безпокойство, че все още не са изяс­нени нуждите и характерът на труда в засегнатите райони, което е довело до стремеж към "презапасяване" с работна ръка. Някои стопански ръководители правят "дублирани за­явки" за бригадири, без да се съобразяват с реалните потребности и с това, че раз­трогва­нето на договорите в "последния момент" поставя пред големи затруднения бригадирс­ките щабове и комсомолските ръководства във връзка с пренасочването на бригадирите към други обекти. От някои общински комитети на БКП се поставя въпросът, че по отно­шение на "дублираните заявки" не се осъществява в достатъчна степен необходимата ко­ординация между Централния и регионалните брига­дирски щабове, както и между Цент­ралния бригадирски щаб и съответ­ните централни държавни и стопански органи.

Сред мнозинството от родителите, децата на които са зами­нали или предстои да за­минат на бригада, продължава да съществува голямо безпокойство и тревога относно си­гурността и охраняването на труда и живота на бригадирите. Те намират израз в нежела­ние и отказ на част от родителите да изпратят учениците и студенти-в районите с ком­пактно население от българи мюсюлмани, а също и в отделни по-крайни изказвания от рода на: "Който им е сменял имената, той да отиде да работи там!"; "Какво сме виновни ние и нашите деца за допуснати от други хора грешки, та няма да можем да си починем" и други подобни. Съобщенията за военни приготовления на Турция също засилват опасени­ята на част от младите хора. Като цяло обаче обстановката сред младежта е спокойна и младите хора възприемат трудовата си дейност в тези райони като израз на своя патрио­тичен дълг.

2. Проблеми на трудовите ресурси:

В резултат на очерталия се остър недостиг на работна сила в някои райони на стра­ната възникнаха редица проблеми по кадровото осигуряване. Някои от тях намериха ре­шение в изда­дените от Министерския съвет нови нормативни документи. За изпъл­нение на произтичащите от тях задачи и за оперативно решаване на проблемите се създава съот­ветна организация от изградения щаб към Държавната инспекция по труда, който под­държа системна връзка с нуждаещите се и имащи възможност да дадат работна ръка ра­йони, както и с асоциациите и Централния бригадирски щаб.

Към 29.06.1989 г. общият брой на неявилите се на работа за отраслите на материал­ното производство в страната е 157 000 души. От общия брой на неявилите се в отрасъл "Селско стопанство" те са около 73 хиляди души, в промишлеността - 52 хиляди; в строи­телството - 18 хиляди и в другите отрасли - около 13 хиляди души. Най-голям е техният брой в Разградска област - 49 820 души, или 17,4 на сто; Хасковска - 36 789, или 10,3 на сто; Варненска -24 350, или 7,3 на сто и Бургаска - 21 010 души, или 7,2 на сто. Тези данни, съпоставени с данните от 27 юни, показват тенденция за намаление на неявилите се на работа общо за страната с около 5 хиляди души.

За определени видове работа са насочени допълнително 435 виетнамски работници - в системата на корабостроенето, вагоностроенето, в строително-монтажни комбинати и за производство на строителни конструкции.

Създадена е организация съвместно с областните народни съвети и асоциациите за пренасочване на 700 виетнамски работници за предприятия, които имат готовност да ги приемат на работа, съответно от 3.VII т. г. - общо 280 души; от 10.VII - 230, до края на юли - 140 и през август - 50 души. Търсят се възможности за задържане до края на годи­ната на 1000 чуждестранни работници, чийто срок за заминаване е изтекъл, и за приемане допълнително над съгласуваните контингенти още 1000 души.

Изградените към областните и общинските народни съвети щабове провеждат прак­тически мерки за кадровото обезпечаване на фирмите, предприятията и организациите с най-голям недостиг на работна сила. По оперативни данни към 29.06 т. г. в такива обекти на Разградска, Хасковска, Варненска и Бургаска област са насочени свободни трудови ресурси, включително и пенсионери, администра­тивно-управленски персонал и специа­листи, около 15 хиляди души. Вече са включени в производството около 25 хиляди брига­дири от средните учебни заведения. В селското стопанство работят като механизатори 1100 студенти - бригадири от висшите технически учеб­ни заведения.

Съгласно разпределението на Централния бригадирски щаб в народното стопанство ще участвуват 52 300 студенти от висшите и полувисшите учебни заведения и технику­мите над средно образова­ние, в т. ч. през лятото около 28 хиляди души. В момента се из­вър­шва актуализация на направеното разпределение, като първоначалните потребности по договори от около 5 хиляди души за Разградска, Хасковска, Варненска и Бургаска област ще бъдат повишени чувстви­телно.

Извършват се и структурни промени в отделните компоненти на общественото произ­водство с цел максимално и ефективно използу­ване на човешките и материалните" ре­сурси.

Съгласувано с асоциациите, в изпълнение на член 7 от ПМС № 27 на МС от 08.06 т. г. в Разградска област са закрити 8 предприятия и цехове, произвеждащи горни облекла, ки­лими, резервни части, маси, от които се освобождават и се пренасочват за други важни дейности 950 души. Извършва се подготовка по тези задачи и в Хасковска, Варненска и Бургаска област, но все още не са постъ­пили конкретни предложения.

Столичният народен съвет съвместно с Държавната инспекция по труда, асоциациите и другите области уточниха технологията за взаимодействие по набирането и изпраща­нето на работници и спе­циалисти от София в районите с най-остра дефицитност на ра­ботна сила. По този ред вече са постъпили на работа около 4 хиляди служи­тели и работ­ници предимно в Разградска, Хасковска и Варненска област.

Някои министерства и асоциации като "Транспортна, строи­телна и селскостопанска техника", "Индустрия за човека", "Енерге­тика", Министерството на транспорта, "Нацио­налния аграрно-промишлен съюз", предприеха конкретни мерки за кадрово обезпечаване на своите поделения в засегнатите райони. Командировани са около 2500 работни­ци и специалисти в заводите, работещи по кооперирани доставки и в транспорта. Организира се разместване на производства с цел по-пълно натоварване на мощностите и осигуряване изпълнението на плана. Така например неосигурената с работна сила продукция на "Дуна­рит" - Русе за 9 млн. лева е изнесена във Вазовските маши­ностроителни заводи - Сопот и техните филиали; от ДФ "Промишлена микробиология" - Разград са извадени линиите за производство на туби и прехвърлени в заводите на "Металхим" в района на Брезово; про­дукцията на заводите за текстилно машиностроене във Венец и Крумовград се поема от производствените мощности на текстилното машиностроене - Габрово. В Бургаска област е извършена разстановка на изоставените животни и сега няма такива без стопани. В Хас­ковска област животните от Кърджалийския район, където състоянието е най-тревожно, се насочват към Стара Загора. Създадени са условия за настаняване на говеда и овце в райо­ните на Момчилград, Тополов­град и Левски, а за телетата - в телеугоителните стопанства на Стара Загора, Ябълково и Димитровград. От Варненска област са пренасочени в други райони 1234 крави, от Разградска - 5400 крави, 2172 юници, 1300 телета, 27 000 овце и 4600 шилета.

Независимо от взетите мерки оперативните резултати показ­ват, че не навсякъде проб­лемите с трудовите ресурси се решават в съответствие с възникналите потребности, изис­кванията на произ­водството и в необходимите срокове.

- С малки изключения засега преструктурирането на произ­водството и трудовите ре­сурси се извършва безпрепятствено само вътре в системата на някои подотрасли, асоциа­ции, фирми и терито­рии.

Има случаи на формално отношение към решаването на този проблем. Мудно, с не­разбиране и на дребно се гледа на този съще­ствен момент. Не се воюва за незабавното използуване на всяка спряла машина, цех и производство.

- На места съществува формален подход между договарящите се страни при обмяната на информация за нуждата от работна сила и възможностите за нейното разпределение и използуване. Не нався­къде са изградени необходимите оперативни щабове, не се проучват на място условията, не се използуват например регионални трудови борси за двустранно решаване на всички възникващи проблеми, както това става в някои райони.

- Не навсякъде се създават благоприятни условия за пълно­ценното използуване на за­върналите се на работа или все още незаминали български мюсюлмани.

Не е намерен нужният административен, икономически и друг подход към тези вре­менно чакащи за напускане на страната граждани за пълноценното им включване в произ­водствения процес. Вина за това състояние на места имат и разпадащите се държавни и даже партийни структури в някои села.

Налага се изводът, че на много места липсва умението и опитът да се мисли и действа държавнически, с размах, в обста­новката на патриотичен подем, от една страна, но и на необходимост от висока дисциплина. Има случаи, когато бригади от учащи, граждани и даже военнослужещи често пъти поставят формални и недокрай справедливи икономи­чески искания, за да търсят оправдание и да не положат своя труд.

- Не е разгърната инициативността на трудовите колективи за използуването на раз­лични ефективни стопански форми за оказване на помощ. Търсят се нормативни оправда­ния и се чакат "заповеди отгоре", за да се поемат по-сериозни ангажименти.

- За някои райони и особени производства оказваната помощ трябва да бъде за по-дълго време. Това е особено характерно за тютюнопроизводството. В тези случаи е необ­ходимо съответните колективи да поемат цели обекти, цехове, производства, площи с посеви.

В недостатъчна степен се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, на Наказател­ния кодекс и другите нормативни актове за въвеждане на строга трудова дисциплина.

3. По информация на отдел "Икономическа и научно-техни­ческа политика" на ЦК на БКП:

От началото на тази година, особено през май и юни, за ДФ "Български държавни же­лезници" се очертава недостиг на товари за превоз, с което не се изпълнява разчетът за годината. Постигнати­те резултати са значително по-ниски,отколкото през същия период на миналата година. Само за юни планът по превоза не се изпълнява с близо 700 хиляди тона и са превозени 421 хиляди тона по-малко в сравнение с 1988 година. От това са на­малени приходите с над 30 милиона лева. Не се достигат основни стойностни показатели, а формираният фонд "Работна заплата" е недостатъчен при сравни­телно високия дял на условно постоянните разходи в БДЖ - близо 70 на сто. Предвидените от Министерството на икономиката и планира­нето около 72 милиона лева дотации за пътническите превози са с 20 милиона по-малко от реално необходимите.

Продължават да се изострят проблемите, свързани с недости­га на пътнически вагони (за първото полугодие са произведени 8 броя по-малко от договорените), което заедно с неизпълнението на задълженията по ремонта на наличния парк и неговото правилно сто­панисване влияе отрицателно на културата на обслужването на пътниците.

- Антибългарската кампания в средствата за масова инфор­мация на развитите капита­листически страни запазва своята интен­зивност. През изтеклата седмица в тях бяха пуб­ликувани 160 различ­ни по обем материали.

От тях в: Турция - 220, Англия - 17, ФРГ - 14, Гърция и Япония - по 12, Франция - 11, Кувейт - 10, Италия, Швеция, Холандия и Австралия - по 9, САЩ, Испания, Белгия и Швейцария - по 8, Дания - 6, Пакистан и Югославия - по 5, За­паден Берлин, Египет, Йордания и Аржентина - по 3, Люксембург, Малта, Унгария и Ки­тай - по 2, Австрия, Тунис, Мароко, Перу, Еквадор и СССР - по 1.

- Турските средства за масова информация продължават да поддържат високо равни­щето на пропагандната кампания срещу нашата страна. Ежедневниците са изпълнени с клевети и заплахи по адрес на HP България, с речи и изказвания на управляващите стра­ната и на лидерите на опозицията, призоваващи (в традиционния за тях груб и невъздър­жан стил и език) правителствата и международните организации от целия свят "реши­телно и ясно" да осъдят "българските зверства" и да принудят страната ни: да спре "масо­вото прогонване на българските турци от родните им места", да седне на масата за прего­вори и да подпише "всеобхват­на изселническа спогодба", решаваща проблемите както на заминава­щите за Турция, така и на желаещите да останат у нас "1,5 млн. етн. турци".

Най-усърдна в "разобличаването" на прилаганите спрямо "турското малцинство" в България "насилия" продължава да бъде пресата на Англия, следвана от тези на ФРГ и Франция. А най-безцеремонно груб в подбора на употребяваните в статиите си изразни средства и език продължава да бъде печатът на САЩ.

- В публикациите в средствата за масова информация на развиващите се страни из­точник на антибългарските материали по проблема си остават световните информационни агенции, влиятел­ните американски и западноевропейски ежедневници и радиотелеви­зионни предаватели. Застъпената в техните публикации тематика не се различава същест­вено от тази на ежедневниците в САЩ, Англия, Франция или ФРГ, но материалите са по-кратки и предимно без коментар.

- Значително по-малко през изтеклата седмица са неблагоприятните за страната ни публикации (10 срещу 24) в средствата за масова информация на социалистическите страни.

Югославските вестници са отпечатали 5 материала срещу 13 по проблемите на бъл­гарските мюсюлмани и двустранните ни отношения с Турция, но намаленият им брой не ги прави по-малко антибългарски. В съобщение под заглавие "Турско-българският спор" в. "Борба" информира от Анкара, че турският военен министър е изпратил писмо до гене­ралния секретар на ООН, с което призова­вал световната организация "да предприеме не­обходимите инициативи, за да облекчи положението на турското малцинство в България".

Унгарските материали са също по-малко на брой (2 срещу 10). Редом с краткото съ­общение на в. "Мадяр хирлап" от 22 юни за проведена в турското посолство в Будапеща пресконференция, списание "Хеити вилаггаздашаг" (в статия под заглавие "Българиза­ция") излага с подчертана симпатия турските тези по въпроса за положението на мюсюл­маните в нашата страна, докато позицията на България е представена в изключително неблагоприятна светлина.

Съветското списание "Советская молодеж" публикува мате­риал с напълно протурски позиции, цитирайки остри антибългарски изявления и публикации на турски правителст­вени представители и американски информационни източници.

9. Посолствата на НРБ в чужбина съобщават:

- Вашингтон. На 27 т. м. подкомитетът за Европа и Близкия изток при Камарата на представителите е провел заседание, посве­тено на политиката на САЩ спрямо Източна Европа. Последните събития у нас се квалифицирали като "масово експулсиране, илюст­риращо неспазване правата на човека". Третирането на "турското малцинство" било на­рушаване на всички общоприети стандарти за човешки права.

- Рим. Прави впечатление, че докато повечето от основните средства за масова ин­формация на Италия отразяват темата за влошените отношения между Турция и България в сравнително сдържан тон, без сензационни заглавия и не на централно място, органът на ИКП в. "Унита" е публикувал злостна за България информация, изградена изцяло въз ос­нова на твърденията на турската пропаганда.

- Токио. Началникът на отдела за Източна Европа в японското МВнР е заявил, че за­сега Япония няма намерение да заема страна в българо-турския конфликт независимо от силния натиск на турската страна върху японското правителство да излезе с декларация в нейна подкрепа.

3 юли 1989 г.                                               ГРУПА ЗА ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ

 

ЦДА, ф. 1, оп. 101, а. е. 2367, л. 93-107. Оригинал. Машинопис.

 

№ 227

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Главно следствено управление

Рег. № И-94. Екз. 2

03.07.1989 год.

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Предварителни производства във връзка със заминаването на български мюсюлмани в чужбина

 

В териториалните следствени подразделения се извършва разследване по дела за характерни престъпления, по които обвиняемите или пострадалите са лица с възстановени имена. По райони делата са, както следва:

СИЛИСТРА:

-        на 20.05.1989 г. се е самоубила чрез удавяне във водоем край с. Златоклас 42-годишна жена, майка на 4 деца. Семейството било материално затруднено и пострадалата била травмирана от мисълта, че няма да имат средства за заплащане на паспортните такси за заминаване в чужбина;

-        на 10.06.1989 г. в дома си в Тутракан се е самообесил 49-годишен гражданин, тъй като съпругата му не искала да замине заедно с него в Турция;

-        на 14.06.1989 г. в дома си в с. Окорш се е самообесил 36-годишен гражданин, физически и психически здрав, който същия ден сутринта ходил да си урежда документите за заминаване. Конкретни причини за самоубийството не са установени;

-        на 06.06.1989 г. е образувано следствено дело за спекула срещу 34-годишен лекар от Плевен, закупил 100 броя куфари по 12.50 лева и продал 26 от тях по 50 лева в с. Искра, при което бил заловен, а останалите куфари са продадени по цени на дребно на населението;

-        на 20.06.1989 г. е образувано следствено дело срещу служител от Строително-монтажния комбинат в Силистра, който мамел заминаващи младежи с възстановени имена и надвземал.

РАЗГРАД:

-        НА 22/23.06.1989 г. в Разград неизвестно лице проникнало през отворения прозорец в жилището на гражданин, който се готвел да заминава за Турция, и откраднало 50 000 лева. Извършителят не е издирен;

-        на 26.06.1989 г. в Разград две неустановени лица нанесли побой с метален бокс на гражданка от с. Дянково и отнели насила 2360 лева, които малко преди това тя била изтеглила от ДСК. Извършителите не са установени.

-        на 06.06.1989 г. в с. Сваленик син умишлено запалил бащината си къща поради несъгласие на майка му и баща му да заминат за Турция.

-        провежда се разследване срещу 32–годишен гажданин, с възстановено име, извършил множество покупко-продажби на валута със спекулативна цел. При залавянето му в него са намерени 3500 щатски долара.

-        на 22.06.1989 г. в дома си в с. Мортагоново се е самоубил с електрически ток 42-годишен гражданин, който се колебаел дали да замине за Турция.

ТЪРГОВИЩЕ:

-        на 20.06.1989 г. пред жилищен блок в Търговище е намерен трупът на 57-годишен гражданин. При разследването е установено, че той сам си е нанесъл 3 удара с нож в областта на корема, след което е скочил от прозореца на жилището си от петия етаж. Причините за самоубийството са в процес на изясняване.

-        провежда се разследване срещу 35-годишен гражданин, закупил от София 20 бр. цветни телевизори „Електрон” по 1000 лева, които след това продал на населението в община Търговище и Омуртаг по 2000 лева за един телевизор.

ШУМЕН:

-        образувано е следствено дело срещу касиерка в ДСК – Шумен и нейния съучастник, който посредничил на заминаващи граждани да ликвидират по-бързо спестовните си влогове. В процеса на разследването допълнително са привлечени към наказателна отговорност счетоводителката в ДСК и още двама посредници. Размерът на установените подкупи възлиза на 20 000 лева.

ТОЛБУХИН:

-         на 14.06.1989 г. в Толбухин 40-годишен гражданин умишлено запалил обитаваното от него жилище, с цел да се самоубие. Деянието извършил, тъй като бил силно раздвоен дали да замине за Турция.

-        на 20.06.1989 г. служител в жп транспорта измамил двама граждани, че ще им осигури вагон, за да си превозят багажа в Турция.

-        по ревизионни материали е образувано следствено дело срещу 37-годишна управителка на смесен магазин в с. Коритен, която раздавала стоки на кредит и в крайна сметка има дефицит в размер на 7500 лева.

ВАРНА:

-        НА 27.06.1989 г. в плавателен канал е намерен трупът на 43-годишен гражданин от гр. Белослав. Причините за смъртта са в процес на изясняване.

