16 ноември 2017

Лично! Строго секретно!


 

 
Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)




№ 101

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-588. Екз. № ед., 28.02.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(20-26 февруари 1989 година)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА […]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

От оперативни работници в гр. Дулово, Разградска област, са проведени превантивни беседи с участници в т. нар. „Турско крило на независимото дружество за защита правата на човека”. Болшинството от тях не са били запознати с целите и същността на замисляната от „дружеството” дейност. Всички се разграничили от политическата му платформа. […]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС продължава засиленият интерес на чужди дипломати и журналисти към някои нездрави прояви в средите на интелигенцията. Вторият секретар на посолството на САЩ Шийла Байдмън продължава настойчивите си опити да се свърже с Петър Манолов в Пловдив и изясни доколко отправените срещу него „атаки” чрез средствата за масова информация „имат реално покритие”. По този повод високопоставен дипломат в посолството на САЩ заел по-предпазлива позиция, не желаел да се създадат „подобни прецеденти”.

На Шийла Байдмън продължават да се обаждат нелоялни граждани. Информират я за състоянието на Петър Манолов и Илия Минев. По молба на Петър Манолов й съобщили, че желае да го посети в Пловдив. Настоявал да уведоми радиостанциите „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле”, че е прекратил гладната стачка.

Западногерманският журналист Томас Брай (от Дойче Пресеагентур) посетил посолството на ФРГ, за да получи информация за вътрешнополитическата обстановка в НРБ, проблемите „възникнали със защитата правата на човека” и възможностите да установи пряк контакт с Петър Манолов. При разговори с български граждани споделил, че „мерките, взети от властите” спрямо някои от неформалните структури, били мотивирани от желанието да се спре разпространението на опасния „бацил” и от опасения, че тези групи могат „да се изплъзнат от контрол”. Тези оценки се споделяли и от дипломати в посолството.

Към Цвятко Йовчев, писател от Габрово, публикувал есе, в което разобличавал дейността на „дружеството”, по пощата и по телефона са отправени анонимни закани за терор. В ход са превантивни мероприятия.

По данни на VІ управление – ДС т. нар. дружество „Екогласност” изпратило по пощата „писмо-призив” до областни комитети на партията, ПП на БЗНС, ЦК на ДКМС, ръководства на обществени организации, творчески съюзи, редакции на столични вестници, радиото, телевизията и други адресати, с което се апелира да се продължи делото на „Обществения комитет за екологична защита на Русе” в изпълнение на поети от нашата страна ангажименти на международни форуми и във връзка с домакинството на Европейската екологична конференция през есента на тази година в София. В ход са оперативно-превантивни мероприятия.

По пощенския канал е прихванат анонимен материал с програмен характер и подстрекателско съдържание от името на „национален център за обществена инициатива”, предназначен за изпращане на радио „Свободна Европа”.

Разкрит е авторът на 40 анонимни писма с нелоялно съдържание до висши и местни партийни и държавни органи, редакции на вестници и други средства за масова информация – Йордан Андреев, 63-годишен, от Русе. При извършен със санкция на прокурора обиск в квартирата му са намерени и иззети 5 ръкописни материала със същото съдържание.

Издирва се авторът (вероятно младеж) на изписани на различни обществени места в Толбухин на български, руски и английски език цинични текстове с антипартийна насоченост (изразяващи потребителски настроения).

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

Началник на ЦИОУ на МВР                                             Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева, 25.02.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 131-144 (л. 133-136, 139 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 102

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 160. Екз. № 2

28.2.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(20-26 февруари 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Обстановката се характеризирала с „активно внимание” на широките слоеве на населението в страната към практическите действия за реализиране на актуалните задачи на обществената дейност. Определяла се от информацията за проведената среща на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на изкуството, науката, културата и образованието, за доловени „отделни изказвания”, в които се правели опити „да се омаловажи значимостта на срещата” – б. съст.]

В нелоялни изказвания отделни лица като Йордан Попов и Георги Друмев от в. „Стършел”, журналиста Г. Тамбуев, Юлиан Вучков (главен редактор на сп. „Театър”) и др. твърдят, че срещата показала „разединението на интелигенцията и липсата на близост между нея и партията”.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖИ.

Продължава работата на органите на МВР по контролиране и неутрализиране дейността на инициаторите на известните неформални групи.

През изминалата седмица „активистите” на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” продължиха активната си дейност за подготовка и изпращане на писмо в защита на осъдения чехословашки драматург Вацлав Хавел. Взето било решение да се наберат около 50 подписа на интелектуалци, преди всичко театрални дейци, за което се ангажирали Блага Димитрова, Йордан Василев, Желю Желев и Петър Слабаков. Блага Димитрова считала, че трябва да се осигурят подписи на млади интелектуалци.

Особено остро „активистите” на „клуба” обсъждали срещата на Политбюро на ЦК на БКП с представители на интелигенцията. Според Желю Желев в нея участвала само „лявата интелигенция – лъжеинтелигенцията”. Копринка Червенкова в интервю за радио Би Би Си заявила, че изказванията на срещата не се различавали „от трафарентните лозунги, които слушаме от години”. Тя тълкувала срещата като „използване на определени полуинтелигенти за говорители на интелигенцията”. Блага Димитрова била доволна от „думите, казани на срещата”. Изказала увереност, че „ще дойдат онези, които ще напомнят какво е говорено и ще искат то да се изпълни”.

На системно провежданите срещи „активистите” на „клуба” продължават обсъждането на въпроса за „помощния фонд” и за отношението им към другите неформални групи. Отново се проявява противоречие между Чавдар Кюранов и Искра Панова, противопоставящи се на всякакви контакти с другите групи и Невена Стефанова и Желю Желев.

За всички свои действия „активистите” на „клуба” известяват Румяна Узунова от „Свободна Европа” и Михаил Антонов от „Дойче веле”.

В резултат на взетите мерки от органите на МВР бяха ограничени контактите на членовете на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и осуетен замисъл да се организира среща на 25 февруари т. г. в Карлово. Изясняват се данни за подготвяща се среща на 5 или 12 март в София.

Активно се работи по проверка на постъпила информация, че в София се разпространява „съобщение” за организирането на „протестна демонстрация” и „неформален митинг” с насоченост за защита правата на човека в НРБ, които щели да се проведат на 3 март т. г. Като инициатори и организатори се сочели „дружеството”, „клубът” и Профсъюз „Подкрепа”. Коментира се за три различни сборни пункта и маршрута и подготвени документи и позиви и други материали.

Разкрит е авторът на 40 анонимни писма с нелоялно съдържание до висши и местни партийни и държавни органи и до средствата за масова информация – Йордан Андреев, 63-годишен, от Русе.

Издирва се авторът на изписани на обществени места в Толбухин на български, руски и английски език текстове с антипартийна насоченост.

През януари т. г. в Пернишкия театър се е състояла премиера на пиесата „Процесът срещу богомилите” от Стефан Цанев, към която бил проявен засилен интерес от гражданството поради слуховете, че след 1969 г. по политически причини била свалена от сцената. Подчертавала се „смелостта” на директора на театъра да я постави отново.

Получени са данни за засилен интерес към документалния филм „До утре” на режисьора Станимир Трифонов, чиято премиера се е състояла на 17 февруари в дома на киното в столицата. По оценка на някои социалисти във филма с известна тенденциозност били представени пропуските в работата на училището и Комсомола с младежта, както и недостатъци на социализма като цяло.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова – 294, 27.22.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 118-129. (л. 120-123 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 103

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 163. Екз. № 3

1.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерение за провеждане на демонстративни прояви на 3 март т. г. в столицата

 

През последната седмица в органите на МВР постъпи информация, че в София се разпространявало съобщение за предстоящи масови прояви – „протестна мълчалива демонстрация” и „неформален митинг”, които щели да се проведат на 3 март т. г. Общата насоченост на тези демонстративни прояви щяла да бъде „защита правата на човека”. Като организатори и инициатори се сочели „независимото дружество” , Профсъюз „Подкрепа” и „клубът”.

Коментират се три различни сборни пункта и маршрути за провеждане на демонстрациите. Единият около НДК, откъдето събралите се щели да се придвижат по бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий”; вторият – в Парка на свободата при Орлов мост, с маршрут по бул. „Руски” и бул. „Г. Димитров” до Централна гара (начален час в 10.30; третият – пред кино „Витоша” с шествие по бул. „Витоша” и ул. „Раковски”, с краен пункт паметника на В. Левски, където щели да се поднесат цветя (начало 18.00 ч.).

Съобщението и приканването за участие в демонстративните прояви се осъществявало предимно чрез устно информиране на случайно срещани лица или чрез анонимни обаждания по телефона. Основната насоченост на това информиране била към млади хора, предимно студенти. Има данни, че за демонстративните прояви било известно в Института по социология и Института по молекулярна биология при БАН, както и в някои звена на Медицинска академия.

Проведените от органите на МВР мероприятия за изясняване на постъпилите сигнали потвърдиха разпространяването на съобщението за демонстративни прояви. Не е установено прякото участие в организацията на тези прояви на членове на „дружеството”, „клуба”, Профсъюз „Подкрепа” и други известни на органите на МВР вражески настроени лица.

С оглед на евентуалното неутрализиране на замислените демонстративни прояви ръководството на МВР утвърди специално подготвен план. Ще бъдат взети мерки за оперативен и охранителен контрол над сборните пунктове и маршрутите за движение на евентуално събралите се лица. Разпоредено е при опити за събирания лицата да бъдат предупреждавани в незаконосъобразността на техните действия и за недопускане формирането на демонстративна тълпа или шествие. Дадени са указания в случаите на хулигански прояви и ексцесии конкретните лица да бъдат задържани при пълно спазване изискванията на закона.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, 03- КД, Размн. в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 306, 1.3.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 129-131. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 104

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 164. Екз. № 3

1.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Подготвяна сбирка на лица от т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”

 

След осуетената сбирка на лица от „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”, Профсъюз „Подкрепа” и „клуба”, планирана за 19.02.1989 г., в органите на МВР постъпи информация за намерения на активисти на „дружеството” за провеждане на нова сбирка в началото на м. март т. г. Целта на сбирката била да се приеме устав и нова програма на „дружеството”, да се избере ново ръководство и се уточни членският състав.

Намеренията за провеждането на срещата бяха потвърдени по оперативен път и от проведените профилактични разговори с Ева Калчева и Румен Воденичаров.

В беседите с Ева Калчева същата се стремеше да наложи убеждението, че уставът и програмата, които възнамерявали да приемат на срещата, щели да бъдат съобразени със законите на НРБ и да се разграничат от програмата, излъчвана по р. „Свободна Европа” и р. „Дойче веле”. При определяне „статута” на „дружеството щели да прокламират, че ще развиват дейност като помощна организация на Комитета за правата на човека в НРБ. Били готови да прекратят контактите си с чужди граждани и западните средства за масова информация.

Демагогската позиция на Ева Калчева беше потвърдена на последната среща с нея и Румен Воденичаров, състояла се на 28.02. т. г., на която те застъпиха поддържаната от тях линия на отграничаване от официалната дейност на Комитета за правата на човека в НРБ.

На 27.02. т. г. в приемна на районен инспектор на бул. „Христо Смирненски” № 45 Мариана Златева уведомила писмено, че в дома й на 12.03.1989 г. от 13.00 часа ще се проведе събиране на членовете на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Сбирката щяла да се проведе при следния дневен ред:

-          отчет за развитието на „дружеството” и обсъждане на организационни проблеми;

-          обсъждане на програмата;

-          разглеждане хода на регистрирането;

-          приемане на нови членове;

-          разни.

Установено е, че Златева е възложила на Димитър Томов да уведоми изменника на родината Петър Бояджиев за подготвящата се среща с молба, ако тя бъде осуетена, това да бъде оповестено в западните средства за масова информация.

Изяснява се информация за дадени указания от Петър Манолов на Мариана Златева да информира за подготвящата се среща Шийла Бидман (служителка в посолството на САЩ), американското списание „Хелзинки Уотч”, Комисията за правата на човека в Париж и други международни организации.

На 1 март т. г. се получиха проверени данни, че днес около 19.00 ч. в дома на Мариана Златева в София ще се проведе среща на членовете на „дружеството”, в която ще участват Мариана Златева, Румен Воденичаров, Ева Калчева, Екатерина Маркова, от София; Димитър Томов от Михайловград; Петър Манолов и съпругата му Вера Манолова от Пловдив; Григор Симов от с. Парамун, Софийска област; Цветан Златанов от Мездра и някои други лица.

Има предположение, че срещата ще се проведе по дневен ред, обявен за сбирката на 12 март. т. г.

Във връзка категоричността на позициите на активистите на „дружеството” за осъществяване на нелоялната им дейност, считаме за целесъобразно:

1. Органите на МВР да вземат необходимите конкретни мерки за недопускане на сбирката на „дружеството”. За целта всички лица ще бъдат официално предупредени, че замислената среща е в противоречие на законите на страната и нейното осъществяване е неправомерно.

2. Да продължат конкретните оперативни и превантивни действия спрямо всички известни лица членове на „дружеството” с оглед индивидуално въздействие върху тях и общо неутрализиране на дейността им.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 . к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 307/01.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 132-135. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 105

СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 165. Екз. № 3

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Опит за официално обявяване на движение „Екогласност”

 

На 28.02.1989 г. в Дома на киното в София група лица от „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и „Обществения комитет за екологична защита на Русе” направили опит да обявят създаването на т. нар. движение „Екогласност”.

От 18. 00 ч. в рамките на ежеседмичния ден на късометражното кино са прожектирани два филма на Българската телевизия, третиращи екологичното състояние в столицата. Поради незадоволителния пропускателен контрол в залата били пуснати много зрители без необходимите членски карти (философи, социолози и др.). Между тях били и членовете на „клуба” и ОКЕЗР Желю Желев, Мария Бойкикева, Христо Смоленов, Петър Слабаков, Цветан Пенчев, Георги Аврамов, Виолет Цеков и др.

След прожекциите, пред останалите около 40 лица, Христо Смоленов изразил мнение, че от филмите можело да се направи извод за „натиска, който се оказва върху хората с бавното решаване на екологичните проблеми”. Съобщил с някакви данни на СНС за размера на замърсяването на въздуха в София, който не трябвало да бъде повече „държавна тайна”. След това обявил инициативата на „група интелектуалци” за създаване на движение за „екологична защита на гражданите”, наречено „Екогласност”, с отговорен координатор Петър Слабаков и ръководство Христо Смоленов, Цветан Пенчев, Георги Мишев, Никола Ковачев и Георги Аврамов.

След него Петър Слабаков „разяснил”, че проблемите на замърсяването на въздуха не са само екологически, но и икономически, защото „работниците няма да са съгласни, ако им спрат заводите и фабриките”. Подчертал, че „ако чакаме изпълнението на дългосрочната програма, няма да доживеем края на 20-и век”.

Млад човек, представил се за градски съветник (провеждат се мероприятия за неговото установяване), съобщил данни за „крайно тежката екологична обстановка в столицата”. Заявил, че на заседанието на СНС единствено той гласувал против бюджета за 1989 г., защото в него не били предвидени средства за „екологична защита”. Подкрепил инициативата на „Екогласност” и обявил за кореспонденция пощенска кутия, водеща се на Георги Аврамов.

След намесата на ръководството на Съюза на филмовите дейци и Комитета за телевизия и радио обсъжданията били прекратени и мероприятието закрито.

За намеренията на инициаторите на движение „Екогласност” своевременно бяха уведомени ГК на БКП и Комитетът за телевизия и радио.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 310/1.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 136-138. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 106

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 169. Екз. № 3

02.03.1989 г.г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Подготвяна сбирка и насоченост на действията на членове на т. нар. Профсъюз „Подкрепа”

 

В органите на МВР постъпиха проверени данни, че „председателят” Константин Тренчев подготвя среща на „активистите” на „профсъюза”, която щяла да се проведе на 18 март т. г. от 18.00 ч. в дома на Димитър и Диана Бояджиеви в Пловдив.

Насрочването на срещата се свързвало с изтичащия на 14 март т. г. срок за отговор на властите на молбата им за регистриране на Профсъюз „Подкрепа”. На срещата възнамерявали да поканят членове на „профсъюза”, представители на нашата преса и официалните профсъюзи, а също и западни журналисти, „ако проявят желание”. На срещата щели да бъдат обсъдени допълнения и корекции в устава, нова програма, определяща по-нататъшните им цели и средствата за тяхното постигане. Има данни, че Тренчев възнамерявал да покани за участие журналисти от в. „Монд”, които да пристигнат в Стара Загора на 17 март и на следващия ден да отпътуват за Пловдив.

В периода от 13 февруари, след подаването на документите, до настоящия момент Тренчев и неговите съмишленици насочиха усилията си към популяризиране на съществуването и целите на „профсъюза”, привличане на нови членове и търсене на подкрепа от западните идеологически централи и вражеската емиграция.

От органите на МВР бяха осуетени подготвените за 19 и 25 февруари срещи в София и Карлово, които се замисляли с цел координиране дейността на Профсъюз „Подкрепа” с дейността на другите неформални групи и организационното им укрепване.

Установено беше, че през този период желание за включване в „профсъюза” проявиха някои лица от София, Стара Загора, Пловдив и други селища. Постъпилите данни показват, че те не са непосредствено свързани с интелектуален труд и нямат значима социална позиция. По думи на Тренчев, сега „профсъюзът” имал около 40 членове.

Специално внимание инициаторите на „профсъюза” отделят на контактите си с Румяна Узунова, от р. „Свободна Европа” и изменниците на родината Петър Бояджиев и Константин Мишев.

На 28 февруари т. г. в разговор с Румяна Узунова Тренчев я информирал за планираната на 18 март сбирка, за нейните цели и задачи. Споделил, че обмисля въпроса за собствен печатен орган, който да представя позицията на „профсъюза”, да публикува материали на негови членове, както и преводни статии от съветския и западния печат.

В разговор с Петър Бояджиев и Константин Мишев, Тренчев търсел възможност за установяване на контакти с Международната организация на труда (МОТ) във Франция за регистриране на Профсъюз „Подкрепа”. Изразил намеренията си да установи контакт и изучи опита на „Солидарност” и на „Независимия профсъюз на научните работници в Унгария”, който щял да бъде полезен за дейността на ръководения от него „профсъюз”.

Петър Бояджиев информирал Тренчев, че програмата и другите документи на Профсъюз „Подкрепа” са изпратени до всички синдикати във Франция. Считал, че най-заинтересован бил популярният във Франция профсъюз „Форс Увриер” (работническа сила). Изразил мнение, че трябва да се изпратят съответните документи и до Европейския парламент.

Органите на МВР провеждат необходимите оперативни и превантивни действия за неутрализиране дейността на инициаторите на т. нар. Профсъюз „Подкрепа” и българската вражеска емиграция.

Във връзка със замислената за 18 март сбирка считаме за целесъобразно Върховният съд на НРБ да направи оценка на правното основание за регистриране на „профсъюза” и да даде необходимите указания за вземане на отношение по случая.

На основата на заключението на Върховния съд органите на МВР ще вземат необходимите конкретни мерки във връзка с подготвената сбирка.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 315, 02.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 142—145. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 107

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-644. Екз. № ед.

06.03.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(27 февруари – 5 март 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ И ДРУГИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС чужди дипломати и особено сътрудници в посолството на САЩ (най-активно продължава да се проявява Шийла Байдмън – втори секретар) поддържат контакти, водят разговори, приемат клеветническа информация от лица от столицата и провинцията, членове или съмишленици на неформални структури. Може да се предполага, че тези прояви ще се засилят след публикуването на документите, приети от Виенския форум.

Във връзка с това дипломат от страна-членка на НАТО оценявал, че в последно време у нас се наблюдава „засилена съпротива на определени кръгове от интелигенцията срещу ръководството на страната”.

При контакт с друг чужд дипломат нелоялно проявяващ се гражданин изказал съображения, че „борците за правата на човека у нас допускали тактически грешки. Събирали се в частни домове, където били уязвими. По-добре щяло да бъде, ако излязат на улицата, ако за сбирки използват масови мероприятия като събори, изложби, културни изяви”.

На 28 февруари в дома на киното в столицата, след прожекция на филма „Въздухът, който дишаме”, Петър Слабаков, Христо Смоленов и други пропагандирали идеята за създаване движение „Екогласност”.

Някои териториални поделения съобщават за засилени коментари по повод емисии на чужди радиостанции за съществуващи или новосъздадени неформални структури в НРБ. Отделни лица споделят намерения да станат членове на такива „формирования”. На събрание на пълномощниците в параходство на БМФ – Варна представител на моторен танкер предложил да се създаде профсъюз от типа на „Солидарност”.

Прихванати са 20 анонимни писма, адресирани до централни ведомства и редакции на столични ежедневници, в защита на Петър Манолов.

По сведение на източник от отдел „Затвори” лишеният от свобода Янко Янков успял да изнесе (чрез адвокат на съден за криминални деяния) от Софийския затвор писмо, адресирано до двама писатели, членове на „клуба”. Съветвал ги да не се изтъкват на преден план „опетнени” хора като Илия Минев, а да се използва „опитът им”. Да се води контрапропаганда срещу злепоставянето на „дружеството” и на негови дейци, като се използва за тази цел обстоятелството, че във в. „Отечествен фронт” факсимилетата на писма и оплаквания на граждани до прокуратурата срещу Илия Минев от 1946 г. били написани по новия правопис, без „ъ”, когато на всички било известно, че правописната реформа била въведена през 1949-1951 г. На хората трябвало да се обяснява, че поезията на Петър Манолов е ексхибиционистична (разголваща). Това било литературно течение с признание сред културната общественост на Запад и Манолов се явявал негов последовател у нас. В това нямало нищо противообществено.

По данни на VІ управление – ДС дейци на културата, изкуството, науката и просветата продължават да коментират в положителен тон срещата на Политбюро с изтъкнати представители на интелигенцията. Сътрудници на средствата за масова информация я оценявали като „естествен и необходим диалог”. Доловени са и критични бележки. От лоялни позиции се преценява, че на нея трябвало да бъдат поканени не само ръководни дейци от духовната сфера, а и редови творци. Да им се даде възможност да вземат отношение по повдигнатите в доклада на др. Тодор Живков проблеми. От нелоялни позиции се повтарят инсинуации на чуждата пропаганда, че „срещата имала за цел да респектира другояче мислещите интелектуалци в навечерието на конгреса на творческите съюзи”.

Първоначално се долавяше неудовлетворение, че „на срещата не било обърнато подобаващото внимание на техническата интелигенция”, но след това се наблюдаваха корекции в мненията – един от първите бил конгресът на Научно-техническите съюзи.

В Института по социология при БАН се считало, че непоканването на негови представители говорело за „промяна на отношението към социологията”. Ръководител на секция в института изразил несъгласие с оценките за ролята на политикономиката на социализма.

Под оперативно наблюдение са група ученици от средно училище по машиностроене в столицата, ревностни привърженици на модни западни течения, носещи екстравагантно облекло и прически. В работилницата към училището някои от тях изработвали ножове и боксове. В една от тоалетните бил изрисуван орел със свастика.

Задържани са при опит да преминат нелегално границата с Гърция и Румъния Николай Димитров – 24-годишен и Мария Сечанова, 18-годишна; Петър Петров, 24-годишен от гр. Шабла, безделник.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

Според обобщени данни от VІ управление – ДС текущата обстановка сред това население се усложнява от активната, масирана обработка, на която е подложено от западните и турски подривно-пропагандни централи, които засилват спекулациите около създадени „турски секции” към т. нар. „Дружество за защита правата на човека в България”. По съобщения от поделенията на МВР в Кърджали, Шумен, Варна, Пловдив и Силистра немалко нелоялно проявяващи се лица желаели да се присъединят към него. Забелязала се тенденция към групиране на вражески настроени елементи с оглед създаване на „свои паралелни структури”. Показателна в това отношение е проведената на 25 февруари в Кърджали сбирка на 27 фанатици (трима от Варна, пет от с. Ябланово, Котелска община, Бургаска област), почти всички в полезрението на органите на ДС за враждебни прояви. Особено опасно било активизирането и ориентирането към такава дейност на някои бивши ръководители и участници в разкрити и обезвредени нелегални групи и организации. Същите се стремели да привличат съмишленици с уверения, че който членува в такива структури, „ще може да се изсели” (ще го изселят властите като неудобен), а „съобщаването на имената им по чуждите радиостанции ще ги закриля от репресии”.

Органите на МВР в центъра и по места осъществяват координирани агентурно-оперативни и превантивни мероприятия за своевременното разкриване и предотвратяване на по-остри и организирани враждебни прояви на националистическа основа. […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: М. Савова, Маш. № 317, 05.03.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

[На 15 февруари 1989 г. посланиците на ФРГ и Франция провеждат среща със Страхил Червенков – началник на отдел „четвърти” при МВнР и искат от него информация за арестуването на Илия Минев и Петър Манолов и обявените от тях гладни стачки, както и за здравословното им състояние. Червенков им заявява, че по „този случай” в средствата за масова информация били дадени „подробни разяснения”, които могат да бъдат ползвани от посолството на ФРГ. На втора среща посланикът на Франция заявява,че е натоварен да поиска информация за появилите се съобщения във Франция, че Копринка Червенкова – редактор във в. „Народна култура”, е била уволнена три дни след нейното участие в срещата с президента Митеран. Посланикът заявил, че те свързват нейното уволнение с участието й в разговора с френския президент и иска разяснение по случая. Червенков заявява, че не разполага с информация, но не трябвало „уволнението на един журналист да се свързва с участие в среща с чужд държавен глава”. Прави се изводът, че страните от Западна Европа започват кампания против НРБ, като се позовават на Заключителния документ на Виенската среща, предвиждащ правото да се иска информация от другата страна за конкретна ситуация или случай. От Петър Младенов се иска министерството да бъде информирано за всички подобни случаи, към които се предприемат определени действия, за да разполага то с точна и компетентна информация и отговаря на отправените запитвания – Виж: ЦДА, ф. 1б, п. 101, а. е. 2384, л. 1-2 - б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 145-158 (л. 146-149, 154 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 108

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 173. Екз. № 3

17.3.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(27   февруари – 5 март 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Определяла се от „ведрата” обстановка, под която преминали тържествата в чест на 111-годишнината от освобождението на България. Заради взетите мерки по време на тържествата не били допуснати враждебни и масови нелоялни прояви, при нормална обстановка протичали и мероприятията на провеждащата се по същото време „Универсиада 89” – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Продължават активните оперативни и превантивни мерки на органите на МВР за ограничаване и неутрализиране нелоялната дейност на активните членове на неформалните групи.

Координирано със Софийски градски комитет на БКП бяха проведени необходимите профилактични и оперативни мероприятия и беше осуетено намерението на някои лица, главно от студентски среди, за организиране на демонстративни прояви на 3 март т. г. в столицата.

Осуетени бяха цялостните замисли за провеждане на 1 март на сбирка на инициаторите на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и опитът на 28 февруари за обявяване на движение „Екогласност”.

Работи се за разширяване на информацията по постъпилите данни за подготовка на митинг в столицата по повод годишнината от обявяването на ОКЕЗР (на 9.03.), сбирката на ръководството на „дружеството” (12.03.) и срещата в Пловдив на активистите на Профсъюз „Подкрепа” (на 18.03.).

Продължава оперативният контрол над активните членове на неформалните групи с оглед своевременно разкриване на замисли за политически вредни действия и индивидуално превантивно въздействие над тях.

Продължават коментарите във връзка с проведената среща на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на изкуството, науката, културата и образованието. В преобладаваща част от тях се изразява задоволство от признаване ролята на интелигенцията за развитието на обществото, от духа на проведения диалог. Наред с това служители от Българската телеграфна агенция и Комитета за телевизия и радио споделяли, че присъстващите „били специално подбрани”. В някои дирекции на Българската телевизия се оценявало, че на срещата „не било обърнато подобаващо внимание” на техническата интелигенция. Служителите на Института по социология при БАН изразили мнение, че непоканването на негови представители на срещата говорело за „промяна на отношението към социологията”.

В различни среди на столичната интелигенция продължават коментарите във връзка с конгресите на творческите съюзи.

Редица актьори от театри в София изразявали недоволство, че на предстоящия конгрес изборът за ново ръководство „щял да бъде дирижиран” и отново щели да изберат този, който им „бъде наложен”. В списъците на делегатите на конгреса фигурирали хора, които не били избирани при предварителните обсъждания.