-        на 2.03.1989 г. в с. Тополи е възникнал пожар в намиращи се в съседство гаражи на двама граждани, при което са изгорели леките им автомобили и други вещи – щетите възлизат на 25 000 лева.

БУРГАС:

-        Образувано е следствено дело срещу златар от „Златарска промишленост”, който не по установения ред извършвал занаятчийска дейност, за да им изработи златни изделия, за което получил от тях, без да има основание, 500 лева.

СЛИВЕН:

-        по акт за начет е образувано следствено дело срещу 42-годишна управителка на магазин за присвояване на 30 800 лева.

КЪРДЖАЛИ:

-        НА 10.06.1989 г. в двора си в с. Висока поляна се е самообесила 64-годишна вдовица, чийто син е на работа в СССР. Самоубийството извършила, тъй като нейната снаха предприела активни действия за снабдяване с паспорт за пътуване в Турция;

-        на 15.06.1989 г. в Кърджали се е самоубила, като скочила от терасата на апартамента си от 7-мия етаж, 33-годишна гражданка, майка на две деца. Причина за самоубийството е несъгласие да замине за Турция със семейството си, тъй като оставяла в България тежко болната си възрастна майка, за която нямало кой да се грижи;

-        на 19.06.1989 г. в Кърджали се е самообесил 58-годишен гражданин, който се колебаел дали да замине за Турция и споделял преди това със съпругата си, че дъщеря му и зет му го тормозели и настоявали да замине цялото семейство.

ХАСКОВО:

-        на 26.06 в с. Раднево, община Димитровград, 30-годишен гражданин от същото село убил с нож 36-годишен гражданин с възстановено име от Димитровград. Двамата били познати и заедно употребили алкохол, след която пострадалият, който се готвел да заминава за Турция, заявил, че „те” щели да се върнат след 3-4 години и щели да колят наред, като най-напред той щял да заколи своя събеседник. Последният, афектиран, му нанесъл с ножа си четири прободни рани. Извършителят е задържан.

СОФИЯ-ГРАД:

В София са разкрити и задържани лицата, извършили на 17.06.1989 г. измама в размер на 34 000 лева, под предлог за обменянето им във валута на семейство с възстановени имена от Хасково – инженер и медицинска сестра, които се готвели да заминават за Турция. Иззети и възстановени са 12 000 лева. Двамата извършители са 25-годишни, като единият от тях е с възстановени имена.

Посочените следствени дела са взети на специален отчет в специализираните отдели 05, 06 и 07 – ТСУ. На началниците на следствените подразделения са дадени указания за ускорено приключване на делата.

 

София, 03.07.1989 г.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ-МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

Нап. в 1 екз., за др. Министър, Размн. в 2 екз., 1 – др. Шопов, 2. ГСУ, Изп.: Ал. Новков, Нап.: К. Николова - 591

 

АГСУ, а. е. 19/1989 г., л. 4-8. Оригинал. Машинопис.

 

№ 228

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 563. Екз. № 3

3.7.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейност на активисти на „Екогласност”

 

На състояла се на 23 юни сбирка на членовете на движението „Екогласност” бил предложен за обсъждане документ за опазване на „българското природно наследство”, наречен „Харта ’89”. Проектът бил внесен от Соломон Паси и Любомир Иванов. В него се предлагали мерки за изграждане на „национална мрежа за защита на природни територии”; за прекратяване работата по изграждането на различни инфраструктури, застрашаващи състоянието на крайбрежните резервати народни паркове; за ликвидирането на някои държавни ловни стопанства и опазването на редица водни площи и всички острови по големите български реки. Предлагало се да се разширят компетенциите и самостоятелността на Комитета за опазване на природната среда, като същият да премине на непосредствено подчинение на Народното събрание. Заедно с това трябвало да се разраства системата от „независими природозащитни групи”, както и активното ангажиране на останалите обществени организации в екологична дейност.

Ръководството на „Екогласност” изразявало недоволство от отказа за регистрация на сдружението и имало намерение да подаде молба до върховния съд на НРБ. Георги Аврамов, Цветан Пенчев и Христо Смоленов считали, че имало основание „Екогласност” да се бори за регистрация, въпреки че и без това имали „вече авторитет и име на организация с конструктивна платформа”. Отказът на съда да ги регистрира означавал, според тях, „преквалификация” на сдружението в движение, каквото те били от самото си начало и нямало да се отрази на дейността им. Смоленов бил отправил предложение към английския гражданин Мак Тагарт, президент на организацията „Грийн пийс”, да стане почетен член на „Екогласност”.

Постъпват данни, че активисти на „Екогласност” търсели „активен диалог” с представители на ръководството на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”. Николай Василев изразил готовност да участва в такъв диалог като представител на „клуба” и бил съгласен, че двете организации трябвало да „консолидират” усилията си.

За неутрализиране на тези нови моменти в дейността на активистите от „Екогласност” считаме за целесъобразно:

Да се активизира работата на Обществения комитет на движението за опазване и възпроизводство на природната среда към НС на ОФ и ръководството му за привличане членовете на „Екогласност” към дейност в неговите структури, като им се предостави и възможност за участие в организацията и провеждането на Европейското екологично съвещание през месец октомври в София.

Ръководството на БАН да продължи работата си с членовете на „Екогласност”, работещи в Академията, за тяхното служебно ангажиране с проблемите на екологията.

Да се прецени и възможността „Екогласност” да се включи към някои от Общинските политически комитети на Отечествения фронт и да работи под неговото ръководство.

Партийните и обществените органи да осъществят необходимите мероприятия за разобличаване на лицата, които се опитват да въвличат членове на „Екогласност” в политически действия, насочени против партийната и държавната политика, както и за недопускане обединяване на „Екогласност” с други „независими” структури.

ПРИЛОЖЕНИЕ: „Харта ’89” (препис). Не е предадена.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Тодор Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Доразмн. в 5 екз. и изпратена по списък, Изп.: Радичков, Нап.: Кунева -1009, 03.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 211-213. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 229

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено управление

Рег. № ІІ 2146. Екз. № 2

07.07.1989 г.

1040 - СОФИЯ

 

ДО

МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

др. Георги ТАНЕВ

 

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

ОТНОСНО: Поведението на лица с възстановени имена във връзка с отбиване на военната служба

 

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,

Във връзка с водените следствени дела постъпват данни за тревожни явления сред лица с възстановени имена – донаборници, срочнослужащи и техните родители.

Само през последните дни в различни гранични райони бяха задържани и профилактирани 3 групи от общо 12 непълнолетни с възстановени имена. Потвърди се тенденцията – през месеците май и юни 1989 г. на опити за бягство с цел отклоняване от предстоящо изпълнение на войнския дълг.

Подобни приготовления и опити се предприемат и от срочнослужащи лица с възстановени имена. Така например, само през м. юни 1989 г. към наказателна отговорност за отклонение от военна служба, с намерение бягство в Турция, са привлечени 5 войници. При подготовката и осъществяването на бягствата от военните поделения се създава реалната опасност от кражби на оръжие и боеприпаси, противозаконно отнемане на бойна техника за преодоляване на граничната охрана. Допълнителни усложнения поражда поведението на родителите на донаборници и срочнослужещи с възстановени имена. Те предявяват претенции за освобождаване на синовете им от военна служба и настояват издаването на задгранични паспорти и за тях.

От друга страна, заминаването на родители и близки зад граница поставя редица въпроси от политически, икономически и социален характер – разделяне на семействата, издръжката и грижите за донаборниците (между 16 и 18-годишни младежи), възпитанието им, особено на онези с противообществени прояви и престъпни наклонности, и др.

Режимът на донаборниците и срочнослужащите е в пълно съответствие с изискванията на Закона за всеобщата военна служба. Решаването на посочените по-горе проблеми изисква задълбочено проучване и конкретно решение от заинтересованите ведомства, а по преценка за политическа целесъобразност и евентуални законодателни промени

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ – МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

АГСУ, а. е. 19/1989 г., л. 14-15. Оригинал. Машинопис.

 

№ 230

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Главно следствено у-ние

Рег. № И-100. Екз. 2

07.07.1989 год.

София – 1113

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Някои характерни предварителни производства

 

С информация от 03.07.1989 г. беше донесено, че в териториалните следствени подразделения се извършва разследване на 26 характерни дела във връзка със заминаването на български мюсюлмани в чужбина, от които: самоубийства и неестествена смърт – 9, убийство – 1, спекула с валута и стоки за широко потребление – 4; измами – 4; палежи – 4; кражби и грабежи на крупни суми – 2; присвоявания – 2; подкуп - 1.

През настоящата седмица са приключени с мнение за прекратяване поради липса на престъпление 3 дела за самоубийство (самоудавяне в с. Златоклас, община Дулово; самообесване в Тутракан и самообесване в с. Окорш, община Дулово).

Приключило е с мнение за съд делото срещу гражданин с възстановено име, умишлено запалил бащината си къща в с. Сваленик, Разградска област, поради нежелание на родителите му да заминат за Турция. (Продължава разследването на 6 случая на самоубийства.)

През седмицата са новообразувани 6 предварителни производства във връзка със заминаването на български граждани в чужбина:

1. В Русе е образувано дело срещу 35-годишен гражданин, отправил многократни закани за убийство на съпругата си, която не желаела да замине заедно с него в Турция.

2. Също в Русе е на производство дело във връзка с извършена на 04.07.1989 г. кражба в с. Стамболово, община Сливо поле, на 10 000 лева от дома на гражданин, който се готвел да заминава за Турция.

3. На 05.07.1989 г. неизвестно лице е проникнало с взлом в дома на гражданин от Силистра и е отнело 14 000 лева и златни бижута за 1200 лева.

4. Образувано е дело за изясняване на причините за смъртта на 44-годишен гражданин от Толбухин, хвърлил се от терасата на жилището си от шестия етаж. Установено е, че той не е подавал документи за заминаване в чужбина.

5. В Сливен се провежда разследване за издирване на лицето, което на 30.06.1989 г., след полунощ, в центъра на града нападнало 28-годишен гражданин с думите: „Мамка ти гяурска, сега ще те удуша”, нанесло му побой, опитало се да го удуши и му отнело личната чанта с 1900 лева и други вещи.

6. Образувано е следствено дело срещу 2 лица, които дали подкуп в размер на 1000 лева на началника на гарата в Кубрат, с цел да им осигури по-бързо вагон за превоз на багажа им до Турция. Парите били поставени между други документи и когато ги намерил, началникът на гарата сигнализирал органите на реда.

 

НАЧАЛНИК ГСУ-МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

Нап. в 2 екз., 1 - др. Министър, 2 – ГСУ – МВР, Изп.: Ал. Новков, Нап.: К. Николова – 608, София, 07.07.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 19/1989 г., л. 16-18. Оригинал. Машинопис.

 

№ 231

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Ре. № 3419. Екз. №

19.07.1989 г.

1040 - СОФИЯ

 

До

Началника на Главно следствено управление – МВР

Генерал-майор К. Коцалиев

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Регистрираната и разследвана престъпност през първото полугодие на 1989 година

 

За първите шест месеца на 1989 г. в страната са регистрирани 23 795 криминални и 4528 стопански престъпления. Обстановката по безопасността на движението се характеризира със станалите 2752 пътно-транспортни произшествия, при които са убити 550 граждани и ранени 2905.

В сравнение със същия период на 1988 година сочи за едно увеличение на криминалните престъпления с 370. Разкриваемостта им е спаднала от 66.77% на 63.83%. Увеличено е участието на непълнолетни извършители от 10.70 на 12.22 и на рецидивистите от 13.98 на 14%.

Разкритите стопански престъпления са по-малко с 509, завишени са установените по тях вреди с 1 039 888 лева.

Влошаване на обстановката по безопасността на движението е регистрирана по всички основни показатели. Пътно-транспортните произшествия са повече с 86, убитите с 67 и ранените със 103.

Приключени са 33051 предварителни производства – 12414 следствие и 20 637 дознания.

За съд са предадени 48.1% от следствията и 31% от дознанията. По приключените 33 051 предварителни производства са привлечени в качеството си на обвиняеми 16 995 лица, от които са задържани 1704 лица. [Следва анализ на показателите по области, който се изпуска – б. съст.]

 

11.07.1989 г.

 

ИЗГОТВИЛ:

Полковник: (п) Сахатчиев

 

АГСУ, а. е. 19, 1989 г., л. 33-38, също л. 1-2 – втори екземпляр. Оригинал. Машинопис.

 

№ 232

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 584. Екз. № 3

8.7.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Общо събрание на членове на „Екогласност”

 

В органите на МВР постъпи информация за намерения на активистите на движението „Екогласност” да организират общо събрание на членовете, което да се проведе на 9 юли т. г. от 17.00 ч. със сборен пункт пред централния вход на Южния парк в София. Решено било то да се състои на открито, тъй като нарасналият брой членове (над 40 души) не позволявал събиране в дома на някой от ръководството.

По предварителни данни е предвидено разглеждането на два въпроса: екологичното състояние в кв. „Мусагеница” на София и отказът на районния съд да регистрира сдружение „Екогласност”. Ръководството на движението възнамерявало да отправи жалба до Върховния съд. Отговорници за регистрацията на „Екогласност” били Георги Аврамов и Цветан Пенчев, които щели да информират събранието за по-нататъшните мерки от страна на движението.

Органите на МВР вземат необходимите мерки за пресичане на нелоялни, демонстративни действия и други нарушения на обществения ред.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 2 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1045/8.7.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 266-267. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 233

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2148. Екз. ед.

10.07.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(3 – 9 юли 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За външнополитически събития, които са намерили „положителен отклик” сред широките слоеве на обществеността – съвещание на политическия консултативен съвет на държавите участнички във Варшавския договор, Букурещ, среща на Т. Живков в Смолян с ръководители на дипломатическите мисии, за прояви сред населението с „възстановени имена”– б. съст.]

 

ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на VІ управление – ДС разногласията между дейци на „Клуба” продължават. Един от авторитетните му ръководители, известен писател, се дистанцирал с писмо до съмишленици от крайните позиции на Желю Желев.

По сведение от същото управление Желю Желев обвинявал много от своите съидейници в „бездействие”, което щяло да доведе до „загиването на клуба”. Настоявал да бъдат привлечени млади хора, които да го „организират”. Всеки трябвало да разполага със свобода сам да решава дали да дава интервюта пред сътрудници на западни радиостанции.

В последно време дейци на „Клуба” и на „Екогласност” търсели контакти помежду си. Считали, че трябва да водят активен диалог. Били на мнение, че двете „организации” трябвало да „консолидират” усилията си.

Шесто управление – ДС, съвместно със Софийското градско управление на МВР, осъществиха оперативно-превантивни мероприятия във връзка с „идеята” на активисти на „Екогласност” да организират сборище в столичен парк, на което да се обсъди въпросът за отказа на Софийски районен съд да регистрира „сдружението” и за тежкото екологично състояние на един от кварталите на София.

Получени са нови данни за усилията на известната с провокационната си дейност служителка в посолството на САЩ Шийла Байдмън да поддържа контакти с дейци на „независимите” структури. Срещала се със съпругата и близки родственици на д-р Константин Тренчев. Поканила ги на прием в посолството. От жената на Тренчев взела писмо, адресирано до френския президент. Наред с това Байдмън възнамерявала да установи контакт със „секретар-говорителя” на „Профсъюза” Пламен Даракчиев (който и след проведената с него превантивна беседа в общинско управление на МВР – Кърджали се явява един от най-активните дейци на тази структура).

По данни на VІ управление – ДС Ценко Барев работел върху концепция за дейността на БОД „при новите условия”. Основната й идея била обединяването на всички „демократични” сили в емиграция и „съществуващи в страната” групи, организации и отделни противници на режима за постигане на основната цел – сваляне на народната власт. За координация на всички сили и средства в борбата с „комунистическия режим” бил създаден „Временен правителствен орган” в емиграция. Барев се бил срещнал с някои от дейците на „Клуба” по време на пребиваването им в Париж във връзка с Конференцията по човешките измерения. Имал добро мнение за Петър Манолов, с когото работел засега Тончо Карабулков.

По друг повод Ценко Барев дал да се разбере, че се отнася с известно недоверие към „независимите” структури у нас, но изтъквал, че БОД трябвало да ги подкрепя, „защото отслабват властта”. Правело впечатление, че отношението на Барев към тези структури се определяло от старите му амбиции за „лидерство”. От такива позиции той иронизирал и „раздвижването” сред дейци на бившата земеделска опозиция у нас, които хранели празни илюзии, че ще могат да постигнат при комунистическото управление реабилитация на Никола Петков и на БЗНС (о). Що се касаело до „проблемите” на мюсюлманите, Ценко Барев макар и остро да осъждал националната политика на БКП, отбягвал да се ангажира с интервюта пред турски журналисти и не приемал „претенциите на Турция”.

В прихванатия от ОТУ – МВР пети брой от тази година на органа на БОД – сп. „Бъдеще”, са публикувани: писмо на Петър Манолов до международния ПЕН – клуб, в което благодари на всички, оказали му помощ; редакционно съобщение за задържането на д-р К. Тренчев с апел към българските граждани масово да изпращат протестни писма до висши държавни инстанции, окуражителни телеграми до членовете на семейството му и организират акции на солидарност в страната; протестно писмо по същия повод от името на редакцията на сп. „Бъдеще” и „декларация” във връзка с проведените гладни стачки от „подложените на асимилация мюсюлмани”; „апел” на „група български турци от Бургас, Айтос, Дъскотна и други градове и села” срещу грубото потъпкване на протестните демонстрации срещу „насилствено сменяне на имената и незачитане на верските и народностни обичаи”.

В резултат на проведени от VІ управление – ДС съвместно с областните управления на МВР – Варна оперативни и профилактични мероприятия на проведената на 30 юни във Варна сбирка на около 250 младежи – „хипита” от цялата страна за посрещане на първото юлско слънце („Джулай морнинг”) не са допуснати антисоциалистически прояви и нарушения на обществения ред. Ще бъдат уведомени Софийско градско и Софийско областно управление на МВР за необходимостта от аналогични мерки при следващите им сбирки – на 25 август на гара Лакатник и на 31 октомври в София.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова – 1043, 09.07.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 161-173 (л- 167-169 за извадката). Оригинал. Машинопис

 

№ 234

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 586. Екз. № 3

10.7. [1989 г.]

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(3-9 юли 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Приетите документи на съвещанието на политическия консултативен комитет на държавите – участнички във Варшавския договор, състояло се в Букурещ, се посрещнаха с всеобщо удовлетворение. Граждани от различни социални среди със задоволство констатират, че страните от социалистическата общност последователно и настойчиво разработват и предлагат конкретни и конструктивни мерки за укрепване на доверието, за намаляване, а в перспектива и премахване на военното противопоставяне, създаване на политически, икономически и културни предпоставки за изграждане на „общия европейски дом”.

Наред с информацията за преодоляване на възникналите трудности в икономическите обекти в районите с компактно население български мюсюлмани, продължават да постъпват данни, че на редица места дадените указания за настъпателна разяснителна работа за успокояване на това население все още не се подемат с необходимата интензивност. Отправят се критични бележки за липса на единен подход, в това число и при налагането на санкции за нарушения на трудовото законодателство и договорната дисциплина.

От органите на МВР се предприемат необходимите мерки за недопускане струпването на хора, извършване на демонстративни прояви и създаване на безредици, за опазване на селскостопанската продукция от пожари, палежи, похабяване, за най-строго спазване на обществения ред и въведените графици за получаване на задгранични паспорти и заминаване.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖИ. РЕЛИГИЯ

Получени са данни за полагане усилия от активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България за „вземане връх” в работата на творческите съюзи и издателствата. На партийно събрание Невена Стефанова прочела „отворено писмо”, което била изпратила до СБЖ, редакциите на вестниците „Труд”, „Антени” и „Работническо дело”, в което засягала въпроса „за нашия печат и неговата гласност”. Подобен материал подготвила и Копринка Червенкова.

Членове на „екстремисткото крило” на „клуба” подготвяли „апел”, в който се описвали „репресиите” над „клубистите”. Имали намерение да го огласят около 14 юли т. г. Чрез него трябвало да се покаже, че „клубът съществува и държи на своята програма”.

Активистите на „клуба” продължават да коментират в негативен план проблемите със заминаването на българските мюсюлмани, политиката на партийното и държавното ръководство и социално-икономическото положение на страната. Особено остри изказвания по тези въпроси продължава да прави Желю Желев. В крайно негативен дух са и споделените от Радой Ралин оценки.

Има данни и за реализиране на намеренията за „интернационализиране” дейността на „клуба”. Невена Стефанова твърдяла, че неговата програма била изпратена и поместена в унгарското списание „Демократичен форум”. Заедно с лица от обкръжението й събирали адреси и телефони на „дисиденти и опозиционери” от социалистическите страни. Подготвени били материали и за отпечатване в съветския печат.

Проявяващото се напоследък разцепление в т. нар. „независимо дружество” според постъпващите данни продължава да се засилва и да обхваща както „дружеството” като цяло, така и „софийската група”. Основа за това е главно проблемът за отношенията към българските мюсюлмани. Сред ръководството се проявявало неясното както за неговите перспективи, така и за плановете им – дали да започне организационното укрепване, или да се премине към конкретни акции (в защита на А. Соколарски или К. Тренчев).

Изменникът на родината Димитър Чавдаров от Виена дал указания за дистанциране на „дружеството” от т. нар. турски проблем и прикриване действията им зад линията на Хелзинкските и Виенските споразумения. Настоявал центърът на дружеството да се пренесе в гр. Стамболийски и да се помисли за подходящи материали за излъчване по радио „Свободна Европа”. Според Благой Топузлиев във Виена се готвел „контрапроцес”, в случай че у нас започне съдебен процес срещу д-р К. Тренчев и останалите задържани.

Постъпи информация за намерения на членове на литературно-художествения „Клуб- 39” да организират на 11 юли поредната си сбирка. Членове на ръководството на „клуба”, между които Едвин Сугарев, редактор на самиздатското списание „Мост”, били подготвили „Писмо-афиш”, в което обяснявали и „причините” за провалената на 11 април т. г. сбирка. Допускали, че може да им бъде попречено да осъществят и сегашната сбирка. В този случай щели да се съберат същия ден в градинката на кв. „Хиподрума”. Изпратена е информация до ЦК на ДКМС с цел недопускане излизането на „Клуб-39” от първоначалния му облик и за насочване дейността му в рамките на „Клуба на младата художествено-творческа интелигенция” и „Кабинета на младия писател”.

На заседание на бюрото на УС на БСФС, проведено на 5 юли, била обсъдена подадената оставка на Нешка Робева. След като почти всички членове на бюрото изразили мнения тя да бъде приета, Робева с невъздържан тон заявила, че „атаката” срещу нея започнала след гласуването й в Народното събрание „в защита на Русе”. Напуснала демонстративно заседанието със закана, че „след време ще се върне като победител”. Бюрото взело решение да приеме оставката й, като осъдило оскърбителното й поведение. Приета била и молбата на Мария Гигова да бъде освободена от длъжността председател на федерацията.

В резултат на осъществените оперативно-профилактични мероприятия не са допуснати нелоялни прояви и нарушения на обществения ред при провеждането на 30 юни т. г. във Варна на сбирка на около 250 младежи „хипи” от цялата страна. Във връзка с получени данни за замисляне на нови сбирки се вземат необходимите мерки.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВРАЖЕСКА ЕМИГРАЦИЯ

Ръководителят на вражеската емигрантска организация „Българско освободително движение” (БОД) Ценко Барев организирал подготвянето на концепция за дейността на организацията в „новата обстановка”, чиято основна цел била обединяването на всички „демократични” сили в емиграция с цел сваляне на социалистическата власт в България. С оглед създаването на координация между българските „демократични” организации в чужбина, както и с отделни лица, групи и организации, в страната бил създаден временен правителствен орган, наречен „Задграничен комитет за координация”.

По въпроса за българите мюсюлмани БОД изразявала предпазливо становище – рязко осъждала политиката на БКП по националния въпрос и в същото време не приемала претенциите на Турция.

Барев изразявал скептично отношение и към опитите на бивши лидери на БЗО у нас да издействат реабилитация на Н. Петков, която щяла да бъде направена от едно „бъдещо демократично правителство”. [За съдържанието на пети брой на органа на БОД сп. „Бъдеще” – известно от предишния документ – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 eкз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изпъл. Д. Пенков, Нап.: Томова – 1051, 10.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 275-284. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 235

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 594. Екз. № 3

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Данни за обстановката в Съюза на българските писатели

 

Според получена в органите на МВР информация през последната седмица основната тема за разговори в писателските среди била „свикването на извънреден конгрес на СБП, подготвяно от писатели, недоволни от сегашното ръководство на съюза”.

Коментира се, че един от инициаторите за свикване на извънреден конгрес бил Колю Севов, който твърдял, че „през септември ще падне голяма битка”, но здравите сили в писателския съюз били повече от „дисидентите”, които успели да овладеят ръководството, като се възползвали от „политическата конюнктура”. Бил убеден, че трябвало „да се действа днес, защото утре можело да стане като в Чехословакия, Полша и Унгария”. Подобни становища били споделяни и от Димитър Спиридонов и Наташа Манолова.

Тончо Жечев и Здравко Петров считали, че в дъното на идеята за извънреден конгрес бил Димитър Методиев, като аргумент за което цитирали неговото изявление, че той не можел да бъде в една творческа организация с „дисиденти и антикомунисти”. Здравко Петров споделял, че според него „левите” не били уверени в успеха си и вероятно нямало да отидат на „контраконгрес”, а по-късно щели да се отделят от СБП в самостоятелна творческа организация. Тончо Жечев се чувствал „объркан и на кръстопът”, опасявал се от евентуално разцепление на писателската организация, което би създало условия за събития с тежки политически последици. Считал, че партийното ръководство трябвало да заеме по-категорична позиция по процесите, които се развиват сред интелигенцията.

Иван Матанов, Димитър Яръмов и Добромир Задгорски също изразявали неодобрение на сегашното ръководство на СБП, но не били уверени коя от страните ще надделее и затова предпочитали да изчакат развитието на събитията.

В получената информация се съдържат оценки, че за разлика от здравите сили нелоялно проявяващите се в писателската организация вече действали. По адрес на много писатели комунисти се разпространявали слухове, правели се опити те да бъдат изместени не само от ръководството на творческите съюзи, но и от заеманите от тях административни постове.

На заседание на Управителния съвет на СБП членовете на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България проявявали активност и настъпателност, стремели се да налагат мнението си по всички въпроси. Срещу млади писатели, стоящи на партийни позиции, се организирали негласно акции за дискредитирането им. В това отношение особено активна била групата на Георги Константинов и Николай Стоянов в сп. „Пламък” и млади писатели, оформили кръг около Елка Константинова, Едвин Сугарев, Вл. Левчев, Р. Леонидов и др.

По изявление на Михаил Неделчев „независимите интелектуалци” знаели за „комплота на догматиците – сталинци” и вземали мерки да го осуетят. Вече била започнала постепенната ликвидация на Кабинета на младите писатели. Предстояло да бъдат приети в СБП нелоялно настроени творци, които вече имали стабилни позиции, тъй като повечето от тях били в Съюза на преводачите или оглавявали секции в него, както и група „досега неизвестни автори”, с което щял да се увеличи броят на „антидогматиците и съпротивителната им сила”. Считам за целесъобразно да се вземат необходимите политически мерки за недопускане нарастване на напрежението в СБП. Чрез подпомагане здравите и политически зрели сили да се изземе инициативата на членовете на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България и да не се допусне да завоюват позиции в издателствата и изданията на съюза.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 - др. Й. Йотов, № 2 – памет, № 3 – КД, Размн. в 2 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Ив. Панев, Изп.: Ванева, Нап.: Кунева – 1062, По материали на VІ управление – ДС, 11.07.1989 г.

 

[Почти същата информация с някои незначителни съкращения и спестяване на някои имена е изпратена отделно до Тодор Живков. Липсва предложението за това какви мерки да се предприемат. Накрая министър Г. Танев информира Живков, че информацията е изпратена “на другарите Й. Йотов, Д. Стоянов и Ив. Панев”. Виж: АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 308-310 - б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 292-294. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 236

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 595. Екз. № 3

11.7.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Сбирка на „Екогласност”, проведена на 9 юли т. г.

 

В резултат на предприетите политически и оперативни мерки беше осуетено замисленото събрание на членове на „Екогласност” за 9 юли т. г. в Южния парк на столицата. След разговор, проведен от представители на политическата група на ГК на БКП, събралите са се разотишли.

Получени са данни, че същия ден по-късно 28 души – активисти и членове на „Екогласност”, провели сбирка в дома на Стефан Гайтанджиев, на която били разисквани широк кръг от въпроси. Приети били за членове на „движението” Мария Велева, Христо Мавров (актьор от Търговище) и братя Седмакови.

Обсъдени били редица документи: „Харта ’89”, подготвена от Любомир Иванов от Математическия факултет на СУ „Климент Охридски”, в която се отправяли призиви за създаване на защитени природни територии, за опазване на Витоша, Пирин и Черно море, както и за преминаването на Комитета за защита на природната среда, ръководен от др. Мако Даков, към Народното събрание, която по принцип била приета; протест до СНС за проваления трудов ден на 25 юни т. г.; жалба на Петър Слабаков до Народното събрание по повод отхвърлената от съда молба за регистрация на „Екогласност”.

Разгледани били и някои други въпроси. На членовете на „Движението” било възложено да събират данни за повишено съдържание на нитрати и други екологични проблеми, които да се изнесат пред международната екологична конференция през есента в София. Решено било да се установят международни контакти със сродни организации в Холандия и СССР, адресите на които притежавала Блага Димитрова. За участие в международната еко-среща в Париж били избрани Любомир Иванов и Димитрина Петрова, предстояло да се изберат още трима активисти. Приет бил и проект за емблема на „Екогласност”, подготвен от художничката Н. Николова от София.

Във връзка с осуетеното събрание в Южния парк било решено Александър Каракачанов да направи изявление по радиостанция „Свободна Европа”; да разпространят „Харта ’89” по западни средства за масова информация; да внесат писмен протест до Народното събрание и Министерския съвет на НРБ и други органи. Направено било предложение от Веселин Донков да се обсъдят възможностите за „съюзяване” на „Екогласност” с т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”.Считаме, че под ръководството на съответните партийни комитети трябва по-активно да се осъществяват провежданите мерки за приобщаване на ангажиралите се в мероприятията на „Екогласност” лица към дейността на обществените и държавните органи.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – КД, Размн. в 2 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, Изпъл.: Ванева, Нап.: Томова – 1056, 11.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 295-297 Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 237

Разговор на Р. Узунова с Мустафа Юмер, в който твърди, че обвине­нията към неформалните организации за подстрекаване на протестите са безпочвени, че те ня­мат нищо общо с тях.                                                                                  Бурса, 11.VІІ.1989 г.

 

Р. Узунова: Включих.

М. Юмеров: Мустафа Юмеров, председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България изразява от името на многобройната членска маса своята благодарност към онази част от българския народ, която представлява мнозинството на народа, че подкрепя нашата справедлива и за­конна борба за човешки права, нашата борба да противостоиме на асимилаторс­ката политика на комунистическата власт в България.

Особено изразявам своята благодарност към Независимото дружество за защита на правата на човека, Клуба за гласност и преустройство, Независимия профсъюз „Подк­репа”, Независимия комитет за защита на религиозните права и свободи, които винаги са били с нас, подкрепят нашата борба за защита на ос­новните човешки права в България.

В същото време протестираме за задържането на ръководните дейци на ня­кои не­зави­сими неофициални сдружения в България. Протестираме пред българ­ското прави­телство, защото то цели да предприеме съдебно преследване на ак­тивните дейци на тези нефор­мални сдружения. Те формално се обвиняват, че подкрепят, подстрекават и под­буж­дат малтретираното турско малцинство в Бъл­гария към мирна борба. Кате­горично отхвърляме тези обвинения на властта.

Ръководните дейци на неформалните организации нямат нищо общо с офи­циал­ните обвинения на властта. [Става въпрос за обвиненията, че са ор­ганизатори и подс­трекатели на масовите бунтове - б. съст.]

 (Р. Узунова, 11.07.1989 г., ролка № 383)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 238

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 605. Екз.№ 3, 13.7.1989 г.

 

ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Приключилия съдебен процес срещу Иван Николов – бивш директор на Института по социално управление при АОНСУ – ЦК на БКП

 

На 12.07.1989 г. състав на Първи районен съд – София разгледа наказателно дело срещу Иван Николов и съпругата му Лиляна Николова. Срещу тях бе повдигнато обвинение, че в съучастие са изготвили и предоставили пред ОбНС „Червена звезда” и ДСК декларации с невярно съдържание (престъпление по чл. 313, ал. І от НК). Лъжливото деклариране им е дало възможност да закупят неправомерно ведомствен апартамент на ЦК на БКП на стойност 20 600 лева и да получат заем от ДСК за строеж на друг апартамент в ЖСК. Подсъдимите имаха двама защитници, адвокатите Петър Корнаджев и Ина Даскалова.

При съдебното разглеждане бяха напълно потвърдени събраните от предварителното производство доказателства. Всички свидетели потвърдиха дадените пред следствието показания с изключение на Димитър Никифоров – технически ръководител, извършил довършителните работи в апартаментите на Николов и сина му в ЖСК. Съдът констатира явното лъжесвидетелстване на Никифоров и разпореди да бъдат заделени материалите за него и предадени на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Безспорно е, че Иван Николов е мотивирал свидетеля да депозира пред съда лъжливи показания.

Пред съда Иван Николов и съпругата му не се признаха за виновни, обяснявайки, че извършеното от тях невярно деклариране се дължи на незнание и юридическа некомпетентност.

В хода на съдебното производство направи впечатление наглото поведение на адвоката Петър Корнаджев. Многократно и без всякакво основание в пледоарията си той остро обвини районната прокуратура и следствените органи в некомпетентност, непознаване на законодателството и некадърност.

Съдът призна двамата обвиняеми за виновни в извършване на престъплението и им бе наложено наказание: на Иван Николов – 1 г. и 6 м. лишаване от свобода; на Лиляна Николова – 6 м. лишаване от свобода, като и на двамата подсъдими се отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години.

След прочитане на присъдата присъстващият на съдебното заседание Александър Николов – син на подсъдимия, имайки предвид приключилия съдебен процес, извън залата заяви, че: „Диваци в България не са били само фашистите”. Срещу него се провежда разследване за 2 престъпления – невярно деклариране пред ДСК и лъжесвидетелстване при придобиване на вила в с. Ковачевица, община Гоце Делчев.

След влизане на присъдата в сила ще бъде образувано гражданско-правно дело срещу Иван и Лиляна Николови, с което ще се обяви за нищожна продажбата на ведомствения апартамент и двамата ще бъдат осъдени да заплатят на държавата сумата 20 600 лева.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 316-318. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 239

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2236. Екз. ед., 17.07.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(10-16 юли 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред т. нар. лица с възстановени имена – б. съст.]

 

ДИНАМИКА И ХАРАКТЕР НА АНОНИМНАТА ДЕЙНОСТ

По обобщени данни на VІ управление – ДС през второто тримесечие на текущата година в страната са установени 1231 анонимни прояви с враждебна или нелоялна насоченост (1053 листовки, 78 писма, 72 лозунга, 19 надписа, 2 позива, 2 кощунства и пет знамена с турски национални символи). Преобладаващата част от разпространените анонимни материали (960 листовки) са дело на издирван от две години автор, който ги печати с клише. Най-активна е била анонимната дейност в столицата, Разградска и Бургаска област. В останалите райони анонимните прояви са единични. По съдържане разпространените анонимки могат да се групират в три основни направления: недоволство от радикалността и темповете, с които се извършва преустройството у нас; хули и клевети срещу партийни и държавни ръководители; несъгласие с възродителния процес.

През тримесечието са разкрити 22-ма анонимчици, между които по един член на БКП и БЗНС. За един от авторите е установено, че е психически болен.

През изтеклата седмица е отбелязано рязко активизиране на враждебната анонимна дейност. На 11 юли в Самоков и на 13 юли в София издирваният анонимчик, който разпространява листовки, отпечатани с клише, разпространи наново около 100 броя, насочени срещу „антинародния, античовешки и асимилаторски характер на режима” с призив към „готовност за масови мирни протести”.

На 8 юли в Ямбол и на 13 юли в Софийския университет и Висшия икономически институт в столицата бяха разпространени 15 листовки с програмен характер от името на „общонародна марксическа организация – „Демократичен фронт”. Същият материал е изпратен на 22-ма изтъкнати дейци на изкуството и културата, между които деятели на „независими” структури. Настоява се за „замяна на високата обществено-политическа пирамида с нова структура, изградена на принципите на пряката демокрация”. Поставят се искания за „политически плурализъм, публичност на властта, ликвидиране на правния и нормативен хаос, лична отговорност, нова екологична политика” в името на „по-демократичен и по-хуманен модел на социализма”. Обявява се, че за постигането на тези цели „Демократичният фронт” избира „нелегалната форма на борба”, като изключва „средства и действия от противообществено и антихуманно естество”.

Във вътрешния пощенски канал са прихванати 20 анонимни писма до чужди посолства, телевизията и Комитета по правата на човека с „Обръщение” от името на „Съюза на българските писатели и юристи”, с призив да се прекрати „пропагандата срещу напускащите страната българи-мюсюлмани”. Политиката на партията и правителството по този въпрос се окачествява като проява на „шовинизъм и национализъм”.

Проявяващ се и досега анонимчик е изпратил до частни лица 8 писма от името на „Организационен комитет на българските работници, последователи на марксистката партия” с искания за радикално политическо, социално и икономическо преустройство.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕЗДРАВИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на VІ управление – ДС в последно време френски дипломат зачестил срещите си с български интелектуалци, активни участници в „Клуба”. Настойчиво се интересувал кои дейци в държавния и партийния апарат са с „критично виждане”.