Сред млади филмови дейци критично се оценявал проблемът за тяхната професионална реализация. Млади оператори и режисьори негодували от евентуалното им съкращаване, докато на щат работели хора, навършили пенсионна възраст. Коментирали, че поставянето на този проблем на конгреса може да се превърне в конфликтен момент и да се отрази върху неговото цялостно протичане.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

В органите на МВР продължава да постъпва информация за активно ангажиране на лица с възстановени имена в селскостопанската дейност, за повишен интерес към отглеждането на животни, зеленчуци и други култури на акорд. Посочват се положителни прояви и коментари, свързани главно с желание за трайно битово устройване по родните места.

Едновременно с това под въздействието на спекулациите на западните и турските подривно-пропагандни центрове се засилва интересът към дейността на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и други неформални структури. Разпространяват се спекулативни твърдения, че към „дружеството” имало изградени „турски секции”. Счита се, че ако в тези структури се включат лица с възстановени имена от цялата страна и се излезе с координирана позиция, можело да се води борба за защита правата на „турското малцинство” в България.

В тази връзка се констатира стремеж за консолидиране на вражески настроени лица с възстановени имена, предимно бивши лидери и членове на разкрити и обезвредени нелегални организации, и предприемане на конкретни действия за създаване на връзки с „ръководителите” на неформалните структури. Установени са конкретни намерения и предприети действия за изграждане на „турски секции” към т. нар. „независимо дружество” в Толбухинско, Разградско, Търговищко, Силистренско и други райони на страната.

Предвид засилената турска пропаганда и повишената активност на националистически настроени лица, създаващи условия за усложняване обстановката сред лицата с възстановени имена, от органите на МВР се вземат съответни мерки.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д. Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, маш. № 327/6.3.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 154-161 (л. 155-157 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 109

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 171. Екз. № 3

6.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения на някои лица за организиране на митинг във връзка с годишнината от т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на Русе”

 

В органите на МВР постъпиха данни, че някои от инициаторите на т. нар. движение „Екогласност” възнамеряват да организират на 9 март т. г. от 17.00 часа в градинката зад Централния дом на Народната армия митинг по повод годишнината от обявяването на ОКЕЗР.

Решението за митинга било взето след проваления опит в Дома на киното да се обяви движение „Екогласност”. По повод на това Христо Смоленов заявил, че „щом днес става така, това ни дава основание да правим цирк с цел ефект”.

Според Мария Бойкикева, член на ръководството на т. нар.”Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”, те смятали „на този митинг не просто да стоят, а да говорят”. Замисълът бил да се съберат освен членовете на ОКЗЕР, и „активистите” на „клуба”, но и привърженици на профсъюз „Подкрепа” и някои други лица, но без членове на т. нар. „Дружество за защита правата на човека в НРБ”.

Мария Бойкикева и Невена Стефанова обмисляли дали да подкрепят организирането на митинга. Обсъждали каква най-безопасна тактика да изберат. Считали за правилно „да се явят по двама, по трима, за да уточнят фактите и ако видят, че има милиция, да се оттеглят”, за да нямало „излишни жертви” от тяхна страна и „излишни подстрекавания”.

Невена Стефанова имала известни резерви към организирането на митинга, тъй като считала, че такава „демонстрация” в момента не била полезна. Поради това решили на 6 и 7 март да се събере ръководството на „клуба”, за да се уточнят позициите. Стефанова държала на събирането обезателно да присъстват Христо Радевски, Искра Панова, проф. Иван Николов и проф. Кирил Василев. Според Бойкикева Желю Желев бил твърдо за участието им в митинга. Уговорили се съобщението дали да се събира ръководството, след консултация с Искра Панова, да се осъществи чрез „парола” по телефона. Ако се преценяло да не участват организирано в тази проява, изразили мнение всеки сам да решава личното си участие.

Във връзка с организиране дейността на инициаторите на т. нар. движение „Екогласност” и „клуба” и насочеността им към преки демонстративни прояви, считаме за целесъобразно провеждането на неотложни политически мерки за тяхното неутрализиране.

Органите а МВР ще продължат активната оперативна работа за набиране на изпреварваща информация за замислите и немеренията на активно проявяващите се лица от неформалните групи.

Ще бъдат взети необходимите оперативни и охранителни мерки за недопускане събиране на тези лица и евентуални нарушения на обществения ред.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, № 8 – П. Дюлгеров, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 331/06.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л.148-150. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 110

Строго секретно!

Министерство на вътрешните работи

Щаб за работа по враждебните „независими” структури

МВР-VІ управление - ДС

Рег. № 3838 от 08.03.1989 г.

 

Бюлетин № 1

Относно: Оперативната обстановка по линия на враждебните „незави­сими” структури.                                                                                                    [София, 7.ІІІ.1989 г.]

 

[…] В средите на лицата, възстановили българските си имена, чувст­вително се активизира дейността за създаване на групи към „турската сек­ция на дружест­вото”. Особена активност в това отношение проявяват за­върнали се от принуди­телно заселване и други репресирани, отделни членове на мюсюл­манската секта „къзълбаши” и лица от средите на интелигенцията. Разпространява се слух, че членовете на т. нар. „турска сек­ция” щели да по­лучат разрешение да се изселят и че след съобщаване на имената им от чуж­дите радиостанции властите нямало да могат да ги санкционират.

Фелдшер, бивш член на нелегалната организация по ЦДОИ „Печа­тари”, бил опре­делен от П. Манолов за „главен отговорник за Разградска област”. За­едно с неговия „за­местник” той бил посетил Бл. Димитрова в Со­фия, П. Ма­нолов в Пловдив и Д. Томов в Михайловград, обиколили Толбухинско, Търговищко, Силистренско и др. райони и оп­ределили местни отговорници за набиране на членове на „турската секция”. По неоконча­телни данни молби за членуване в нея били подали над 120 лица.

Получени са данни, че лица с възстановени имена от Дуловски район се срещнали в Ст. Загора с д-р К. Тренчев, който ги запознал с устава на НПС „Подкрепа”. Интерес към него проявили и лица от Сливен и др. райони. […]

 

Ръководител на щаба Генерал-майор: (п) А. Мусаков

 

Нап. в 1 екз., № 1 - др. Министър, Доразмножено в 24 екз., изпратени по списък, Изп.: Работна група, Нап.: Козарска – 2342, София, 07.03.1989 година

 

Пълният текст с информацията за „враждебната дейност” на другите незави­сими орга­низации е публикуван в: Шесто управление срещу неформалните организации в България, сборник с материали от архивите на МВР и ЦДА, със­тавител и редактор проф. д-р Стефан Дойнов, Фон­дация „Д-р Желю Желев”, С. 1999, с. 190-194.

 

№ 111

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 179. Екз. № 3 от 7.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения на активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” да разпространят материал с остра антипартийна и антидържавна насоченост

 

В органите на МВР постъпиха проверени данни, че на „Оперативното бюро” на „Клуба” са обсъждани някои материали, по които предварително са работили Николай Василев, Искра Панова, Чавдар Кюранов, Желю Желев, Борис Спасов, Ивайло Трифонов, Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Копринка Червенкова, Иван Джаджев, Блага Димитрова, Йордан Василев и др.

Основният обсъждан документ бил информация озаглавена „До членовете на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”. Материалът съдържа хронологически отчет за създаването на „клуба”; неговите инициатори и основни членове; оценки за програмните му цели; съобщение за мерките на партийните и държавните органи спрямо „клуба”; действията на ръководството му; приемането на нови членове и имената на някои от тях.

В послепис към материала се отправя призив към членовете на „клуба”да вземат активно участие в разработването на темата „Специфика на преустройството в България”. Дават се указания за индивидуална работа по темата и изпращане в ръководството на „клуба” на съответни разработки. Материалите щели да се използват за изготвяне на доклад, който да се изпрати на „интересуващите се инстанции и лица”.

Общата оценка на подготвената информация показва, че инициаторите на „клуба” преминаха към остри клевети и тенденциозни тълкувания на фактите и събитията след обявяването му на 03.11.1988 г.

Твърди се, че официално разпространяваните в първичните партийни организации „становища” на Общинските комитети на БКП се съдържат „неистини и клеветнически инсинуации”.

Без всякакви доказателства и аргументи се говори за редица мерки за „сплашване и вразумяване”, между които: редовно призоваване в районната прокуратура по следствена преписка № 265 (такава преписка не съществува); „открито и демонстративно следене на Ж. Желев и М. Бойкикева”; „изключване на телефонни постове и подслушване на телефонни разговори”; „контролна селекция на кореспонденцията”; „”преждевременно пенсиониране”; „пълна забрана на всякакви публикации и на лекционна дейност” и др.

Правят се оценки, че е затворен достъпът им до средствата за масова информация, което показвало желание на някои управляващи среди „да развиват гласността и публичността само на думи”, „да ограничават процесите на демократизация до нивото на красивите декларации”.

Настоява се за огласяване „доходите на висшата номенклатура” и „привилегиите й при ползване на обществени фондове”. Поставят се и ултимативни искания. Изразява се задоволство от активността на западните радиостанции, които защитавали „нарушените права и свободи” при взети мерки спрямо членовете на „клуба”. В този вид материалът е подготвен за разпространяване до членовете на „клуба” и някои екземпляри вече са раздадени от Желю Желев. Има вероятност, че чрез активистите на „клуба” информацията ще достигне до по-широк обществен кръг и че ще бъде излъчена от западните радиостанции.

Тези действия на инициаторите на „клуба” конкретно подстрекават и манипулират общественото мнение, създават недоверие към партийните и държавните органи и тяхната политика, което е нарушение на законите на страната. Във връзка с това предлагаме настоящият председател на „Оперативното бюро” на „клуба” Николай Василев да бъде предупреден от прокурорските органи, че ако материалът се разпространи, спрямо тях ще бъдат приложени съответните законови мерки.

Считаме за целесъобразно Главната прокуратура да възложи на органите на МВР извършване на следствени действия по факта.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Информация [Не е приложена към архивната единица – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Ив. Панев, № 7 – М. Балев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 330/06.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 169-172. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 112

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 180. Екз. № 3 от 7.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Опити на бивши земеделски опозиционери да поставят въпроса за реабилитацията на Никола Петков

 

На 10.02.1989 г. лицата Железан Райков Железанов, роден на 28.08.1921 г. в с. Голям извор, Хасковска област, осъждан, живее в гр. София, народен представител, АБПФК, член на УС на БЗНС; Никодим Антимов Попов, роден на 09.04.1911 г., с висше образование, осъждан, живее в София; Михаил Асенов Михайлов, роден на 17.02.1927 г. в с. Пожарево, Софийска област, осъждан, живущ в гр. София и Саво Иванов Чапаров, роден на 23.11.1911 г. в с. Арнаутино, Хасковска област, осъждан – всички бивши земеделски опозиционери, са изпратили писмо да партийното и държавно ръководство с искане да се преразгледа съдебното дело на Никола Петков и се реабилитира посмъртно като неправилно осъден. Имали намерение, ако не получат „своевременен” отговор, да уведомят западни информационни средства, за да се обяви и зад граница текстът на тяхното писмо.

Установено е, че Райков и останалите три лица се уговорили да запазят в тайна факта с изпращането на писмото в срок от десет дни, след което ако не получели отговор, всеки можел да сподели с близки лица. Има данни, че до настоящия момент за писмото са информирани повече от десет лица, предимно от бившата земеделска опозиция.

Железан Райков е споделил, че бил в затвора заедно с лица, осъждани по процеса срещу Никола Петков и от тях знаел, че той е невинен. Бил убеден, че както и по делото срещу Трайчо Костов, следвало да се преразгледа осъждането на Н. Петков и да се възстанови „правдата”, което щяло да се отрази положително на международния авторитет на НРБ. Заедно с това Райков казал, че подкрепя „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и станал негов член. Във връзка с това се срещнал с Николай Василев, на когото дал молба и останал възхитен от неговата интелигентност и „амбиция да защити марксизма”.

Намеренията и действията на Райков и другите лица дават основание да се направи изводът, че ако не се реагира своевременно и решително на писмото, е възможно да привлекат други съмишленици и да се превърнат в ядро на неформална структура, която да поиска реабилитацията на бившата земеделска опозиция. Макар че социалната база за това е ограничена, това може много активно да се използва от западната пропаганда за антибългарски и антисоциалистически спекулации.

Участието на Железан Райков в „клуба”, влиянието което има сред отделни лица от земеделската опозиция и положението му на народен представител и АБПФК и член на УС на БЗНС, може да увлече и други граждани от тези среди, които да се опитат чрез „клуба” да „поставят” въпроса за Никола Петков. За ограничаване и неутрализиране дейността на Райков и останалите считаме за целесъобразно да се възложи на Главна прокуратура и ПП на БЗНС да проведат срещи с авторите на писмото.

Органите на МВР ще активизират мерките за оперативен контрол по засечените лица и своевременно набиране на информация за техните намерения.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 . к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 338/07.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 173-175. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 113

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№182. Екз. № 3

7.3.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения на членове на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” във връзка с предстоящия конгрес на Съюза на българските писатели

 

В органите на МВР са получени данни, че писателите, членове на „клуба”, проявяват засилен интерес и се готвят за участие в предстоящия конгрес на СБП.

Имали намерение да предложат и провокират изменения в устава на съюза – председателят да бъде избиран от общото събрание, а не от Управителния съвет; по същия начин да се избират и главните редактори на съюзните издания.

Планирали да вземат активно участие във формирането на комисиите по проекторешенията, по избора и други, както и да насочат вниманието си към всички процедурни въпроси, които могат да окажат влияние върху решенията на конгреса.

Обсъждали активно въпроса за бъдещия председател на СБП и евентуалните кандидатури. За най-подходяща и приемлива считали кандидатурата на Любомир Левчев. Като възможни кандидати за председател обсъждали и Тончо Жечев, Дико Фучеджиев, Петър Атанасов, Слав Хр. Караславов, Лиляна Стефанова и др. Според тях в случаи на категорично отхвърляне кандидатурата на Любомир Левчев трябвало да се избира между Тончо Жечев и Дико Фучеджиев. Оценявали като най-неблагоприятен вариант изборът на Лиляна Стефанова. Считали, че „не е реалистично” и „крайно”, ако се предложи за председател Георги Мишев или Блага Димитрова.

Има информация и за намерения на някои писатели да направят остри критични изказвания на заседанията на конгреса. Христо Радевски възнамерявал да каже „нещо не толкова за литературата, колкото за туй, което пречи на литературата”, да засегне някои социални въпроси. Ваня Петкова имала намерение да се изкаже в защита на „борчески настроените интелигенти в НРБ”.

Получените данни за намеренията и действията на писателите – членове на „клуба”, показват, че е вероятно те да се опитат да използват трибуната на конгреса за пропагандиране и защитаване на програмата му с цел разгласяване дейността на „клуба” и евентуалното му легализиране; за популяризиране и поставяне на обсъждане на екологични проблеми, както и идеите на т. нар. движение „Екогласност”; за тенденциозно поставяне на въпроса за „ограничения” им достъп „ до българските средства за масова информация”, които непосредствено да свържат с публикациите във в. „Работническо дело” и в. „Литературен фронт” и отправените им критики за техните изявления по западни радиостанции, както и за нападки срещу писатели, отстояващи партийната линия в областта на културната политика, а в частност перспективите на СБП. Възможно е да се направят опити за открита писателска подкрепа на осъдения чехословашки дисидент – драматург Вацлав Хавел.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Й. Йотов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 356, 08.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 181-183. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 114

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

7.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Някои тенденции на усложняване на обс­тановката по възроди­телния процес

 

През последните месеци се констатира засилване на интереса на някои на­циона­листически настроени лица с възстановени имена към „неформалните” структури. Нап­равени бяха отделни опити за включване в нелоялната дейност на тези групи и свързва­нето й със съпротивата срещу възродителния процес. […]

В тази връзка се активизираха и се ориентираха към търсене на кон­такти с „неформалните” структури някои лица – предимно бивши членове на разкрити и обезвредени нелегални групи и организации, отделни членове на мюсюлманската секта „Къзълбаши”, отрицателно настроени към възродител­ния процес интелигенти.

При осъществени от органите на МВР профилактични мерки е уста­новено, че Филип Радонов Симеонов, 38-годишен, фелдшер и Наум Галинов Наумов, 35-го­дишен, стругар, двамата от гр. Дулово, Разградска област, бивши членове на разк­ритата от органите на МВР в Североизточна Бълга­рия нелегална организация [Става въпрос за членове на Турското национал­ноосвободително движение – б. съст.] са влезли във връзка с Блага Димит­рова, Петър Манолов и Димитър Томов. На срещата в Пловдив с Петър Манолов той ги определил съответно за „главен отго­ворник” и „заместник главен отговорник” на „турската секция” на т. нар. „Незави­симо дружес­тво” за Разградска област. Двамата предприели посещение в Толбухин­ски, Разградски, Търговищки, Силистренски и други райони на страната за на­би­ране членове на „дружеството”. [Подч. от съст.]

На 25 февруари т. г. в Кърджали е проведена сбирка на 27 лица, възстано­вили име­ната си, известни на органите на МВР, 5 от които са от Бургаска и 3 от Варненска об­ласт. На сбирката обсъждали по какъв начин да станат членове на „независимото дру­жество” и възможността за организиране на протестни акции в София. [...]

 

Отп. в 3 екз., № 1 - Т. Живков, № 2 - Памет, № 3 - КД, Размн. в 4 екз., № 4 - Г. Атанасов, № 5 - Й. Йо­тов, № 6 - Д. Стоянов, № 7 - Ив. Панев, Доразмн. в 6 екз., № 8 - Ст. Стоянов, № 9 - М. Минков, № 10 - Ст. Са­вов, № 11- Коларов, № 12 - Ив. Димитров, № 13 - Маслинков, Изп.: Радичков, Нап.: Савова - 357, 08.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 176-180. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 115

Секретно!

Министерство на вътрешните работи

Централно информационно организационно управление

Рег. № І – 762. Екз. № ед.

15.3.1989 г.

София

 

Стенограма от срещата на министъра на вътрешните работи с начал­ниците на областните управления на МВР, която се проведе на 10.03.1989 г. от 15.00 часа в заседателната зала

 

Др. Министър

Ние тук сме се събрали по три въпроса. […] По първия въп­рос давам думата на др. генерал Силянов.

Др. Силянов

Другарю министър, другари генерали и офицери,

С окръжното, подписано от др. министър от 1 март І-630, бяха […] предвидени и по-трайни мерки за работа по възродителния процес, за разширяване позицията на пар­тията и правителст­вото сред това население. За съжаление, др. министър, въпреки напра­вените прогнози и предупреждения за опас­ности, които крие, така да се каже, основната главна първостепенна задача по линия на възродителния процес да не се допуска бацилът на т. нар. „независими структури” да по­лучи масово разпространение сред възстановили имената си лица, да бъде превърнато от протурските национа­листи в нова формула за съпротива срещу възродителния процес, това явление се получи. Оперативната обста­новка по линия на възродителния процес се характери­зира с настъпилите динамични изменения в Дуловска и Кубратска община, с тенденции към усложняване и в други райони на областта. […]

Фактът, че в новата обстановка се активизираха и отидоха към кон­такти с т. нар. „независими” структури предимно лица, репресирани за ока­зана съпротива срещу възродителния процес [Подч. от съст.], членове на мюсюлмански религиозни секти, отрицателно настроени лица от средите на ин­телигенцията, ясно по­казва, че сла­бостите в нашата работа по контингента про­дължават.

Мисля, че всички другари добре разбираме, че сега повече от всякога е очевидно, че формулата наблюдение на контингента, особено ако това са лица с възстановени имена, вече не е адекватна на обстановката. Това показа даже и разкритието на банди­тите. И ако ние продължим да работим по старите критерии и стереотипи в това направ­ление, резултати няма да постигаме.

Считаме, че в най-кратки срокове е необходимо да се направи конкретна преценка на всички лица от контингента, да се определи тяхното отношение към протичащите в момента процеси, по водените дела за оперативно наблюдение да се набележат конк­ретни настъпателни мерки за въздействие в изгодна за нас на­сока, за превантивно въз­действие, за сериозна агентурно-оперативна дейност, продължаваща контраразузнава­телния процес по тези лица, в друга форма, при други условия и с други цели.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 932, л. 6-50. Копие. Машинопис.

 

№ 116

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 1921. Екз. № 3

10.13.1989 г.

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Осуетен опит за организиране на демонстрация в столицата по повод годишнината от обявяването на т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на гр. Русе” (09.03.1989 г.)

 

В съответствие с разработения план органите на МВР съвместно с ГК на БКП осъществиха целенасочени мероприятия и осуетиха провеждането на замислената демонстрация.

С инициаторите на демонстрацията (активисти на т. нар. движение „Екогласност”) Христо Смоленов, Георги Аврамов, Цветан Пенчев, Стефан Гайтанджиев и Петър Слабаков от органите на МВР бяха проведени неколкократни превантивни разговори за тяхното разколебаване и убеждаване в нецелесъобразността от подобни действия. Организирани бяха и разговори на акад. Мако Даков и акад. Благовест Сендов с тях.

При проведените беседи се успя те да бъдат разубедени и да се получи съгласието им да окажат съдействие за недопускане провеждането на замислената демонстрация. Едновременно с това е уговорено те да се включат със своите инициативи в дейността на „Обществения комитет за защита на природната среда” към НС на ОФ, като на 21.03. т. г. се проведе събиране в сградата на Централния комитет на АБПФК.

В резултат на осъществените профилактични мероприятия, както и на взетите оперативни и охранителни мерки, на мястото, предвидено за провеждане на демонстрацията (градинката зад ЦДНА), в определеното време се събраха само около 15-20 лица. Дошлите Христо Смоленов и Цветан Пенчев изпълниха поетите ангажименти и успяха бързо да повлияят за разпръскване на събралите се, като им разясниха за договореното с акад. Мако Даков събиране на 21.03. т. г.

Потвърдиха се първоначалните данни за отрицателното отношение на „актива” на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” към замислената демонстративна проява. На мястото присъстваха само Мария Бойкикева, Борис Спасов, Чавдар и Деян Кюранови, които, респектирани от присъствието на униформени служители на Народната милиция, си отидоха.

Органите на МВР съвместно с партийните, държавните и обществените органи вземат мерки за приобщаването и ангажирането на инициаторите на т. нар. движение „Екогласност” към екологичните обществени и държавни структури, както и за недопускането на действия в разрез със замисъла на събирането по линия на „Обществения комитет за опазване на природната среда” по линия на НС на ОФ, на 21.03. т. г.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз.:, № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Савова, Маш. № 368/10.10.1989 т.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 192-194. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 117

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-718 екз. № ед., 13.03.1989 г.

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(6-12 март 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕЛОЯЛНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС високопоставен френски дипломат с преводач посетил в дома му активен участник в „Клуба” и водил с него продължителен разговор.

При посещение в Бургас посланикът на САЩ Сол Полански, придружен от втория секретар Шийла Байдмън, се стремял да получи по-пълна информация за „групата Минев”. Между многото конкретни въпроси, свързани с икономическите проблеми, които задавал на официални събеседници (например вярно ли е и как Бургаската община ще се справи с възникналия дефицит в бюджета й в размер на около 10 милиона лева), прокарвал и провокационни: „Ще се утвърди ли в България многопартийна система по примера на Унгария”.

По данни на ВГУ – ДС дипломати, заемащи ръководни постове в турското посолство, продължавали да проявяват жив интерес към дейността на „Клуба” и на „Дружеството”. Възложили на свои източници да им събере подробни данни за 15 членове на „софийското дружество”.

Сътрудник на гръцките специални служби в Солун също събирал сведения „за неформалните структури” у нас.

В резултат на своевременно проведени от VІ управление – ДС и други поделения мероприятия е осуетена подготвена от активисти на т. нар. „Движение Екогласност” демонстрация на 9 март в центъра на столицата. Продължава провеждането на комплексни мерки за предотвратяването на демонстративни публични изяви от членове на т. нар.”Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и „Движение Екогласност”. Под оперативен контрол е Димитър Кузманов, 31-годишен, с висше филологическо образование, програмист в Химкомбината в Бургас. Установил контакт със служител от посолството на САЩ. Направи опит за проникване в посолството, да предаде клеветническа информация, да иска политическа закрила. Има косвени доказателства, че е във връзка с дейци от „клуба”.

На Осмия извънреден конгрес на Съюза на българските журналисти допълнително в листата за членове на управителния съвет били предложени някои активни членове на „клуба” и на разформирования ОКЗЕР, които при избора си осигурили мнозинство от гласовете, докато дейци, доказали своята лоялност, отпаднали или получили минимално болшинство.

На конгреса на Съюза на българските художници нездраво настроени творци се опитали да овладеят избора на ръководни органи, в резултат на което не били включени почти всички членове на предишното ръководство и други, заемащи принципни позиции.

На конгреса на Съюза на българските писатели прозвучали изказвания в защита „идеите на клуба”. Нездрави сили се опитали да овладеят изгодни за тях позиции в ръководството на Съюза.

По данни на областното управление на МВР в Хасково поместените в печата разобличителни материали за „Дружеството” и негови ръководители подействали отрезвяващо върху по-млади творци. Атанас Капралов, уредник на дома-музей „Пеньо Пенев” в Димитровград, който изготвил писмо до СБП в подкрепа на Петър Манолов, след статията в партийния орган го скъсал. Съхранявал обаче добри чувства към „клуба”, в който според него членували голям брой изтъкнати писатели, участници в антифашистката борба.

В VІ управление – ДС се работи за изясняване на обстановката във връзка с получени сигнали, че студенти в Софийския университет създали „Клуб за защита правата на човека”. Участниците в него се ангажирали в разпространение на листовки и писане на лозунги. Някои от тях поддържали връзки с членове на „клуба” и споделяли с тях, че това било „нелегална организация, работеща с лоялни средства” (един от засечените е член на „клуба”, с когото преди известно време била проведена превантивна беседа от партийното и комсомолско ръководство на университета).

Софийското градско управление на МВР осъществява оперативно-издирвателни мероприятия за установяване автора на разлепени на 4 места в столицата (предимно на витрини на кина) плакати, голям формат, в които се отбелязвали датите на освобождението на България от Османско робство и на 111-та годишнина на това събитие и се отправял въпрос: „Ще има ли свобода?”. Подписани са от клуб „Свобода”.

В резултат на успешно организирана система от секретни сътрудници постови служители на Софийското градско управление на МВР задържали в момент на изписване на надпис срещу партиен ръководител Симон Менахем Варсано, 34-годишен, лаборант-фотограф в „Пирогов”. Баща му е член на БКП.

През нощта срещу 8 март върху жилищни сгради в центъра на София са изписани три лозунга с остра антипартийна насоченост.

Осъществяват се оперативно-превантивни мероприятия по четирима бивши дейци на земеделската опозиция, които предприели практически стъпки пред висшестояща инстанция за реабилитиране на Никола Петков и лидерите на БЗНС (о). Един от участниците в инициативата [Железан Райков – б. съст.] – член на Управителния съвет на БЗНС и народен представител, споделил, че установил контакт с активен деятел на „клуба”, комуто подал молба за членство. Разчитал на съдействието на тези среди за осъществяването на набелязаните от групата цели. Според данни на VІ управление – ДС, опитите да се привлекат към тази инициатива и други лица, предимно от средите на бившата земеделска опозиция, засега не са дали съществени резултати.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

По обобщени данни на VІ управление - ДС сред гражданите, възстановили българските си имена, не са констатирани остри враждебни прояви и груби нарушения на обществения ред.

Под въздействието на турски и западни радиопредавания и разпространяваните слухове от враждебно-престъпни елементи чувствително нараства броят на лицата, изразили желание или предприели действия за приемането им в „турската секция” на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Молби с такава цел подали лица от районите на Дулово, Толбухин, Варна, Сливен, Шумен, Кърджали и Пловдив. Получени са данни, че били определени 10 „пълномощници-координатори”, всеки от които отговарял за набирането членове на „дружеството” от определен район на страната. Жители на Дуловска община се били срещнали и с „организатора” на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” в Стара Загора, който ги запознал с неговия устав. Интерес към членуване в „профсъюза” проявили и лица в Сливенско. Източници от VІ управление – ДС оценяват, че в Разградско и други области пътищата за борба в защита „правата на турското малцинство” се свързват създаването на подобни неформални структури, които съчетавали легалните с нелегалните форми на съпротива срещу възродителния процес. […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: Т. Станкова – 374, 12.03.1989 г. Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 159-171 (л. 161-164, 167 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 118

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 198. Екз. № 2

14.3.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(6-12 март 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Твърди се, че обстановката в страната “е нормална” и че не били отбелязани “значими враждебни и остри противообществени прояви”. С интерес се следели Виенските преговори по обикновените оръжия в Европа и се изразявала подкрепа на новите съветски предложения за триетапно съкращаване на въоръжените сили, че се изказвала “надежда за укрепване на мирното съжителство и разширяване икономическото и културното сътрудничество между страните от Варшавския договор и НАТО” – б. съст.]