Същият дипломат установил контакт с Желю Желев, получил от него клеветническа информация за обстановката в страната и по-специално по проблемите на мюсюлманите. Желев остро се противопоставял на партийната политика за единение на българската нация, злословел пред чужденеца, че властите провокирали масовото изселване със смяната на имената и довели нещата до „национална катастрофа”.

На различни позиции застанал известен активист на „Клуба”, който считал, че „независимо от допуснатите от ръководните органи грешки” по възродителния процес България трябвало да се „очисти” от това население.

Друг авторитетен деец на „Клуба” застъпвал становище, че дейността му трябвало да се освободи от „политика” и да се ориентира към теоретични разработки.

По данни на VІ управление – ДС активисти на „Екогласност” провели сбирка в столицата, на която обсъждали редица въпроси, свързани с бъдещата дейност на „движението”. Разисквали съдържанието на изготвена от доцент по математика в Софийския университет (известен със своите радикални идеи по екологични проблеми в НРБ) „Харта ‘89”, в която се отправяли искания за създаване на защитни резервати, за опазване на Витоша, Пирин, Черно море. Наред с това обсъждали протестно писмо до Столичния народен съвет за проваляне на някои техни инициативи и жалба до Народното събрание по повод отказа на Софийски районен съд да ги регистрира. Поставили си задача да събират данни за повишеното съдържание на нитрати в хранителните продукти и други неблагополучия от екологичен характер в страната, които да се подготвят от съмишленик-писател за изнасяне пред международната екологична конференция през есента в София. Били избрани активисти за участие в предстояща международна „Еко среща” в Париж и била лансирана идея за установяване на преки връзки със сродни организации в социалистически и капиталистически страни. Разчитали на известна деятелка на „Клуба” да даде адресите им.

Във връзка с осуетени от властта техни мероприятия взели решение да бъде информирано радио „Свободна Европа”, „хартата” да се изпрати до средствата за масова информация на Запад. Да се внесе и писмен протест до Народното събрание и Министерския съвет. Лансирала се идеята да се обсъди възможността за „съюзяване” с „Независимия профсъюз „Подкрепа” чрез негов представител в „Екогласност” – журналист. В ход са небелязаните оперативно-превантивни мероприятия.

По данни на Областното управление на МВР в Михайловград при митническа проверка на ГКПП – Брегово в личния багаж на Димитър Апостолов от Пловдив, агроном, на работа в Института по растенията „Марица”, била намерена папка с много материали, отразяващи от нелоялни позиции слабости и неблагополучия в страната, жлъчни стихотворения срещу партийни и държавни дейци. Взет му е паспортът, а за нерегистрирана валута му е съставен акт. [За върнати от Румъния и Югославия при опит за бягство от страната младежи – б. съст.]

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                       Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Савова – 1096, 16.07.1989 г., Размнож. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 174-194 (л. 181-186 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 240

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 611. Екз. № 2

17.7.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(10 - 16 юли 1989 г.)

 София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Активната контрапропагандна и политико-разяснителна работа, започналата гражданска мобилизация и другите предприемани мерки в изпълнение на ПМС № 22 намалиха интензитета на развилите се негативни процеси в районите с компактни маси лица с възстановени имена. В редица предприятия и обекти са налице признаци на нормализиране на производствения ритъм.

Сред различни слоеве и групи от населението се споделят надежди за скорошно окончателно преодоляване на възникналите затруднения.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ.

Според постъпилата в органите на МВР информация активистите на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, въпреки някои различия по въпроса за единението на българската нация, продължават да полагат усилия за печелене на популярност.

Желю Желев в разговор с пресаташето на френското посолство у нас заявил, че „клубистите” не били съгласни с официалното становище по „турския проблем”. Държавата била тази, която „провокирала” българските мюсюлмани и ги гонела от страната, а преди това ги „подразнила” със смяната на имената им. По повод задържаните от органите на МВР лица (К. Тренчев, Хр. Събев и др.) заявил, че членовете на „клуба” не били арестувани поради „по-голямата им известност”.

Николай Василев считал, че независимо от допуснатите от ръководните органи „грешки” по възродителния процес България трябвало да се „очисти” от това население, за да не си създава повече трудности. Споделил, че този въпрос пораждал остър спор между него и Желю Желев. Василев изразил и силното си разочарование от дейността на „клуба”, тъй като, както заявил и на последното заседание на ръководството му, били се отклонили чувствително от програмната си декларация – т. е . да бъдат теоретичен клуб, а не клуб за политическа дейност. На същото заседание било взето решение да се подготви и разпространи „Декларация по турския въпрос”, в която да се изрази тревогата от факта, че толкова хора напускат страната, като се посочат и причините за това и се потърси отговорност от тези, които са го допуснали. Василев изразил недоволство, че в ръководството на „клуба” нямало нито един способен да напише „нещо теоретично”, поради което много хора се били замислили да го напуснат.

Петър Слабаков – председател на управителния съвет на т. нар. Движение „Екогласност”, изпратил до висши партийни и държавни органи и ръководства на обществени организации писмо, в което изразявал възмущението си от окачествяването членовете на „клуба” като „подстрекатели, организатори и вътрешни врагове” на проведените митинги в подкрепа на изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ [от 29 май 1989 г.]. Заявявал, че не протестирал в защита на “клубистите”, а за да „провери себе си”. По указание на Илия Минев – „председател” на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ, Стефан Комитов от Велико Търново посетил Варна, за да проучи мнението на местната група на „дружеството” относно провеждането на „национална конференция”. Уточнено било събирането да стане на 22 юли т. г. Изявени били настроения да не се канят представители на „софийската група”.

Мариана Златева – активист на „дружеството”, споделяла, че на приема в посолството на САЩ, на който разговаряла с посланиците на Италия, Франция, ФРГ, Турция и СССР, разбрала доброто познаване от западните дипломати на положението около „дружеството”, „профсъюза”. С „отлични” впечатления останала от турския посланик, пред когото разяснила позицията на „независимото дружество” по „националния въпрос”. След приема двете със съпругата на Тренчев дали интервю пред журналисти на в. „Вашингтон пост” и Би Би Си. Със съдействието на Шийла Байдмън на множество хора се раздали адреси и телефонни номера, за да ги потърсят, като ги предупреждавали, че разговорите им се подслушвали.

За организационно укрепване и преодоляване на вътрешните разногласия в „дружеството” продължават да полагат усилия някои представители на българската вражеска емиграция и подривните радиоцентрали. Особено активен в това отношение е изменникът на родината Димитър Димитров от Виена, който в поредица телефонни разговори давал указания относно „кадровата политика и бъдещата му дейност”.

Работи се за установяване авторите на разпространени на 8 юли на обществени места в Ямбол и на 13 юли в столицата (в СУ „Климент Охридски”) и ВИИ „К. Маркс”) 15 листовки, съдържащи хули и клевети срещу осъществяваната от държавното ръководство политика. Същият материал е изпратен до посолството на СССР в София и до 22-ма изтъкнати дейци на изкуството и културата.

Осъществяват се мероприятия за издирване на авторите на 20 анонимни писма (6 от които адресирани до посолствата на СССР, Англия, Франция, Австрия, до Българската телевизия и Комитета по правата на човека), съдържащи призиви да се прекрати пропагандата срещу българите мюсюлмани, напускащи страната.

Получени са данни, че на предстоящото събрание на ППО на Съюза на българските филмови дейци щял да бъде обсъден въпросът „по чие нареждане и по какви причини бил спрян от разпространение филмът „Маргарит и Маргарита” на режисьора Николай Волев. Отговорен служител от ТСО „Българска кинематография” изразил опасение, че този случай можел да предизвика „безпрецедентен скандал” в българското кино. Разпространявали се слухове, че филмът бил спрян от висшето ръководство на страната.

Радой Ралин споделил пред свои близки, че при подготовката на документалния филм за него (заснеман от Студията за документални и научнопопулярни филми „Време”) бил изказал вижданията си за положението с българските мюсюлмани. Заявил, че се срамувал от това политическо решение, че то е „геноцид” и причина за него била смяната на имената и „формалното” отношение на партията и правителството по този въпрос. По повод на това негово изявление се споделят опасения, че при предстоящия монтаж и озвучаване на филма могат да се вмъкнат някои нюанси, разкриващи съпричастността на Р. Ралин към „независимите” структури.

4. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – др. Г. Атанасов, № 4 – др. Д. Стоянов, № 5 – др. Й. Йотов, № 6 – др. М. Балев, Изп.: М. Пенков, Нап.: Т. Станкова – 1104, 17.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 1-10 (л. 2-6 за извадката). Втори машинописен екземпляр.

 

№ 241

Апел на интелектуалци относно политиката срещу турското малцинс­тво в Бъл­гария и обръщение към турците да не заминават в Турция        [София, 17 юли 1989 г.]

 

[Вероятно погрешно е написана датата 17 юни 1989 – следва да се чете 17 юли 1989 г. – б. съст.]

 

Мъжки глас: …както и да се промени отношението към българската ин­телиген­ция, която търси диалог в името на бъдещето. Никога не е късно да бъде взето решение, по- мъдро и далновидно от вече възприетото. Дори велики дър­жави се отказват от своята по­литика по даден проблем и с това не губят, а напро­тив - печелят престиж. Един жест на разбиране към турското малцинство днес би ни дал морално право да проявим загриже­ност…

Р. Узунова: Ще ни дава?

Мъжки глас: …Би ни дал. …би ни дал морално право да проявим загриже­ност към отдавна забравените български малцинства зад граница. При едно сво­бодно, спокойно и всестранно обсъждане на тези сложни въпроси ще може да се изработи правилна линия за действие. Даваме си сметка, че такъв обрат е труден, но той е жизнено необходим. За да се стигне до разумното решение, ние смятаме, че тази линия трябва да бъде свързана със следните постановки, основаващи се на българската Конституция и на международ­ните споразумения от Хелзинки ... Един момент само…

Р. Узунова: Да, чакай …. международните споразумения от Хелзинки и Виена?

Мъжки глас: Да, подписани от нашата страна: Да бъде признато пра­вото да си вър­нат родните имена българските граждани, които желаят това. Да бъдат освободени всички, които са задържани или осъдени заради борбата им за защита на етническата са­мобитност и приемствена култура. Да се прекрати на­силственото прокуждане от стра­ната на български граждани. Обръщаме се към нашите съграждани с турско самосъзна­ние: Не предприемайте никакви насилст­вени действия, не се поддавайте на провокации.

Р. Узунова: И на страстите на мига?

Мъжки глас: И на страстите на мига, да… Не се вслушвайте в инсинуа­ции от чуж­бина, защото те идат от политици, които сами често се отнасят с жес­тока нетърпи­мост към своите малцинства. Преодолейте чувството на обида и мъст, както нашите предци успяха да го преодолеят след трагичния април 1876. Останете в родината. Нека работим заедно за разбирателство днес и спокойствие утре. За да живеем ние, нашите деца и внуци във вза­имно зачитане, както нашите деди повече от един век съжителстват в общата ни родина - България. София, юни 1989 година. Обръщението е изпратено до Народното събрание на НРБ и до средствата за масова информация. Връчено на 18.07.1989 година. Подписали: акад. Алексей Шелудко, акад. Асен Дацев, акад. Иван Тодоров, Радой Ралин, Искра Па­нова, проф. Чавдар Кюранов, проф. Иван Марев, проф. Ленко Калчев, проф. Трайко Пет­ков, проф. Иван Николов, Дучо Мундров, Георги Мишев, Юлий Стоянов, доц. Недялко Мерджанов, Илка Зафирова, о.з. полковник Борис Спасов, Христо Алексиев, Панайот Панайотов, Антонина Желязкова, Кина Мар­кова, Ангел Ди­митров, Гина Табакова, Дими­тър Дерелиев, Васил Шопов, Борис Димовски, Кирил Доб­рославски, Мария Траянова, Цветелина Мишева, Асен Владимиров, Деян Кюранов, Ма­рия Желева, Владимир Новчев, Николай Боя­джиев, Виктор Самоилов, Христо Ганев, Брайко Г. Кофарджиев, д-р Желю Же­лев, Румен Леонидов, Йордан Василев, Блага Ди­митрова, Велислава Дърева, То­дора Дайкова, доц. Захари Захариев, Росица Пишева, Ма­риана Ганчева, Стойне Гергов, Весе­лин Донков, Иво Драганов, Воин Кятов, Лъчезар Кунчев, Анастасия Рашева, Вълко Пет­ров, Владимир Краев, Вера Младенова, Вяра Ни­колова, Гер­гана Жулева, Георги Павлов - Павлето, Констанца Попова, Красен Станчев, Светлана Жулева, Петър Стайков, Тодор Андрейков, Татяна Попова, Христо Кьосев, Лиляна Александриева, Красимир Кънев, Димитрина Петрова, Никола Ковачев, Павел Василев, Малина Петрова, Христо Димитров, Христо Писков, Ирина Акташева, Енчо Мутафов, Мустафа Пашов, Салих Бакладжиев, Богдан Глишев, Любен Банчев, Георги Друмев, Стойчо Грънчаров, Никола Патарински, Невена Мечкова, Иля Акьов, Лиляна Спиридонова, Георги Спасов, Николай Ге­нов, Тодор Гагалов, Александър Каракачанов, Росица Симеонова, Кирил Ка­дийски, Димо Боляров, Клементина Иванова, Вероника Николова, Димитър Лу­джев, Биньо Иванов, Едвин Суга­рев, Иван Коларов, Константин Аджаров, д-р Татяна Василева, Борис Христов, Виктор Барух, Димитър Малачков, Мария Бой­кикева, Ангел Ахрянов, Елка Константинова, Вера Смилкова, Марко Ганчев, Дими­тър Коруджиев, Валентина Рафаилова, Валери Петров, Невена Стефанова, Михаил Ве­личков, Копринка Червенкова, Иван Койнов, Адолф Фаб­рикант, Ма­рия Динкова, Христо Радевски, Петко Симеонов, Жана Авишай, Евгения Ива­нова, Георги Величков.

(17.06.1989 г., ролка № 73)

[Датата е неточна, защото противоречи на обявената за достоверна дата за нейното внасяне в Народното събрание – 18.VІІ.1989 г. – б. съст.]

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 242

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2336. Екз. ед.

24.07.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(17-23 юли 1989 година)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред т. нар. „лица с възстановени имена” – б. съст.]

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И ПРОЯВИ НА ЛИЦА В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС и Областното управление на МВР – Михайловград, известна с провокационното си поведение и връзки с дейци на „независими” структури служителка в посолството на САЩ, придружена от втори секретар в посолството, осъществила среща в Михайловград с представящия се за зам.-председател на „Независимото дружество за защита на човешките права” Димитър Томов. След проведения разговор Томов споделил пред свои съмишленици, че имал намерение да пише листовки „за увеличаване на заплатите и защита правата на гражданите в НРБ”, които масово да разпространи.

По вътрешния пощенски канал са прихванати от ОТУ – МВР 8 писма, пуснати в София, без подател, до частни адреси в Ямбол, В. Търново, Благоевград, Ловеч, Габрово, Варна, Свиленград и с. Скрът, Петричка община, съдържащи бр. 1 на в. „Работническа трибуна”, издание на „Организационния комитет на Българската работническа последователна марксистка партия”. В три статии на пишеща машина се прави „съпоставка” между основополагащи принципи на марксистката политикономия и „реалния социализъм”.

Измениха на родината семейство Румен и Соня Берови, на 33 и 35 години, отплавали от пристанище Бургас по официален път с яхта, тяхно самоделно производство, за да участват в регата в Ялта. Променили курса и акостирали в Босфора. Пред интервюиралите ги журналисти заявили, че не били съгласни с политиката на българското правителство.

Разследва се Борислав Фесчаев, 17-годишен, ученик от гр. Русе, който направил опит да наруши границата със СФРЮ. По авантюристични подбуди искал да напусне страната и през Югославия и Австрия да се установи в Англия.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

 

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. № 1 – Др. Министър, Размн. в 39 екз. и разпратена по списък, Изпълнил: Ч. Кираджиев, Написала: И. Гюнова – 1126, 22.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 195- 213 (л. 204-205 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 243

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 638. Екз. № 2

25.7.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(17-23 юли 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Писмото на секретариата на ЦК на БКП от 12 юли т. г . създаде необходимите политически условия за разгръщане на всенароден подем за изпълнение на отговорните социално-икономически задачи. Сред представители на различни обществени групи се изразява пълна подкрепа на предприетите от партията и правителството мерки, счита се, че те ще съдействат за преодоляване на възникналите затруднения в икономиката и за ускоряване на извършващото се преустройство.

През изминалата седмица процесите, свързани със заминаването на българите мюсюлмани за Турция, продължиха да заемат определено място в обстановката в страната. Сред основната част от това население се запазва напрежението и нагласата за отпътуване. Увеличаването на връчените паспорти и на заминаващите доведе през последните дни до намаляване на изразяваните в някои селища с компактни маси лица с възстановени имена остри недоволства. Нараснаха случаите на по-трезви оценки за живота в Турция и на изразени намерения да не се напуска НРБ.

Сред основната част от населението в страната с одобрение се посреща изявлението на говорителя на Министерството на външните работи. Преобладават мненията и оценките, че още веднъж НРБ е показала твърдата си решимост да следва духа и изискванията на Заключителния документ на Виенската среща. В среди на българи мюсюлмани се споделят мнения, че това се дължи на желанието на Турция евентуални преговори да се водят при по-изгодни условия за нея. Изразяват се и становища, че след това изявление нашата страна ще затвори границата.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИЯ

Според постъпилата в органите на МВР информация в настоящия момент поради възникналата сред активистите на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България конфронтация по въпроса за единението на нацията те не осъществявали конкретна дейност. Очертавали се три групировки. Едната, оглавявана от Николай и Кирил Василеви, споделяла в основни линии политиката на правителството; другата, начело с Желю Желев, твърдо се противопоставяла; третата, сформирана около Петко Симеонов, правейки мъгляви квалификации по проблема, достигнала в заключение до обвинения срещу властта за „нарушаване на човешките права”.

С повишен интерес членовете на „клуба” коментирали поканата на Петко Симеонов и Копринка Червенкова да станат членове на Комитета по правата на човека в НРБ. Симеонов считал за несъвместимо да бъде едновременно член на този официален орган и на „клуба”, но Желю Желев и Георги Величков го съветвали, че трябвало да се възползват от всички форми за участие в обществено-политическия живот, при което би могло да се „прокарат” някои идеи на „клуба”. Копринка Червенкова се страхувала да не бъдат използвани имената им за компрометиране на „клуба”. Твърдяла, че за членове на Комитета по правата на човека в НРБ били поканени Светлин Русев, Йордан Радичков, Никола Инджов.

Коментирало се и предложение на председателя на Националния съвет за образование, наука и култура към Иван Джаджев, Евгения Иванова и Желю Желев за започване на работа, което според Николай Василев било „ затваряне на устата”.