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Органите на МВР продължават провеждането на активни мероприятия за неутрализиране дейността на участниците в неформалните структури и други вражески настроени лица.

В съответствие със специално разработените планове беше осуетено провеждането на демонстрация на 9 март във връзка с годишнината от обявяването на т. нар. “Обществен комитет за екологична защита на гр. Русе” и сбирка на 12 март в София на инициаторите на т. нар. “Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”.

Осъществяват се необходимите оперативни и превантивни мерки за пълното изясняване намеренията и неутрализиране подготовката на замислените за 15 и 18 март сбирки на “дружеството” и Профсъюз “Подкрепа”.

Продължава активната дейност на органите на МВР за набиране на информация за замислени нови демонстративни и други нелоялни прояви. Взети са мерки за засилен оперативен контрол и индивидуална профилактична работа с най-активно проявяващите се лица от неформалните групи. Специално внимание се отделя за ограничаване възможностите на лица с възстановени имена да се включват в нелоялната дейност на тези групи.

В органите на МВР се получи информация за активни коментари на “активистите” на т. нар. “Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” във връзка с проведените конгреси на СБП и СБЖ. Като цяло те оценяват своето участие в тях като успешно. Считали, че новите ръководства на двете творчески организации били “много благоприятни” и “свои”. Неудовлетворени били единствено от провалената им идея изборът на председатели да става от конгресите, а не от управителните съвети. Изразявали надежда, че на конгресите на филмовите дейци и на артистите техните позиции “щели да се затвърдят”.

Постъпва информация за повишено напрежение в Съюза на българските филмови дейци. Съществувала обстановка на мнителност, недоверие и груповщина. Голяма част от филмовите дейци считали предложения проектоустав за формален и несъобразен с промените в страната. Изразяват се мнения, че лица като Т. Андрейков, А. Вагенщайн, Хр. Ганев, Б. Желязкова, Н. Волев и други “не биха премълчали един режисиран конгрес”.

Органите на МВР продължават активната си работа по разкриване авторите на засилената в последно време анонимна дейност с антисоциалистическа насоченост.

В резултат на взетите оперативни и охранителни мерки на 9 март около 22.00 часа в столицата при опит да изпише антипартиен лозунг върху лицевата фасада на жилищна сграда на бул. “Ленин” е задържан Симон Менахем Варсано, 34-годишен, осъждан, лаборант-фотограф в РНПИСМП “Пирогов”.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

5. ДЕЙНОСТ И ОЦЕНКИ НА ДИПЛОМАТИ И ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ. ВРАЖЕСКА ЕМИГРАЦИЯ [Пропуска се информацията, която се отнася за срещи на дипломати и чужди граждани с цел осъществяване на контакти с български предприятия за развиване на бизнес – б. съст.]

Получената от органите на МВР информация показва, че представителите на дипломатическите мисии на страните от НАТО засилват интереса си към т. нар. независими структури.

При посещение в Бургас посланикът на САЩ Сол Полански и вторият секретар при посолството Шийла Байдмън се стремели да получат информация за „групата на Илия Минев”.

Западногерманският дипломат Александър Новак споделял, че публикуваните в българските вестници материали по въпросите за правата на човека са доста интересни, но „недостатъчно силни и опасни”. Считал за неправилна подетата кампания срещу участниците в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Искал да си изясни дали тези действия са израз на „паническа реакция”, или „стремеж на властите да спрат нещата, преди още да са започнали”.

Вторият секретар по културните въпроси при посолството на Япония у нас Такаши Коидзуми следял редовно публикациите в нашия печат, отнасящи се до неформалните структури. Оценявал, че долавял някакъв нюанс на протест, но от друга страна добри впечатления у него оставила срещата на Политбюро на ЦК на БКП с представители на интелигенцията, на която били изказани съвсем открито различни мнения.

В последно време се засилиха опитите на българската вражеска емиграция за изпращане на печатни материали на емигрантската организация „Българско освободително движение” (БОД) до партийни и държавни органи и частни лица от различни селища на страната.

Координирано с органите за сигурност в УНР е спряно изпращането от територията на Унгария на 79 писма на БОД, написани от живеещия във Виена Стефан Кафадаров.

Задържани са изпратени по пощенския канал в страната над 30 броя „Апел към българския селянин”, „Обръщение към дейците на българската култура”. В двата материала се отправят призиви към българските селяни „да си върнат земята”, която им принадлежи”, „да бъдат в първите редици на борбата за хляб и свобода”, а към интелигенцията се отправят конкретни препоръки за различни форми на нелоялна и подривна дейност като: разпространяване на позиви, издаване на антикомунистическа литература и пр.

Установено е, че в изготвянето и изпращането на материалите активно са участвали Стоян Терзиев, живеещ във ФРГ, член на „Европейската федеративна организация за обединена Европа”; Иван Ангелов, живеещ във ФРГ, редактор на „Осведомителен бюлетин на сдружените земеделци в изгнание” и Недялко Гешев, живеещ в Белгия, сътрудник на сп. „Бъдеще” (орган на БОД).

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: М Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 382/13.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 195-206. Копие. Втори екземпляр.

 

№ 119

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 199. Екз. № 3

14.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Осуетен опит за провеждане на сбирка на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човек в НРБ”

 

В резултат на предприетите мерки не бе допуснато осъществяването на замислената сбирка на т. нар. „Дружество за защита правата на човека в НРБ”, която трябваше да се състои на 12 март от 13.00 ч. в дома на Мариана Златева от София.

В изпълнение на предварително разработения план за разколебаване и възпрепятстване на организаторите и по-изявените активисти на дружеството да участват в сбирката от прокурорските органи бяха предупредени Мариана Златева, Румен Воденичаров и Ева Калчева от София, Димитър Томов и Цветан Златанов от Михайловград, Петър Манолов, Диана и Димитър Бояджиеви от Пловдив, Григор Симов и Николай Галев от Софийска област. От органите на МВР за неучастие в сбирката официално бяха предупредени и други 16 лица.

Поради факта, че при предупрежденията почти всички лица са изразили готовността си „независимо от последствията” да вземат участие в сбирката, движението и действията им бяха поставени под непосредствен оперативен контрол. В резултат на това за нарушаване на предписаните предупредителни протоколи и опити да се придвижат до мястото на събитието бяха задържани Григор Симов, Николай Галев, Петър Манолов и Константин Тренчев.

Практически нито един от активните членове на дружеството не беше допуснат в района около дома на Мариана Златева. По оперативни съображения единствено Румен Воденичаров беше оставен да установи контакт с нея.

От органите на МВР около дома на Златева буха задържани други 6 лица, 5 от които от София и 1 от гр. Плевен. Основната част от тях са научили за сбирката от съобщения на западни радиостанции или случайни разговори и според обясненията им са искали да се информират за същността, целите и дейността на дружеството.

След проведените им разпити и подписване на предупредителни протоколи те бяха освободени. Единствено пред органите на МВР вулгарно се е държала Вера Найденова, която след освобождаването й два пъти се е връщала при дома на Златева.

Придобит е „апел”, подготвен от Румен Воденичаров, който той възнамерявал да предаде на западните радиостанции за излъчване. В материала Воденичаров окачествявал процедурата по предупреждаването му да не участва в сбирката като „част от системното поддържане на тотален страх и фабрикуването на доказателства от следствието в НРБ”. Оценявал, че действията спрямо него били в разрез с конституцията на НРБ и Всеобщата декларация за правата на човека. Отправял остри клевети срещу партийното и държавно ръководство, като злословел, че сега „под ръководството на БКП България навлязла в стадий на загниващ социализъм”.

При пребиваването си в дома на Златева Воденичаров споделил, че ще напише фейлетон за мерките на органите на МВР по осуетяването на сбирката, който щял да продиктува на западните радиостанции.

Получени са нови данни, че Мариана Златева възнамерявала да организира на 15 март нова среща на „дружеството”. Предвиждала да се съберат само активистите от т. нар. „софийска група”, които трябвало да се уведомят за срещата в лични разговори без използване на телефон.

Потвърди се информацията, че западните пропагандни центрове подготвят остра кампания във връзка с осуетяване на сбирката. Особено настойчива в събиране на информация за това беше Румяна Узунова, която направи редица договорки за получаване на интервюта от активисти на „дружеството”. В разговор с Димитър Томов, Петър Бояджиев го уверявал, че е подготвена във връзка със случая масирана протестна кампания на Запад, включително и чрез официални протести до Министерството на външните работи на НРБ.

Органите на МВР продължават активната оперативна и профилактична работа по активистите на „дружеството”. Вземат се мерки за набиране на изпреварваща информация и недопускане провеждането на замисленото за 15 март събиране, както и на други прояви на тези лица. Разработват се мероприятия и се създава организация за осуетяване на подготвената за 18 март в Пловдив сбирка на „профсъюз „Подкрепа”.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: „Апел”, изготвен от Румен Воденичаров

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

[Виж Апел на Румен Воденичаров, № 107 – б. съст.]

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размножена в 5 екз., № 4 - Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, № 8 – В. Палин, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 383, 14.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л 207-210. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 120

Апел на Румен Воденичаров

11 март 1989 год.

 

На 10 март 1989 год. – петък, бях призован от прокурора Александров в градския съд в София. На въпроса ми защо съм призован, след като нито съм свидетел, нито следствен, прокурорът отговори, че за моята дейност е образувана преписка № 250/89 год. и той като блюстител на закона е длъжен да ме предупреди да не извършвам действия, които да доведат до отслабване на властта, защото ще попадна под ударите на съществуващото законодателство (чл….. и чл….. от НК). Последното предвижда наказанието лишаване от свобода за срок от 3 до 12 години. На молбата ми да ми бъде показано съдържанието на преписката, натрупана до този момент, прокурорът заяви, че не е възможно. После той показа ПРЕДУПРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, който ми връчи.

За всеки съвременен българин е ясно, че тази процедура е част от системното поддържане на тотален страх в гражданите. На всеки, който има различно мислене, по такъв начин му се внушава от органите на властта, че ще бъде съден, дори и да не предприема някакви по-специални действия. Фабрикуването на т. нар. „доказателства” е задача рутинна за следствието в НРБ. Гражданинът подписва ПРЕДУПРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, без да знае съдържанието на преписката, която може да е пълна с анонимни сигнали, лошо записани интервюта с чужди радиостанции, тенденциозна характеристика от партийното бюро и подслушани телефонни разговори, прочетени писма от чужбина. После малко усилия са нужни за сглобяване на обвинението като шпионаж в полза на чужда държава,или дейност, целяща отслабване на властта или свалянето й.

Апелите към българските власти за спасяване на Илия Минев с лаконичен отговор от МВР или Главна прокуратура не бяха чути. Но обявяването на събрание на 10-15 членове на „Независимото дружество за защита правата на човека” вдигна на крак квартални отговорници, призовкари, оперативни работници на МВР и прокурори. Всички действат с усърдие, като че ли е обявено не събрание, защитено като право на гражданите от чл. 54 от конституцията и от Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 20), а всеобщо въстание срещу тоталитарния режим.

Ако предположим, че за репресивните действия като ограничаване на свободата на придвижването вътре в страната, подслушването на телефонните разговори, ненужни разпити на гражданите в следствените управления и други дейности на МВР, са заети в момента около 30 служители на МВР със средна заплата около 400 лева, то може да се види колко струва на българския данъкоплатец наблюдението, замразяването и предотвратяването на дейността на едно правозащитно дружество. Тази сума само за фонд „Работна заплата” е 110-12 000 лева месечно.

А ако дружествата бяха десетки? Значи ли, че контролът върху тях ще увеличи и без това най-голямата въоръжена група (120 000) в бълг. общество – служителите на МВР. Доста превратно МВР тълкува Виенските договорености.

Член 20 от ВДПЧ гласи: „Всеки човек има право на свобода, на мирни събрания и сдружения”. А на мирните събрания присъствието на въоръжени лица и радиоколи, дори в близост, се изключва, защото на тях единственото оръжие е словото.

В същото време пари не достигат за детските ясли и градини, повечето от болничните стаи нямат течаща вода. Голяма част от пенсионерите живеят със средства под необходимия екзистенц-минимум. Кражбите от обществената собственост са вече част от нашия бит, защото т. нар. народен съд не е независима инстанция. Всеобщото разхитителство и безотговорност се поощрява с лозунги като следващия, издиган от най-високо място: „Всеки е отговорен за всичко пред всички”.

Дългите години на еднопартиен режим създадоха у управляващата върхушка илюзията, че „нейните интереси са интереси на народа”. Подменянето на народ с партия, на народна власт с власт на партията продължава да създава у нас в България благоприятно положение, при което всеки, който е настроен критично към допуснатите грешки и беззакония на управляващата партия, да бъде отлъчен и анатемосан като гражданин, целящ отслабване на властта.

Продължава пагубната инерция на епохата на застоя. Продължават нарушенията на Международните договорености по човешкото измерение. Всеки човек няма право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна (чл. 21, т. 2). Всеки българин не може да участва пряко в управлението на страната с провеждане на референдуми по важни за бъдещето на нацията въпроси. След 45-годишно напрегнато очакване загниващият капитализъм да вдигне бяло знаме, сега България под ръководството на БКП навлезе в стадия на загниващия социализъм и дава своята твърда заявка за място в МАНСАРДАТА на бъдещия общ европейски дом.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 211-214. Копие. Втори машинописен екземпляр.

     

№ 121

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І – 740. Екз. № ед.

14.3.1989 г.

 

П Р О Т О К О Л от оперативката на ръководството на МВР, която се проведе на 6 март 1989 г. от 10.00 до 11.15 ч. в заседателната зала

 

Участваха: Г. Танев, Ст. Стоянов, М. Минков, К. Коларов, Ив. Димитров и Ал. Емилов – Фьодоров, В. Н., В. Георгиев, К. Коцалиев, Ант. Мусаков, Г. Младенов и Ас. Николов.

Във връзка с обсъдените на оперативката нови данни от оперативната обстановка в страната министърът на вътрешните работи даде следните указания: Да се подготвят и представят за изпращане до съответните партийни и държавни ръководства информации за:

-        политическите настроения и отношението на някои лица от средите на възстановилите българските си имена към Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и Дружеството за защита правата на човека в България;

-        по данните за опитите на народния представител Железан Райков да постави въпросът за реабилитацията на Н. Петков.  [По административни въпроси, свързани с преструктурирането на МВР – б. съст.]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ НА МВР          Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Ив. Печов, Нап.: Т. Станкова – 358, 08.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 920, л. 1-2. Оригинал. Машинопис.

 

№ 122

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І – 738. Екз. № ед., 19.03.1989 г.

С Т Е Н О Г Р А М А

От проведената оперативка на ръководството на министерството на 6 март 1989 г. от 10.00 ч. в заседателната зала на министерството

 

ДР. АНАЧКОВ: Празниците за 3 март минаха спокойно, без сериозни произшествия по линия на ДС.

В резултат на взетите мерки в столицата не бяха допуснати масови манифестации и демонстрации, за които имахме предварителни данни. Считаме, че определено повлия извършването на профилактика по отношение на две лица, за които получихме данни, че са организатори на тези инициативи и бяха профилактирани още няколко лица – студенти, главно от Софийския университет, които бяха обещали да излязат на трети март на улицата и да проведат демонстрация. Правилно беше реагирано в случая да се вземат предварителни мерки, за да не се допуснат каквито и да било демонстрации в столицата.

Най-същественото е, че в навечерието на празника беше задържано лице при опит да постави знаме и материал в района на с. Черноочене, Кърджалийски район. Това е лицето или лицата, по които работим около една година и половина по делото „Бандити”. Лицето е на 35 години. Родено е в с. Патица, недалеч от Черноочене. Работи като тенекеджия в СМК – Кърджали. Син е на ходжа, седмо дете в семейството, с основно образование. По мнение на другарите, които са имали контакт с него, е с добра обща култура. Много добре владее турски език, учил го е покрай баща си. Задържането му е станало на местопрестъплението от екипите, изпратени от тук (батальона за бързо реагиране), секретните постове, при опит да постави знамето. При обиска са намерени основните веществени доказателства в дома му. [Подробно за семейството му, че съпругата и майка му са знаели за неговата дейност, за признания, че два пъти е изпращал информация в Турция по турски шофьори, за това, че в управлението още не са си дали отговор на въпроса защо е извършил „престъпления”, въпроси, за които предстояло да се направи „анализ” – б. съст.]

Два други въпроса, които считам, че заслужават вниманието и са от общ характер.

Другарю министър, Вие в края на миналата седмица подписахте едно окръжно до областните управления и централните поделения във връзка със сегашното състояние на оперативната обстановка сред лицата с възстановени имена. Аз отново искам да подчертая, че обстановката там чувствително се усложнява главно около по-масовата психоза за присъединяване към съществуващите вече „дружество за човешките права” и профсъюза „Подкрепа”. Досега са установени около 120 лица, които по различни пътища, по различни канали правят опити да се присъединяват, водени от това, че смятат, че присъединявайки се към тези формирования, давайки гласност за присъединяването си чрез средствата за масова информация за Запад, ще могат по-бързо да си осигурят изселването в Турция чрез пускане на Запад.

Тази обстановка ние я очаквахме. Процесите се развиват по-бързо, отколкото предполагахме, много динамично. Трябва да се отиде на много твърди мерки.

Предлагаме, ако се възприеме това, заедно с ГСУ да огледаме инициаторите, организаторите. Засега сме установили 10 лица, които се установяват като подбудители и организатори, евентуално да ги огледаме и да потърсим възможности за предприемане на репресивни действия: водене на следствие, ако имаме основание и съд, към някои от тях да отидем и на принудително заселване по чл. 39. Ако ние не отидем на твърди, категорични мерки, в това число и репресивни действия, няма да съумеем да овладеем обстановката сред тези лица.

Ще бъде правилно освен нашите мерки и действия (подготвили сме информация) да се информира по-подробно ЦК, областните комитети за мерки по партийна и държавна линия.

Подобно съживяване има и сред някои бивши хора. Железан Райков и още 3 лица са писали писмо до др. Живков с предложение да бъде реабилитиран Никола Петков. Железан Райков е заявил, че ако те не получат удовлетворителен отговор, е възможно да афишират тази своя идея и чрез западните средства за масова информация.

Ние считаме, че по отношение на тези лица трябва да се предложи с тях да се занимава постоянното присъствие на БЗНС и Главна прокуратура. Железан Райков е и народен представител.

Около „клуба”, „дружеството” и „профсъюза „Подкрепа” има редица конкретни данни главно за намерения за действие през тази седмица и следващата: днес – на партийно събрание; на 9.3. – евентуална среща на „клуба” с „Екогласност” в градинката зад ЦДНА, срещу старото съветско посолство; на 12.3. евентуално „дружеството” да има поредна сбирка; на 18.3. – профсъюза „Подкрепа”. По тях сме докладвали отделно и ще предприемем необходимите мерки.

Г. МЛАДЕНОВ: Другарю министър, съгласно вашето разпореждане по линия на дипломатите и дипломатическия канал взехме сериозни мерки по отношение на евентуално вмешателство по време на евентуалното провеждащата се среща, за която стана въпрос по линия на „клуба” и др. Във връзка с това получи се така (вече Ви доложих) посланикът [на САЩ Сол Полански – б. съст.] заедно с Шейла [Шийла Байдмън] е бил в Бургас. Официално е бил посрещнат от председателя на Областния народен съвет и др. Жишев. Поставил е някои въпроси по отношение неизпълнение на някои планове, дали ще има многопартийност и у нас, както в Унгария, и т. н. Проявил е интерес по отношение положението на Илия Минев, че той все още правил гладна стачка, какви мерки ще се вземат и т. н. Всичко това е било между официалните разговори. Върнаха се на 3.3 [трети март – б. съст.].

Искам да кажа няколко думи за разузнавачите, които работят тук. Благодарение на мерките, които се взеха, на 3.3. и на 4.3. те работиха много активно и проведоха своя операция, която за съжаление ние я установихме, че я провеждат, но лицето, което е провело операцията, за нас не е известно. Това е въпрос на анализ, на преглед на другите обекти, които имаме за в бъдеще заедно с ВН [Външно наблюдение – б. съст.], но те проведоха операцията на 3. 3. Операторът, който провежда тези операции работи, но ние го изтървахме. Има някои недогледани неща от нас. В тази връзка ние ще работим и ще доложим допълнително какво е проведено и какво е направено.

В навечерието на 3 март турският консул на Бургас посети своя район – Варна, Толбухин, Силистра и надолу. Някакви особени действия не са проведени. Не са извършили нищо, а просто са направили един обход.

Имаме данни за репресирани лица, които са били в ТВО и др., че има известно раздвижване сред тях. В Търговище имаме данни за няколко души. Вземаме необходимите мерки заедно с другарите от VІ у-ние. Би трябвало да се огледат тези хора, с оглед още в самото начало да се ударят тези техни действия.

Мерките, които вземаме по отношение на „Универсиада 89”, са известни.

Тази сутрин се обажда едно лице на американския консул. Ние го знаем това лице. Сутринта заедно с влизането на дипломатите влиза и той с тях. Бил е там известно време. Това е Иван Василев Лазаров, от Михайловградска област. Разговорът бил за Илия Минев, който е негов познат, да му се помогне. За кратко е влязъл и какво е внесъл, не е ясно. При излизането му ще го изясним. В VІ у-ние го знаят.

ДР. СТ. СТОЯНОВ: Другарю Министър, мисля, че Илия Минев може да ни създаде неприятности предвид на здравословното му състояние, възраст и т. н. Тази гладна стачка, която продължава и евентуално един тотален [има предвид фатален – б. съст.] изход от нея може да го превърне в символ, в пример на много от тези среди.

В тези обаждания по радио „Свободна Европа” на Румен Воденичаров, тази среща, която е провел тук с наши работници, те поставят едва ли не за него като претекст и повод за тази стачка това, че ние не му отговаряме на писанията, които е изпратил до нас, до Народното събрание, Главната прокуратура и т. н.

Може би трябва да обсъдим и преценим целесъобразността от другарите и да се предложи евентуално да му отговорим. Например: че поставените в писмото му въпроси до министъра на вътрешните работи, претенции и искания, са най-внимателно проверени, не са се оказали достоверни и молбата е оставена без последствие. Просто да отнемем повода, ако това е действително повод. Аз се съмнявам, че той ще спре и ще бъде удовлетворен от това, тъй като не самият отговор го интересува, а по-скоро въпросите, които той поставя и търси на тях решение, както му отърва. Мисля,че при др. Мусаков обсъждаха такъв вариант.

По повод на евентуалното искане от тези бивши опозиционери от БЗНС за реабилитация на Никола Петков. Много опасен е един такъв техен ход. Нещата няма да спрат само до искане за реабилитация на Никола Петков, а и на много други земеделски дейци.

В действителност в различни периоди до 1950 г., а и след това – до 1953 г. доста народ от тях беше санкциониран: кои осъдени, кои без съд интернирани. Много от тези хора все още са живи. На техни близки тези спомени са все още живи в тях. Ако пламне една такава работа, която да изпревари това, които ние вършим по същество с преоценка на някои свои действия, може да ни създаде действително много неприятност. Нещата трябва да се ускорят, в смисъл да не изпускаме ние инициативата. Инициативата да бъде наша. Ако се произнасяме по някои от тези случаи, ние да се произнесем, т. е. компетентните официални държавни органи, а не това да стане в резултат на някакво поставяне от тяхна страна на искания в тази връзка. Едва ли само ПП на БЗНС ще може да свърши тази работа. Доколкото ги познавам, те се дистанцират, бягат от тези отговорности и ми се струва, че трябва действително да се опитаме да ги впрегнем в една такава работа, самите те да се ангажират с тях и те да дават отговор, а не да се опитват да прехвърлят нещата към нас и към някои други органи. Такъв елемент ще има и това ще трябва да се има предвид от другарите от VІ у-ние. Нещата, без да се бавят, да се поуспокоят, тъй като Железан Райков, който е един от инициаторите, е много опасен, твърд и решен на всичко. 15 години беше в затвора и не успяха въобще да го променят. Той е и АБПФК.

ДР. М. МИНКОВ: Другарю Министър, считам, че много сериозно внимание заслужават въпросите, поставени от др. Мусаков. Много от тях са партийни въпроси. Ако трябва да ги решаваме, трябва да поударим своевременно с нашите мерки.

Ако позволим на тези с възстановените имена да използват разни комитети и др., тази работа ще трябва да я пресичаме.

По опозиционерите. Ако подхванат такава работа за реабилитация така, както гледат в другите страни, че става, ние трябва навреме да вземем мерки.

По възродителния процес и тези които се проявяват по-активно. Известно време имаше изчакване. Тези, които се проявяват най-много, считам, че трябва да предложим мерки за пресичане на дейността им.

ДР. КОЛАРОВ: За пълна реабилитация не може да става дума защото за тогавашната политическа обстановка това беше открита борба. Всички санкции са отговаряли на конкретната тогавашна политическа обстановка и не може да се разглеждат в днешната светлина. Ние знаем какво правеше Никола Петков. Той водеше открита борба срещу социализма. И всички репресивни мерки тогава съответстваха на техните действия. За момента те бяха правилни и необходими. Така че в днешна светлина трябва да се гледат.

ДР. ИВ. ДИМИТРОВ: Другарю Министър, в резултат на взетите мерки в навечерието на празниците и в дните от 3 до 5 март обстановката в страната бе сравнително спокойна. Не са извършени никакви почти сериозни произшествия в областта на икономиката, особено в националните обекти. [Подробно за охраната на обекти, „Универсиада 89”, обстановката по безопасността на движението, криминална престъпност – б. съст.]

Искам да взема отношение по случаите, за които информира др. Мусаков.

По Илия Минев. На мнение съм, че не бива да го правим до края герой. Трябва нещо да се направи и от наша страна, и от други органи, за да не умре в условията на гладна стачка, за това че са му нарушени на него и на неговата организация правата, свободите и т. н.

Имаше и други сигнали с искания за реабилитация на Никола Петков и на неговите сподвижници. Смятам, че VІ у-ние са готови и имат позиция и данни, а може би и ГСУ да има готовност, тъй като Никола Петков трябва да се покаже такъв, какъвто е действителният му лик. Може да е имало грешки тогава, но неговите връзки с американската съюзническа контролна комисия са безспорни. Всякаква друга позиция ще ни въведе в много тежки асоциации от политически характер към онова време, ненужни и неприятни за нашата страна.

Другарю Министър, смятам, че Вие като член на ЦК можете да направите предложение и да се изрази по подходящ начин мнението на ръководството на министерството могат ли и кои отговорни наши партийни и държавни лица да дават интервюта на западни радиостанции. Това, което прави Владимир Калайджиев, според мен е безобразие. На всеки въпрос той охотно отговаря на Би Би Си.

ДР. КОЦАЛИЕВ: [Спира се подробно на фазата, в която се намира дело в Кърджали, което според него не трябвало да се превежда в София. Изразява безпокойство във връзка с това, че няма резултат за откриване авторите на листовки в кино „Дружба”. За това, че под формата на въпрос френският посланик бил проявил интерес по адрес на Копринка Червенкова. Според него в поведението на органите на МВР и ДС имало „дезорганизираност”, а противникът си работел „по един план”, „Дойче веле” се била превърната „в радиостанцията, която легализирала поведението на надигащата се вълна”. Не можел да се отърве от „впечатлението, че има една дирижирана ескалация на вътрешното напрежение в страната”. Случаят с Илия Минев бил само „част от тази ескалация”. „Ескалацията” се подхранвала от някои „добри или лоши прояви от братските страни”. Според него и пресата не реагирала „адекватно” на тези събития – б. съст.]

Другарят Мусаков предлага да отидем на репресии към някои лица. Аз съм за това. Но имам чувството, че ако пуснем в ход наказателната репресия, може би и вие ще се принудите да се съгласите с нечие мнение, пак да спрем. Иначе властта отива по дяволите по този начин. Дойде време в нови политически условия да водим [борба] с други средства и трябва да направим преаранжировка на поведението си, без да използваме работническата класа. Аз смятам, че има и в тази класа хора, които са с нас, за да ги изтласкаме открито. Защото сега се блъскат Държавна сигурност и милицията.

А. МУСАКОВ: Илия Минев реално не гладува. Не бива чак толкова да се притесняваме, че той ще умре. Миналата седмица при него беше един човек и казал, че той ходи вечер на една дискотека и там яде. Това е едната страна, че животът му не е застрашен. Другата е, че той прави политически капитал от цялата работа, а и не само той. И това, което той обяснява, и това, което пък тези, които го посещават, разнасят в страната и извън страната. Най-напред беше от солидарност с Петър Манолов, след това други неща, за да стигне сега до това, че правел гладна стачка, защото министърът на вътрешните работи и главният прокурор не му отговаряли на писмото.

Другарят Димитър Стоянов беше преди 2-3 дни в управлението и четохме писмото му. Той видя що за писмо е това. Това е писмо на ненормален човек, озлобен. Независимо от това може да му се отговори. Не е нужно непременно министърът да подписва или зам.-министър. Може и началникът на Секретариата.

Що се отнася до Железан Райков и компанията му. Идеята за реабилитация на Никола Петков не е нова. Тази идея от дълго време я лансира в последните години „Свободна Европа” и вражеската емиграция на Запад. Последните месеци тя беше много усилено подета от Стратия Скерлев. Дори той постави като условия за връщането си в страната евентуалното реабилитиране на Никола Петков. Написа подобно писмо и до Светла Даскалова. Така че те всъщност вземат идеята на вражеската емиграция и сега я лансират. Ние по наша линия мерки вземаме. Считам, че и по линия на БЗНС, и по държавна линия трябва да се вземат допълнителни мерки. Аз също категорично не одобрявам това, което допускаме. Не одобрявам това, че ние продължаваме да мълчим и не даваме отпор на острите клевети, хули и обругавания срещу нашата страна и партия.

Категорично считам, че Външно министерство, по съответния ред, трябва да реагира. Трябва да търсим възможности да излезем с разобличителни материали срещу Румяна Узунова, за „Свободна Европа”, за хората които работят там, за другите, които дърпат конците, нещо, което направихме слабо. Защото значителна част от нашия народ, особено интелигенцията, всичко знаят, а ние мълчим, като че ли това не ни засяга. Това е недопустимо. [Следва несъществена, повтаряща се информация – б. съст.]

ДР. МИНИСТЪР: [Указания по структурни, административни, организационни и други проблеми – б. съст.] За Илия Минев. Поставил съм въпроса. Отговор ще дадат компетентните органи – съдът или прокуратурата.

За това, че е писал писмо до нас ние можем да му отговорим. Но ако писмото е във връзка с това дали да съществува дружеството или не, не съм го чел и не знам какъв характер има.

ДР. СТ. СТОЯНОВ: Писмото е по неправомерни действия на наши служители в Ихтиман и София, а не да същестува или не дружеството. Ние не трябва да се произнасяме за това. Ще се произнесе прокуратурата. Ние единствено да му отговорим по това, че това, което иска той от нас, е проверено и не е вярно.

ДР. МУСАКОВ: Отговорено му е устно, но той иска писмено.

ДР. Г. ТАНЕВ [За продължаване работата по криминалната престъпност – б. съст.]

Съгласен съм да се провери работата на Софийското управление по това как е организирано издирването на тези листовки.

Друг въпрос е за ескалацията на тези неформални групи и исканията им, за натиска на Запада. В ЦК имат предвид това.

Не съм съгласен, ако живеете с мисълта, че сме обругани, че имаме изоставане като ведомство. Напротив. Мисля, че друго е становището не само на ръководните партийни органи, но и сред хората. Напълно подкрепям основните идеи, които се развиха тук, че на първо място трябва да излезе работническата класа, партийните организации и другите наши обществени фактори. А ние ще се занимаваме с тези функции, които са ни присъщи.

 

ИЗГОТВИЛ СТЕНОГРАМАТА: (п) М. Цинигарова

 

Отп. в 1 екз., Маш. № 372/10.03.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 920, л. 3-22. Оригинал. Машинопис.

 

№ 123

СЕКРЕТНО!

Без протокол

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І – 772. Екз. № ед.

15.3.1989 г.

 

С Т Е Н О Г Р А М А

От проведената оперативка на ръководството на министерството, състояла се на 13.03.1989 г. от 10. 30 ч. в заседателната зала на министерството

 

ДР. ГЕОРГИ ТАНЕВ: Другари, всеки понеделник ще правим оперативка в 10.30 ч.

Какви актуални въпроси има?

ДР. СТ. САВОВ: Някои особености по линия на управлението няма, освен „Червената книга”. Тя излезе вчера и в БТА. Турците излизат, при това е официално издание на външното министерство, на МИТ и на изселническите организации. Ние ги водим като разработка „Паяци”, луксозно издание, насочено против държавното и партийно ръководство и лично против др. Живков с фотографии. Разпространено е главно за международните организации и форуми в другите страни. Това се оценява като нов етап на антибългарската кампания. Получили сме я. Ще направим превод пълен и по-кратък.

Другото е конференцията на ОИК, която започва днес. Любен Попов беше приет от ръководството. Провеждат се съответните мероприятия по линия на управлението и на Външното министерство.

[За посещението на ливанския духовен глава в България, за стихване на антибългарската кампания в Италия – б. съст.]

ДР. ГЕОРГИ МЛАДЕНОВ: Другарю Министър, искам да кажа няколко думи по отношение на американското посолство. Все още продължават да се обаждат различни лица, които търсят Шийла [Байдмън]. Онзи ден са се обаждали и са търсили посланика. Установи се, че две от лицата са несъвсем нормални. Единият е от Михайловград. Той успя да влезе в посолството. Бил се обявил в защита на Илия Минев.

Направихме опит и ние се обадихме на Шийла. Мисля, че това изигра положителна роля в смисъл, че много я търсят, с какво се занимава. Тя млъкна, спря да ходи. Прави впечатление и друго. От Кърджали се обажда едно лице да търси посланика. Естествено е, че с посланика не свързват, но не го свързаха и с другите, които той искаше. По американското посолство това имаме. Другото го знаят другарите от VІ у-ние. Предава се веднага това, което се получава.

[По случай със съветската резидентура и участието на ДС по разработвани италиански граждани и тяхното използване от ДС, посещение при тях на италианския журналист Джузепе Априле, за това, че те се държали „добре” – б. съст.]

По турска линия искам да информирам. Водим групова разработка „Наследници”. [Подробно, но без имена за разработката на „организация у нас”, която развивала шпионска дейност”, че ДС е внедрила агент, имало такъв и в България, и „може би” трябвало да ги „ударят”, за което управлението щяло да доложи допълнително – б. съст.]

От МИТ искат информация и проявяват голям интерес към резидентурата в Пловдив и Бургас - по отношение на тези организации, съществуват ли такива групи и организации сред преименуваните, как се държат и какво отношение имат те по въпроса, когато биват подканяни да влизат и да участват в групите. В тази връзка са поставили въпрос на един наш агент, с когото правим игра. Искат да си изяснят някои моменти. В Търговище например е имало полагане на венци. Отнякъде са получили информация и го считат, че това е митинг, за който искат да знаят как се е държала милицията. Във Варна научили, че има организация от 270 членове, на 27 от които все още не знаят имената им. Ние считаме, че това е още от предишните организации преди две години. Те продължават да изясняват за тази организация и поставят задачи на агентурата с която работят. [Има се предвид ТНОДБ начело с Ахмед Доган, разкрито в началото на юни 1986 година – б. съст.]

Какво може да разбере агентът и кои участват в Пловдив в „дружеството за правата на човека”? За тези 8 души, които ги пуснахме да заминат, те считат, че са в групата по правата на човека. Интересуват се кои други участват в тази организация.

Бях Ви доложил, другарю Министър, преди за Момчилград. Нося документа, за който става дума. [Подробно за изнесен и попаднал в МИТ документ от Бюрото на ОбК на БКП в Момчилград – оценка по възродителния процес, за предприетите мерки да се намери копие и издири кои го е изнесъл – б. съст.]

ДР. А. МУСАКОВ: Вчера трябваше да се проведе събрание на „Дружеството за защита на човешките права”. Събранието трябваше да се проведе в 13 часа в дома на Мариана Златева в София. Събрание не бе допуснато. Единственото лице по предварително съгласуване и по оперативни съображения, което беше допуснато в дома на Мариана Златева, е известният Румен Воденичаров. Освен него към дома на Мариана Златева се бяха насочили, с намерение да го посетят и да вземат участие в събранието, още 6 лица, които бяха задържани от организираните групи около дома й от оперативния и охранителен състав. Две от лицата са предварително известни. Едната е Вера Найденова. Останалите 5 лица са новозасечени, които са разбрали за това събрание от предаванията на западните радиостанции. След съответни предупреждения в ГСУ лицата бяха освободени и повече не се появиха около дома й.

Между 5 лица, които са били вчера, интересни са били следните:

Единият от тях е роден 1951 г. През 1975 г. е бил осъден на 14 години лишаване от свобода за отклоняване от военна служба и опит за бягство зад граница. В затвора се запознава с Цеко Цеков, Илия Минев, Едуард Генов;

Другият е роден 1959 г., със средно образование, шофьор. Също осъждан и изтърпял присъда за кражба, бягство от затвора и скитничество. От затвора се познава с първото лице и заедно са се организирали.

Третият е преименуван. Калин Кушев от Сливенско, Котелска община. Работи в София като водопроводчик, с негативно отношение към възродителния процес, за което е въдворяван на задължително местожителство. За него твърдят, че случайно уж го били срещнали на улицата и го поканили, и тримата такова твърдение имат.

Четвъртият е асистент във ВИИ „Карл Маркс” по математика, женен, с едно дете. За него има непроверени сведения, че е провеждал телефонни разговори със „Свободна Европа” и е давал интервюта.

Петият е от Плевен, със средно образование, работи като стоковед. Той е научил от радиото и е толкова запален, че наема таксиметрова кола от Плевен и идва тук.

Шестото лице е Вера Найденова.

Главното, което беше направено, както е известно, са предварителните мерки за недопускане (с ГСУ и прокуратурата) провеждането на събранието. Беше извършена сериозна работа. 10 лица бяха профилактирани от прокуратурата, 16 – от органите на МВР, 3-4 бяха принудително задържани в съответните териториални поделения, тъй като идваха към София. Проведоха се и много други мероприятия.

Потвърди се нашата прогноза, че западните средства за масова информация, особено „Свободна Европа”, ще направи всичко възможно, за да използва този случай за поредната антибългарска пропаганда.

Румяна Узунова упорито търси много от лицата. Взема интервюта и те ще бъдат излъчени. Така че трябва да имаме готовност за това.

Петър Бояджиев от своя страна уверява в разговори с лицата от България, че той е направил всичко необходимо, за да бъдем притиснати (както той се изразява) по всички линии, включително и по дипломатически път.

Ще предложим да излезем с някакво съобщение, за да ги изпреварим. Трябва да търсим възможности за компрометиране на „Свободна Европа”, на работещите там и на Петър Бояджиев.

Проведоха се 4 конгреса на творческите съюзи.

ДР. Г. ТАНЕВ: Другарю Савов, може би трябва да помислите да не им е толкова широко около врата на Петър Бояджиев и на Румяна Узунова.

ДР. СТ. САВОВ: Провеждаме някои мероприятия.

ДР. МУСАКОВ: Тази седмица ще се проведат още три конгреса на творчески съюзи. Какво се оказва? Преминали са динамично. Имало е остри дебати и изказвания.

По наша оценка тревожна е обстановката на преминалите конгреси. В някои от конгресите много голяма роля играят и много голяма активност проявяват лицата, стоящи на нездрави идейни, политически и творчески позиции. В отделни случаи вземат и връх, особено при изборите.

Каква е картината? Членове и симпатизанти на „клуба” и на „комитета за Русе”: в Съюза на журналистите са 3; в Съюза на писателите 6; в Съюза на преводачите – 3; в Съюза на художниците – 1.

Водени на отчет оперативно интересни лица: в Съюза на журналистите – 3; в Съюза на писателите – 9; в Съюза на художниците – 4, в Съюза на преводачите – 7.

От старите управителни съвети и предложените на конгресите проектолисти отпаднаха изтъкнати творци, стоящи на здрави партийни позиции. Излишно е да ги изброявам всички, но бих си позволил някои имена да цитирам: Боян Трайков, Пантелей Зарев, Дико Фучеджиев, Петър Анастасов, Матей Шопкин, Тома Върбанов, Величко Минеков, Димитър Остоич, Стоян Стоянов – художник, Атанас Божков, Богомил Райнов. На практика се потвърдиха нашите предварителни прогнози, които направихме и които сме докладвали, че очевидно основно ще се атакува изборът. Така и стана. Изборите на писателите са продължили до 4.30 ч. сутринта, на художниците – до 3.30 ч. Много дълги дебати. Има много детайли, които едва ли тук е нужно да разказвам. Но, например: от 300-350 писатели, които имат право да бъдат избирани и да избират, някъде около 130 души са били предложени в управителния съвет, т. е. над 1/3 при положение, че се избира управителен съвет от 41 човека, или над три пъти от определената цифра се избират. Отпаднали са много хора от досегашните ръководства.

Коментарите, които се правят: Счита се, особено за конгреса на писателите и за конгреса на журналистите, че това е пълна победа за тях (ние имаме предвид коментарите на лицата, които ние наблюдаваме и водим на оперативен отчет). Включително и за председателя на Съюза на писателите считат, че макар че е АБПФК, той е един човек, който е общо взето мек и ще могат да го манипулират.

Вземаме мерки за предстоящите три конгреса: на артистите, на филмовите и музикалните дейци. Най-сложен (по наша преценка) ще бъде конгресът на филмовите дейци. Там и настроенията са много, има доста хора с негативни настроения, някои от тях дори и с враждебни, а и ръководството е малко сляпо-слабо. Докато при артистите главната битка ще бъде кой да бъде председател на съюза.

Когато говоря за обстановката в страната, сега основно усилията на управлението са насочени около овладяването на обстановката сред лицата с възстановени имена.

ДР. Г. ТАНЕВ: Другарю Георгиев, това, което се уточнихме – да се запознаят ръководителите на другите управление и да си направят изводи за тяхната работа.

ДР. А. МУСАКОВ: Имаме данни, че вероятно на 15 март „дружеството” ще направи нов опит за събиране. Там ще продължим работата. Утре в Пловдив ще се разглежда подадената молба за регистриране на „профсъюза „Подкрепа” в съда. Както предложихме и както е утвърдено, вземаме мерки за недопускане провеждането на събрание на 18 март на „дружеството”. На 21 март „Екогласност” ще проведе среща с Мако Даков и с неговия комитет в клуба на АБПФК, с тенденция да привлечем тези хора около „Екогласност” към НС на ОФ.

ДР. КОЦАЛИЕВ: Тези, които минаха през управлението още един път, професиите им подсказват, че ние сме доста стриктни по административния и разрешителния режим и въпреки всичко сме ги допуснали тези хора. Заслужава си още един път да огледаме нашите архиви и да подадем на съответните поделения на милицията, за да се тръгне по един друг път – ако можем да очистим някои от тези лица от столицата.

Вчера един случаен източник, на който мога да му вярвам, сподели с мен, че на 1 март в Академията за обществени науки и социално управление се е провел семинар на тема: “Социалистическа собственост и социално управление”. По негова оценка разговорът се е изразил в груби хули и клевети срещу партийното ръководство, без да се назовават персонално имена. В този смисъл той направи извода: защо ще се учудваме за поведението на културните дейци на конгресите, когато под партийния покрив, с пари от партийната каса се демонстрира поведение на несъгласие с партията. Предлагам на другарите от VІ управление да вземат протокола, който е воден. VІ у-ние имат позиция в АОНСУ, зам.-директор по режима има.

ДР. Г. ТАНЕВ: Не съм съгласен с това. Може сигнал да се даде по неофициален път до ЦК и те да се занимават със случая.

По първото предложение заедно с др. Иван Димитров помислете, др. Коцалиев.

ДР. КОЦАЛИЕВ: Искам да информирам другарите от оперативните поделения, че от 4690 лица, привлечени към наказателна отговорност, 278 са с възстановени имена, от тях 53 са задържани. Това е богато поле за изясняване на тези лица от гледна точка на вербовка, подходи към тях.

ДР. Г. ТАНЕВ: Мисля, че нашата работа се заключава така, както и др. Мусаков посочи, че:

1. Да се обхванат отзивите на членовете на неформалните структури, от една страна, и от друга – отзивите в страната и особено интересни отзиви сред съответните слоеве на интелигенцията. Там има по-трезви оценки.

2. Трябва да се помисли много сериозно как да въздействаме на новите ръководства, в това число и хора, които имат други становища, своята енергия и организаторска за дискусии, равносметки и предложения да ги правят в рамките на съществуващите творчески съюзи, техни управления и т. н. Не фронт да им обявяват, щом има някой друго мнение, а да ги привличат към диалог и да спорят. Сигурно в някои неща носят и те идеи, но да не ги оставяме да се превръщат в политическа алтернатива на съществуващите структури.

[Изказвания във връзка с предстоящо посещение на виетнамска делегация и водените преговори за привличане на 500 виетнамски работници - б. съст.]

Тази активност, която прояви ДНМ, да продължава.

В. ДИМИТРОВ: С КДНК всичко се уточни. Разработва се конкретната организация за комплексни и тематични проверки по целия фронт на вътрешната търговия, общественото хранене и услугите.

ДР. ТАНЕВ: Това сега дава голям обществен резонанс.

 

ИЗГОТВИЛ СТЕНОГРАМАТА: (п) М. Цинигарова

 

Отп. в 1 екз., Маш. № 401, 15.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 922, л. 1-14. Оригинал. Машинопис.

 

№ 124

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-806. Екз. ед.

20.03.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(13-19 март 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖИТЕ

 

По данни на ВГУ – ДС секретар на френското посолство поддържал редовни контакти с френски граждани, работещи по договор във висши учебни заведения у нас. Инструктирал ги как да предразполагат студентите и преподавателите, за да набират информация за дейността на „неформалните структури”. На френския дипломат станало известно от българска студентка за „инцидент” с младеж, изписал лозунг в столицата, който бил ранен от милиционери. Търсел начин да получи по-пълна информация за случая, защото възнамерявал „да направи официално запитване до българските власти”.

Получени са нови данни за размяна на „информация” между холандски дипломат и Шийла Байдмън, втори секретар на посолството на САЩ. Холандският дипломат имал срещи и разговори с няколко активни дейци на ОКЗЕР и „клуба”.

Вера Найденова, 55-годишна, старши преподавател в Института за чуждестранни студенти (която временно беше задържана на 6 февруари при окачване на плакат в центъра на столицата в защита на Петър Манолов), извърши нова провокация, като се яви на 17 март с плакат пред турското посолство в защита на „борци” за правата на човека. Била заснета от служители на посолството.

ВГУ – ДС е получило нови данни за активен интерес на турското разузнаване към „неформалните структури” в НРБ и конкретното участие на мюсюлмани в тях. Стремяло се да получи по-подробна информация за броя на членуващите в „дружеството”.

От източници на VІ управление – ДС са доловени оживени коментари във връзка с атмосферата, при която протекла работата на конгресите на творческите съюзи, новоизбраните управителни съвети и председатели. Преобладавали оценките, че тези форуми преминали в обстановка на „истинска свобода и демокрация”, в резултат на което ръководствата на съюзите се освободили от редица „привилегировани и толерирани дейци”.

В ход са мероприятия за неутрализиране дейността на инициаторите и активистите на т. нар. „Клуб за подкрепа гласността и преустройството в България”. Мнозина от тях оценявали участието и изказванията на техни сподвижници на конгресите на писателите и на художниците като „голям успех, удар срещу политиката на БКП” и очаквали остри ответни мерки. Засега се въздържали да дават интервюта на радио „Свободна Европа” и други подривно-пропагандни центрове на Запад с уговорката, че ако не бъдат публикувани в нашата преса изказванията им, отново ще се обърнат към тях.

В атмосфера на бурни дискусии и спорове преминало общото събрание на Софийския университет за избор на делегати за предстоящия конгрес на науката и висшето образование. Доцент Недялко Мерджанов от физическия факултет предложил вместо ректора проф. Семов и секретаря на УПК проф. Матеев да бъдат избрани доцент Николай Василев и академик Ал. Шелудко. Това предизвикало оживени разговори, че „настъпила зората на истинската демокрация”.

От VІ управление на ДС и териториалните поделения на МВР се провеждат превантивни мероприятия за осуетяване на сбирки в столицата и Пловдив на участници в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и Профсъюз „Подкрепа”.

В VІ управление – ДС са постъпили данни за проведена сбирка на „софийската група” на „дружеството”. Споделени били гледища по програмата и тактиката. Един от активистите съобщил, че групи на „дружеството” били създадени в Хасково, Кърджали, Търговище, Видин, Русе и Бургас. Предстояло да изберат ръководства.

Председателят на Профсъюз „Подкрепа” д-р Константин Тренчев потвърдил пред Районния съд в Пловдив молбата си за официалната му регистрация. Съдът е отложил решението си за 21 март.

По данни на ВГУ и VІ управление – ДС в последно време чувствително нараснало посещението на средношколци от езикови гимназии, студенти-филолози и от техническите дисциплини, млади специалисти от различни профили, младежи от други среди във видеотеки и библиотеките на чужди посолства у нас, особено в посолството на САЩ. Някои от дипломатите имали насоченост и към студенти и преподаватели от консерваторията. Разнасяли им се покани за участие в концерти в резиденцията на посланика. Посолствата на САЩ, ФРГ, Франция, Италия и др. развити капиталистически страни осъществявали преки контакти със Софийския университет, ВМЕИ и др. за сътрудничество без съгласуване с компетентните висшестоящи органи. Като своеобразен „пробив” в тази насока се оценявала срещата на Митеран със студенти от Софийския университет.

По оценка на VІ управление – ДС в последно време се увеличават случаите на ангажиране на студенти в нездрави прояви. Активисти на ОКЕЗР успяха да привлекат студенти от ВИТИЗ, Висшия институт за изобразителни изкуства, Софийския университет, млади художници, които се обявиха в защита на Светлин Русев, изготвиха протестно писмо.

Аналогично беше поведението на около 20 студенти от Софийския университет във връзка с решението на ГК на БКП за наказване на четирима преподаватели. Група студенти изпратиха анонимно писмо до редакцията на в. „Работническо дело”, а лозунги с нелоялно съдържание бяха изписани неколкократно в помещения на Софийския университет, ВМЕИ, Висшия институт по изобразителни изкуства.

Появиха се неформални групи от рода на „Клуб на знаещите” (във ВМЕИ и ВХТИ), за изучаване на „източни бойни изкуства” (в Софийския университет, БМГИ, ВХТИ, ВМЕИ), „Клуб за опазване на околната среда” (във Висшия лесотехнически институт) и др. Подчертан оперативен интерес представляват студентите, участващи в студио Бенчев и в „Клуб - 39”.

Част от тези формирования се оглавяват от нелоялно проявяващи се лица, които се стремят да ги противопоставят на съответните официални организационни структури и институции.

Според сведения, получени от източници на VІ управление – ДС, напоследък отделни студенти замислят създаването на филиали на „клуба”. Влезли са в контакт с някои негови активни деятели.

От органи на ВКР е поставен под наблюдение школник от НШЗО „Хр. Ботев” в Плевен, който „имал идея и изготвил програма за създаване на нова прогресивна младежка организация – „Младежки парламент”, алтернативна на ДКМС, поставяща си за цел „да води борба за демокрация и помени в обществено-политическата система”.

Противникът оценява тази обстановка и се опитва да подстрекава студенти към демонстративни действия срещу политиката на партията и правителството (сочат се примери на подобни прояви от младежи-екстремисти в Полша и Унгария).

Под ръководството на VІ управление – ДС се осъществяват мероприятия по група лица, живеещи в столицата, Пловдив, Станке Димитров и Етрополе, поставили си за цел изграждането на организация за сваляне на народната власт чрез въоръжен преврат. Като ръководител се очертава студент от София, 25-годишен, от чужд социален произход (баща му в миналото бил свързан с двореца, а след 9.9.44 г. – с опозицията). Установено е, че изготвил документ с програмен характер, със силна антикомунистическа и антисъветска насоченост. Един от участниците в групата притежавал няколко килограма взрив. Замисляли да се снабдят с оръжие чрез нападение на районно управление на МВР и да си набавят голямо количество взрив. За тази цел проучвали обстановката около и в подходящи обекти. Наред с това събирали поверителни сведения за поделения на МВР и МНО (основният е бил в полезрението на органите на ДС по подозрение в шпионаж в полза на САЩ).

Продължават активните оперативно-издирвателни действия за разкриване автора на разпространявани (разпръсквани и с взривни устройства) големи количества листовки с антипартийно съдържание. На 15 март отново са разпространени около 50 листовки в гр. Септември.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

По оценка на ръководството на VІ управление – ДС оперативната обстановка сред гражданите, възстановили българските си имена, се усложнява. Засилва се интересът към дейността на т. нар. „Дружество за защита правата на човека в НРБ”. Рязко нараства броят на лицата, изразили желание или предприели действия за включване в „турската секция” към него. Особено напрегната е обстановката в Разградска област, където нови 43 фанатици от Дуловска, Карнобатска и други общини са подали чрез „пълномощника” до председателя на „дружеството” молби [за членство] по специален образец, подписани с арабско-турски имена.

Придобита е информация, че „пловдивското дружество било дало указание за масово подаване на молби до местните общински съвети „за връщане на старите имена и за изселване”. За нарастване броя на молби с такова съдържание съобщават и от Враца, Силистра, Шумен и Хасково.

Данни за дръзко поведение, намерения за присъединяване към неформални сдружения, активизиране на наблюдавани от органите на ДС фанатици се получават от много териториални поделения.

Шесто управление – ДС съвместно с Главно следствено управление и съответните областни управления на МВР осъществяват комплексни мероприятия за изолиране и неутрализиране на активно проявяващите се националисти с оглед разлагане и недопускане разрастването на създадените неформални групи в тези среди. Съвместно с областното управление на МВР в Бургас се провеждат комплексни мерки за осуетяване намеренията на организаторите на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” да разпространят изготвената от тях „програма”, да привличат членове и съмишленици от районите на Сливен и Котел и да уведомят радио „Свободна Европа” за съществуването, целите и задачите на „лигата”. [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. № 1 – др. Министър, Размн. в 39 екз., Изпълнил: Ч. Кираджиев, Написала: И. Гюнова – 412, 18.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 172-187 (л. 173-178, 183 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 125

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

Рег. № 216. Екз. № 2

21.3. [1989 г.]

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(13-19 март 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Твърди се, че обстановката в страната е „нормална”. Представителите на интелигенцията се вълнували от проведените конгреси на творческите съюзи, „основно” се изразявали „одобрения”, интелигенцията като цяло се отнасяла критично към изразените мнения за „казионния характер” на дейността на съюзите, имало и данни за проявен интерес и от страна на западни дипломати към конгресите – бъдещият посланик на САЩ Уилям Монтгомери поискал да му бъде организирана среща с Павел Матев, холандският дипломат Уилям Сеетс „търсел контакти със Светлин Русев и Блага Димитрова”, за което получил съгласие от тях. С интерес сред стопанските дейци и дейците от селското стопанство се посрещал пленумът на КПСС и доклад на Горбачов по актуалните проблеми на аграрната политика на СССР – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ

Органите на МВР продължават да провеждат мероприятия за набиране на информация за дейността на независимите структури и за неутрализиране на проявите им.

Получени са данни, че на състоялата се на 15.03.1989 г. сбирка членовете от „софийската група” на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” е било избрано ръководство на групата: председател – Румен Воденичаров, секретар – Ева Калчева и говорител – Мариана Златева. Замисляли да подготвят нов устав и програма, като използват документите на българската лига за защита на човешките права, създадена през 1924 г. и прекратила съществуването си през 1947 г. [Интересен е фактът, че този път въпреки заканите ДС не възпрепятства провеждането на това събрание. Причината за това трябва да се търси в обстоятелството, че по всяка вероятност е имало информация, че ще се проведе избор на нов председател на мястото на Илия Минев, което при всички случаи устройва ДС – б. съст.] Възнамерявали да се съберат отново на 25 или 26 март т. г., за да определят тактиката си за бъдещите два месеца. При среща на членове на групата с Петър Манолов той изразил становище, че подобни събрания трябвало да се организират в цялата страна, на които да се приемат учредителни протоколи и се изберат местни ръководства, след което те да се срещнат, за да приемат „обща програма” и изберат ръководство.