Съпругата на Константин Тренчев - председател на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”, полага усилия да ангажира чрез Петър Манолов някоя международна здравна организация, която да изиска данни за здравословното състояние на Тренчев. Манолов информирал, че за тази цел бил установил контакт с „Медицин сан фронтер”. Тя настоявала да се проведе и замисленият „контрапроцес”, но според Манолов съдебен процес срещу Тренчев нямало да има, тъй като „властите били много хитри”. Тренчева изявила желание при нужда да наеме чуждестранен адвокат за защита на съпруга й.

На 17 юли т. г. в страната се завърна Любомир Собаджиев от Русе, член на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ, заминал за ФРГ през май т. г.

Получени са данни, че в програмата на празниците на изкуствата „Аполония ’89” (1-9 септември т. г., гр. Созопол, с участие на около 350 представители на художествено-творческата интелигенция) били включени и изяви на някои активисти и членове на „независимите структури”. В поетичния рецитал щели да участват Владимир Левчев – активен член на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, Румен Леонидов, Ани Илков и Борис Рокадов – членове на т. нар.”Клуб – 39”, стоящи на нездрави идейно-естетически и политически позиции. Сред документалните филми щял да бъде представен и филмът „Билки и болки” с режисьор Невена Тошева – член на разформирования „Обществен комитет за екологична защита на Русе”. Предвид свободния достъп до летните празници на изкуствата се очаква и други членове на „независимите” структури да вземат участие в тях и да се опитат да ги използват за пропагандиране на своите идеи и цели.

Органите на МВР вземат мерки за своевременното разкриване на намерения и опити за провеждане на нелоялна дейност.

[За дейност на незаконно съществуващата секта „Божия църква” (тренчевисти) – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., Размн. в 4 екз., Изп. Д. Петков, Нап.: Е. Кунева – 1134, № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, 24.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 51-59 (л. 53-55 за извадката). Втори машинописен екземпляр.

 

№ 244

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

 

ОБВИНИТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По следствено дело № 66 по описа на ДС - гр. София, 25.07.1989 г.

 

Подписаният Петър Величков, следовател по ДС при Главно следствено управление – МВР, след като събрах и анализирах материалите по следствено дело № 66/1989 г. по описа на ДС, констатирах, че същото е окончателно завършено и дейността на обвиняемите доказана, поради което и на основание чл. 219 от НПК съставих настоящото обвинително заключение.

Следственото дело е образувано на 26.05.1989 г. по повод изпратени до Главно следствено управление – МВР материали с писмо № 2495/25.05.1989 г. от Общинско управление на МВР – Стара Загора, в които се съдържат достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер и представляват основание по смисъла на чл. 186, ал. 1 от НПК за образуване на предварително следствие.

В процеса на разследването се събраха доказателства за организирана и съучастническа престъпна дейност на КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ТРЕНЧЕВ, ТОДОР ДИМОВ ГАГАЛОВ, НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ КОЛЕВ, ХРИСТО ПЕТРОВ СЪБЕВ, АНТОН КРЪСТЕВ ЗАПРЯНОВ И АСЕН ПЕТРОВ НИКОЛОВ, поради което същите бяха привлечени в качеството на обвиняеми, както следва: [Следва изброяване имената на обвиняемите и подробно цитиране на членовете от тогавашния НК, по който ги привличат като за разследване – чл. 321, ал. 2 и чл. 273 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 – б. съст.]

Спрямо обвиняемите е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, санкционирана от прокурор при Главна прокуратура на НР България, съответно за: ТРЕНЧЕВ – 26.05.1989 г.; ГАГАЛОВ – 19.06.1989 г.; КОЛЕВ – 26.05.1989 г.; СЪБЕВ – 15.06.1989 г.; ЗАПРЯНОВ – 26.05.1989 г. и НИКОЛОВ – 13.06.1989 година.

 [Следва изброяването имената на водилите следствието следователи: четирима главни и трима старши следователи от Главно следствено управление – МВР: майор Петър Величков, подп. Чавдар Димитров, майор Стефан Петров, кап. Владимир Петров, кап. Свилен Личев, кап. Петър Цветков, ст. лейт. Христо Станчев и ст. лейт. Тодор Станчев - следовател при териториално следствено подразделение – Стара Загора. Пояснява се още, че някои следствени действия били възлагани и на други следователи от други териториални следствени подразделения, че бил извършван надзор по делото пряко от Главна прокуратура, на обвиняемите били разяснени правата по чл. 51 от НПК, че материалите по следственото дело били предявени в присъствието на упълномощен от Тренчев адвокат Стефанов, адвокат Панчев от Събев, адвокат Дъров от Асен Николов, Лашков от Николай Колев, че обвиняемите Запрянов и Гагалов са се запознали с материалите без адвокатска защита – б. съст.]

Бележки и възражения по проведеното разследване и искания за събиране на нови доказателства или извършване на допълнителни следствени действия не бяха направени.

От събраните по делото доказателства приемам за установена следната фактическа обстановка.

С извършващото се преустройство на социалистическата система в НРБ, с разгръщане на процесите на демократизация, гласност и плурализъм на мненията, в съответствие с изискванията на Конституцията на НРБ и другите нормативни актове в страната се разгърна широка дейност по създаване сдружения на гражданите. В същото време отделни антисоциалистически настроени и осъждани в миналото за противодържавни престъпления лица счетоха, че е настъпило време за провеждане поредния опит за създаване на легални организационни структури, които да развиват открита дейност за постигане на отдавна набелязаните си цели.

Прокламираните от тях неформални сдружения обявиха съществуването си и разгласиха целите и задачите си чрез западните средства за масова информация, където намериха активна подкрепа и помощ относно разгласяването и координирането на дейността им. По този начин сред международната общественост изкуствено се натрапи впечатлението, че в страната съществува дисидентско движение.

Въпреки проведените активни мероприятия на западните средства за масова информация и на членове на неформалните организации, дейността им не получи обществена подкрепа. Това подтикна лидерите на тези организации да търсят съмишленици между скриващите недоволството си и вражески настроени лица от средите на възстановилите имената си. В стратегическите им планове залегна разбирането за използването на т. нар. „турска карта”, с оглед получаването на обществено признание и формирането им като политическа сила. В постигането на тези цели бяха улеснени от някои следи на ислямизираното население с негативна нагласа към мероприятията по възродителния процес и единението на българската нация.

Под прякото въздействие на възникналите през последните години неформални структури, влиянието на западната пропаганда, отделни лица с възстановени имена преминаха от нелегални към открити и организационни форми на противопоставяне на властта. Те бяха подпомогнати от пропагандните средства на Република Турция, които от дълги години експлоатират за нечисти политически цели човешки драми и съдби, разиграват срамни сцени на лицемерие и фалшива загриженост за българските мюсюлмани.

От тези позиции следва да бъде разгледана и оценявана престъпната дейност на обвиняемите по настоящото следствено дело.

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

 

ОБВИНЕНИЕ ПО ЧЛ. 321, АЛ. 1, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 273 ОТ НК

 

През м. февруари 1989 г. обв. ТРЕНЧЕВ с група свои съмишленици провъзгласили чрез западните радиостанции създаването на т. нар. „независим профсъюз Подкрепа”. Месец по-късно по същия начин е обявено и образуването на т. нар. „комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” с председател обв. СЪБЕВ.

Обвиняемите ТРЕНЧЕВ, СЪБЕВ и повечето от членовете на образуваните от тях сдружения са членове и на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”.

Не получили масова подкрепа от българските граждани, активистите на трите неформални сдружения потърсили диалог с враждебно настроени български емигранти на Запад. Своите идеи и действия обвиняемите ТРЕНЧЕВ, ЗАПРЯНОВ И СЪБЕВ споделили и съгласували с ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ, РУМЯНА УЗУНОВА И БРАТАН КОВАЧЕВ, за които са налице данни, уличаващи ги в принадлежност към враждебни на страната ни политически структури (Том І, лист 117). [Цитираните тук и по-надолу в обвинителното заключение листове като доказателствен материал, приложен в няколко тома към следственото дело, са унищожени – б. съст.]

Обвиняемият СЪБЕВ установил и поддържал постоянни контакти с вторите секретари на посолствата на САЩ, ФРГ и Франция в НР България, съответно ШИЙЛА БАЙДМАН, АЛЕКСАНДЪР НОВАК и ИВ. МАНВИЛ. Среща и разговор с ШИЙЛА БАЙДМЪН и журналист от радио „Гласът на Америка” през м. април 1989 г. в дома на ПЕТЪР МАНОЛОВ в гр. Пловдив е имал и обв. ТРЕНЧЕВ.

При тези срещи и разговори обвиняемите ТРЕНЧЕВ и СЪБЕВ са представяли в изопачена светлина някои от събитията в нашата страна, а обв. СЪБЕВ помолил за съдействие относно международното признаване на ръководения от него „Комитет”.

През м. март 1989 г. обв. ТРЕНЧЕВ и ПЕТЪР МАНОЛОВ излезли с предложение пред РУМЯНА УЗУНОВА да бъде организирано специално предаване на радио „Свободна Европа”, с цел да отрази „съществуващото” в страната дисидентско движение. В изпълнение на договорката от този момент УЗУНОВА поддържала постоянна телефонна връзка с обвиняемите и други членове на сдруженията (том І, лист 176).

С дейността си изпълнявала функциите на център за събиране, координиране, анализ и разпространение на информацията във връзка с дейността на прокламираните неформални сдружения в страната.

От своя страна, обвиняемите ТРЕНЧЕВ, СЪБЕВ, КОЛЕВ И ГАГАЛОВ насочили усилията си за по-нататъшно разширяване дейността на неформалните структури, за масовизирането им чрез набиране на нови членове.

В процеса на дейността си същите стигнали до извода, че неформалните сдружения като организационни структури трудно развиват дейност, поради което се ориентирали към сформиране на ядро от близки съмишленици, които да работят за постигането на крайните си цели.

Така в края на м. март и началото на м. април 1989 г., в процеса на ежедневните контакти, обвиняемите ТРЕНЧЕВ, ГАГАЛОВ, КОЛЕВ И СЪБЕВ фактически сформирали група. Наред с участието на всеки един от тях в дейността на съответните неформални сдружения, в рамките на групата развили дейност, която невинаги съгласували с активистите на прокламираните структури.

С действията си обвиняемите ТРЕНЧЕВ И ГАГАЛОВ се очертали като организатори на групата, а обв. ТРЕНЧЕВ – и като неин ръководител. По-късно към нея се включили като участници и обвиняемите КОЛЕВ, СЪБЕВ, НИКОЛОВ И ЗАПРЯНОВ.

На 17.04.1989 г. в дома на обв. ТРЕНЧЕВ се провела сбирка, която по същество е учредителна за групата. На нея присъствали обвиняемите ТРЕНЧЕВ, СЪБЕВ И ГАГАЛОВ, както и намиращият се понастоящем зад граница Камен Рунтов. Тази сбирка приела решение по обсъждания преди това от обвиняемите ТРЕНЧЕВ И СЪБЕВ с братя РУНТОВИ въпрос по създаването на т. нар. „Инициативен мюсюлмански стачен комитет”. Със създаването на същия обвиняемите целели да привлекат към себе си част от лицата, изповядващи мюсюлманска вяра и манипулират с тях за постигането на своите цели. На сбирката обв. СЪБЕВ, на базата на проведен телефонен разговор с ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ, излязъл с предложение да бъде организирана масова гладна стачка от лицата, изповядващи мюсюлманска вяра, в чест на Парижката конференция от 30.05.1989 година. ТРЕНЧЕВ се ангажирал с изготвянето на т. нар. „Декларация от имено на Инициативния мюсюлмански стачен комитет”. КАМЕН РУНТОВ бил натоварен да продължи да посещава определени населени места в страната и да търси желаещи да се включат в бъдещи масови гладни стачки.

От приетите за изпълнение задачи е видно, че групата си е поставила за цел с действията си да предизвика недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесе смут в обществото. Членовете й направили извода, че най-ефикасно средство за постигане на поставените цели се явява организирането на масови гладни стачки и разпространението на неверни твърдения, главно чрез западните средства за масова информация.

Като първа организационна изява на групата следва да се приеме разработеният от обвиняемите ТРЕНЧЕВ И ГАГАЛОВ „модел на верижна гладна стачка” в подкрепа на обв. КОЛЕВ, който в деня на завръщането си от принудителното административно заселване (20.04.1989 г.) в изказването си пред свидетелката ИВАНОВА най-точно формулирал целите на същата: „Тази етническа карта да я използва като „вале” при игра на карти… Така ще се получи нещо като изнудване на правителството…” (том. V, лист 89).

Многобройните последващи сбирки в дома на обв. ТРЕНЧЕВ в гр. Стара Загора, вземаните от тях решения и действията по изпълнението им, съвместните пътувания във връзка с подобни сбирки в други населени места в страната и телефонните разговори между обвиняемите и други лица се явяват действия в рамките на редовния организационен живот на групата. С оглед постигането на преследваната цел на групата членовете й развили активна дейност и по установяване на контакти с недоволни лица от средите на преименуваните. На същите давали конкретни указания и практическа помощ по организирането, провеждането и популяризирането на верижните гладни стачки.

За тази цел е използвана и проведената на 07.05.1989 г. в гр. Хасково сбирка на областния клон на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”. Членовете на групата, обвиняемите ТРЕНЧЕВ И КОЛЕВ, с изказванията си дали съвети на присъстващите на същата сбирка лица с възстановени имена какви трябва да бъдат техните искания пред властите при стачките и другите им действия (том ІV, лист 14).

Такива са и проведените в дома на обв. ТРЕНЧЕВ сбирки на групата на 16, 18 и 24.05.1989 г., на които присъствали и лица, изповядващи мюсюлманска религия.

Възползвайки се от фактическото положение на създател и ръководител на групата, обв. ТРЕНЧЕВ поставял и конкретни задачи на отделни членове на същата във връзка с дейността й. Те, от своя страна, съгласували действията си с неговото мнение, като за целта го посещавали в дома му и водили зашифровани разговори по телефона.

Като резултат от така изложената дейност на групата са последвали поредица от гладни стачки с над 430 участници. Било обявено в перспектива включването и на други лица в гладни стачки, някои от които придобили симулативен характер, с открито политическо съдържание.

Наред с това гладните стачки довели до създаване на социално напрежение в някои райони на страната, като за отделни места на Североизточна България след 20.05.1989 г. прераснали в демонстрации и масови безредици.

Установено е по делото, че на този етап обвиняемите са били наясно, че организираните в резултат на тяхната дейност гладни стачки прерастват в политически такива, с определени вредни последици за народното стопанство.

Прерастването на гладните стачки в демонстрации и вълнения сред компактни маси от населението мотивирало групата към последващи действия.

С цел да овладеят развитието на събитията и по същество да осъществят ръководство над развиващите се процеси, обвиняемите на поредица от своите срещи дискутирали проблемите по възникналата обстановка и като резултат вземат решение за оценка и насочване на събитията чрез декларации от името на неформалните сдружения, разпространявани чрез западните пропагандни централи. В тях открито отправят необосновани нападки срещу политиката на БКП и мероприятията на властта по единението на българската нация, предлагайки посредничеството си за уреждане на „конфликта”.

В изпълнение на целите, преследвани със създаването на групата, нейните членове развили конкретна дейност, която ще бъде разгледана в следващия раздел на обвинителното заключение.

С така извършеното деяние обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 321, ал. 1, във връзка с чл. 273 от НК за обвиняемите ТРЕНЧЕВ И ГАГАЛОВ, които от м. март 1989 г. до задържането им, в Ст. Загора и други населени места на страната са образували група, съставена, с цел да извършва престъпления в НР България, изразяващи се в съзнателно организиране на масови гладни стачки и разпространяване на неверни твърдения, за които знаят, че са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото, и по чл. 321, ал. 2, във връзка с чл. 273 от НК за обвиняемите КОЛЕВ, СЪБЕВ, ЗАПРЯНОВ И НИКОЛОВ, които през периода от м. април 1989 г. до задържането им през м. май 1989 г. са участвали в група, поставила си за цел да извършва престъпления в страната, изразяващи се в съзнателно разгласяване на неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесат смут в обществото, както и други деяния, за които са знаели, че могат да доведат до такива последици.

Деянието се доказва от показанията на свидетелите ГЕНЕВ, ВЛАДИМИРОВ, ЕНЕВ, ИВАНОВА, РУНТОВ, САПУНДЖИЕВ, АНДРЕЕВ, иззетите при претърсванията писмени материали, в изпратения с писмо № 3139/20.07.1989 г. от Областно управление на МВР – гр. Хасково рапорт на лейт. Николов.

Наличието на субективния елемент на деянието е най-точно очертан в показанията на свид. Д. ТРЕНЧЕВ, който е предупредил обвиняемите ТРЕНЧЕВ и ГАГАЛОВ, че с деянията си извършват престъпление.

Първоначално следственото дело беше образувано по чл. 320, във връзка с чл. 269 от НК, по който текст в качеството на обвиняеми бяха привлечени ТРЕНЧЕВ И КОЛЕВ.

С оглед набраните при разследването доказателства следствието не поддържа тези обвинения, а обвиненията по чл. 321, във връзка с чл. 273 от НК.

 

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ОБВИНЕНИЕ ПО ЧЛ. 273, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 20, АЛ. 2, 3 И 4 И ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 1 ОТ НК

 

Както беше посочено в раздел ПЪРВИ на настоящото обвинително заключение, обвиняемите ТРЕНЧЕВ И ГАГАЛОВ са образували, а обвиняемите КОЛЕВ, СЪБЕВ, ЗАПРЯНОВ И НИКОЛОВ са участвали в група, съставена, с цел да организира масови гладни стачки и да разгласява неверни твърдения от естеството да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесат смут в обществото.

В изпълнение целите и задачите на образуваната група обвиняемите са извършили и конкретна престъпна дейност, изразяваща се в следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че обв. ТРЕНЧЕВ е провел множество срещи и разговори с ПЕТЪР МАНОЛОВ – един от ръководителите на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”. Водените между двамата разговори се свеждали до обсъждане на начините за привличане към „дружеството” на възможно най-голям брой лица от средите на преименуваните под предлог, че то ще защитава „накърнените им права”.

Разговори в тази насока двамата провели с представителите на западните пропагандни централи – ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ, РУМЯНА УЗУНОВА, БРАТАН КОВАЧЕВ и други, с които се договорили за постоянен обмен на информация и целенасочени съвместни действия.

В установения последващ постоянен контакт обвиняемите получавали конкретни указания за тяхното участие в ескалацията на събитията.

На 20.03.1989 г. обв. КОЛЕВ е бил заселен по административен ред в гр. Бобов дол. В знак на несъгласие с решението на Старозагорския окръжен съд обявил безсрочна гладна стачка. Обвиняемите ТРЕНЧЕВ И ГАГАЛОВ в негова подкрепа организирали верижна гладна стачка в Стара Загора. За целта разработили график, в който включили групи от по пет човека, които да гладуват последователно по една седмица, с начало 15.04.1989 г. (том VІІ, лист 62). Разгласили обявяването й по западните радиостанции, по повод на което при обв. ТРЕНЧЕВ се явили братя РУНТОВИ, които изразили желание да се включат в стачката.