В резултат на осъществените мероприятия бе осуетено провеждането събранието на т. нар. „профсъюз „Подкрепа” на 18 март т. г. в Стара Загора. Болшинството от лицата, които трябваше да участват в него, бяха предупредени и възпрепятствани да отидат на обявеното място. Някои лица, между които Пламен Даракчиев, кореспондент на в. „Народна младеж”, бяха допълнително отклонени. На поискване на информация от „Дойче веле” относно събирането, Тренчев отговорил, че поради взети от органите на сигурността мерки, в дома му са се събрали само част от инициаторите, а повече данни щял да съобщи по-късно.

Получени са данни за някои други замисли на активистите на т. нар. профсъюз „Подкрепа”. Тренчев споделил идея по време на Великденските празници да организират във Велико Търново съвместно събиране с членовете на „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”, чието създаване било обявено по радио „Свободна Европа” на 17 март т. г. Считал, че трябвало да се работи за създаване на „всеобщо религиозно движение”, в което да се включат и българи мюсюлмани.

„Активистите” на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” продължават да коментират и да събират информация за преминалите конгреси на творческите съюзи. Изготвен бил списък на членовете на управителните съвети на съюзите, които разпространявали чрез о. з. полк. Борис Спасов и уточнявали кои от „техните хора” са избрани за делегати на конгреса на културата.

Членове на „клуба” – служители от закрития Институт по култура, имали намерение да предприемат „акция” срещу евентуалното им отстраняване от бъдещата нова структура. При обсъждане Ж. Желев предложил да изградят „инициативна група” за организиране на събрание. Оценявали, че можели да разчитат на около 20 техни поддръжници, а спрямо останалите трябвало да предприемат „по-адекватна тактика”.

Николай Василев споделил, че сега правели пълен списък на членовете на „клуба”, който щели да разпространят, „за да видели хората какъв клуб са изградили”. Споделил, че Железан Райков, член на УС на БЗНС, бил станал член на „клуба”.

Има данни, че инициаторите на т. нар. движение „Екогласност” се готвят активно за събранието, което ще се проведе по линия на „Обществения комитет за защита на природната среда” към НС на ОФ на 21.03.1989 г. в Дома на БПФК в София. Имали намерение да поканят членовете на бившия ОКЕЗР и „активни хора” като проф. Чавдар Кюранов, Искра Панова, Мария Бойкикева и др. Подготвяли за събранието документ, разкриващ програмните цели и задачи на „Екогласност”. Получени са данни, че група студенти от Химическия факултет на СУ „Климент Охридски” се запознали с писмото на т. нар. движение „Екогласност” за екологичната обстановка в София и имали намерение на 21.03. т. г. да отидат пред Дома на БПФК, където очаквали да има митинг. Вземат се мерки за недопускане на провокационни действия и масови демонстративни прояви.

Получаваната в органите на МВР информация показва, че сред студентската младеж нараства интересът към дейността на т. нар. независими структури.

Налице са и отделни опити за изграждане на неформални студентски организации. Изясняват се придобити данни за намерения на двама студенти по право от СУ „Климент Охридски” да създадат „нелегална студентска организация за легални действия” към т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”.

Студент във Физическия факултет в Софийския университет бил организирал кампания в подкрепа на обществото „Мемориал” в СССР. Изпратен бил на съветския поет Евгений Евтушенко списък с имената и подписите на около 15 преподаватели и студенти от факултета.

Провеждат се активни мероприятия за изясняване дейността на трима студенти от Висшия медицински институт в София, пристъпили към създаване на нелегална организация „Съюз за спасяване на родината”.

На общо събрание в СУ „Климент Охридски” за избор на делегати за конгреса на науката и висшето образование, което преминало при бурни дискусии и спорове, по предложение на доцент Недялко Мерджанов от Философския факултет за делегати вместо ректора проф. Минчо Семов и секретаря на УПК проф. Матеев били избрани доц. Николай Василев и акад. Ал. Шелудко.

На 17.03.1989 г. пред турското посолство в София бе задържана Вера Найденова, преподавателка в Института за чуждестранни студенти, член на т. нар. „Независимо дружество”, при опит да закачи лозунг „Човешки права за Али Ахмедов и Рамие”. При проведения разговор мотивирала постъпката си с желание да се противопостави на възродителния процес. Тези действия предприела, след като на 15 март заедно със семейство Ахмедови поискали да бъдат приети в турското посолство, но им било отказано.

Сред част от висшето духовенство в БПЦ се оформяло намерение за образуване на две нови епархии – Преславска и Смолянска. Като мотиви се изтъквали перспективата за по-активна работа сред българите мюсюлмани, възможността за противодействие на протестантските секти в тези райони, както и издигането на международния авторитет на БПЦ.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Според получената в МВР информация обстановката сред лицата с възстановени имена продължава да запазва противоречив характер.

От една стана, това население взема активно участие в трудовия процес, остри прояви на националистическа основа няма извършени. От друга страна, налице е съществено раздвижване и стремеж за обединяване на отявлените националисти и протурски настроени лица.

От органите на МВР се осъществяват активни оперативни и профилактични мероприятия за неутрализиране дейността по опитите за изграждане на „турски секции” на т. нар. „Независимо дружество”, на респектиране на изявяващите се лидери. Работи се за осуетяване намеренията на организаторите на т. нар. Демократична лига за правата на човека да разпространят изготвената от тях „програма” с оглед привличане на съмишленици и членове от района на Сливен и Котел и да уведомят радио „Свободна Европа” за съществуването, целите и задачите на „лигата”.

По мнение на източници от МВР, независимо от външното спокойствие поведението и настроението на населението от тези среди, голяма част от него продължава да се вълнува от бъдещето на възродителния процес. Оценява се, че се появява известна тенденция на намаляване на изселническите коментари, като едновременно с това по-широко се споделя идеята за връщане предишните имена, език, обичаи и традиции. Във връзка с това субективно се тълкуват съобщенията, свързани с форумите, на които е обсъждан въпросът за правата на човека. В момента тема на разговори са публикуваните документи на Виенската среща и съобщенията на чуждите радиостанции за срещата в Рияд на членове на Организацията ислямска конференция.

В МВР постъпва информация за повишен интерес на турските специални служби към независимите структури и участието на българи мюсюлмани в тях, за установяване броя на членуващите в т. нар. „Независимо дружество”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3- Г. Атанасов, № 4 - Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 420/20.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 230-242  (л. 232-236, 240-242 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 126

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-860, Екз. ед.

27.03.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(20-26 март 1989 година)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[...] По оценка на някои териториални поделения на МВР остатъците от контрареволюционните елементи в страната, тяхното обкръжение и поколение по-открито от друг път говорели за необходимостта от „пълна реставрация на капитализма” и на това решително трябвало да се реагира с политически и идеологически форми и средства.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖИТЕ

По данни на ВГУ – ДС високопоставен дипломат в посолството на САЩ проявявал подчертан интерес към дейността на неформалните структури у нас и по-специално към „дружеството” и „Клуба”. Искал да си състави реална оценка доколко те „представляват опасност за българското правителство”. Като се имала предвид тяхната „безобидност”, той се стремял да си изясни мотивите „за преследване на членовете и активистите им”.

Друг американски дипломат предприел пътуване до Пловдив (с вероятна цел да се срещне с някой от дейците на „Дружеството”).

По данни на VІ управление – ДС сред художествено-творческата интелигенция продължавали коментарите във връзка със състоялите се професионални конгреси. Според някои те се откроили като прояви, даващи големи възможности за обновлението им. Творческите съюзи били осъзнали „собствената си сила и правото си на глас”, с което се поставяло началото на прелом и била направена първата крачка по пътя на демократизацията. Мнозина изказали задоволство от проведените избори, като подчертавали, че на „официалните кандидати и толерираните отгоре не било оказано доверие, а били избрани творци, предложени от самите конгреси”.

Наред с това и особено в провинцията са доловени откровени признания, че на някои от конгресите изказванията били продиктувани от междуличностни отношения и имали дребнав, заядлив характер. Основната част от негативните изказвания били на софийската интелигенция. Тя провалила избирането на досегашните председатели на съюзите на журналистите и писателите.

Членове на творческите съюзи споделяли, „че във висшия партиен ешелон и ръководствата на съюзите все още липсвала ясна концепция за бъдещото им развитие”.

От нелоялни позиции се злослови, че партийното и държавното ръководство изпитвало „необоснован страх” от неформалните структури, а това било „наследство от сталинизма”. На конгресите „в духовен смисъл била завзета властта” и тези форуми показали невъзможността „да се задържат юздите на интелигенцията и да се манипулира с нея”.

На събранието на столичния природозащитен актив, организирано от Комитета за опазване на околната среда при Министерския съвет, присъствали всички членове на т. нар. „Движение Екогласност”. В изказванията им проличал стремеж да покажат, че участват в дискусията като представители на паралелна „независима” структура. Отправени били искания да им се осигури зала за ежемесечни сбирки, да се разсекретят всички данни за екологическата обстановка в столицата и страната, да се издава седмичен екологичен бюлетин. На събранието присъствали и активисти на „клуба”. Изразена е обаче обща положителна оценка на дадената възможност за „коректен, умерен, спокоен диалог между всички заинтересовани страни”.

Димитър Луджев и Зина Маркова, ст. н. с. в Института по история при БАН, разпространявали сред свои колеги размножен на циклостил материал, в който предлагали организирането на семинар за преразглеждане на най-новата българска история. Целта им била „възстановяване на историческата истина и придаване необратимост на съвременните процеси”.

На проведената в клуб „Ялта” към Софийския университет дискусия на тема „Автономията и самоуправлението на университета”, организирана от двама студенти-юристи и секретаря на УК на ДКМС, било приета обръщение към Вузовския комитет на Комсомола за организиране общостудентско обсъждане на проекта за самоуправление на Софийския университет.

В ръководството на VІ управление – ДС се обсъждат превантивни мероприятия по тези и други прояви сред интелигенцията и студентската младеж, в това число и за доизясняване на обстановката по получения сигнал, че студенти-юристи посетили посолствата на САЩ и ФРГ с цел набиране на материали за бъдеща дискусия „”За или против смъртното наказание” в новата редакция на Наказателния кодекс.

Ще бъде привлечен към наказателна отговорност Иван Манолов, брат на Петър Манолов, който нанесъл побой на отрядника Янко Христов в с. Садово, Сунгурларска община, Бургаска област, по време на наряд на ДОТ. С Иван Манолов е била проведена профилактична беседа преди инцидента, а потърпевшият се изказал на общоселско събрание против Петър Манолов във връзка с разобличителната статия във в. „Работническо дело”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

Постъпилите през седмицата данни показват тенденция на задълбочаване интереса към обединяване в неформални структури като начин за изразяване несъгласие и противодействие на възродителния процес, включително и чрез присъединяване към т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Въпреки взетите мерки напрежението в района на Дулово и Исперих се запазва. В някои райони на Варненска, Хасковска и Бургаска област е нараснал броят на лицата, изразили желание или предприели действия за включване в „турското крило” на „Дружеството”. Националистически елементи от Сливен и Твърдица правят опити за образуване на местен клон на т. нар. „Лига за защита правата на човека”, разпространяват нейната програма и привличат нови съмишленици. Има сигнали, че в гр. Джебел бил създаден „клон” на пловдивското „Дружество”.

Шесто управление на ДС оказва помощ за овладяване на обстановката в Дуловски район. Командировани са опитни оперативни работници в областни и общински управления на МВР в Северна и Южна България. Провеждат се открити действия за неутрализиране и респектиране на очерталите се „лидери” и са профилактирани 120 фанатици. На 21 лица от Хасковска област, установени като членове на „Дружеството”, се провеждат комплексни мероприятия за компрометиране, изолиране и разколебаване. В ход са мероприятия за пресичане дейността на групата на „лигата” в Сливен. […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Куманова – 439, 25.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 188-203 (л. 190-194, 197 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 127

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 233. Екз. № 2

29.3.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(20-26 март 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Вниманието на „широките кръгове” било привлечено от „извършващата се икономическа реформа”, въвеждането на т. нар. фирмена организация. Проявен бил” интерес” към интервю на Ст. Овчаров, а оживени коментари имало по публикувания документ на ПБ на ЦК на БКП за конгресите на творческите съюзи. ПБ оценявало „напълно обективно значението и атмосферата”, при които били протекли тези форуми. Споделяло се, че творческите съюзи били „осъзнали собствената си сила и правото си на глас” – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖИ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ. [Съдържаща се в предишни документи за тези дати информация – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Според получената в МВР информация констатираното през последните седмици напрежение в средите на възстановилите имената си граждани продължава.

Постъпилите през изминалата седмица данни показват, че интересът към обединяване в неформални структури като начин за изразяване на несъгласие и противодействие на възродителния процес се запазва, а сред жителите на някои селища се задълбочава. В някои райони на Варненска, Хасковска и Бургаска област е нараснал броят на лицата, изразили желание или предприели действия за включване в „турската секция” на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”.

Едновременно с това се констатирало увеличаване на случаите на демонстриране на турска етническа принадлежност в езика, бита и ритуалите. Широко се разпространявали турски видеофилми и музика, нараствал интересът към предаванията на турските и особено на западните радиостанции, оживено се коментирало бъдещото отражение на проведената в Рияд среща на организацията Ислямска конференция. Наивно се тълкували „правата на човека” и публикуваните у нас документи на Виенската среща.

Органите на МВР провеждат активни оперативни и профилактични мероприятия за неутрализиране на възможностите на националистически настроените лица, изявяващи се като лидери, за разкриване на замислите или осъществяване на противодържавна дейност.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – М. Балев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 497, 27.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 264-275 (л. 273-275 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 128

Секретно!

Министерство на вътрешните работи

Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-862. Екз. № ед.

27.03.1989 год.

 

Информация

Относно: Обстановката сред лицата, възстановили българските си имена, от­разена в сведенията от териториалните поделения за периода 17 до 23 март 1989 г.

 

Съхранявайки относително външно спокойствие, без открити остри нацио­налис­тически прояви, обстановката в районите, населени с преобладаващо преи­мену­вано насе­ление, крие вътрешно напрежение и дълбока противоречивост. Подобни констатации и оценки предоставят областните управления на МВР в Разград (за Дулово и Исперих), Хасково, Бургас, Варна (за общините Шумен и Каолиново). Неблагоприятни тенденции са доловени в отделни общини на Ло­вешка област. Сравнително оскъдна е информацията за Пловдивска област. […]

Репресирани в близкото минало за националистическа дейност лица продъл­жават опитите за консолидиране. [Подч. от съст.] Търсят се поводи за организирани събирания, на ко­ито да се придаде протурска насоченост. Придо­бита бе информация, че въдворяван в Белене и принудително заселван в Михай­ловградско отявлен националист имал намерение да превърне сватбеното тър­жество на дъщеря си, студентка в Русе, в националистическо сборище. Подгот­вил е стотици покани с изписани турско-арабски имена и националистически стихове, лично връчени на репресирани лица от Силистрен­ски, Търговищки, Сливенски, Русенски, Шуменски, Варненски, Толбухински, Търго­вищки и Кър­джалийски район, изтърпявали заедно наказание в Белене. Очакваше се сбори­щето да бъде използвано от тях, за да се обявят за членове на „Демократичната лига за защита правата на човека в България”. В резултат на взетите от органите на МВР комп­лексни мерки опитът да се превърне сватбата в открита антибългарска про­ява, бе осуетен.

 

Началник на ЦИОУ - МВР ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 52 екз., Изп.: Силянова, Нап.: Кунева – 442, 27.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 110-115. Оригинал. Машинопис.

 

№ 129

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-936. Екз. ед.

3.04.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(27 март – 2 април 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖИТЕ

По данни на ВГУ – ДС продължава активният интерес и постоянните опити за установяване на контакти от чужди дипломати, журналисти и сътрудници на подривно-пропагандни централи на Запад с лица от средите на интелигенцията и участници в неформалните структури.

Втори секретар в посолството на САЩ бил информиран от Илия Минев, че прекратява „гладната” си стачка, след като получил отговор на протеста си от прокуратурата. Настоявал обаче „да се съобщи, където трябва, че се подготвяло покушение срещу него”. Американският дипломат, заедно със свой колега от посолството на ФРГ, предприели пътуване до Пловдив. Посетили Петър Манолов и от него научили, че в Ямбол бил създаден „клон” на „дружеството” с участието на 20 души.

Съветник в посолството на САЩ поискал да му бъдат организирани срещи с новите председатели на творческите съюзи.

По препоръка на висш служител в посолството на Великобритания била уредена среща на английски журналист с негов български колега от еврейски произход, на когото било известно, че макар да не е член на „клуба”, се солидаризира с неговата „програма”.

Посланикът на Швеция у нас проявил интерес към разискваните въпроси и присъствувалите на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с представители на интелигенцията в резиденция „Бояна”. Придружаващата посланика шведска гражданка, преводачка на българска литература, изяснявала „какво е положението” на Блага Димитрова.

Изменникът на родината Петър Бояджиев съветвал деец на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” да се възприеме такава тактика, която не би дала повод на властите „да се освобождават от активисти чрез предоставяне възможност за напускане на страната”. Що се касаело до „дружеството”, следвало да се обмисли заменянето на Илия Минев „с по-млад и некомпрометиран човек”.

Кореспондентът на западногерманската телеграфна агенция в Белград – Томас Брай, установил контакт с участник в „дружеството” от Русе. Поискал подробна информация за дейността на „организацията” и за нейния „председател” Илия Минев. По данни на ВГУ – ДС Томас Брай се опитал да направи анализ на дейността на „опозиционните групи” в България. Според него „след арестите” в началото на тази година неформалните структури трябвало да преустановят за известно време дейността си. По негови оценки „репресираните били около 40”. Твърдял, че понастоящем трудно можело да се изброят нововъзникналите „групировки”. За разлика от „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”, в който членували главно интелектуалци, към „Дружеството за защита правата на човека” се били присъединили хора с по-ниско образование, сред тях „множество турци, потиснати като малцинство”. Сега в България се забелязвала тенденция за създаване на „нови сдружения”, имащи за цел разрешаването на хуманни и екологични проблеми. Във връзка с това коментирал, че докато в края на 1988 г. БТА отричала съществуването на „неформални организации”, през февруари т. г. открито се съобщавало за наличие на „опозиционни групи”, някои от които приканвали „към терор и разрушаване на държавата”. Цитирал изявления на западни наблюдатели, според които „българските власти се страхуват, че посредством обединяването на национално недоволните турци със социално обезкуражените работници и засегнатата интелигенция би могло да се развие едно широко, неконтролируемо политическо движение”.

Български гражданин, живеещ в ГФР, ангажиран с подкрепата на „дисиденти” в НРБ, споделил, че „диалогът започнал, но било жалко, че другата страна може да говори само по чужди радиостанции”. Майка му разполагала с „материали на дружеството”, които укривала в дома си и търсела начин да му ги изпрати. По нейни сведения „групата от Пловдив вече наброявала 200 съмишленици”. На сбирки „дискутирали в обстановка на търпимост” различни гледища по програмни и тактически въпроси.

По данни на VІ управление – ДС Петър Манолов се консултирал с изменника на родината П. Бояджиев как биха могли да се регистрират „като колективен член на Международната организация по правата на човека”. Бил изготвил две благодарствени послания – до Даниел Жакоби, председател на тази организация и до Христофор Събев, „председател” на „Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” във Велико Търново. Готвел и „обръщение” до Митеран. По съвет на Бояджиев трябвало да акцентира върху „необходимостта от международна помощ за признаване на дружеството”.

От VІ управление – ДС са получени нови данни за обсъждане в тесен кръг от активисти на „дружеството” възможността да се установи по-тесен контакт с „Комитета във В. Търново” [начело с Христофор Събев] и за намерения да бъдат осъществени сбирки с такава цел във В. Търново и в София – в деня на годишнината от самозапалването на чехословашкия дисидент Ян Палах.

По оценка на VІ управление – ДС ръководителите на „комитета” си поставят за цел „създаването на легално опозиционно движение на религиозна основа”. Особена опасност представлявали намеренията им „да привличат участници от протестантските секти и мюсюлманите”. Шесто управление – ДС, в тясно взаимодействие с централни и териториални поделения на МВР, осъществява активни мерки за противодействие.

В резултат на осъществени от VІ управление – ДС и областно управление на МВР в Хасково мероприятия е осуетена сбирка на активисти на „профсъюза” в Стара Загора. С най-изявените са проведени профилактични беседи.

По данни на ВГУ – ДС лекар от София подел инициатива за създаване на клуб на бившите Хумболдтови стипендианти у нас. Подготвил писмо до Фондация „Ал. Фон Хумболдт”, в което уведомявал, че възнамерявал да създаде клуба, с цел да се засилят контактите между стипендиантите, Фондацията и бъдещите културни центрове на НРБ и ФРГ в София и Мюнхен. Давал съгласие да предостави апартамента си за нуждите на клуба и да го завещае на фондацията. Пред свои близки споделил, че няколко лекари от Медицинска академия, от Втора градска болница и служители на БАН се съгласили да станат членове. Установил контакти с бивши стипендианти в различни градове на страната. Възможно било списъка на стипендиантите да е получил от дипломат в посолството на ФРГ. В ход са оперативно-превантивни мероприятия.

От Трето управление – ДС се извършват активни действия за изясняване обстоятелствата около два случая, при които служещи са се ангажирали в осъществяването на свои намерения да създадат неформални структури.

По сведения от източници от VІ управление – ДС сред интелигенцията са доловени интензивни коментари, че отлагането на Конгреса на културата е „резултат на неспокойната атмосфера, създадена в творческите съюзи след техните конгреси”.

На проведената в края на март Трета школа на младите изследователи отделни участници направили провокативни изказвания. Румен Димитров, асистент в юридическия факултет на Софийския университет, твърдял, че „фиксирането на ръководната роля на БКП в конституцията било неправомерно”. Пламен Николов от Института по съвременни социални теории заявил, че нашето общество било управлявано по „недемократичен начин”, поради което субекти на преустройството трябвало да станат неформалните сдружения и движения на гражданите.

Димитър Луджев, ст. н.с. в Института по история при БАН, завърнал се от специализация в САЩ, възнамерявал да организира „клуб-семинар”, чрез дискусиите в който да стане достояние на обществеността „колко неправилно се управлява България”.

Няколко служители от „Ръкописно-документалния център” на Народната библиотека „Кирил и Методий” провеждали сбирки под форма на събрание на „профгрупата”, на които дискутирали въпроси около дейността на „независимото дружество” и „клуба”, като изразявали мнения, че дейността им не била противозаконна.

По тези и други сигнали в VІ управление – ДС се провеждат мероприятия за разширяване на информацията с оглед вземане на превантивни мерки.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

По оценка на VІ управление – ДС, оперативната обстановка сред гражданите, възстановили българските си имена, продължава да е напрегната.

Засилва се интересът към различните неформални структури и преди всичко към „Дружеството”. Източници на VІ управление – ДС оценяват, че това се дължи на възприетия от „лидерите” на неговото „турско крило” диференциран подход при привличането на нови членове. На онези, които имат роднини в Турция, се обещавало изселване, а на останалите – „връщане на старите имена и правата на малцинство”. Установени са нови членове на „Дружеството” от Кърджалийски и Разградски район. Представители на ръководството, отговарящи за Варненска област, провели среща с Петър Манолов в Пловдив за уточняване тактиката на действие. Враждебно настроени лица от община Каолиново изразили надежди за създаване на „Организация за защита правата на малцинствата”.

Фанатици от Шумен обсъждали необходимостта от създаването на групи от по 30-40 човека за активна съпротива срещу възродителния процес.

Продължават опитите за консолидиране на репресирани лица от тези среди. Отявлен националист, принудително заселен в Михайловградско, поканил на сватбено тържество на дъщеря си множество репресирани лица от Силистренски, Сливенски, Пловдивски, Кърджалийски и други райони, с оглед привличането им в „Демократичната лига за защита правата на човека в България”. (В резултат на предприети превантивни мерки опитът за превръщане на тържеството в остра антибългарска проява е бил осуетен.)

В резултат на активни профилактични мероприятия по места част от участниците в „Независимото дружество” са подписали декларации за отказ от членство. Работи се за разколебаване на останалите. Подобрява се координацията с териториалните поделения и за неутрализирането на „Демократичната лига”. […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. ед. – др. Министър, Размн. в 39 екз. и изпратен по списък, Изпълнил: Ч. Кираджиев, Написала: И. Гюнова – 478, 03.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 204-218 (л. 206-214 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 130

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 252. Екз. № 3

4.4.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Образувано следствено дело срещу лица, създали нелегална организация „Съюз за спасение на родината”

 

На 29.03. т. г. от органите на МВР са задържани и е образувано следствено дело срещу лицата Веселин Николов Грънчаров – 25-годишен, Димитър Христофоров Йорданов – Банов – 25-годишен и Бисер Петков Бончев – 24-годишен, студенти във Висшия медицински институт в София, във връзка с получени данни за създадена от тях нелегална организация за провеждане на противодържавна дейност.

От проведените оперативни и следствени действия е установено, че от есента на 1987 г. Веселин Грънчаров започнал да провежда разговори със свои състуденти, в които коментира процесите на преустройството в СССР и влиянието им върху обществено-политическия живот у нас. Постепенно стигнали до убеждението, че е необходимо да организират група от съмишленици, „за да се включат в процесите на изменението на обществото”. За целта сформирали организация „Съюз за спасение на Родината”.

Главната цел на организацията била „промяна в социално-политическия, обществения и икономическия живот”, „премахване недостатъците на сегашния обществен строй” и „демократизиране „ на обществото. За постигане на тези цели възнамерявали да насочат вниманието си към легализиране на организацията и създаване на нейна база на партия с определена програма и задачи или към извършване на въоръжен преврат за „унищожаване сега съществуващата власт”.

От дома на Грънчаров е иззета структурната схема, според която трябвало да се създаде център начело с генерален щаб, разузнавателен и контраразузнавателен отдели, а територията на страната да се раздели на оперативни зони, начело на които трябвало да застанат членове на центъра. Дейността на организацията трябвало да се основава на строга конспиративност и дисциплина. Иззети са също така и разработени схеми на свързочното поделение в с. Горна Малина, Софийска област, както и на две ракетни поделения в Самоков и Горна баня.

Сред иззетите документи са и две писма, написани от Грънчаров. В първото, адресирано до Държавния департамент на САЩ, се отправял апел да се окаже помощ на нелегалната организация, бореща се за „сваляне на комунистическия режим”, като й се предоставят финансова, политическа подкрепа и оръжие. Второто писмо е адресирано към представителите на задграничните емигрантски български организации и съдържа уверението, че в България има организация, бореща се за „сваляне на омразния комунистически режим, натрапен ни от Кремъл”, както и апел за оказване на помощ от тяхна страна.

При разследването е установено, че 11 души са дали съгласие и са привлечени за членове на организацията, от които 6 са подписали декларации за членството си.

В съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс най-активните членове на организацията Веселин Николов Грънчаров, Димитър Христофоров Банов, Бисер Петков Бончев, Георги Дойнов Георгиев, Николай Лазаров Тасев и Димитър Любенов Казаков ще бъдат задържани за срок от 10 дни.

Провеждат се необходимите оперативни и следствени мероприятия за изясняване на персоналното участие на всеки от обвиняемите и установяването на други лица, участвали в противодържавната организация.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – КД, Размн. в 3 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Ив. Панев, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Савова -492, 04.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 11- 13. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 131

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 253. Екз. № 3

4.4.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Осуетен опит за провеждане на демонстрация в София по повод задържано от органите на МВР лице

 

Във връзка със задържането на Симон Варсано на 09.03.1989 г. в момент на изписване на лозунг с антипартийно съдържание на обществено място в столицата, при което поради оказана съпротива е прострелян от милиционерски наряд в крака без опасност за живота (настанен на лечение в болницата на МВР), бяха получени данни за подготовка на демонстрация в негова подкрепа.

Замисляло се демонстрацията да бъде проведена на 1 април – рождения ден на Варсано. Участниците в нея трябвало да се съберат около паметника на патриарх Евтимий в София, откъдето да се отправят към болницата на МВР. По първоначални данни освен роднини и приятели на Варсано от еврейски произход щели да участват и членове на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ и т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България.

В резултат на проведените от органите на МВР оперативни, профилактични и охранителни мероприятия, съгласувано със Софийския ГК на БКП, провеждането на демонстрацията беше осуетено. На 1 април на сборния пункт се събраха около 10 лица предимно от еврейски произход. Под въздействие на членовете на семейството на Варсано, с които предварително бяха проведени профилактични разговори, без пряката намеса на органите на МВР събралите се разотидоха. Установено беше, че сред дошлите за участие в демонстрацията нямаше представители на „независимото дружество” и „клуба”.

Взети са специални мерки за недопускане на инциденти по време на свиждане с Варсано в болницата. На 2 април т. г. Варсано бил посетен от 9 лица, предимно негови родственици и близки, сред които била и Еми Барух, „активист” на „клуба”, която поради това, че не й било обърнато внимание, останала съвсем малко.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 3 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Ив. Панев, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Савова – 482, 03.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 14-15. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 132

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № ІІ И-34. Екз. № 2

30.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Дейността на следствените органи на ДС, свързано с провеждането на възродителния процес.

 

Във връзка с разпореждането на др. министър и съгласно № І-16/02.02.1987 г. за подобряване на информационното и аналитично осигуряване на възродителния процес, към 23.03.1989 г. по линия на следствието на ДС са настъпили следните промени:

Усложнена е оперативната обстановка в района на Дуловска община, където е констатиран нараснал интерес на лица с възстановени имена към дейността на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”. Установено е, че около 160 лица от района са подали молби за членство в „дружеството” чрез местните лидери НАУМ НАУМОВ от с. Грънчарово и ФИЛИП СИМЕОНОВ от с. Таслаково. В изясняване дейността на лидерите е заведено ГДОР „Гарвани” като до настоящия момент са проведени активни профилактични мероприятия с участието на следователя по ДС. Профилактирани са общо 106 лица, които са подали декларации,че се отказват от членство в „дружеството”.

На 20.03.1989 г. следователят по ДС е провел профилактичен разговор с НАУМ НАУМОВ И СЪПРУГАТА МУ, ПРИ КОИТО ДВАМАТА СА СПОДЕЛИЛИ, ЧЕ СА СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА „ДРУЖЕСТВОТО” ПОД ВЛИЯНИЕ на предавания на радио „Свободна Европа” и срещите си с П. Манолов и Ил. Минев. Членството си свързват със защита правото да носят турско-арабските си имена; да говорят свободно турски език, да се признае правото на турско малцинство в България; да не бъдат репресирани за националистическа дейност, да получат паспорти за работа зад граница, без да изтъкват желание за изселване.

Наумов е споделил, че П. Манолов го посъветвал да решат въпроса за членството в „дружеството” чрез гласуване. Такова събиране с гласуване е проведено в неговия дом. Същият не отрича, че е приемал заявления за членство в „дружеството” и счита дейността си за правомерна. Посочил е конкретни имена на лица, които се оплакали пред него, че били бити от служители на МВР, за да се откажат от членството си в „дружеството”. За тези данни за физическо насилие е споделил с П. Манолов, който го посъветвал да спре за известно време приемането на заявления.

При провеждането на профилактичната беседа е доловено колебание в сем. НАУМОВИ за противоправния характер на дейността им, което е потвърдено и по оперативен път.

Продължава провеждането на профилактични мероприятия и изолирането на лидерите чрез административни мерки.

 

НАЧАЛНИК НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР

генерал – майор: (п) К. Коцалиев

 

Написано в 2 екз., № 1 – ЦИОУ, № 2 – ГСУ – МВР, Изпълнил: Д. Савов, Написала: М. Георгиева - 269

 

[От справка относно „Проведени следствени действия от подразделенията на следствения апарат спрямо членове на неформални сдружения, рег. № ІІ-44, от 14.4.1989 г. се информира, че в резултат на проведена проверка за „съставомерността на извършени следствени действия спрямо възникнали в страната неформални структури” било установено, че „са налице случаи за участие на следователи от подразделенията на следствения апарат в ограничени следствени действия”, които невинаги са съобразявани с изискванията на НК, НПК и Правилника за работата на следствения апарат”. Дават се и примери: от ОУ на МВР – Стара Загора по отношение на обекти на ДОР „Синдикат” на 9.02.1989 г. са проведени следствени действия – претърсване, изземване и разкрити, без предварително да е направено предложение за реализация, проучване на материалите и писмено мнение на следовател и изпращането им по съответния ред в Главно следствено управление”; на 15.03.1989 г. в Общинско управление на МВР – Сливен с участието на следовател по ДС е извършена профилактика на 8 лица, установени като членове на Демократичната лига за защита правата на човека”; през м. март в Общинско управление на МВР – Дулово са профилактирани около 150 лица за това, че са подали молби за членство в т. нар. „Турско крило на независимото дружество за защита правата на човека в България”. Същите били разпитани и им били съставени предупредителни протоколи, част от разпитите са проведени от следовател по ДС при ОУ на МВР – Силистра; на 10.04 оперативни работници и следовател по ДС в гр. Пловдив са провели разпит на лицето Петър Манолов, а на 11.04 са настояли да бъде разпитан и СТЕФАН ВЪЛКОВ – и двамата активисти на „Дружеството”. Дават се указания в бъдеще да не се допускат такива „пропуски” – б. съст. – виж: оп. 5, т. 2, І част, л. 96-98.]

 

ГСУ, оп. 5, т. 2, І част, л. 75-76. Оригинал. Машинопис.

 

№ 133

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 254. Екз. № 2

4.4.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(27   март – 2 април 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Сред въпросите, ангажиращи вниманието на широките слоеве от населението, особен интерес предизвикват усвояването и първите резултати от новите форми на стопанска дейност. По този повод мнозина споделят, че осъществяването на икономическата реформа се съпътства от редица трудности. Счита се, че без да се „форсира” развитието, е необходимо постоянно да се анализира конкретната обстановка и да се осъществят оправдани от практиката корекции в нормативната база и в организационните структури.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.

През последните дни постъпиха данни за насочване вниманието на „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България към подготовка за предстоящия конгрес на културата. Невена Стефанова споделяла, че трябва да си разпределят „подходящите делегати” и да проведат разговори с тях за това „какво трябва да се прави на конгреса”. Считала, че акцентът трябва да се постави върху „гласността и правата на интелигенцията и да се бие срещу манипулацията”. Акад. А. Шелудко готвел свое изказване. Смятал, че на този конгрес имало смисъл да се образува „клубова фракция”. Шелудко споделял, че при предстоя си в СССР се бил свързал с „хора на Сахаров” и с акад. Сагдеев и обсъдил с тях „българските проблеми”. От разговорите с тях стигнал до извода, че трябва да се залага на „индивидуалната борба” и да се избягва конфронтацията там, където е възможно. Получени са данни, че активисти на „клуба” имали намерение да проверят дали в България се закопават радиоактивни и химически отпадъци от западни държави. В случай, че се получела информация, потвърждаваща това, щели да дадат гласност, за да дискредитират партията и държавата. Блага Димитрова считала, че т. нар. движение „Екогласност” все пак оправдавало себе си, докато „клубът” нямал готовност да постави някакъв „конкретен проблем”.

П. Манолов проявявал интерес как независимо дружество би могло да се регистрира като член на международната организация по правата на човека. Бил подготвил благодарствено послание до нейния председател Даниел Жакоби, което предал на П. Бояджиев. Готвел и обръщение до Ф. Митеран, в което по препоръка на П. Бояджиев щял да акцентира върху „необходимостта от международна помощ за признаване на дружеството”.

Получени са данни, че активистите на т. нар. Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности си поставили за цел да се борят за: създаване на собствен печатен орган и набавяне на размножителна техника, уеднаквяване статута на Духовната академия с този на светските ВУЗ и др. Особено внимание се отделяло на въпроса за възстановяване на Свещеническия съюз. За тази цел подготвяли устав и програма, която смятали да представят в синода и БПЦ и в съда - за регистрация. Възнамерявали да работят и за създаването на Младежко християнско дружество, което да обедини млади свещеници, монаси и вярващи. Получени са данни, че активистите на „комитета” полагали усилия за набиране на нови членове, като особено внимание отделяли за издирване на хора, знаещи чужди езици, които смятали да използват за засилване на контактите с представители на църкви от други страни.

Активисти на т. нар. Движение „Екогласност” имали намерение в случай, че не се даде пълна гласност на техните искания, поставени на събранието на 21 март, да вдигнат много шум при предстоящото посещение на председателя на организацията „Грийнпийс” у нас.

В органите на МВР са приключени три следствени дела, водени срещу Любомир Кирилов Собаджиев, 44-годишен; Силян Демирев Демирев, с възстановено име, от с. Помен, Разградска област, осъждан; Румен Цанков Димитров от гр. Лом, 33-годишен, осъждан и Стефан Димитров Чолаков, от гр. Враца, 44-годишен, осъждан.

В процеса на воденето на делата са създадени процесуални условия за пресичане намеренията им за провеждане на сбирки на т. нар. Независимо дружество и образуването на т. нар. „Партия на зелените в България”, както и разпространяването от тях и други лица на материали с антидържавна и националистическа дейност.

В средите на художествено-творческата интелигенция отзвучават коментарите по конгресите на творческите съюзи. В отделни разговори се споделя, че в резултат на „неспокойната атмосфера”, създадена в творческите съюзи след техните конгреси, бил отложен конгресът на културата. С известно недоволство се коментирало и отлагането на конгреса на науката, което се отразявало негативно на организацията на учебния процес във ВУЗ. Напоследък към Министерството на културата, науката и образованието се отправяли множество искания за осигуряване на чуждестранни преподаватели за ЕСПУ и езиковите гимназии, както и за двустранен безплатен обмен със средни училища от капиталистическите страни. Има случаи на двустранни договаряния без предварително съгласуване с компетентните областни и общински органи.

В системата на БСФС се засилвало недоволството от мудността и бездействието на ръководството на съюза. Имало изказвания, че преустройството там се извършвало чрез „кадрови размествания от етаж на етаж”. Изоставала подготовката на конференциите на федерациите и на конгреса. В специализирания печат липсвали проблемни разработки за развитието на българския спорт. Имало неяснота по бъдещия статут на федерацията и избора на техните ръководства.

На проведената в края на март в Асеновград Трета школа на младите изследователи, организирана от Научноизследователския институт за младежта със съдействието на ЦК на БКМС, отделни участници направили остри и провокационни изказвания. Румен Димитров, асистент в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”, твърдял, че „фиксирането ръководната роля на БКП в Конституцията на НРБ било неправомерно”. Пламен Николов от Института за съвременни социални теории заявил, че нашето общество било управлявано по „недемократичен начин”, поради което субект на преустройството трябвало да бъдат неформалните сдружение и движения на гражданите.

Получени са данни за подета инициатива от лекар от София за създаване на клуб на бившите хумболдтови стипендианти у нас. Подготвил писмо до фондация „Ал. Фон Хумболдт”, в което уведомявал, че възнамерявал да създаде клуба, с цел да се засилят контактите между стипендиантите, фондацията и бъдещите културни центрове на НРБ и ФРГ в Мюнхен и София. Изразил съгласие да предостави апартамента си за нуждите на клуба и да го завещае на фондацията. В разговори споделял, че няколко лекари от Медицинска академия, от Втора градска болница и служители в БАН се съгласили да станат членове.

Взети са мерки за осуетяване на намерения на вярващи от петдесятната и конгрешанската църкви и на нерегистрираната секта „тинчевисти” да посетят на 7, 8 и 9 април т. г. Варна, където Джони Ноер, ръководител на Датската мисионерска група „Поклонници на Ерусалим”, временно пребиваващи в страната ни, имал намерение да проведе религиозни служби в Двореца на културата и спорта, а при отказ щял да събере вярващите на площада пред морската градина.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – М. Балев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 497, 03.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1 о п. 12, а. е. 939, л. 16-26 (л. 17-22 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 134

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 260. Екз. № 3

6.4.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Предстоящото заседание на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти

 

На 07.04.1989 г. от 10.ч в НДК ще се проведе заседание на УС на СБЖ при следния дневен ред:

1. Утвърждаване на поредната редакция на Резолюцията на VІІІ конгрес на СБЖ.

2. Избор на Изпълнително бюро (ИБ) на УС на СБЖ.

3. Избор на комисии на УС на СБЖ и ръководство на Творческия фонд (ТФ).

4. Отчет за финансовата дейност на СБЖ през 1988 г. и бюджет за 1989 г.

В периода след провеждането на конгреса до настоящия момент основните коментари сред журналистическите среди бяха насочени към изразяване на неудовлетвореност от подготвените материали за конгреса, от нивото на разискванията, както и включването в състава на Управителния съвет на лица, стоящи на нездрави идейно-политически позиции. Наред с това журналисти като Асен Агов, Велислава Дърева, Еми Барух, Барух Шамлиев, както и някои активисти на „Клуба” считали, че с конгреса е направена първата крачка за „победа” над командно-административния стил в Съюза на българските журналисти и че това трябва да се развива и на заседанията на Управителния съвет.

В последно време постъпва информация за конкретни прояви на някои журналисти, насочени към изостряне обстановката в съюза.

Продан Димов Ортодоксиев, пенсионер, член на БКП, признат за АБПФК, с подкрепата на Теньо Иванов Стоянов, председател на Дружеството на нещатните журналисти (ДНЖ), се опитал да създаде Дружество на ветераните от комунистическото работническо движение „Рупор”. В подкрепа на тази си инициатива се опитал да привлече около 20 лица.

Руен Крумов Боналов, пенсионер, направил изложение до председателя на Контролния съвет на СБЖ, в което оспорвал законността на избрания Управителен съвет и настоявал да се извадят от състава му онези членове, които при класиране по брой на получени гласове попадат след 91. Заедно с това обходил някои редакции, убеждавайки журналистите да проведат събрания на дружествата с цел разясняване незаконния характер на избрания от конгреса Управителен съвет. В тези си „ИНИЦИАТИВИ” Боналов е бил подкрепен от Теньо Стоянов. Със своите действия той е предизвикал брожение сред част от журналистите в София за събиране на подписи в подкрепа на неговото изложение, че изборът на Управителния съвет е противоуставен. Боналов е известен като социалдемократ, за което е санкциониран след 9.ІХ.1944 г.

Повишен интерес към резултатите от работата на конгреса и предстоящото заседание на Управителния съвет проявява и дружеството на нещатните журналисти най-вече в лицето на неговия председател Теньо Стоянов. Освен че подкрепя инициативите на Ортодоксиев и Боналов, Стоянов също се е обявил, че изборът на Управителен съвет е незаконосъобразен и че следва да отпаднат лицата след 91-во място.

Тези настроения и позиции са известни в СБЖ и са взети мерки по партийна и административна линия. Счита се, че извършеното е дало положителен резултат. Независимо от това на предстоящото заседание могат да бъдат поставени следните въпроси:

1. Относно броя и състава на Изпълнителното бюро. Предвижда се в него да влязат Антон Вергиев (като безпартиен), Благомир Сираков, Дамян Обрешков, проф. Димитър Димитров, Костадин Филипов (от БР), Матена Райчева, Любен Генов и Генчо Арабаджиев. Очаква се ДНЖ да предложи в състава му да бъдат включен и Теньо Стоянов, като вероятният вносител щял да бъде между Кирил Янев, Велислава Дърева, Барух Шамлиев или някои други.

Има данни, че няколко члена на кабинета на младия журналист щели да предложат в бюрото да бъде включен Маргарит Минков.

Членовете на ДНЖ предполагали, че за отговорен секретар ще бъде предложен Кирил Янев или Генчо Арабаджиев и според Теньо Стоянов „ двамата биха били подходящи”. Тъй като на този пост вероятно щял да бъде предложен Любен Генов, съществува идеята да бъде издигната алтернативната кандидатура на Кирил Янев.

2. Въпреки че въпросът за „законността” на избрания Управителен съвет не фигурира в дневния ред, било възможно да бъде поставен на базата на разисквания на процедурата на избора на изпълнително бюро. Вероятни инициатори в това отношение се очертавали Велислава Дърева, Еми Барух, Барух Шамлиев, Теньо Стоянов и други.

3. Въпреки че Теньо Стоянов е бил предупреден от колегите си на предстоящото заседание да не говори от името на ДНЖ, има данни, че той ще се опита да атакува устава на КБЖ, като смятал да постави въпроса, че в него не са включени предложенията направени на конгреса, нищо не се казвало за международната дейност на СБЖ, не бил изяснен и въпросът с асоциирането на Съюза към ЦС на БПС. Теньо Стоянов не бил удовлетворен и от новия вариант на резолюцията, не бил съгласен с предложението на Управителния съвет да обсъжда бюджета и щата на СБЖ, след като все още съюзът нямал програма за бъдещата си дейност. Има предположение, че по тези въпроси е вероятно да се изкажат и някои други представители на ДНЖ.

4. За неутрализирането на нелоялната дейност на Теньо Стоянов с него са проведени необходимите разговори, които външно се счита, че са дали положителен резултати.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – М. Балев, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 509, 06.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 27-31. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 135

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 263. Екз. № 2

11.4.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(3 - 9 април 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Съдържа оценката, че основното внимание било насочено към “практическите действия” за реализиране задачите по преустройството в икономиката, визитата на Михаил Горбачов във Великобритания и резултатите от нея като доказателство, че съветското партийно ръководство продължавало „последователната си политика” за „разширяване на контактите и утвърждаването на новото политическо мислене” – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ

Получените данни показват, че в средите на творческата интелигенция продължават активните коментари и действия във връзка с конгресите на творческите съюзи, изграждането на техните ръководни органи и предстоящите конгреси.

В театрални среди са възникнали негативни настроения във връзка с разпространения слух за „фалшифициране” изборите за председател на Съюза на артистите в България. Изразявали се мнения, в които се оспорвали резултатите от избраните за управителни съвети и на други творчески съюзи.

Доловени са отделни коментари сред някои художници, „че на предстоящия конгрес на българската култура досегашният председател на комитета щял да бъде бламиран”.

В резултат на своевременно придобитата информация и проведените оперативни и превантивни мероприятия не бяха допуснати нелоялни изяви и бе осигурено нормалното протичане заседанието на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти на 07.04. т. г. и на изборите на Изпълнително бюро, комисии на Управителния съвет и ръководство на творческия фонд.

Има данни, че „активисти на т. нар. „Профсъюз „Подкрепа” и Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ имали намерение да изпратят свой общ представител на Парижката конференция на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, която ще се проведе от 30.06 до 23.06. т. г. Д-р Константин Тренчев считал себе си за най-подходящ и в тази връзка възнамерявал да посети посолството на САЩ или на Франция в София.

Получени са данни, че Валентин Топузлиев (съименник на Благой Топузлиев), студент в Духовната академия, възнамерявал да посети Полша и да организира там издаването на вестник на т. нар. „Профсъюз – Подкрепа”, който след това нелегално щял да бъде внесен у нас. П. Манолов го съветвал да се свърже с ръководството на „Солидарност” и да установи официални контакти между двата „профсъюза”.

Провеждат се мероприятия за проверка на данните и предотвратяване на замислите и намеренията на лицата.

Проведени са профилактични разговори и е осуетено намерението на четирима души от Бургаска област, които в началото на март т. г. са провели сбирка, на която изготвили учредителен протокол за създаване на „бургаска група” на т. нар. „Независимо дружество за защита на правата на човека в НРБ”.

След острата негативна реакция на синода на БПЦ и отказа за регистриране на т. нар. „Комитет” неговият „председател” отец Христофор Събев подал жалба до Върховния съд. Продължавал активно подготовката на сбирка по време на Великденските религиозни тържества с активисти на т. нар. „Независимо дружество за защита на правата на човека в НРБ” и „Профсъюз „Подкрепа”. Предвиждало се Събев да отслужи литургия и да благослови „всички демократични движения в страната”. Имали намерение да заснемат замисленото шествие и да изпратят филма на Благой Топузлиев във Виена.

Провеждат се активни и превантивни мероприятия за недопускане осъществяване на замислите и пресичане нелоялната дейност на лицата.

Активизирана е работата за осуетяване намеренията на ръководството и членовете на религиозната секта „тинчевисти” да се приобщят към „Комитета”.

Получени са проверени данни, че в края на м. март белгийски гражданин, журналист, се срещнал с Блага Димитрова, проф. Чавдар Кюранов и Искра Панова – активисти на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”. Те го информирали за протичането на конгресите на творческите съюзи, които били „катастрофални” за властите и показали „пробуждането” на българската интелигенция, както и за екологичните проблеми в страната и възникналото движение „Екогласност”. Със задоволство приели готовността на българска гражданка, омъжена за белгиец и живееща в Белгия, да съдейства на „Клуба” и да окаже помощ за неговото укрепване.

В резултат на проведените оперативни и превантивни мероприятия при митническа проверка на излизащия от страната белгийски гражданин Камил Ванхол, пребивавал в НРБ като гост на втория секретар в белгийското посолство Дик Верайон, са намерени и иззети три видеокасети с интервюта на Блага Димитрова и група художници, членове на Ателието на младия художник към СБХ.

Провеждат се активни издирвателни мероприятия за разкриване на авторите на разпространени анонимни материали с остро антипартийно съдържание в София, Варна, Бургас, Костенец и някои други населени места.

На 7, 8 и 9 април в евангелистката петдесятна църква в гр. Варна бяха изнесени проповеди от датския пастор Джони Ноер.

На службите се събраха около 1000 вярващи от цялата страна. В проповедите от датския пастор многократно бяха направени опити да се злепоставят административните органи, които се опитали да го ограничат и възпрепятствали събирането да стане в Двореца на културата и спорта във Варна. Отправил подстрекателски призиви „българската църква и вярващите да правят това, което иска Бог, а не да се допитват до властите”.

В резултат на взетите охранителни и превантивни мерки не бяха допуснати инциденти и нарушения на обществения ред, както и провеждане на масови демонстративни и нелоялни прояви.

Получени са данни, че преобладаващата част от присъстващите вярващи били разочаровани, тъй като са доловили тенденциозен и подстрекателски подтекст в проповедите на Ноер.

Ще бъдат взети мерки за осигуряване на обществения ред при предстоящите на 15 и 16 април т. г. проповеди на Ноер в гр. Шумен.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

През изтеклата седмица в страната не бяха извършени остри вражески прояви. Сред основната част от възстановилите имената си лица обстановката е без съществени изменения. Нормално е участието в трудовия процес.

Получените данни показват, че в резултат на активните действия на органите на МВР е ограничен интересът към „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Сред протурски националисти се долавя нарастващо разочарование от „хората” на Петър Манолов, за когото се формира мнение, че преследва свои интереси.

В гр. Момчилград от органите на МВР съвместно с Общинския народен съвет, в присъствието на представители на прокуратурата и съда, с профилактична цел е проведена среща разговор с лица, репресирани за оказана съпротива по време на възстановяването на имената. На срещата присъстваха и членове на семействата им. Разговаряно е по проблемите на социалната реализация на лицата на настоящия етап. Придобитите след срещата данни показват, че тя е оказала сериозен ефект върху преобладаващата част от присъствалите.

Същевременно продължават да се получават данни за проявяван повишен интерес и изказани противоречиви коментари във връзка с темата за „изселване”. Масов е интересът към публикувания Заключителен документ от виенската среща. В тази връзка се констатират и немалко случаи, в които лица от тези среди реално и разумно оценяват „перспективата” за напускане на България и трудностите, които ще срещнат, ако им се наложи да се изселят.

Получени са данни, че протурски националистически настроени лица от Варненска област се ориентирали към формиране на самостоятелно „дружество”, което ще работи „за връщане на потъпканите малцинствени права”.

Придобити са данни, че П. Манолов продължава дейността си за изграждане на регионални структури на т. нар. „Дружество за защита правата на човека в НРБ” в Разградска и Хасковска област. Посочвал на проявяващи интерес лица с възстановени имена местни лидери, на които могат да се доверят и ги съветвал да привличат във формированията и лица от средите на останалото (българското) население, „за да не бъдат разобличени като структури с националистически характер”.

Бивш работник от Института по балканистика при БАН, известен на органите на МВР, се договорил със старши научен сътрудник от същия институт да изпраща при него лица, които желаят да се включат в „турското крило” на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” или „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”. Считал, че хората с по-ниско образование трябва да се насочват към Илия Минев, а интелектуалците да се свържат с Желю Желев. Трябвало да им се вдъхва кураж с твърдението, че „имената им ще влязат в компютрите на Запада” и това „ще ги предпази от репресии”.

Водят се следствени дела срещу две лица от Шуменски район, заловени в товарен вагон при опит нелегално да напуснат страната и двама 19-годишни младежи от Русенска община, върнати от румънските власти.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 518/10.4.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 35-46 (л. 36-40 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 136

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-1012. Екз. ед.

10.04.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(3-9 април 1989 година)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Изтеклата седмица не донесе съществени изменения в общата оперативна обстановка в страната. Не са отбелязани значими враждебни, нелоялни, други противообществени прояви.

Преобладаваше информацията за трудности и нерешени проблеми във връзка с осъществяваната нова икономическа политика. Отделни предприятия, обединения, фирми изпитват затруднения при осигуряване на суровини, възли и детайли по кооперирани доставки, не им достига валута за внос, забавя се разплащането с трудови колективи, възникват социални напрежения.

Активно проявяващ се анонимчик в края на март и началото на април засили дейността си. На територията на община „Оборище”, в района на жп гара “Подуене” и други квартали на столицата разпространи в пощенски кутии или пръсна около 150 листовки в подкрепа на „инакомислещите”. Отправя остри нападки срещу партийното и държавното ръководство за незачитане правата на човека и „асимилаторски” стремежи.

Десет листовки от този вид бяха намерени в бързия влак София - Силистра.

Във Варна е хвърлен позив с изписан лозунг с остро враждебно съдържание.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖИТЕ

По данни на ВГУ – ДС висши служители във френското посолство осъществяват контакти с активни участници в „Клуба” (с насоченост към присъствали на дадената от Митеран закуска по време на визитата му в НРБ). Посолството отправило запитване до компетентните власти и се застъпило за журналистка, известна с нелоялното си поведение, освободена от работа в редакция на седмичник поради съкращение в щата. Възнамерявало да й издейства пътуване до Франция по повод 100-годишнината на Айфеловата кула, с поръка да напише репортаж.

Според сведения получени от ВГУ – ДС Шийла Байдмън, втори секретар в посолството на САЩ и нейният колега от холандското посолство Уилям Смеетс посетили във Велико Търново активисти на т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”, с някои от които предварително по телефона си уговорили срещи.

Турските дипломати от София продължавали да проявяват повишен интерес към участието на мюсюлманите в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”. Придобили информация, че в Шуменска, Новопазарска, Силистренска и Дуловска община около 500 мюсюлмани били подали молби за приемане. Било възложено на генералните консулства в Пловдив и Бургас да проверят и изучат получения през седмицата от посолството на САЩ списък на лица от тази категория, които членували в „Дружеството”.

При извършена по указание на ВГУ – ДС митническа проверка на излизащия от страната белгийски гражданин Камил Ванхол, пребивавал в НРБ като гост на втория секретар в белгийското посолство Дик Верайон, са намерени и иззети три видеокасети с интервюта с Блага Димитрова и група художници, членове на Ателието на младия художник към СБХ.

В края на март т. г. една от най-активните участнички в „Клуба” била посетена от белгийски гражданин, фламандски журналист, пред когото тя и други нейни съмишленици подробно разказали за преминалите конгреси на творческите съюзи, които се оказали „катастрофални” за „официалните” власти и били показателни за „пробуждането” на българската интелигенция. Информирали го за „екологичните проблеми на страната”, за възникване на движение „Екогласност”, което било спечелило „морална победа” на общото събрание на природозащитния актив в столицата на 21 март т. г. Със задоволство приели готовността на българска гражданка (омъжена за белгиец, живееща в Белгия), да съдейства на „Клуба” и да окаже „всякаква помощ” за неговото укрепване.

Шесто управление – ДС, съвместно с централни и териториални поделения, осъществи успешно оперативно-превантивни мероприятия за осуетяване замислени и подготвени демонстративни изяви на лица с нелоялно поведение.