Поради това, че графикът бил попълнен с други имена, обв. ТРЕНЧЕВ отклонил включването им, но продължили контактите си по различни поводи и на различни места, при които РУНТОВИ се запознали с останалите обвиняеми по делото.

В средата на месец април 1989 г. БИСЕР РУНТОВ посетил обв. СЪБЕВ в дома му в гр. Велико Търново. Последният му предложил да събере около себе си лица, изповядващи мюсюлманска вяра и да организират „Мохамедански стачен комитет”, който да проведе протестни масови гладни стачки с „мюсюлмански искания”.

Няколко дни след това, на 07.04.1989 г., на сбирката в дома на обв. ТРЕНЧЕВ, обв. СЪБЕВ ЗАЯВИЛ, че казанлъшката група на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България” трябва да се трансформира в „Мохамедански стачен комитет”, който да организира гладни стачки в цялата страна. Заявил, че те – „мюсюлманите - сега трябва да тръгнат и да организират стачките в различните населени места, където имат свои хора… Гладните стачки трябва да бъдат ешелонирани до Парижката конференция…”. Относно исканията, които следва да отправят мюсюлманите към българските власти при тези масови гладни стачки, обв. СЪБЕВ ги посъветвал: „Искайте много, за да постигнете нещо” (том ІІІ, лист 13).

Обвиняемите ТРЕНЧЕВ и ГАГАЛОВ се съгласили с мнението на обв. СЪБЕВ и го подкрепили. От своя страна, обв. ТРЕНЧЕВ допълнил, че исканията на стачкуващите трябва да бъдат ясни и конкретни, но не бил съгласен с предложението за трансформирането на казанлъшката група в „Мохамедански стачен комитет”, а настоял тя да се нарича „Мюсюлманска инициативна група”.

Приел да изготви „Декларация във връзка с исканията на мюсюлманите, в която да отрази техните искания (том І, лист 80).

За дадените на сбирката от обвиняемите ТРЕНЧЕВ, СЪБЕВ и ГАГАЛОВ (том І, лист 143) съвети по организирането на масови гладни стачки и обещанието за изготвяне на декларация във връзка с исканията на мюсюлманите от страна на обв. ТРЕНЧЕВ, обв. СЪБЕВ съобщил на ШИЙЛА БАЙДМЪН при лична среща с нея, и на ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ по телефона.

Както вече беше посочено в раздел ПЪРВИ, на 07.05.1989 г. в гр. Хасково се е провела сбирка на т. нар. “независимо дружество”. След изказването на обв. ТРЕНЧЕВ, БИСЕР РУНТОВ заявил категорично, че те ще организират гладна стачка (том ІV, лист 14).

На сбирката на 16.05.1989 г. обвиняемите ТРЕНЧЕВ и НИКОЛОВ обсъждали началото на подготвяната от тях гладна стачка.

На проведената на 18.05 в дома на обв. ТРЕНЧЕВ сбирка присъствали той, обвиняемите ГАГАЛОВ, НИКОЛОВ и КАМЕН РУНТОВ и свид. ЕНЕВ. На нея обсъдили исканията, които следвало да поставят пред българските власти участниците в предстоящата масова гладна стачка.

Обвиняемите ТРЕНЧЕВ и ГАГАЛОВ дали напътствия и съвети на присъстващите на сбирката лица, изповядващи мюсюлманска вяра, как да бъдат формулирани исканията им, и как да се организират шествията по улиците.

КАМЕН РУНТОВ предал на обв. ТРЕНЧЕВ списък на лица, изявили желание да участват в масова гладна стачка.

За постигане на по-голяма мащабност при организирането на гладните стачки са допринесли и изготвените от обвиняемите и разпространени така наречените от тях: „Декларация от името на Инициативен мюсюлмански стачен комитет”, „Декларация от името на Независимото дружество за защита на правата на човека в България”, „Обръщение”.

Както вече беше посочено, обв. ТРЕНЧЕВ поел ангажимента до 21.05.1989 г. да изготви „декларация”, която да бъде разпространена от името на „Инициативен мюсюлмански стачен комитет”. В изготвянето на същата на 19.V.1989 г. взел участие и обв. ГАГАЛОВ, който преписал чл. 27 от Хартата за правата на човека, заедно с обв. ТРЕНЧЕВ обсъдили съдържанието и оформили заглавието й. Впоследствие предложил план за прикриване участието им в изготвянето на „декларацията”. В нея включили неверните твърдения за съществуването в България на народностно етническо малцинство, за неоснователно задържани в затворите и психиатричните клиники на български граждани и липсата на свободно провеждане на ритуали и обреди от лица, изповядващи мюсюлманска вяра.

Поради изземването на „декларацията” от органите на МВР братя РУНТОВИ със съдействието на обвиняемите ТРЕНЧЕВ, ГАГАЛОВ И НИКОЛОВ, ПЕТЪР МАНОЛОВ и свид. КЮРАНОВ възпроизвели текста на „декларацията”, размножили я и я разпространили чрез радиостанциите „Дойче веле” (23.05.1989 г.) и „Свободна Европа” (24.05.1989 г.) (том І, лист 3, 7).

Използвайки формалния претекст, на сбирка на отделни лица, обявили се за членове на т. нар. „Независимо дружество”, проведена на 21.05.1989 г. в Бачковския манастир, обв. ТРЕНЧЕВ възложил на обв. КОЛЕВ да изготви декларация от името на ”дружеството”.

На 22.05 с. г. обв. КОЛЕВ изготвил „декларацията” и същия ден двамата я съобщили на РУМЯНА УЗУНОВА.

На 23.05.1989 г. „декларацията” е излъчена от радиостанция „Свободна Европа” (том І, лист 10).

В „декларацията” се съдържат неверни и тенденциозни твърдения за „физическо унищожение и репресии в България над етническите малцинства”, „асимилация и грубо изопачаване на историческата истина”, „за липсата на човешки права в нашата страна”. Тази т. нар. „декларация” по своето съдържание е продължение на изготвената и разпространена от обвиняемите ТРЕНЧЕВ и ГАГАЛОВ „Декларация от името на Мюсюлмански стачен комитет”.

На 23.05.1989 г. обвиняемият ЗАПРЯНОВ посетил дома на обв. ТРЕНЧЕВ в гр. Стара Загора. Предложил на присъстващите там – обвиняемите ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ и свид. КОЯНА ИВАНОВА, да изготвят декларация или писмо до българските власти. Обв. ТРЕНЧЕВ предал на обв. ЗАПРЯНОВ тетрадка малък формат и с участието на обв. КОЛЕВ изготвили „ обръщение”. Всички присъстващи на сбирката участвали в преписването на копия, а обв. КОЛЕВ изпратил „обръщението” до съответните адресати – радиостанциите „Свободна Европа” и „Дойче веле”, Главна прокуратура, редакцията на в-к „Труд”, Окръжна прокуратура – Стара Загора и Държавния съвет на НРБ.

В него са включени неверни твърдения за „репресии и физическо унищожение на български граждани”.

Неверни твърдения за извършени репресии от страна на българските власти по отношение на лица, изповядващи мюсюлманска вяра, се съдържат и в донесения и предаден на 16.05.1989 г. на обв. ТРЕНЧЕВ писмен материал за несъществуваща случка в Джебел.

С така извършените деяния обвиняемите ТРЕНЧЕВ, ГАГАЛОВ, КОЛЕВ, ЗАПРЯНОВ И НИКОЛОВ са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 и във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Действайки в съучастие като съизвършители, а обв. СЪБЕВ като подбудител и помагач по смисъла на чл. 20, ал. 3 и 4, действайки при условията на продължавано престъпление, съзнателно организирали масови гладни стачки и разгласили неверни твърдения, които са довели до създаване на недоверие към властта и нейните мероприятия и възникване на смут в обществото.

Деянието се доказва от показанията на свидетелите: [Следват фамилните имена на 15 свидетели, които се заличават, с оглед да не са повод за спекулации, защото по всичко е видно, че те не са вписани като такива доброволно – б. съст.]; заключенията по назначените по делото криминалистическа, техническа, почеркова, графическа експертизи, приложени в том шести на следственото дело; писмените доказателства по опис, съдържащи се в том седми на следственото дело; писмени материали, иззети при претърсванията, приложени по делото в пакет по опис; писмени доказателства, съдържащи се в том осми на следственото дело; бюлетини на БТА, приложени в том девети на следственото дело и обяснения на обвиняемите.

От така изложената в раздели ПЪРВИ И ВТОРИ фактическа обстановка и анализа на събраните писмени и веществени доказателства може да се приеме за установено, че обвиняемите по делото са успели да привлекат към дейност под флага на прокламирани неформални структури лица с възстановени имена, някои от които осъждани за противодържавни, криминални и други престъпления по НК. Създадени били вътрешни регионални структури, които се оглавили от активисти на т. нар. „турско крило” на „Независимото дружество”. С цел да се компрометира нашата страна пред международната общественост, възложили им организирането и провеждането на гладни стачки, повечето от които със симулативен характер, с насочени искания за признаване статут на „турско етническо малцинство”. Въз основа на тяхната тактика залегнала идеята за провеждане на целенасочени конкретни мероприятия във връзка с насрочената в края на м. май 1989 г. в Париж Конференция за човешките измерения.

Като резултат повече от 860 български граждани из средите на лицата с възстановени имена обявили и провели гладни стачки, част от които придобили политически характер и нанесли материални щети на народното стопанство.

С действията си обвиняемите в отделни райони на страната били създали условия за възникване на социално напрежение и обстановка на недоволство към провежданите от БКП и народната власт мероприятия по възродителния процес и измененията в законодателството, наложени от извършващите се в страната преустройство и демократизация на социалистическото общество.

По следственото дело са приложени и събрани доказателства за създадените регионални организации, за механизма на дейност и естеството на изложените връзки, за събиране на средства и начина им на ползване, за задачи, инструкции и други действия, имащи непосредствено значение за възникналите в страната вълнения.

Налице са и данни за перспективна насоченост на действията на лица от т. нар. „турско крило” на „дружеството” в прерастването му в опозиционна „турска политическа партия”, която да се бори за етническа самостоятелност и национално обособяване на т. нар. „турска народност” в България.

При разследването всички обвиняеми, с изключение на ГАГА ЛОВ, дадоха подробни обяснения относно извършената от тях инкриминирана дейност. ЗАПРЯНОВ и НИКОЛОВ се признаха за виновни по същество на престъпните деяния, визирани в чл. 273 от НК. Обвиняемите ТРЕНЧЕВ, ГАГАЛОВ, КОЛЕВ И СЪБЕВ обясняват дейността си, но не я оценяват като престъпна, поради което не се признават за виновни по предявените им обяснения.

Обвиняемите не направиха признания относно обстоятелството по сформиране на групата, чието възникване, развитие и дейност се доказва в обективна последователност като резултат на действията на нейните членове.

По време на разследването обвиняемите се стремяха да прикрият извършените престъпления зад прокламираните от тях неформални организации, давайки най-често неаргументирани и противоречиви обяснения по естество на целите, задачите и дейността им.

Симулативното поведение на ТРЕНЧЕВ е драстично, базиращо се на пълно отричане на факти и доказателства, отношение на ГАГАЛОВ [Неясен текст, вероятно става въпрос и за подобно поведение на Гагалов – б. съст.] създадоха затруднение в разследването.

От субективна страна престъпленията, за които са привлечени в качеството на обвиняеми по чл. 321, във връзка с чл. 273 и чл. 273 от НК, са извършени от обвиняемите при пряк умисъл, със специалната цел да образуват група, която да разпространи неверни твърдения от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, като същевременно с действията си са създали смут в обществото.

В преследването на престъпните си цели обв. ТРЕНЧЕВ не е бил възпрян дори и от отправените му официални предупреждения от Главна прокуратура на НРБ и МВР.

Мотивите за извършените от обвиняемите престъпления следва да се търсят в обективните измерения на причините и същностната характеристика на подбудите, довели ги до престъпния резултат.

Процесите на демократизация и преустройство на социалистическото общество в НР България, обективно наложени от новите реалности в света, предизвикаха необходимост от преоценка на социалните ценности, което даде възможности на недоволни и негативно настроени спрямо социалистическата действителност лица под прикритието на лозунги за гласност и плурализъм на мненията да развиват неправомерна, незаконосъобразна и незаконна дейност.

Наред с това непознаването и тенденциозното тълкуване на процеса на единение на българската нация, социални и исторически категории, са логическата предпоставка за разширяване на дейността им в тази насока.

В условията на демократизация и преустройство на социалистическото законодателство в обвиняемите се е формирала превратната представа за ненаказаност, поради което техните индивидуални прояви са прераснали в организационна престъпна дейност.

В контекста на изложеното причините за извършените престъпления следва да се търсят и във влиянието върху обвиняемите от страна на мащабните пропагандни, идеологически и политически действия на противника при новите условия.

Що се отнася до подбудите им, следва да се изхожда от техните негативни личностни качества, жизненото им развитие и отсъствие на морални ценности, довели ги до престъпния резултат. В този смисъл подбудите следва да се разглеждат диференцирано по отношение на всеки един от обвиняемите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 219, ал. 2 от НПК,

П О С Т А Н О В Я В А М

Следствено дело № 66/1989 г. по описа на ДС да бъде изпратено на Главна прокуратура на НРБ с мнение за предаване на съд обвиняемите:

1. КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ТРЕНЧЕВ – роден 1955 г. в гр. Стара Загора, живущ в Стара Загора, ул. „Армейска” № 16, вх. Б, ап. 3, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безпартиен, за това, че:

-        от м. март 1989 г. до задържането му, в гр. Стара Загора и други населени места в страната е образувал и ръководил група, съставена, с цел да извършва престъпления в НР България, изразяващи се в съзнателно организиране на масови гладни стачки и разпространяване на неверни твърдения, за които се знае, че са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 321, ал. 1, във връзка с чл. 273 от НК;

-        през същия период от време и на същото място, при условията на продължаващо престъпление, в съучастие с други лица, като съизвършител, подбудител и помагач съзнателно е разгласил неверни твърдения и умишлено е склонил и улеснил със съвети и разяснения други лица съзнателно да разгласяват неверни твърдения и организират масови гладни стачки сред българските граждани, изповядващи мюсюлманската вяра, които действия са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 220, ал. 2, 3 и 4 и във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

2. ТОДОР ДИМОВ ГАГАЛОВ – роден на 30.12.1944 г. в гр. Ямбол, жител и живущ в гр. Стара Загора, ул. „Неделчо Николов” № 114, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, безпартиен, за това, че:

-        от м. март 1989 г. до задържането му, в гр. Стара Загора и други населени места в страната, е образувал и участвал в група, съставена, с цел да извършва престъпления в НР България, изразяващи се в съзнателно организиране на масови гладни стачки и разпространяване на неверни твърдения, за които се знае, че са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 321, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 273 от НК;

-        през същия период от време и на същото място, при условията на продължаващо престъпление, в съучастие с други лица, като съизвършител, подбудител и помагач съзнателно е разгласил неверни твърдения и умишлено е склонил и улеснил със съвети и разяснения други лица, съзнателно да разгласяват неверни твърдения и организират масови гладни стачки сред българските граждани, изповядващи мюсюлманска вяра, които действия са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 20, ал. 2, 3 и 4 и във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

3. НИКОЛАЙ ГАНЧЕВ КОЛЕВ

 – роден на 04.05.1951 г. в гр. Стара Загора, жител и живущ в гр. Стара Загора, ул. „Никола Вапцаров” № 6, българин, български гражданин, разведен, осъждан, безпартиен, за това, че:

- През периода от м. април 1989 г. до задържането му през м. май 1989 г. е участвал в група, поставила си за цел да извършва престъпления в страната, изразяващи се в съзнателно разгласяване на неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесат смут в обществото, както и други деяния, за които е знаел, че могат да доведат до такива последици – престъпление по чл. 321, ал. 2, във връзка с чл. 273 от НК;

 - през същия период, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с други лица, съзнателно е разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и да внесат смут в обществото, както и други явления, за които е знаел, че могат да доведат до такива последици – престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 26 от НК.

4. ХРИСТО ПЕТРОВ СЪБЕВ – роден на 03.05.1946 г. в гр. Габрово, жител и живущ в гр. Велико Търново, ул. „Балванска битка” № 128Б, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, безпартиен, за това, че:

      от м. март 1989 г. до задържането му в гр. Велико Търново и други населени места в страната е участвал в група, съставена, с цел да извършва престъпления в НР България, изразяващи се в съзнателно организиране на масови гладни стачки и разпространяване на неверни твърдения, за които знае, че са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 321, ал. 2, във връзка с чл. 273 от НК.

5. АНТОН КРЪСТЕВ ЗАПРЯНОВ – роден на 02.12.1958 г. в Димитровград, Хасковска област, жител и живущ в Димитровград, ул. „Йорданка Николова”, бл. 6, вх. А, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безпартиен, за това, че:

– от м. април 1989 г. до задържането му е участвал в група, съставена, с цел да извършва престъпления в НР България, изразяващи се в съзнателно организиране на масови гладни стачки и разпространяване на неверни твърдения, за които знае, че са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесе смут в обществото – престъпление по чл. 321, ал. 2, във връзка с чл. 273 от НК;

-        през периода м. април 1989 г. до задържането му, в съучастие с други лица, при условията на продължаващо престъпление, в съучастие с други лица, като съизвършител, умишлено е склонил и улеснил със съвети и разяснения български граждани, изповядващи мюсюлманска вяра, съзнателно да разгласяват неверни твърдения и организират масови гладни стачки, които действия са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 20, ал. 2, 3 и 4 и във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

6. АСЕН ПЕТРОВ НИКОЛОВ – роден на 26.11.1958 г. в с. Енина, община Казанлък, Хасковска област, живущ в с. Долно Изворово, Хасковска област, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безпартиен, за това, че:

-        от м. април 1989 г. до задържането му, в с. Долно Изворово и други населени места в страната е участвал в група, съставена, с цел да извършва престъпления в НР България, изразяващи се в съзнателно организиране на масови гладни стачки и разпространение на неверни твърдения, за които се знае, че са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъпление по чл. 321, ал. 2, във връзка с чл. 273 от НК;

-        през периода от м. април 1989 г. до задържането му в съучастие с други лица, при условието на продължавано престъпление, като съизвършител, умишлено е склонил и улеснил със съвети и разяснения български граждани, изповядващи мюсюлманска вяра от с. Долно Изворово, Хасковска област, съзнателно да разгласяват неверни твърдения и организират масови гладни стачки, които действия са от естество да създадат смут в обществото – престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.

 

СЛЕДОВАТЕЛ: (п) Не се чете

 

ПРИЛОЖЕНИЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 219, АЛ. 4 ОТ НПК

ЛИЦА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ:

І. ОБВИНЯЕМИ [Следват имената на шестимата обвиняеми – б. съст.]

ІІ. СВИДЕТЕЛИ [Следват имената на 47 свидетели – б. съст.]