В столицата беше предотвратен опит да се организира „мирна демонстрация с цветя” по главна магистрала „в подкрепа” на Симон Варсамов (Варсано), 33-годишен, организатор на фотолаборатория в ИБНМП „Пирогов” (ранен при опит да избяга от мястото, където е изписвал лозунг с нелоялно съдържание). В „манифестацията” е трябвало да вземат участие приятели на Варсано. Те положили усилия (без успех) да ангажират и лица от „дружеството” и „Клуба”. На уречения сборен пункт се явили 10 души, предимно от еврейски произход, които след проведени беседи с тях и членове на семейството и близки на Варсано се разотишли.

Пламен Николов, н. с. в Института за съвременни социални теории, споделил, че възнамерявал да стане „координатор за публичност и гласност по бъдещия процес срещу Варсано”.

Успешни превантивни мероприятия са били проведени във връзка с подготовката на Стефан Чолаков да организира на централния площад във Враца „конгрес” на т. нар. „Партия на зелената маса”. Около уреченото място на сборището се опитал да пръсне печатни материали, след които и „възвание” за нова демонстративна проява след два месеца. При първоначалния разпит заявил, че възнамерявал да създаде „Социалдемократическа партия на зелената маса”, която „ да се бори за защита на природата и човешките права в рамките на Конституцията и международните споразумения”.

Общинското управление – Бургас работи по сформирана в началото на март т. г. група на „Дружеството”, която предала на Петър Манолов учредителния протокол и молби за членство от четирима души. (На 30 март са профилактирани и подписали предупредителен протокол, но заявили, че ако „Дружеството” бъде официално регистрирано, щели активно да се включат в неговата дейност).

В ход са мероприятия за компрометиране на „председателя” на т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” – Христофор Събев от В. Търново, и за недопускане реализиране замислите му за контакти и съвместни действия с активисти на „Дружеството”, „Профсъюза” и други подобни структури. Изяснява се ролята на Благой Топузлиев и Петър Бояджиев в създаването и насочването на „Комитета”. Активизира се работата по ръководството и членовете на секта „тинчевисти” за недопускане приобщаването им към „Комитета”.

Получени са данни, че в края на март т. г. под ръководството на Константин Тренчев и Петър Манолов е изготвена „декларация” от името на „Профсъюз „Подкрепа” и „Независимото дружество” до Държавния съвет на НРБ, в която се изразява „възмущение” от взетите превантивни мерки по отношение на техни активисти и се заявява, че „ще продължат своята дейност, ще информират и разобличават пред българската и международната общественост всяко нарушение на човешките права”.

По време на сбирка на литературно-художествения „Клуб – 39” на 4 април т. г. в столицата Евгения Иванова, член на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”, заявила, че „от много време България е под диктат”. Пламен Ананиев настоявал за „абсолютна свобода на твореца”.

Изграденият в VІ управление – ДС щаб за работа по „независимите структури” осъществява комплексни оперативно-превантивни мероприятия.

По данни на VІ управление – ДС в театралните среди се създавали негативни настроения по повод слуховете за „фалшифициране” изборите за председател на Съюза на артистите в България. Оспорвали се резултатите от изборите за управителни съвети и в други творчески съюзи.

Теньо Стоянов, председател на Дружеството на нещатните журналисти, споделил, че се готвел за „сериозна битка” на заседание на Управителния съвет на съюза на българските журналисти. Във връзка с това Руен Крумов, журналист пенсионер, бил изготвил и разпространил сред журналисти в столицата „петиция”, в която се отправял „призив” към журналистите „да преразгледат и отхвърлят като незаконен” избора на Управителен съвет на Съюза на българските журналисти.

В Главно следствено управление на МВР продължава предварителното производство срещу 10 лица, създали нелегална организация наречена „Съюз за спасение на родината”, чиито членове, предимно студенти по медицина в София, си поставили за цел (според намерените у тях програмни документи) да свалят насилствено народната власт чрез преврат.

Води се следствие срещу Ивайло Йонков, 20-годишен, редник в поделение на МНО в Пловдив, от социално чужд произход, и Алеко Първанов, 23-годишен, осъждан за измами, автори на изписани по стени на жилищни сгради в столицата лозунги с вражеско съдържание. В хода на следствието е установено, че са участвали в голяма младежка група, последователи на ретроградни западни течения, склонни към хулигански и други негативни прояви.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

По оценка на ръководството на VІ управление – ДС оперативната обстановка сред лицата, възстановили българските си имена, продължава да е напрегната. В района на Разградска, Хасковска и Варненска област се увеличават проявите, насочени към съхраняване на турската етническа принадлежност. Това е дало отражение върху трудовия ритъм в отделни колективи.

Интересът към различните неформални структури не отзвучава. Лидерите на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и преди всичко Петър Манолов продължават да подбуждат това население към активно противодействие на възродителния процес. Под тяхно влияние вражески настроени лица от Дулово са предприели кампания за разгласяване, включително чрез радиостанция „Свободна Европа”, на „противозаконните мерки”, предприети от органите на МВР по отношение на членовете на „дружеството” от техните среди. Активисти на „дружеството” от района на Шумен обсъждали възможността да създадат собствена структура с по-ясна и по-конкретна „програма за действие”. Във връзка с това са провели срещи с фанатици от общините Хитрино и Дулово. В организационна и подстрекателска дейност от такъв характер са ангажирани и лица от средите на интелигенцията в района на Разград.

Бивш научен работник от Института по балканистика при БАН, под оперативен контрол за нелоялна дейност, се договорил със старши научен сътрудник от същия институт, да изпраща при него лица, които желаят да се включат в „турското крило” на „Независимото дружество” или „Клуба”. Уточнил: хората с по-ниско образование трябва да се насочват към Илия Минев, а интелектуалците да се свързват с Желю Желев. Трябвало да им се вдъхва кураж с твърдението, че „имената им ще влязат в компютрите на Запада” и това ще ги предпазва от репресии.

По данни от отдел „Затвори” – МВР лишените от свобода лица с възстановени български имена масово подавали молби до Държавния съвет за отказ от българско гражданство и разрешение да напуснат страната със своите семейства. Особено активни в това отношение са затворници в Стара Загора и София. [Организатор и ръководител на акцията е Ахмед Доган от затвора в Пазарджик. Виж сводките преди и след, спомените на затворници от Стара Загора и Пазарджик – б. съст.]

Прихванато е писмо от затворник от София до турското външно министерство, в което се декларира, че група фанатици са решили да обявят „гладна стачка” (имало е такъв опит, но след превантивни мерки напрежението било преодоляно).

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                       Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: М. Савова, Маш. № 513, 09.04.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л. 219-234. Оригинал. Машинопис.

 

№ 137

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 273. Екз. № 3

14.4.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови данни за дейността на т. нар. „независими структури”

 

В органите на МВР продължава да постъпва информация за дейността на активистите на т. нар. „независими структури”. В разговори помежду си те оценяват извършеното от тях до настоящия момент. Планират и обсъждат бъдещите си действия.

След конгресите на творческите съюзи активистите на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” насочиха вниманието си към изясняване на конкретната тактика на действия в „новите условия”.

Блага Димитрова и лица от нейното обкръжение считали, че сега трябвало да се избягват всякакви странични контакти. Моментът бил „много остър” и всяка неточност можела да доведе до „връщане назад” и лоши последици за тях. С оглед по-нататъшната си успешна дейност трябвало да се предпазват от всякакви демонстративни и необмислени действия и изявления.

Изразени са мнения, че „клуба” „дал много” за конгреса на Съюза на българските писатели. Ако не били активистите на „Клуба”, конгресът нямало да мине по този начин и да има тези резултати. Точно затова считали, че сега трябва косвено „да се крепи” СБП и да се „пазел” Павел Матев. В никакъв случай не бивало да се пречи на Управителния съвет, а трябвало да му се помага и ако било необходимо, „да се изчаквало”.

В разговор с Петър Манолов и неговата съпруга, Блага Димитрова и Йордан Василев изразили мнение, че реална полза от техните действия вече имало, „злото останало назад и нещата се отприщвали” и не било нужно да се правят нови „жертви”.

В среди около Блага Димитрова, Желю Желев, Георги Величков, Евгения Иванова и Михаил Величков продължава да се обсъжда участието на членове на Политбюро на ЦК на БКП в преминалите конгреси на творческите съюзи.

На 11 април Желю Желев, Николай Василев, Мария Бойкикева, Георги Величков, Блага Димитрова и някои активисти на „клуба” направиха опит да участват в литературно четене на „Клуб – 39”, организирано по повод двегодишнината от създаването му. Вследствие на взетите превантивни мерки не беше допуснато събирането на представителите на двата клуба.

В последните дни бяха придобити данни, че координаторите на т. нар. Движение „Екогласност” подготвят програма и устав на движението. Според Димитрина Петрова, главен асистент във философския факултет на СУ „Климент Охридски”, която работела по програмата, в нея се описвали целите на движението, средствата за тяхното постигане и отношението им към екологичните проблеми, официалните институции и международните движения. Предвиждало се „Екогласност” да няма поименен членски състав, а само „участници и симпатизанти”. Основен момент била тезата, че екологичният проблем имал социална характеристика и била необходима „екологична защита” срещу отговорни ръководители, които вземали „безотговорни решения”.

Програмата и уставът трябвало да се обсъдят и подпишат от „координаторите” на „Екогласност”. Съществувал списък на 15 лица, симпатизиращи на движението, които евентуално щели да станат съучредители – негови членове. Изразени са мнения и е възможно след приемане на двата документа да бъдат направени постъпки за официалното регистриране на „Екогласност” като „сдружение с нестопанска цел”.

На 9 април в Панчарево се е състояла сбирка на активисти на т. нар. „Дружество за защита на правата на човека в НРБ”, на която са присъствали 17 лица, Илия Минев и Петър Манолов – зам.-председател. На събранието било решено всички членове на „дружеството” да обявят гладна стачка, ако съдебните органи откажат да преразгледат делото на Николай Колев.

Продължават контактите на Петър Манолов с лица с възстановени имена, при които той ги съветвал да набират съмишленици на „дружеството” сред интелигенцията, които можели да защитават „не само своите интереси, но и интереса и на другите”.

Активисти на „независимите структури” обсъждали предстояща среща в България на Петър Манолов с Даниел Жакоби – председател на Международната организация по правата на човека. Надявали се, че чрез тази среща ще си създадат своеобразен имунитет пред местните власти.

Получени са данни, че д-р Константин Тренчев подготвял нови документи за регистрация на т. нар. „Профсъюз „Подкрепа”. Заедно с Петър Манолов обсъждали разработването на концепция за „интелектуална сигурност” в обществото, която щяла да залегне в основата на идейна обосновка на техните движения. По този повод Тренчев изразявал мнение, че една бъдеща алтернативна партия щяла да стане привлекателен център на „разпокъсаните обществени сили”.

Продължава подготовката на планираната за Великденските празници съвместна акция на „дружеството”, „Профсъюз „Подкрепа” и „Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”. Най-активни организатори на тази акция са К. Тренчев, Петър Манолов, Мариана Златева и Христофор Събев.

Самостоятелно активисти на „Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” подготвяли и възнамерявали да изпратят до православните църкви зад граница „образец за обвинение”, които те отправяли срещу Българската православна църква.

Продължават двустранните контакти между българската вражеска емиграция и западни идеологически подривни централи с активисти на т. нар. „независими структури”.

С активната намеса на изменника на родината Петър Бояджиев, Константин Тренчев е получил покана за участие в „кръгла маса” по хуманитарните въпроси, която трябвало да се проведе в Париж през месец май т. г. Поканата била изпратена от „Фондация на бъдещето” – Франция. На „кръглата маса”, която Петър Бояджиев характеризирал като мероприятие в „рамките” на Виенската среща, щели да се обсъждат въпроси за правата на човека. Освен на Тренчев покани за участие били изпратени и на Петър Манолов и Блага Димитрова.

Във връзка с тези покани Тренчев и Манолов обсъждали финансовата страна на пътуването си. Изразявали опасения, че тяхното излизане в чужбина можело да се използва от властите и да им се попречи да се завърнат в България.

Органите на МВР провеждат необходимите оперативни и превантивни мерки за своевременното набиране на информация, пресичане и неутрализиране на нелоялната дейност на активистите на т. нар. „независими структури”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. В 5 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6- Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, № 8 – В. Палин, Доразмн. в 7 екз. и изпратена по списък за зам. м-ри, Изп.: Радичков, Нап.: Кунева – 551, 13.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 52-56. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 138

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 284. Екз. № 2

18.04.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(10-16 април 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Относно положителното „въздействие” на приетите документи на заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите участнички във Варшавския договор и съобщението, че МС е одобрил и ще внесе в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, Закона за задграничните паспорти, Наказателния кодекс и законопроект за амнистия – б. съст.]

 

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ

Макар че интересът към преминалите конгреси на научните и творческите съюзи затихнаха, продължават изказванията, в които се прави положителна оценка на демократичните промени при тяхното провеждане. Наред с това се споделят и мнения, че все още гласността нямала реално покритие, все още имало „забранени зони” за писане – екология, икономически проблеми, дейността на неформалните структури и др. В писателските среди са доловени разговори, че предстоящият конгрес на българската култура щял да премине „гладко и режисирано”; че неговото провеждане имало смисъл, само ако Комитетът за култура излезе с ясна концепция за преустройство в духовната сфера.

При провеждането на националния фестивал на късометражния филм в Пловдив дискусиите били насочени предимно към „спорните филми”. В изказванията си на пресконференциите Тодор Андрейков, Велислава Дърева, Иван Драганов и др. застъпили мнението, че причините за показаните в документалните филми неблагополучия се коренели в обществено-политическото устройство на страната. Светла Иванова – кинокритик, посочила, че в документалното ни кино трябвало да намери място проблематиката, отразяваща „борбата на личността срещу институциите”. Някои членове на УС на ДБФД (Асен Владимиров, Малина Петрова, Боян Папазов, Георги Дюлгеров и др.) остро критикували предишното и сегашно ръководство на съюза и апелирали за „обединяване на усилията в подкрепа на каузата за пълна авторова свобода”.

Според постъпилата в органите на МВР информация предаванията на Българската телевизия и публикациите в печата във връзка със завръщането на Павел Главусанов и семейството му в страната се предизвикали широк интерес сред нашата общественост. Счита се, че в проведените интервюта ясно се разкрили подривната идеологическа насоченост на радио „Свободна Европа” срещу НРБ, както и моралния облик на работещите в българската секция. Наред с това се споделяло учудване от факта, че въобще не се поставял въпросът за наказателната отговорност на Главусанов, който изтъквал като мотив за връщането си професионална неудовлетвореност, а не несъгласие с политическата платформа на „Свободна Европа”. По повод предаванията на телевизията Блага Димитрова се възмущавала от „антиамериканската им насоченост”, и то в момент, когато СССР и САЩ се сближавали. Желю Желев, Велислава Дърева и други оценявали завръщането на Главусанов като резултат от „манипулация” от българска страна.

Продължава провеждането на активни и превантивни мерки за ограничаване и неутрализиране дейността на активистите от т. нар. „независими структури”.

Постъпиха данни, че инициаторите на т. нар. движение „Екогласност” били разочаровани от сътрудничеството си с акад. Мако Даков. Обсъждали идеята за създаване на „Обществен комитет по екология” към Президиума на БАН, която да се оглави от акад. Благовест Сендов. Следващите им инициативи щели да бъдат насочени за създаване на обществена непримиримост към „недостатъчния санитарен контрол” над внасяните от чужбина плодове и срещу замърсяването на София от ТЕЦ „Тр. Костов”.

Вземат се необходимите мерки за предотвратяване на демонстративни прояви в София на активисти на „Екогласност” по време на предстоящата международна конференция „Образование, околна среда и развитие”.

Продължава интересът на западни дипломати и чуждестранни граждани, пребиваващи в страната, към „активисти” на „независимите структури”.

Съветникът по културните въпроси при посолството на Франция Дени Виар поканил на обяд Копринка Червенкова. Чрез нея поискал да си осигури присъствието на тази среща и на Блага Димитрова и Светлин Русев.

Посланикът на Швеция Оке Берг възнамерявал да осъществи пътуване до Плевен, за да посети организирана изложба на Светлин Русев.

Пребиваващата в страната шведска журналистка Диза Хестад настоявала да й бъдат уредени срещи с Блага Димитрова и членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Настоявала да се запознае и с протокола от конгреса на СБХ. (Исканията на Хестад са отклонени).

В среща с Желю Желев Дейвид Салбърн от Великобритания, преподавател в Оксфордския университет и сътрудник на в. „Индипенданс”, го интервюирал по широк кръг въпроси на партийното ръководство на обществените проблеми у нас; състоянието на политическата система в НРБ; персоналните промени в партийното ръководство; реформите в икономиката; равнището на гласността в НРБ; състоянието на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и отношението към него на партийните и държавни органи

Постъпи информация за някои оценки на дипломати за „независимите структури”.

На проведено дипломатическо мероприятие посланикът на СФРЮ Миленко Стефанович изразил мнение, че в страната ни имало „няколко неофициални групи и движения”, но те нямали голямо влияние сред населението. Главният фактор в НРБ продължавала да бъде БКП.

Западногермански дипломати изразили разочарованието си от Петър Манолов, които след среща с него оценили не като „изтъкнат дисидент”, а като човек, воден от личните си амбиции и проблеми.

Получени са данни, че ръкописите в сбирката на Църковния институт, много от които имат националноисторическо значение, се съхранявали при неподходящи условия, което можело да доведе до тяхното увреждане и унищожаване. Въпреки многократните постъпки на ръководството на института пред синода на БПЦ, досега не били предоставени подходящо помещение, климатични инсталации и реставрационна техника.

Ръководител на Арменското народно движение със седалище в Гърция при посещение у нас е проучвал възможностите и обстановката за преместване на центъра на организацията в България, както и за установяване на връзки с прогресивни кюрдски организации за получаване на материална помощ. Ще бъдат уведомени съветските органи за сигурност.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

В обстановката сред основната част от възстановилите имената си лица не са настъпили съответните изменения. През седмицата не бяха извършени остри враждебно-престъпни прояви на националистическа основа.

Продължава да се получава информация за повишен интерес към предстоящите промени в Закона за задграничните паспорти и Закона за българското гражданство. В тази връзка сред националистически настроени лица преобладават коментарите, че под влияние на резултатите от Виенската среща „предстоят неизбежни промени в политиката на България по отношение на това население и в най-скоро време неговото положение ще се измени”.

На тази основа в някои райони на страната (Джебел, Момчилград, Исперих, Преслав и др.) се констатира известно засилване на коментарите и очакванията за предстоящо изселване, особено в среди на репресирани за националистически прояви. Получените данни показват зачестяване на случаите на изготвяне на списъци с имена и данни на лица, желаещи да напуснат България, и на опитите тези списъци да бъдат изпратени зад граница.

Продължават да постъпват данни, показващи запазването на интереса сред националистически и враждебно настроени лица от Разградска, Хасковска, Варненска и Пловдивска област към т. нар. „независими структури”.

Провеждат се активни мероприятия за установяване авторите и разпространителите в Хасковска област на проект-програма на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” и на написан на турски език „Апел за включване в създаденото нелегално сдружение за защита правата на турското малцинство в България”.

Предотвратен е опит на турски журналисти да влязат у нас и без необходимото разрешение да подготвят филмов материал за проблемите, които турските ТИР шофьори срещали при преминаването си през България. Има основание да се предполага, че една от целите на журналистите е била да съберат данни за компрометиране на НРБ чрез турските и западните средства за масова информация.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 п- Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 560/17.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 62-72 (л. 64-68 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 139

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-1102. Екз. ед.

17.04..1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(10-16 април 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖИТЕ

По данни на ВГУ – ДС е осъществена среща на втория секретар във френското посолство с активна деятелка на „Клуба”.

По данни на VІ управление – ДС пристигналата в страната шведска журналистка Диза Хестад настоява пред агенция „София-прес” да й бъде уредена среща с Блага Димитрова и членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Поискала да се запознае с протокола от конгреса на Съюза на българските художници.

Според източници от VІ управление – ДС, след конгресите на творческите съюзи в столицата се оформял „приятелски кръг” от няколко стоящи на центристки позиции интелектуалци, които защитавали тезата за вредата „от безпринципното отричане на всичко старо”. Гравитиращи към такива виждания литератори, журналисти, научни работници били „конструктивно, критично” настроени. Считали, че трябва да се критикува „в разумни и толерантни граници”. В настоящия момент за целесъобразна се считала тактиката на „интензивна журналистическа дейност”, чрез която да се наложи друга гледна точка по пътищата, насоките и темповете на преустройството у нас. (В ход са мероприятия за разширяване на информацията и евентуално осъществяване на превантивни мерки).

Води се следствие срещу Румен Живков, 28-годишен, от Видин, шофьор, осъждан за кражба, с авантюристични наклонности, преминал нелегално границата с Югославия, изтърпял 15 денонощия лишаване от свобода, върнат от югославските власти.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

[Предава само информацията, свързана с дейността на неформалните структури сред т. нар. „лица с възстановени имена”, създаването на такива сред тях – б. съст.]

Получени са нови данни за организиране на националисти към участие в „Дружеството” и „Демократичната лига”. Има сведения за осъществени контакти на лица от тези среди с Петър Манолов. Фанатичка от Нови Пазар, Варненска област, уведомила Петър Манолов, че при нея има 1000 молби за постъпване в „Дружеството”. Тя посетила с. Климент в Шуменски район, където имало вече 200 членове. По време на профилактична беседа с „председателя” на дружеството в с. Климент Александър Бенков съобщил, че на едно от последните събирания обсъждали въпроса за приемане на членове с традиционни български имена, „за да не бъдели обвинени в националистически действия”.

На посетили го четирима фанатици от Шумен, Петър Манолов разяснил условията за членуване и ги инструктирал за линията на поведение пред органите на властта. Дал им указания да привличат нови членове.

По данни на общинското управление на МВР в Казанлък изменникът на родината Петър Бояджиев насочил свой бивш съзатворник – фанатик да потърси възможност за създаване на „мюсюлманско” крило на „комитета” във Велико Търново.

На 9 април в района на пазара в Димитровград неустановен гражданин разпространявал сред лица с възстановени имена проект-програма на „Демократичната лига за правата на човека”.

На територията на Хасковска община са прихванати апели написани на турски език с текст: „Драги братя по вяра и съдба, включете се в създаденото нелегално сдружение за защита правата на турското малцинство в България”. [...]

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                       Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова, 16.04.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 1-12 (л. 3-4, 8-10 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 140

Телеграма от Общинско управление на МВР - гр. Стара Загора до ми­нистъра на вътрешните работи Г. Танев за проведен разговор с д-р К. Трен­чев и постигната с него договореност, за поето “обещание да не се приемат в НПС [“Подкрепа”] лица “с възстановени имена”, Тренчев да внуши съ­щото на П. Манолов и Христо­фор Събев”

 

Стара Загора, 19.ІV.1989 г.

Строго секретно!

Телеграма НР 199

До министъра на вътрешните работи др. Г. Танев

Копие: поделение 06-ДС София

От общинско управление на МВР Стара Загора

750-19-14/1850

Министерство на вътрешните работи

Вх. № 5500 от 24.04. 1989

Др. Г. Шопов за сведение и (не се разчита – б. съст.) Г. Танев, 20.ІV.1989 г.

 

Днес, 19.04.1989 г., от 16 до 15 часа в кабинета на началник общинското уп­равле­ние на МВР в Стара Загора проведох разговор с д-р К. Тренчев (обект „Председател” по ГДОР „Синдикат”) във връзка с включването на 6 лица с възс­тановени имена в щафет­ната гладна стачка.

Д-р Тренчев обясни, че в последно време лицата с възстановени имена са имали голямо желание да се включат както в НДЗПС, така и в Комитета за защита на религиоз­ните права от гр. Велико Търново. Последните обаче, мотивирайки се с несъвместимостта между християнство и мюсюлманство, им отказали.

Сподели, че той, Петър Манолов и Христофор Събев са обсъждали въпроса за включване на лица с възстановени имена в техните дружества и са търсили на­чини да ги изолират. Изхождайки обаче от демократичната платформа на трите сдружения, все още не били намерили най-удобния начин за това, защото в про­тивен случай можело да ги обвинят в дискриминация.

Говорихме за вредните последици, които биха настъпили както за техните дру­жества, така и за страната от действията им по отношение лицата с възстано­вени имена. Постигната бе договореност и д-р Тренчев обеща да не приемат в НПС лица от горната категория и да внуши същото на П. Манолов и Христофор Събев. Първоначално гово­реше, че ще може да задържи лицата с възстановени имена до две седмици, но впоследс­твие даде съгласието си за постоянно и пълно дистанциране от тях. Допълни, че ще се консултират с П. Манолов и Хр. Събев относно начините за изолиране и неприемането на лица с възстановени имена в техните дружества.

Основа на водения разговор по горната тема и постигнатата договореност бе пат­риотизмът. По повод обявената щафетна гладна стачка д-р Тренчев декларира, че тя ще про­дължи, докато се реши въпросът с преразглеждане делото на Николай Ко­лев.

Уведомих го, че Н. Колев ще бъде в Стара Загора и вероятно във връзка с влоше­ното му здравословно състояние случаят ще бъде преразгледан. Д-р Трен­чев прие мол­бата ми да въздейства върху Колев за по-бързото възстановя­ване на здравето и включва­нето му в обществено полезен труд.

Д-р Тренчев постави въпроса за изпратената му покана за участие в колок­виума на фондация „Бъдеще” във Франция. Обясни, че изпратената му покана е факт, известен на цяла Европа и е ясно кой и къде я е задържал. Според него това обстоятелство щяло да предизвика нова вълна от протести за ограничителните действия на властите в НРБ.

Разговорът бе приет от Тренчев като положителен диалог, в който наме­рихме вза­имно приемливо решение относно лицата с възстановени имена. Счи­там, че той постигна желания резултат, тъй като се водеше на патриотична ос­нова и на базата на взаимното зачитане и доверие.

Уговорихме се в края на следващата седмица отново да се срещнем и разго­варяме относно начините за трайното изключване на лицата с възстановени имена от НПС.

Същевременно пролича неотстъпчивостта му по отношение дейността на НПС, за която подготвят разширена програма и желаят да отидат на диалог с раз­лични институ­ции у нас. (Разговорът е записан и при необходимост може да ви изпратим стенограма.)

Оперативният контрол установи, че след разговора обекта се е прибрал в дома си и веднага се е обадил на П. Манолов в Пловдив. Уведомил го е за разго­вора си с мен и че трябва да се промени отношението към преименуваните, като не ги допускат поне две седмици до себе си.

 

Началник областно управление МВР Хасково полковник Саманджиев

 

Предава Юруков, Приема: Петрова, 19.04.89 г.,19.23

 

[Възможно е оповестеният по-горе документ да се изпол­зва недобронамерено по повод на появили се инсинуации за „съмнителни връзки” на д-р К. Тренчев с ДС. Във връзка с това ще си позволим да обърнем вниманието на читате­лите, че от публикуваните по-нататък в сборника документи по недвусмислен начин се вижда, че след горното „споразумение на патриотична основа” д-р К. Тренчев не само че не е спрял дейността си сред турската общност, а обратно – опитва се да я засили многократно повече и е един от ос­новните инициатори, двигатели за активизиране борбата на тур­ците срещу асимилацията, в това число и на замислените и проведени щафетни гладни стачки в навечерието на Парижката конференция по човешките измерения.

Горната бележка бе съставена, преди да бяха станали известни резултатите от следственото дело срещу ръководството на „Подкрепа”. След тяхното оповестяване вероятно никой не твърди, че ръководството на „Подкрепа” има „основен дял” в „организацията” на Майските демонстрации на турците от 20-29 май 1989 година. Такова твърдение е самонадеяно по простата причина, че по времето на протестите дават показания, с които Тренчев и ръководството на синдиката се разграничават, отричат да имат нещо общо с тяхната организация. Убедително доказателство за това са заключителните документи на следствието, виж заключителните рапорти – б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 752, л. 159-160. Оригинал. Машинопис.