ІІІ. ВЕЩИ ЛИЦА: ТАТЯНА КРЪСТЕВА – НИКК – ДНМ, ДИМИТЪР КОСТОВ – НИКК – ДНМ

ІV. ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1. Бележник с кафяви корици, съдържащ телефони и адреси, иззет от обв. К. ТРЕНЧЕВ.

2. Ученическа тетрадка малък формат от 60 листа, съдържаща ръкописно написан текст на „Обръщение от независимото дружество за защита правата на човека в България”, иззета от обв. А. ЗАПРЯНОВ.

3. Тетрадка голям формат от 80 листа с меки корици, съдържаща ръкописно написана „Програма на Независимото дружество за защита правата на човека в България” и начало на недовършена „Декларация от името на Независим мюсюлмански стачен комитет”, иззета от обв. А. ЗАПРЯНОВ.

4. Тетрадка голям формат от 100 листа с твърди корици, съдържаща ръкописни материали на „независим профсъюз „Подкрепа” и Схема на солидарна гладна стачка, иззета от обв. К. ТРЕНЧЕВ.

5. Протоколи за претърсване, обиск и изземване.

6. Протоколи от експертизи.

7. Свидетелства за съдимост.

8. Декларация за семейно и имотно състояние и характеристики.

V. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-          Пишеща машина, марка „Марица – 12”, с фабричен номер 12107771.

VІ. СПРАВКА:

Обвиняемите са с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съответно от:

-          КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ТРЕНЧЕВ – от 26.05.1989 г.

-          ТОДОР ДИМОВ ГАГАЛОВ - от 19.05.1989 г.

-          НИКОЛАЙ ГАНЧЕВ КОЛЕВ от 26.05.1989 г.

-          ХРИСТО ПЕТРОВ СЪБЕВ - от 15.05.1989 г.

-          АНТОН КРЪСТЕВ ЗАПРЯНОВ – от 26.05.1989 г.

-          АСЕН ПЕТРОВ НИКОЛОВ - от 13.06.1989 г..

VІІ. ПРИЧИНЕНИ ЩЕТИ: Няма.

VІІІ. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО: 3,20 лева – пътни разноски за разпит на свидетел.

 

СЛЕДОВАТЕЛ: (п) П. Величков

 

Следствено дело № 66 от 1989 г. по описа на ГСУ – МВР, л. 14-46; също л. 68-100. Оригинал и копие. Машинопис. Пълния текст виж в: Веселин Ангелов. Секретно! Про­тестните акции…, цит. с., Второ издание.

 

№ 245

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 647. Екз. № 3

27.7.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Подготвяна „декларация” от ръководството на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и обсъждане въпроса за състоянието и дейността му

 

Според получени данни ръководството на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” подготвяло декларация, адресирана до Народното събрание и средствата за масова информация по въпроса за българите мюсюлмани и мерките, взети в настоящия момент спрямо „клуба”. В нея се изтъквало, че у нас ставали „редица неща”, които създавали дълбоко безпокойство. Налице били „тревожни факти”, чиито причини (били) в действията на властите по отношение „етническата идентичност на българските граждани, които са с турско самосъзнание”. Това било в противоречие с националните ни традиции за „презиране на насилието и търпимост към малцинствените групи”, отразена още в постановката на Васил Левски за „равноправие на всички народности, включително и на турската”. Подчертавало се, че в организираните в страната митинги, на които всички, обявяващи се в защита правата на българските мюсюлмани, били квалифицирани като родоотстъпници и предатели, се утвърждавала „толерантност към насилията върху етническото самосъзнание” и се разпалвали „отчуждение и вражда между народа и част от интелигенцията”. Правел се извод, че такъв подход може да доведе до „непредвидими и нежелани последици”. Предлагало се „широко и задълбочено обсъждане на проблемите на малцинствата и специално на българските граждани с турско самосъзнание”. Настоявало се за преоценка и внасяне на корекции в политиката по този въпрос в съответствие с Конституцията на НРБ и международните споразумения, подписани от нашата страна. Посочвали се и конкретни искания в това отношение – „да се върнат имената на българските граждани, които желаят това; да се освободят всички задържани или осъдени; да се прекрати насилственото прокуждане от страната на българските граждани”. Отправял се и апел към българите мюсюлмани да не предприемат насилствени действия и да не се поддават на провокации и заплахи.

При обсъждането на първия вариант на „декларацията”, подготвен от Желю Желев, с предварително участие на Иван Марев и Николай Василев, възникнали противоречия по въпроса необходима ли е въобще такава декларация, нейния тон, съдържателните й аспекти и др. „Декларацията” била безусловно приета от Борис Спасов, Иван Марев, Иван Николов и Копринка Червенкова. Искра Панова поставила известни уговорки, а Иван Джаджев изразил пълно несъгласие. Според Мария Бойкикева това било декларация на опозиционно-политическа партия. Впоследствие материалът бил доработван с участието на Желю Желев, Блага Димитрова, Невена Стефанова и други активисти на „Клуба”, а различни негови варианти се разнасяли за подписи. Активност в събирането им проявявали Блага Димитрова, Невена Стефанова, Борис Спасов, Едвин Сугарев, Мария Бойкикева и др. Досега били събрани около 120 подписа, предимно от членове на „клуба” и „Екогласност”. Има данни, че някои от посочените като подписали – Радой Ралин, Христо Радевски и др., били включени, без да е взето съгласието им, а подписи от други са искани по телефона, без те да се запознаят с „декларацията”. Очаквало се документът в близките дни да бъде изпратен до Народното събрание и средствата за масова информация. Има вероятност да бъде съобщен и на западните радиостанции.

На заседание на ръководството на „клуба” било обсъдено състоянието и дейността му. Според Иван Николов мълчанието им било „позор и политическа смърт на клуба”, те трябвало „да умият очите на българския народ и интелигенцията”. Такова мнение изразили и Желю Желев и Деян Кюранов. Антонина Желязкова и Иван Джаджев възнамерявали да напуснат „клуба”, а Евгения Иванова считала, че ликвидирането му било предстоящо. Във връзка с евентуалната възможност „клубът” да бъде разтурен, Ж. Желев заявил, че това могат да направят „само те, членовете му”.

Има вероятност ръководството на „клуба” или отделни негови представители да се обявят в защита на Тренчев, Събев и другите, които са задържани и разследвани. Възможно е да подготвят и документи в подкрепа и защита на осъдения Иван Николов. Последният бил изпратил писмо до „управителния съвет” на „клуба”, в което сочел, че е невинен и неправилно осъден. Братът на Невена Стефанова, юрист, бил извършил проверка по делото на Иван Николов и изготвил документ, основавайки се на тезата на адвоката Петър Корнажев.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размн. в [?] екз., Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1148, 27.07.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 69-72. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 246

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Главно следствено управление 

Рег. № И – 115

23.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Самоубийства на български граждани, свързани със заминаване в Република Турция през лятото на 1989 година

 

От извършените проверки в териториалните следствени подразделения (ТСП) се установи, че дела за самоубийство на български граждани в израз на протест против масовото заминаване на техни близки за Република Турция през лятото на 1989 г. са разследвани, както следва:

1. Следствено дело № 371/10.6.1989 г. на ТСП – Русе по повод самообесването на ИЛИЯН АСКОВ СПАСОВ – 45-годишен от с. Кошарна. Семеен, с три големи дъщери, неосъждан, лекар в селото. По следствен път е установено, че не е бил съгласен да замине за Турция. Жена му - СИЛВИЯ РУМЕНОВА СПАСОВА, била безрезервна по въпроса, подготвила паспорт за семейството им. Сутринта преди отпътуването им на 10.06.1989 г. се самообесил в дома си.

2. Дознание № 319/20.05.1989 г. по повод самоубийството на ХРИСТИНА АСЕНОВА АНГЕЛОВА – 42-годишна, от с. Златоклас, Дуловска община, омъжена, с пет деца, доячка в селото. Тя се самоудавила на същата дата в гьола край селото, защото има много деца, нямала средства и не искала да замине за Турция, поради което селото било настроено срещу нея.

3. Дознание № 356/14.06.1989 г. - АЛЕКСИ РАЙЧЕВ ШАРБАНОВ – 37-годишен, се самообесил в с. Окорш, Дуловска община. Работил в Габровско, имал голям строеж на къща, която желаел да довърши и остане в България. Психически бил потиснат. На горната дата семейството му подало документи за екскурзия в Турция, а след обяда се самообесил в новостроящата си къща.

4. ИЛИЯ АТАНАСОВ ЧЕРНЕВ – 54-годишен, жител и живущ в с. Овен, Дуловска община. На 03.06.1989 г. заедно с цялото си семейство заминал на екскурзия в Турция. На 07.07.1989 г. се завръща в България. Съселяните го разпитвали защо се е завърнал от Турция и какво е положението там. Отговорил им: „От хубаво не съм се върнал”. На 10.07.1989 г. се обесил в дома си след употреба на алкохол. Следствието изтъква като причина обстоятелството за временно психично разстройство, свързано с проблемите по отиване и връщане от екскурзия в Турция, както и оставането на негови близки в Турция.

5. Следствено дело № 30/1989 г. на ТСП – Казанлък е образувано по чл. 127 от НК. В дома си в с. Асен се самообесил РУСАН СЕВДАЛИНОВ ХАТИНОВ – 65-годишен, животновъд, семеен, с добро имотно състояние. Приключило е на 18.07 с мнение за прекратяване. По следствен път е установено, че е сложил край на живота си, защото не е искал да замине с близките си в Турция.

6. Следствено дело № 363/1989 г. по повод самообесването на ТИХОМИР САБИНОВ АРСОВ от с. Ловец, Новопазарска община. Синовете на същия се подготвили да отиват в Турция, а той искал да остане в България, поради което се обесил в дома си.

7. Следствено дело № 365/12.06.1989 г. по повод самообесването на АСЕН ДЕМИРЕВ ДЕМИРЕВ – 72-годишен от Толбухин. Синът на същия заминал за Турция, обаждал се от там и настоявал баща му да замине. ДЕМИРЕВ не искал да стори това, поради което на горната дата се обесил.

8. Следствено дело № 514/30.07.1989 г. по повод самообесването на НЕШКО ЙОСИФОВ ЙОСИФОВ – 46-годишен, завеждащ птицефермата в с. Зърнево (бивш кмет на селото), член на БКП. На горната дата жена му извадила документи за семейството за заминаване в Турция. Той желаел да остане в България, поради което след обяда се обесил в дома си.

9. Следствено дело № 435/05.07.1989 г. – НИКОЛАЙ МАРИНОВ ЯНКОВ – 44-годишен от гр. Толбухин, се хвърлил от шестия етаж на жилището си, като се самоубил. Не е бил подал документи за заминаване в Турция.

10. На 14.06. 1989 г. в гр. Толбухин 45-годишен гражданин след употреба на алкохол умишлено се запалил в обитаваното от него жилище, с цел да се самоубие, тъй като жена му и сестра му били извадили документи за заминаване в Турция, а той желаел да остане в България при старата си майка.

11. На 30.07.1989 г в гр. Толбухин се самоубил, като се хвърлил от експрес „Албена” ИЛАРИОН ИВАНОВ – 35-годишен. От разследването е установено, че ИВАНОВ бил разстроен от недоразумения в семейството си по повод предстоящо заминаване в Турция. Седмица преди това направил опит да се самоубие, но бил спасен.

12. На 22.06.1989 г. в с. Мортагоново, Разградско, се самоубил с електрически ток 42-годишен гражданин, който се колебаел дали да замине за Турция.

13. На 20.06.1989 г. пред жилищен блок в гр. Търговище е намерен трупът на 57-годишен гражданин с възстановено име. При разследването е установено, че той сам си е нанесъл три удара с нож в областта на корема, след което е скочил от петия етаж на жилището си.

14. Следствено дело № 568/16.06.1989 г. е образувано по повод самоотравяне на РУМЕН ИЛИЕВ СЕМОВ – 50-годишен от с. Карагеоргиево, община Айтос. Работил като общ работник в стопанството, с един син и три омъжени дъщери, които подали документи за заминаване в Турция. На горната дата, след употреба на алкохол, се самоотровил с препарат за растителна защита.

15. Следствено дело № 567/16.06.1989 г., разследвано в ТСП – Айтос по повод смъртта на АСЕН МАРТИНОВ МАРТИНОВ - 28-годишен, от с. Дропла, Русенска община, неженен, психично болен. На горната дата след употреба на алкохол се обесил в дома си.

16. Следствено дело № 586/19.06.1989 г. е водено по повод смъртта на ГЕОРГИ РАДЕВ РАДЕВ - 31-годишен, от с. Люляково, община Айтос. След употреба на алкохол на горната дата се обесил на едно дърво извън селото, тъй като нямал пари да замине за Турция.

17. Следствено дело № 548/1989 г. по повод смъртта на ХРИСТО СТОЯНОВ МИХАЙЛОВ – 51-годишен, роден в с. Багра, Кърджалийско, живущ в с. Паничарево, община Созопол, женен, с добро имотно състояние. На 12.06.1989 г. след употреба на алкохол същият се обесил в дома си. Няколко дни след (преди – б. съст.) това споделил с женения си син, че ако заминат за Турция, няма да си оправят живота.

18. На 09.06.1989 г. дома си в с. Висока поляна, Кърджалийско, се самообесила 64-годишна вдовица, чийто син е на работа в СССР. Самоубийството извършила, тъй като снаха й предприела активни действия за снабдяване с паспорт за пътуване в Турция.

19. На 15.06.1989 г. в гр. Кърджали се самоубила, като скочила от терасата на апартамента си от 7-ия етаж, 33-годишна гражданка, майка на две деца. Причина за самоубийството е несъгласието й да замине за Турция със семейството си, тъй като оставяла в България тежко болната си възрастна майка, за която нямало кой да се грижи.

20. На 19.06.1989 г. в гр. Кърджали се самообесил 58-годишен гражданин, който се колебаел дали да замине за Турция и споделил със съпругата си, че дъщеря му и зет му много го тормозели да замине с цялото семейство.

През лятото на 1989 г. рязко се увеличиха престъпленията, извършени от ислямизирани български граждани, заминаващи за Турция, като пример могат да се посочат следните по-характерни случаи:

1. На 06.06.1989 г. в с. Сваленик, Разградско, син запалил умишлено бащината си къща заради несъгласие на майка му и баща му да заминат за Турция.

2. В Русе е образувано дознание за закана за убийство от 35-годишен мъж спрямо съпругата си, която не желаела да замине заедно с него за Турция.

3. Следствено дело № 508/06.07.1989 г., водено във връзка със самообесването на КИРИЛ МИХАЙЛОВ ИВАНОВ – 64-годишен, пенсионер, жител на с. Изгрев, Сливенска община. На горната дата МИХАЙЛОВ заявил пред съпругата си и други познати лица, че ще сложи край на живота си. Като причина посочил това, че той искал да замине за Турция, а близките му – деца и внуци, категорично били против.

4. За кратък период от време бяха извършени множество спекулативни сделки с валута и стоки. Образувани са десетки дела за подкупи и корупция в системата на ДСК, железниците, автостопанствата и други, свързани с миграцията на тази част от населението.

5. Полезно и необходимо е териториалните поделения на МВР внимателно да анализират всички прояви, свързани с пътуванията на наши граждани в Турция, с оглед набелязване конкретни мерки за недопускане на негативни явления.

 

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР

 

ОТДЕЛ „ИНФОРМАЦИЯ И АНАЛИЗ”

 

АГСУ, а. е. 85/1989 г., т. 4, л. 128-130. Копие. Машинопис.

 

№ 247

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2436. Екз. ед.

31.07.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(24-30 юли 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред т. нар. „лица с възстановени имена” – б. съст.]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕЗДРАВИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По данни на ВГУ – ДС журналистка от австрийски вестник (известна с антибългарската си позиция по време на процеса срещу Антонов), посетила България, за да се запознае с „положението на мюсюлманите”. В разговор с отговорен служител в посолството на страна от НАТО проявила интерес „защо вече нищо не се говори за опозиционните групи, колко души членуват в независимия профсъюз”. Събеседникът й не намирал, че обстановката във връзка с неформалните структури е „съвсем спокойна”. Пояснил, че някои от лидерите им като Тренчев „са в затвора” и за него се застъпвала „Амнести интернешънъл”, а други – Бл. Топузлиев и П. Манолов, били „изгонени” от страната. Лично познавал Манолов и го считал за „съвсем сериозен човек, известен и ценен като писател”. Понастоящем творбите му се разпространявали като фотокопия и човек можел да се сдобие с тях само срещу голяма сума. Що се касаело до „Клуба за подкрепа на гласността преустройството”, той се опитвал да остане „в умерени води”, да действа за „подобряване на системата, а не за премахване на обществения строй”.

По данни на VІ управление – ДС продължавали противоречията между дейци на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”. Основните различия между очерталите се три групи били свързани главно с отношението по възродителния процес. Само сподвижниците на Желю Желев защитавали крайно непримирими, по същество антибългарски позиции. Сред дейци на „Клуба” се обсъждали варианти на „декларация”, адресирана до Народното събрание и средствата за масова информация, в един от който се поставяли искания за възстановяване турско-арабските имена на тези, които желаят, освобождаване на осъдените и „прекратяване на насилственото прокуждане”.

По сведения от източници от ВГУ – ДС двама български граждани, които се представяли като „председател” и „секретар” на Независимия профсъюз „Подкрепа”, изготвили и чрез чуждо посолство изпратили във Франция материал, предназначен за Митеран, по повод 200-годишнината на френската революция. Изразявали надежда, че „пътят на преустройството и гласността” се отварял и в България и изказвали увереност, че „работата им като независими профсъюзни дейци” щяла „да положи основите на едно по-добро бъдеще на страната”.

По данни на Софийското градско управление на МВР продължават да се задълбочават разногласията както между ръководството на софийската група на т. нар. „Дружество за защита правата на човека” и „лидерите” Илия Минев и Петър Манолов, така и вътре в групата. Софийските дейци на „дружеството” характеризирали Петър Манолов като непочтен човек, поет със съмнителни възможности, личност с екстремистка ориентация. Считали за неуместно за „председател” на дружеството да остане Илия Минев, който проявявал диктаторски възможности. Между изявени активисти на софийската група продължавали споровете от принципен характер: дали за устава на дружеството е достатъчна платформата за правата на човека, приета в Хелзинки, или е необходимо в него да бъде фиксирана по-ясно изразена антисоциалистическа насоченост.

Прихванати са четири плика, поставени под изтривалките на входните врати на апартаменти на чужди дипломати в блок на БОДК в столицата, съдържащи написан на пишеща машина материал от 10 страници, озаглавен „Подробен анализ”. От името на „Комитет за преустройство в България” се отправят злостни нападки срещу БКП и правителството във връзка с възродителния процес и допуснатото „изкривяване” и „деформация” на социализма. Отправя се призив към „съотечествениците” да се организират и поведат борба за „демократична и социалистическа България”, като повсеместно изграждат „комитети”. За адресат се сочи фиктивен подател – Павел Дунавски. Прихванати са по пощенския канал в София и 20 анонимни писма със същия материал, адресирани до членове на „Клуба”, общественици и други граждани. (В ход са оперативно-издирвателни мероприятия.)

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И В ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

Началник на ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 1513, 29.07.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 214 - 231 (л. 222-225 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 248

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 656. Екз. № 2, 1.8.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(24-30 юли 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Докладът на др. Тодор Живков „За някои фундаментални проблеми на преустройството на нашата икономика”, изнесен на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 13 юли т. г., се възприема и оценява от специалисти в различните области като изключително важен документ за по-нататъшно практическо реализиране на Юлската концепция и решенията на Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1988 г.). С особен интерес сред всички слоеве от населението се коментират идеите и подходите за отваряне и участие в световния пазар и за конвертируемост на българския лев. Изказват се мнения, че ускореното им прилагане в стопанската практика ще допринесе за решително преустройство и подем на народното стопанство.

В условията на всенароден трудов подем и разгърнали се инициативи за изпълнение на социално-икономическите задачи органите на МВР предприемат необходимите мерки за защита на социалистическата собственост и неприкосновеността на гражданите, за поддържане на здрав обществен ред и пълно спазване на законите.

Обстановката в районите с компактно население от българи-мюсюлмани е без съществени изменения. Не са извършени остри вражески действия. Няма струпвания на лица с намерения за извършване на демонстративни прояви. Запазват се преобладаващите настроения и нагласите за напускане на страната.

Създадената организация по области и общини за пътуване на български граждани се спазва. Вземат се мерки за недопускане на нарушения на обществения ред и за безопасност на движението.

Приключват водените следствени дела във връзка с инцидентите в Североизточна България през май т. г. Осемнадесет предварителни производства ще бъдат внесени в прокуратурата с мнение за предаване на съд 33 лица – подстрекатели и предводители на тълпи, извършили насилствени действия.

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. РЕЛИГИЯ

В среди на художествено-творческата и научно-техническата интелигенция и в здравеопазването се изразяват мнения, че с влизането в сила на новите закони за задграничните паспорти и българското гражданство ще бъде укрепен авторитетът на НРБ пред света. Едновременно с това се изказват опасения за бъдещи негативни икономически последици, свързани с изтичането от страната на научен потенциал и трудови ресурси. Доловени са коментари, настроения и нагласа за пътуване и евентуално устройване на работа зад граница. Изразяват се мнения, че това можело да доведе до кадрови затруднения и в други сфери, да формира социално неравенство, напрежение и недоволство в отделни слоеве на населението.

Получени са данни, че в колектива на Научния институт за паметниците на културата имало условия за създаване на напрежение, тъй като БНБ била отказала да изплати заплатите на служители за юли т. г., мотивирайки се, че те били приравнени със заетите в строителството и ремонтно-възстановителните работи, където плановите задачи не били изпълнени.

Органите на МВР продължават активната оперативна и превантивна дейност за своевременното получаване на информация и неутрализирането дейността на активистите от т. нар. независими структури. Осъществяват се мерки за предотвратяване опитите на тези лица за подготовка и разпространение на вражески и нелоялни материали, за разширяване на появилите се разногласия между отделни членове и използването им за осуетяване на по-нататъшната им дейност. Активно се работи за изясняване на сигнали за негативни прояви и изразени мнения от отделни представители на интелигенцията и на другите социални слоеве.

Изясняват се данни за изпратен чрез френското посолство у нас телекс до президента на Франция Ф. Митеран. В него авторите, представили се като „председател” и „секретар” на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа”, отправяли поздравления по случай 200-годишнината от френската революция. Подчертавали огромния принос на Франция в областта на човешките и гражданските права в момент, когато „пътят на преустройството и гласността се отваря и пред нашата страна”. Изразявали увереност, че работата им като „независими профсъюзни дейци” щяла да положи основите на едно по-добро бъдеще на страната.

Работи се за установяване автора на анонимен материал с остро нелоялно съдържание, написан от името на „Комитет за преустройство на България”, изпратен до четирима западни дипломати у нас и 20 български граждани – членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, общественици и частни лица.

Взети са мерки за неутрализирането на религиозната дейност сред младежи в страната. [За мерките срещу някои религиозни секти и техни проповедници - б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп. М. Менков, Нап.: И. Гюнова – 1160, 01.08.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 88-96 (л. 89-92 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 249

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ 36699. Екз. №2

31.07.1989 г.

1040 – СОФИЯ

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Резултатите от разпитите на лишените от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ

 

Във връзка със следствено дело № 336/1989 година по описа на ТСП – Толбухин, в Главно следствено управление – МВР бяха проведени разпити на МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, осъдени като ръководители на образуваната през 1986 г. противодържавна организация в Североизточна България. При престоя им в ареста на управлението от 12 юни до 24 юли 1989 г. се целеше установяване съпричастността им към възникналите след 20.05.1989 г. безредици в някои селища на страната.

От разпитите на двамата в тази насока се установи следното:

След публикуване на подписаните документи от Виенската среща МЕДИ ДОГАНОВ започнал да подготвя писмени материали, в които от националистически позиции разглеждал състоянието на правата на човека в България. Към края на месец март 1989 г. той написал т. нар. „Отворено писмо”, адресирайки го до предвидената за м. май т. г. конференция по човешките измерения в Париж. В него, от своя гледна точка, подлагал на критика мероприятията по възродителния процес и апелирал към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване „статут на малцинство” на ислямизираните българи и произтичащите от това права. Освен това подготвил „протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

След като съгласувал текстовете на двата писмени документа с другите преименувани затворници, било взето решение чрез Турция, Канада и чрез Френското посолство в България „отвореното писмо” да се изпрати в Париж, а на 25 май 1989 г. да бъде обявена петдневна гладна стачка във всички затвори на страната. Акцията следвало да бъде подкрепена и от близките на затворниците чрез провеждането на седящи гладни стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

В изпълнение на взетото решение на 25 март 1989 г., по време на свиждане, ДАВИД ХАДЖИЕВ уведомил съпругата си РЕНИ ХАДЖИЕВА относно намеренията им да проведат гладна стачка, като настоял да изчака пред затвора, за да получи писмени материали по този въпрос. Чрез затворника Владимир Яворов, който същия ден имал свиждане със съпругата си, „отвореното писмо” и моделът на „протеста” били изнесени и връчени на ХАДЖИЕВА. Към тях имало писмени указания на Доганов след написването му на пишеща машина в три екземпляра, „писмото” по трите канала да бъде изпратено до конференцията в Париж.

РЕНИ ХАДЖИЕВА установява контакти с НЕВЕН ЕМИЛОВ НЕВЕНОВ от с. Бакалово, Варненска област, на когото предала трите екземпляра от ”отвореното писмо”, с настояване да ги изпрати в Турция. Той, от своя страна, ги предал на турски гражданин, транзитно преминаващ през страната с товарен автомобил, но не получил информация дали са пристигнали до предназначението си.

В същото време ХАДЖИЕВА предприела усилена дейност за популяризиране на идеята за провеждане на гладни стачки в гр. Толбухин от страна на съпругите и на други затворници. За резултатите от извършеното тя уведомила ДАВИД ХАДЖИЕВ по време на свиждането им на 20 май 1989 година. На 25 май 1989 година с нейно активно участие в центъра на гр. Толбухин била организирана несанкционирана демонстрация и нарушен общественият ред в града.

При разпитите на Доганов и Хаджиев се установи, че от 12 септември 1989 г., във връзка със срещата на балканските държави по хуманитарните въпроси в София, е подготвена нова петдневна гладна стачка в затворите на страната, с което се потвърдиха оперативните данни в тази насока.

В резултат на активните следствено-оперативни мероприятия и с оглед настъпилите изменения във вътрешнополитическата обстановка в страната двамата заявиха, че преустановяват всякакви по-нататъшни действия, целящи нарушаване порядките на затвора.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание да бъдат направени следните изводи:

-        Извършените от ДОГАНОВ И ХАДЖИЕВ деяния са в причинна връзка с демонстративните прояви на българи-мюсюлмани в. гр. Толбухин, тъй като са налице данни за относителна подбудителска дейност върху участници в престъпни проявления.

От наказателно-правна гледна точка е налице евентуален умисъл относно действително настъпилите общественоопасни последици при организираните симулативни гладни стачки и демонстрациите на българите-мюсюлмани на 25.05.1989 г., довели до нарушаване на обществения ред. Същите имат пряко отношение към проявите на РЕНИ ХАДЖИЕВА и съучастниците й, като обуславят отговорност по чл. 273 от НК.

В деянията на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ са налице елементи, отнасящи се до престъпния състав, визиран в чл. 273 от НК – разпространение на неверни твърдения и извършване на действия, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и внесат смут в обществото.

Тези данни обаче не може да се приемат за достатъчни от субективна и обективна страна по смисъла на чл. 190 от НПК за привличане на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ към наказателна отговорност.

Що се отнася до т. нар. „отворено писмо”, следствието не разполага с оригинала и не може да направи оценка дали този материал може да бъде инкриминиран.

Въпросът за наказателната отговорност следва да се разглежда и в контекста на наложените на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ наказания „Лишаване от свобода” и политическата целесъобразност с оглед обществения и външнополитически резонанс на настоящия момент.

Поради гореизложеното и на основание чл. 185, ал. 1 от НПК ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ бяха официално предупредени, че ако в бъдеще извършват неправомерна дейност и преди всичко деяния, свързани със съзнателно разгласяване на неверни твърдения от естеството да създават недоверие към властта или нейните мероприятия, ще им бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 и други текстове от НК.

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 02 – ГСУ – МВР

Подполковник: (п) Д. Цветанов

 

АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 7-11. Оригинал. Машинопис.

 

№ 250

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Главно следствено управление

Рег. № И - 115

23.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Самоубийства на български граждани, свързани със заминаване в Република Турция през лятото на 1989 година

 

От извършените проверки в териториалните следствени подразделения (ТСП) се ус­танови, че дела за самоубийство на български граждани в израз на протест против масо­вото заминаване на техни близки за Република Турция през лятото на 1989 г. са разслед­вани, както следва:

1. Следствено дело № 371/10.6.1989 г. на ТСП - Русе по повод самообесването на ИЛИЯН АСКОВ СПАСОВ - 45-годишен от с. Кошарна. Семеен, с три големи дъщери, неосъждан, лекар в селото. По следствен път е установено, че не е бил съгласен да замине за Турция. Жена му - СИЛВИЯ РУМЕНОВА СПАСОВА, била безрезервна по въпроса, подготвила паспорт за семейството им. Сутринта преди отпътуването им на 10.06.1989 г. се самообесил в дома си.

2. Дознание № 319/20.05.1989 г. по повод самоубийството на ХРИСТИНА АСЕНОВА АНГЕЛОВА – 42-годишна, от с. Златоклас, Дуловска община, омъжена, с пет деца, до­ячка в селото. Тя се самоудавила на същата дата в гьола край селото, защото има много деца, нямала средства и не искала да замине за Турция, поради което селото било настро­ено срещу нея.

3. Дознание № 356/14.06.1989 г. - АЛЕКСИ РАЙЧЕВ ШАРБАНОВ - 37-годишен, се самообесил в с. Окорш, Дуловска община. Работил в Габровско, имал голям строеж на къща, която желаел да довърши и остане в България. Психически бил потиснат. На горната дата семейството му подало документи за екскурзия в Турция, а след обяда се самообесил в новостроящата си къща.

4. ИЛИЯ АТАНАСОВ ЧЕРНЕВ - 54-годишен, жител и живущ в с. Овен, Дуловска община. На 03.06.1989 г. заедно с цялото си семейство заминал на екскурзия в Турция. На 07.07.1989 г. се завръща в България. Съселяните го разпитвали защо се е завърнал от Тур­ция и какво е положението там. Отговорил им: „От хубаво не съм се върнал”. На 10.07.1989 г. се обесил в дома си след употреба на алкохол. Следствието изтъква като причина обс­тоятелството за временно психично разстройство, свързано с проблемите по отиване и връщане от екскурзия в Турция, както и оставането на негови близки в Турция.

5. Следствено дело № 30/1989 г. на ТСП - Казанлък е образувано по чл. 127 от НК. В дома си в с. Асен се самообесил РУСАН СЕВДАЛИНОВ ХАТИНОВ - 65-годишен, жи­вотновъд, семеен, с добро имотно състояние. Приключило е на 18.07 с мнение за прекра­тяване. По следствен път е установено, че е сложил край на живота си, защото не е искал да замине с близките си в Турция.

6. Следствено дело № 363/1989 г. по повод самообесването на ТИХОМИР САБИ­НОВ АРСОВ от с. Ловец, Новопазарска община. Синовете на същия се подготвили да отиват в Турция, а той искал да остане в България, поради което се обесил в дома си.

7. Следствено дело № 365/12.06.1989 г. по повод самообесването на АСЕН ДЕМИ­РЕВ ДЕМИРЕВ - 72-годишен, от Толбухин. Синът на същия заминал за Турция, обаждал се оттам и настоявал баща му да замине. ДЕМИРЕВ не искал да стори това, поради ко­ето на горната дата се обесил.

8. Следствено дело № 514/30.07.1989 г. по повод самообесването на НЕШКО ЙО­СИФОВ ЙОСИФОВ – 46-годишен, завеждащ птицефермата в с. Зърнево (бивш кмет на селото), член на БКП. На горната дата жена му извадила документи за семейството за заминаване в Турция. Той желаел да остане в България, поради което следобед се обесил в дома си.

9. Следствено дело № 435/05.07.1989 г. - НИКОЛАЙ МАРИНОВ ЯНКОВ - 44-годи­шен от гр. Толбухин, се хвърлил от шестия етаж на жилището си, като се самоубил. Не е бил подал документи за заминаване в Турция.

10. На 14.06. 1989 г. в гр. Толбухин 45-годишен гражданин след употреба на алкохол умишлено се запалил в обитаваното от него жилище, с цел да се самоубие, тъй като жена му и сестра му били извадили документи за заминаване в Турция, а той желаел да остане в България при старата си майка.

11. На 30.07.1989 г в гр. Толбухин се самоубил, като се хвърлил от експрес „Албена”, ИЛАРИОН ИВАНОВ - 35-годишен. От разследването е установено, че ИВАНОВ бил разстроен от недоразумения в семейството си по повод предстоящо заминаване в Турция. Седмица преди това направил опит да се самоубие, но бил спасен.

12. На 22.06.1989 г. в с. Мортагоново, Разградско, се самоубил с електрически ток 42-годишен гражданин, който се колебаел дали да замине за Турция.

13. На 20.06.1989 г. пред жилищен блок в гр. Търговище е намерен трупът на 57-го­дишен гражданин с възстановено име. При разследването е установено, че той сам си е нанесъл три удара с нож в областта на корема, след което е скочил от петия етаж на жи­лището си.

14. Следствено дело № 568/16.06.1989 г. е образувано по повод самоотравяне на РУ­МЕН ИЛИЕВ СЕМОВ - 50-годишен от с. Карагеоргиево, община Айтос. Работил като общ работник в стопанството, с един син и три омъжени дъщери, които подали документи за заминаване в Турция. На горната дата след употреба на алкохол се самоотровил с пре­парат за растителна защита.

15. Следствено дело № 567/16.06.1989 г., разследвано в ТСП - Айтос по повод смъртта на АСЕН МАРТИНОВ МАРТИНОВ - 28-годишен, от с. Дропла, Русенска община, неже­нен, психично болен. На горната дата след употреба на алкохол са обесил в дома си.

16. Следствено дело № 586/19.06.1989 г. е водено по повод смъртта на ГЕОРГИ РА­ДЕВ РАДЕВ - 31-годишен, от с. Люляково, община Айтос. След употреба на алкохол на горната дата се обесил на едно дърво извън селото, тъй като нямал пари да замине за Тур­ция.

17. Следствено дело № 548/1989 г. по повод смъртта на ХРИСТО СТОЯНОВ МИ­ХАЙЛОВ - 51-годишен, роден в с. Багра, Кърджалийско, живущ в с. Паничарево, община Созопол, женен, с добро имотно състояние. На 12.06.1989 г. след употреба на алкохол същият се обесил в дома си. Няколко дни преди това споделил с женения си син, че ако заминат за Турция, няма да си оправят живота.

18. На 09.06.1989 г. дома си в с. Висока поляна, Кърджалийско, се самообесила 64-го­дишна вдовица, чийто син е на работа в СССР. Самоубийството извършила, тъй като снаха й предприела активни действия за снабдяване с паспорт за пътуване в Турция.

19. На 15.06.1989 г. в гр. Кърджали се самоубила, като скочила от терасата на апарта­мента си от 7-ия етаж, 33-годишна гражданка, майка на две деца. Причина за самоубийст­вото е несъгласието й да замине за Турция със семейството си, тъй като оставяла в Бълга­рия тежко болната си възрастна майка, за която нямало кой да се грижи.

20. На 19.06.1989 г. в гр. Кърджали се самообесил 58-годишен гражданин, който се колебаел дали да замине за Турция и споделил със съпругата си, че дъщеря му и зет му много го тормозели да замине с цялото семейство. През лятото на 1989 г. рязко се увеличиха престъпленията, извършени от ислямизирани български граждани, заминаващи за Турция, като пример могат да се посочат следните по-характерни случаи:

1. На 06.06.1989 г. в с. Сваленик, Разградско, син запалил умишлено бащината си къща заради несъгласие на майка му и баща му да заминат за Турция.

2. В Русе е образувано дознание за закана за убийство от 35-годишен мъж спрямо съпругата си, която не желаела да замине заедно с него за Турция.

3. Следствено дело № 508/06.07.1989 г., водено във връзка със самообесването на КИРИЛ МИХАЙЛОВ ИВАНОВ - 64-годишен, пенсионер, жител на с. Изгрев, Сливенска община. На горната дата МИХАЙЛОВ заявил пред съпругата си и други познати лица, че ще сложи край на живота си. Като причина посочил това, че той искал да замине за Турция, а близките му - деца и внуци, категорично били против.

4. За кратък период от време бяха извършени множество спекулативни сделки с валута и стоки. Образувани са десетки дела за подкупи и корупция в системата на ДСК, железниците, автостопанствата и други, свързани с миграцията на тази част от населението.

5. Полезно и необходимо е териториалните поделения на МВР внимателно да анализират всички прояви, свързани с пътуванията на наши граждани в Турция, с оглед набелязване конкретни мерки за недопускане на негативни явления.

 

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР

ОТДЕЛ „ИНФОРМАЦИЯ И АНАЛИЗ”

 

АГСУ, а. е. 85/1989 г., т. 4, л. 128-130. Копие. Машинопис.

 




[1] Преобладаващата част от разследваните лица са организаторите на майските протести. Почти всички са били близки родственици (съпруги, майки, бащи, синове, дъщери, други роднини) на политически затворници от Старозагорския, Пазарджишкия и Софийския затвори, лагера Белене, освободени политически затворници, в това число и членове на ТНОДБ. Начело е политическият затворник Ахмед Доган.