 

№ 141

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 297. Екз. № 2

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(17-23 април 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[За „интерес” сред обществеността към проведени срещи на партийното и държавно ръководство с делегации от Украинската и Белоруската ССР, Унгария, Дания и Гърция, към промените в икономиката, свързани с преминаването към фирмената организация на работа – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

На 20.04.1989 г. завърналият се в Стара Загора Николай Колев провел от дома на К. Тренчев телефонни разговори с Христофор Събев, Любомир Собаджиев, Петър Манолов и други членове на т. нар. независими структури. Доминираща тема в разговорите им била „победата им” с неговото освобождаване и подготвяната за Великденските празници сбирка на „трите структури”. По повод на тази сбирка Тренчев изразил мнение, че „е време да се излезе с плакати”. В разговор с представител на радиостанция „Свободна Европа” Тренчев продиктувал благодарствена „декларация” за оказаната им подкрепа по „случая” на Н. Колев. Благодарствено писмо и свое стихотворение прочел и Н. Колев.

След излъчване съобщението за освобождаването на Николай Колев много граждани от Стара Загора са изразили пред партийните и правозащитни органи възмущение от „направения компромис” с него. Редица от тези граждани са заявили, че като комунисти не са съгласни с позицията на Главна прокуратура.

От органите на МВР е прихванат мартенски брой на сп. „Бъдеще” – орган на емигрантската организация „Българско освободително движение”. В списанието е поместен пълният текст на „Устав на независимия професионален съюз „Подкрепа”. Посочени са имената и адресите на неговото „ръководство” в Стара Загора и Пловдив. Призовават се всички, които желаят да членуват в него, да се обръщат към тези лица.

Придобита е информация, че в разговори между членовете на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” Мариана Златева, Григор Симов и Христо Гамджалиев коментирали техни оценки, че вече била налице промяна на тактиката на държавните органи към тях и било необходимо промяната на неговия статут. Не одобрявали целите, към които ги насочвал Илия Минев, защото считали, че били „встрани от човешките права”. Предвиждали при бъдещи промени да бъде сменен Илия Минев. Възнамерявали да предложат „дружеството” да се ръководи от „председателство” с едногодишен мандат, което да се формира изборно „отдолу нагоре”. Проектирали изменения в програмата на дружеството, която трябвало да стане „по-обхватна” и да се основава на международните споразумения”. За реализиране на идеите си и за преодоляване на разногласията считали за необходимо обособяването на „софийски клон на дружеството” като организация със собствено ръководство.

Петър Манолов и съпругата му обсъждали намеренията си да напуснат страната. Коментирали, че ако заминат за Мюнхен, Румяна Узунова щяла да им помогне да се устроят, но Манолов не желаел „да се хваща с чужди радиостанции”, защото искал да остане „чист поет”.

Продължава да постъпва информация за разногласия между активистите на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Екстремистки настроеният Желю Желев настоявал да се окаже подкрепа на Петър Манолов и неговата група, което не се приемало от основната част от членовете на „клуба”. Противно на екстремизма на Желю Желев [Николай] Василев считал, че те трябвало да участват в официални дискусии по преустройството и да се предпазват от „необмислени” действия. Значително се изострили и отношенията между Желев и Блага Димитрова по повод прочетено без нейно съгласие стихотворение по радиостанция Би Би Си. Във връзка с тези разногласия се формирало мнение Желев да не се избира за председател на „управителния съвет” за следващия период, а да се предложи „балансираният” проф. Иван Марев.

Йордан Василев, Желю Желев и други активисти от „клуба” обсъждали възможността да проведат разговор на тема „Характерни особености на преустройството в България” на откритата естрада в Парка на свободата. Считали, че на събиране на такова място трудно щяло да се противодейства, защото имало много граждани, включително и малки деца.

Придобита е информация, че проф. Иван Марев по собствена инициатива е подготвил писмо до партийното ръководство на страната с остра антисоциалистическа насоченост. Писмото било представено за мнение на някои негови съмишленици и след корекция до средата на май щяло „изпреварващо” да се разпространи в 200 екземпляра, а на следващия ден да се изпрати на официални институции.

Вземат се оперативни и превантивни мерки за осуетяване намеренията на четирима студенти от СУ „Климент Охридски” и ВМЕИ „В. И. Ленин” да организират на 24 май протестна студентска манифестация. В писмо до народния съвет на община „Средец” – София студентите съобщават за намеренията си да проведат манифестация „в подкрепа на преустройството във висшето образование, за автономия на ВУЗ, намаляване аудиторната заетост и увеличаване на свободно избираемите предмети”. Съгласувано с партийните, административните и комсомолските ръководства на СУ „Климент Охридски” и ВМЕИ „В. И. Ленин” се вземат и необходимите политически мерки.

Получени са данни, че сред част от научните работници в Института по балканистика при БАН се проявявали някои негативни явления. В името на „голямата наука” се застъпвали чужди на българската кауза становища, редица исторически проблеми се разработвали в разрез с официалната държавна и партийна политика по възродителния процес. Обстановката в института давала неблагоприятно отражение върху подготовката на конгреса по балканистика, който ще се проведе в София в началото на септември т. г. Ще бъде изпратена подробна информация на др. Й. Йотов.

На събрание на Института по история при БАН директорът Мито Исусов застъпил становище, че не било нужно историците „строго да се придържат към класово партийния подход, а партийността следвало да претърпи ограничения за сметка на обективността”. Настоявал в сп. „Български исторически преглед” да (не) се публикува статия на Пламен Цветков, н. с. в института, която съдържала груби грешки и неверни постановки от научна и политическа гледна точка.

На премиерата на филма „Меги” в столицата, в основата на сценария на който е използван случаят с изписването от ученици лозунги в памет на Джон Ленън на сградата на Софийския нотариат, Петър Донев – сценарист и режисьор на филма, го характеризирал като „протестен” . Споделил, че филмът бил направен по идея на журналистката Еми Барух, член на разформирования ОКЕЗР, която настоявала в сценария да се включи и образът на партийния секретар като „репресор” на учениците.

Във връзка с внесен в ръководството на Министерството на народното здраве и социалните грижи проект за създаване в Пловдив на национален център за изучаване на екстрасенсите се изказват мнения за неговата целесъобразност. Изтъква се, че той щял да дублира дейността на Националния център по фитотерапия и народна медицина. Освен това лечебните резултати на създадената в града през 1987 година „Експериментална лаборатория за въздействие с биополе” били не особено значими.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 606/24.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 84-94 (л. 85-90, 93-94 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 142

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-1200. Екз. ед.

24.04. 1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(17-23 април 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖИТЕ

По данни на ВГУ – ДС продължават интензивните опити на противника да осъществи контакти с нелоялно проявяващи се лица, предимно от средите на интелигенцията, и да ги подтиква към враждебна дейност.

Високопоставен френски дипломат продължава срещите си с един от най-известните деятели на „Клуба”.

Активно се проявява в тази насока холандски дипломат, който посети Русе, а висш служител на шведското посолство изявил желание да посети изложбата на Светлин Русев в Плевен. Проявил подозрителен интерес към скулптор.

Посланикът на САЩ Сол Полански преценявал „репресивните” мерки спрямо някои членове на „Независимото дружество за защита правата на човека” като действия в разрез с духа на гласността и преустройството.

 Втори секретар на посолството на Турция се стремял да събира информация за създадените у нас „независими дружества” и „обществените клубове”. Систематизирал всички материали помествани в нашия печат по такива въпроси.

По оценка на съветник в посолството на ФРГ, Петър Манолов (с когото установил контакт в Пловдив аташе от посолството) „не оправдал надеждите”, предизвикал „разочарование” у западните дипломати. Оказал се не изтъкнат „дисидент”, а човек, който „поставя на преден план личните си проблеми”.

По мнение на високопоставен югославски дипломат „съществуващите в страната неформални групи и движения” нямали голямо влияние сред населението. „Все още” в НРБ „главният фактор оставала БКП и нейната позиция е стабилна”.

В прихванатия от ОУ-МВР мартенски брой на списание „Бъдеще”, орган на БОД, е поместен пълният текст на „Устав на независимия професионален съюз „Подкрепа”. Посочват се имената и адресите на неговите „лидери” в Стара Загора и Пловдив. Призовават се всички, които желаят да членуват в него, да се обръщат към тях. Наред с това се съобщава, че членовете на редакцията на „Бъдеще” се срещнали с представители на западния печат, радио и телевизия, между които журналисти, посетили наскоро България и установили контакт с участници в „Клуба”, „Дружеството” и други структури.

В Шесто управление на ДС бяха получени данни, че от името на „Дружеството”, „Профсъюза” и „Комитета” (във Велико Търново) била изготвена декларация, в която се отправял призив към страните, подписали документите от Хелзинки и Виена, към международни профсъюзни централи и различни обществени организации на Запад „да обърнат внимание на българското правителство върху системното нарушаване на гражданските, икономическите и политическите права на човека в НРБ”. Имаше сведения, че активисти на тези структури възнамерявали да проведат поетапно „гладни стачки” до началото на конференцията по правата на човека в Париж. (Като конкретен повод се сочеше принудителното установяване на местожителство на техен съмишленик, по отношение на който междувременно беше отменена наложената наказателна мярка.) Сега взаимно се окуражават, че „постигнали голям успех”, получили международна защита. Можело да разчитат и в бъдеще на нея.

В същото време в ДС е получена информация, че се засилват разногласията между активисти на „Клуба”. Някои от неговите основатели считали, че следва да се участва в официално организираните дискусии по въпросите на преустройството, като се предпазват от „всякакви необмислени и демонстративни действия и изявления, за да не се изострят нещата и се получат обратни резултати”.

В ход са оперативно-превантивни мероприятия по сътрудник в Института по философски науки при БАН, 39-годишен, който изпратил до висши партийни и държавни инстанции и редакции на столични вестници заявление с искане той и членовете на семейството му да бъдат освободени от българско гражданство и им се даде възможност легално да напуснат България. Обявявал се в защита на интелектуалците от ОКЗЕР, „Клуба”, „Дружеството”. Упреквал компетентните власти, че не поощрявали и не подкрепяли талантливите, способните хора, част от които (имал предвид себе си) живеели в „тежки, тягостни условия”. Заявявал, че не бил съгласен с”начина”, по който се управлявала страната. Копие от заявлението, заедно с „обръщение” бил изпратил до президента на САЩ за оказване „съдействие при получаване на американско гражданство”. Други копия изпратил до радиостанциите „Свободна Европа”, „Гласът на Америка”, Би Би Си, до редакции на западноевропейски и американски вестници, до чуждестранни учени, с които се познавал лично. (От извършените от VІ управление – ДС проверки е установено, че авторът на заявлението е кандидат на науките, способен и перспективен учен, с редица публикации у нас и в чужбина. От 29 март до 15 април т. г. е участвал в международен научен семинар в Дубровник (СФРЮ). Предполага се, че оттам е изпратил обръщението и изложенията до западни адресати.)

Шесто управление – ДС съвместно със Софийско градско управление на МВР и съгласувано с партийните, административните и комсомолски ръководства на Софийския университет и ВМЕИ осъществяват оперативно-превантивни мероприятия за осуетяване подета от двама студенти от Юридическия факултет и двама студенти от ВМЕИ инициатива да организират на 24 май т. г. манифестация по бул. „Руски” с лозунги „Автономия на висшите учебни заведения, намаляване аудиторната заетост и увеличаване на свободно избираемите предмети”. В писмо до Общинския народен съвет – „Оборище” искат да им се разреши да проведат манифестацията, позовавайки се на текст от Конституцията. Изяснява се кръгът на подбудителите и инициаторите, степента на разпространение на идеята, алтернативните замисли и намерения.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Органите на МВР в Момчилград и Джебел наблюдават 26 фанатици, членове на „независимото дружество”.

Националисти от Варна и Балчик посетили с. Таслаково, Разградска област, с цел подаване на молби за членство в „местния клон на дружеството”.

Наблюдава се известен спад в популярността на Петър Манолов и „пловдивското дружество” и пренасочване към „лигата за защита правата на човека”. Фанатици от района на Дулово и Силистра популяризират програмата и целите й. И след проведените профилактики „самозвани лидери на лигата” от Дулово, Силистра, Кубрат продължават своята дейност. Един от тях се свързал с радиостанция „Свободна Европа”, друг заявил, че няма да приеме евентуално предложение за напускане на страната.

Общинско управление на МВР в Сливен работи по националист, заявил намеренията си за създаване на националистическа група, която „да продължи делото на неутрализирания клон на лигата за района”. Предоставил жилището си за срещи на лица, желаещи да станат членове на такова формирование.

По данни на ВГУ – ДС фанатик от Кърджали, представил се за „председател” на „демократичната лига за правата на човека” предал на Би Би Си остра клеветническа информация за „репресиите и издевателствата”, на които били подложени „турците в България”. Съобщил арабско-турските имена на принудително установени на нови местожителства и на „жестоко бит” и откаран на лечение в болницата в Кърджали.

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 598, 22.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 13-27 (л. 14-19, 23-24 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 143

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 299. Екз. № 3

26.4.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Обстановката в Института по балканистика при БАН и някои проблеми във връзка с предстоящия конгрес по балканистика

 

В Министерството на вътрешните работи се получиха данни, че сред част от научните работници в Института по балканистика при БАН са налице някои негативни процеси и явления. В името на „голямата наука” са застъпвани чужди на българската кауза становища, редица исторически проблеми се разработвали в разрез с официалната държавна и партийна политика по възродителния процес.

Професор Страшимир Димитров и ст. н. с. Дженю Харков били привърженици на тезата, че в България не е имало турско робство, тъй като липсвали някои от неговите класически елементи – българинът имал добитък, земя, имущество и др. Проф. Димитров смятал, че по нашите земи е имало масови заселвания на турско население и споделял позицията на турската страна, че гагаузите са от небългарски произход. Според него хайдутството било една от най-срамните и безсмислени страници от нашата история. Тезата за „масовите заселвания на турци и за небългарския произход на гагаузите” се приемала и от ст. н. с. Евгени Радушев.

След завръщането си от специализация в Турция н. с. Славка Туджарова-Драганова се изказала, че османският период бил период на благоденствие за българската народност. В резултат на оказано отрицателно въздействие от създадената обстановка в института, Антонина Желязкова се отвръщала от онова, което е писала, проявявала афинитет към „турското” и застъпвала горепосоченото становище за османския период. Смятала, че населението с възстановени имена е от небългарски произход.

Към групата с нездрави позиции принадлежат и Илко Татарлиев и Ирен Ясенова, които за известен период се въздържали, но сега атакували всичко, което може да бъде от полза за нашата страна, независимо дали е свързано с „македонския въпрос”, с лицата с възстановени имена или с гагаузите. Обратно – всичко, което е турско, те приемали като най-съвършено и истинско. Признаци за национален нихилизъм се наблюдавали и в изявите на спечелилата си име на добър тюрколог н. с. Мария Калицин.

Особено тревожни са някои изявления на научни работници от Института по балканистика срещу мероприятията за изграждане на единна социалистическа нация в нашата страна. Така например в разговор със Самуил Балкаджиев, бивш н. с. в института, осъждан за съпротива срещу възродителния процес, проф. Стр. Димитров е изразил неодобрение към отношение на властта спрямо него. В разговор със свои колеги ст. н. с. Дженю Харков заявил, че „БКП ще се извинява за възродителния процес”. Това мнение се споделяло от проф. Недко Димов, Митьо Исусов, Боряна Велчева и Максим Младенов.

Подобни позиции в някои случаи са застъпвали и на публични международни научни прояви. Така например Антонина Желязкова била поканена на симпозиум, организиран от историческия институт в Анкара. В подготвения за участие там доклад тя разглеждала проблема на ислямизацията на християнското градско население в балканските страни. Според нея в повечето случаи християните доброволно приемали исляма, а крайният извод бил, че по същество това било процес на „конвергенция” на християнското население с останалата мюсюлманска общност в рамките на империята. За да подчертае момента на „доброволност”, тя не използвала възприетия дори от турските историци термин „дьонме” (обърнат в исляма), а „конвергист”, тъй като в семантиката на турската дума „дьонме” се чувствал елемент на принуда. Желязкова обяснявала,че в този си вид нейният доклад бил одобрен от проф. Стр. Димитров.

Обстановката в института давала отражение в подготовката на конгреса по балканистика, който ще се проведе в София от 30 август до 5 септември тази година.

Въпреки че срокът за заявено участие и представяне на докладите и научните съобщения бил краят на 1988 г., до началото на март т. г. организационният комитет не съобщавал кои са чуждестранните участници. Това определено щяло да затрудни онази част от нашите научни дейци, които трябва да се подготвят за аргументиран отпор на евентуални антибългарски нападки. За реалността на тази опасност сочат някои допълнително получени данни за ориентацията на турски, югославски и западногермански учени към масово участие в конгреса по балканистика. Само турската страна възнамерявала да участва с над 40 доклада, повечето от които били на „съвременна тематика” – „Турците и националните проблеми днес в балканските страни”, „Турците и мирът на балканите” и др.

Значителни опасения във връзка с нездравата обстановка сред българските учени предизвиквал възприетият ред за провеждане заседанията по секции. Докладите щели да бъдат представени в резюме от ръководещия заседанието, който по свое усмотрение щял да решава кое да се съобщава и кое не, както и дали трябва да се даде думата на авторите за допълнителни разяснения.

Според някои специалисти е необходимо да се вземат своевременни мерки, като се осигурят председатели на секции, стоящи на правилни позиции. Не бива да се допускат каквито и да било опити за прокарване на антибългарски постановки в наша територия, включително и от български учени, имащи „особено мнение” или противници на възродителния процес.

На българските учени, които ще изпълняват задачи по даване на отпор на антибългарски тези, следва да се окаже необходимата помощ, особено относно запознаването с депозираните от чуждестранните участници доклади и научни съобщения.

Според оценките на специалистите наложително е да се оцени досегашната работа по подготовката на конгреса, като се създаде подходяща организация за пълноценното му протичане и постигане на набелязаните цели.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Й. Йотов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 2 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Л. Шопов, Изп.: Хубавенски, Нап.: Цинигарова – 605, 24.04.1989 г., По м-ли на VІ у-ние – ДС, Вх. № 5470/24.4.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 96-100. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 144

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 308. Екз. № 3

3.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения на активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” да внесат „декларация” на предстоящата сесия на Народното събрание

 

В органите на МВР се получиха проверени данни, че активисти на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” са подготвили, обсъждат и започнали събирането на подписи под „декларация”, която възнамерявали да внесат за обсъждане от предстоящата сесия на Народното събрание. Инициатор на подготвянето на документа бил Марко Ганчев, поет, член на СБП, изключван от БКП, впоследствие възстановен, многократно ангажирал се с нелоялни прояви. Ганчев изготвял и списък на около 300 интелектуалци, които трябвало да подпишат „декларацията” преди внасянето й в Народното събрание.

Според получената информация „декларацията” била с остра антипартийна и антиправителствена насоченост. В нея се отправяли обвинения срещу „командно-административните методи” на ръководство, твърдяло се, че „реалният социализъм в България изчерпал възможностите си”, и се настоявало за конкретни промени при реализирането на преустройството, за „защита на Конституцията” и приемане на закон за „пълна свобода на печата, изданията и организациите”.

Предвиждало се събирането на подписи да приключи до 4 май, след което трябвало да се обсъдят по-нататъшните действия във връзка с „декларацията”. Ориентацията била да се предаде документът на някой народен представител, който да го предложи за разглеждане в сесията. Според Евгения Иванова това можело да направят Железан Райков, Светлин Русев или Нешка Робева. По повод на това Йордан Василев изразявал мнение, че ако народните представители откажели да обсъдят „декларацията”, то те „нямало да бъдат представители на народа”. Според Желю Желев с внасянето на този документ в Народното събрание авторитетът на „клуба” значително щял да нарасне и той можел да издигне на следващите избори свои кандидати. Наред с това всички активисти на „клуба” считали, че „декларацията” не трябвало да излиза от тяхно име, за да не предизвика нови атаки и мерки срещу „клуба”. Споделяло се общото мнение, че най- добре би било документът да се внесе в Народното събрание „по инициатива на широк кръг хора”.

Постъпилата досега информация показва, че в дейността по писането, обсъждането на текста на „декларацията” и събирането на подписи под нея активно са ангажирани Желю Желев, Георги Величков, Борис Спасов, Ивайло Трифонов, Йордан Василев, Евгения Иванова, Радой Ралин и Мария Бойкикева. Събирането на подписи ставало по 30 отделни списъка, съдържащи имената на по 10 интелектуалци. Има данни, че в някои случаи се вземали подписи, без да се предоставя текстът на „декларацията”.

Провеждат се необходимите оперативни мероприятия за разширяване на информацията, придобиване текста на „декларацията” и осуетяване замислите на активистите на „клуба” да я внесат на сесията на Народното събрание.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 3 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 652, 03.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 104-106. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 145

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 300. Екз. № 3

26.4.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Негативни прояви на доц. Йордан Недев Пеев, преподавател в Центъра за източни езици и култури при СУ „Климент Охридски”

 

В Министерството на вътрешните работи постъпиха данни, че като историк доц. Пеев поддържа тесни контакти и споделя възгледите на учени от Института по балканистика при БАН, които считат, че като цяло османският период от историята на нашия народ е оказал положително въздействие върху формирането и развитието на българската култура и на българската нация.

С редица изявления в този смисъл той оказва негативно въздействие върху творческия климат в колектива и ги злепоставя пред чуждестранните учени, които подкрепят българската теза за характера и за историческата роля на турското робство.

При общуването с колегите си Пеев се обявява в подкрепа на проф. Страшимир Димитров, според който хайдутството било „най-срамната страница от българската история”, във връзка с което изказвал лично убеждение, че „хайдутите са разбойници”. Изразил несъгласие с разработването на проблема за турския национализъм в програмата на Националния студентски политически конкурс и го съпоставил с патриотичното възпитание на подрастващите. Изразил мнение, че темата за ислямизацията на българите през османския период не е актуална и не представлява научен интерес, поради което научни трудове повече не можело да се разработват.

По време на среща с египетски учен доц. Пеев заявил, че „делението на българското и куманското наследство, е турско влияние”, било „официална държавна политика”, без съществено значение за учените. Османското владичество трябвало да се разглежда като „период на взаимно съществуване” на балканските народи и не можело и дума да става за „различно отношение към османците и прабългарите”. Мотивирал се с цинични изявления на западен учен, който оценявал като „правилно отношение към този исторически период и последствията, свързани с него”. Египетският учен останал смутен от изказванията на своя колега и споделил, че по всяка вероятност българските учени – историци са разделени на конформисти (поддържащи официалната линия) и „истински учени”, които застъпват „научно становище”.

Тези прояви дават основание на значителна част от научните работници в центъра за източни езици и култури да споделят становището, че доц. Пеев има изградено нихилистично отношение към всичко родно, оценява положително последствията от османското владичество и не одобрява мероприятията за изграждане на единна българска социалистическа нация.

Доц. Пеев е роден в София. Член на БКП. Произхожда от заможно семейство, засегнато от национализацията през 1947 г. – баща му е бил собственик на печатница „Линотул”, отявлен привърженик на буржоазната власт, служил на окупационния корпус в Гърция, членувал в БЗНС(о).

Доц. Пеев завършва средно образование в руската гимназия в София, след което постъпва във ВНВУ „Васил Левски”. През 1958 г. бил съкратен от армията и приет в СУ „Климент Охридски”, исторически факултет.

По време на пребиваването му в Тунис, където следва арабска филология, установява тесен контакт със студент от Великобритания, подозиран за връзка със специалните служби на тази страна.

През 1974 г. Пеев е изпратен на дипломатическа работа в Париж, откъдето е отзован по решение на ЦК на БКП във връзка с потвърден негативен сигнал за баща му. След завръщането парадирал с положителното отношение на турски дипломати към него, тъй като бил „съкратил и отрязал” организирана от посолството ни изложба за Христо Ботев, в резултат на което посетителите придобивали усещането, че Христо Ботев се е борил против Австроунгария.

Информацията е изпратена и на др. [?]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Й. Йотов, № 2 – памет, № 3 – К. Д., Размножена в 2 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Л. Шопов, Изп. Хр. Хубавенски, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 604/24.04.1989 г., По м-ли на VІ у-ние – ДС, Вх. № 5472/24.4.89 г., Рег. № 6505/19.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 48-51. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 146

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Лег. № 309. Екз. № 2

4.5.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(24   април – 2 май 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Първомайските празници в страната преминаха в спокойна обстановка. Не беше допуснато извършването на тежки престъпления, остри враждебни прояви и груби нарушения на обществения ред.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖИ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.

В резултат на взетите от органите на МВР мерки беше осуетено замисленото от „активисти” на т. нар. независими структури общо събиране на 30 април т. г. в местността „Света гора” – В. Търново. С основните организатори на срещата бяха проведени индивидуални профилактични разговори. Осъществени бяха необходимите охранителни мероприятия за предотвратяване придвижването на участници към В. Търново. Осуетен беше опитът за придвижване до мястото на сбирката на Христофор Събев, Стефан Комитов и Иван Чолаков от В. Търново. Константин Тренчев бе спрян от органите на МВР в Казанлък и върнат в Ст. Загора.

Придобити са данни, че в последните дни активисти на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ и „Профсъюз „Подкрепа” обсъждали някои организационни въпроси с тактиката на бъдещата си дейност. Според Тренчев трябвало да се издирват случаи на „накърнени права”, които да се обсъждали и изпращали на различни инстанции. Наред с това направил предложение „фактите за нарушаване на правата „да се описвали в бюлетин, които да се разпространявал”. Оформило се мнение, че трябвало да се създават областни групи, които да издигали представите за „ежегодна национална конференция”. Във връзка с тази идея се коментирало състоянието на „създадените групи” на „дружеството” в Русе, Разград, Михайловград, Бургас, Варна, Троян, Пловдив и София. Обсъждало се и провеждането на общо събрание на представители на „всички групи”, което щяло да се състои в София на 7 или 13-14 май. Има данни, че между Тренчев и останалите „активисти” на двете структури възникнал конфликт по повод на неговото „самомнение” и „диктаторски амбиции”. Николай Колев се обявил против мнението на Тренчев и Петър Манолов да се ограничи достъпът в „дружеството” на лица, възстановили имената си, като считал, че „не трябва да се делят хората”.

Продължават опитите на активистите от т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България да търсят нови форми за осъществяване на своите замисли.

Придобити са данни, че след инициативата на „клуба” се оформило общото мнение дейността им да се съсредоточи в отделните секции. Счита се, че така щяло да се осигури „по-ефективна в съдържателен и организационен план дейност”. Според Георги Величков за ръководители на секциите трябвало да се ориентират към: Чавдар Кюранов – по правата на човека; Александър Каракачанов – по екологическите въпроси; проф. Георги Петров – по икономическите проблеми и Елка Константинова и Иван Буцев – по въпросите на културата.

Осуетен е опит на Желю Желев да наложи разширяване тематичната насоченост на заседание на изпълнителния комитет на секция „Социология на управлението” към Института но социология при БАН.

Провеждат се активни оперативни и превантивни мерки за неутрализиране замислите на активистите на „клуба” да подготвят и внесат в Народното събрание „декларация” с остра антисоциалистическа насоченост.

Продължава интересът на западни дипломати и журналисти към активистите на т. нар. „независими дружества”.

През последните дни на м. април сътрудничката на посолството на САЩ Шийла Байдмън последователно проведе разговори с Димитър Томов от Михайловград, Христофор Събев, Петър Манолов и Константин Тренчев. В разговор с последните двама е участвал журналист от радиостанция „Гласът на Америка”. Обсъждано е състоянието на „независимите структури”, численият им състав, плановете им за бъдещата дейност.

На състоялия се обяд на 21.04.1989 г. в посолството на Франция, на който били поканени Блага Димитрова, Светлин Русев и Копринка Червенкова, от френска страна присъствал посланикът Латайяд със съпругата си и съветниците по културните и политическите въпроси Дени Вийар и Ив Манвил. Френските дипломати проявили интерес към проведените конгреси на творческите съюзи, отношението на гостите към събитията в Полша и Унгария и личните неприятности, които имат за дейността си. Интересували се дали такива срещи в посолството се считат за полезни. Блага Димитрова дала утвърдителен отговор, като изтъкнала, че те спомагали за „популяризирането на делото им”.

По оценка на испански и френски дипломати отношението на представителите на САЩ към „активистите” от „независимите структури” се различавало от това на тези от западноевропейските посолства. Американските дипломати проявявали по-голям интерес към „дружеството”, защото считали, че активистите на „клуба” „може би не били против системата, а само имали по-прогресивни идеи”.

В получената във връзка с приключилата Девета априлска литературна дискусия информация преобладава мнението, че независимо от проявената поляризация на взаимоотношенията между писателите тонът й бил общо взето коректен, като едновременно с това изказванията били остро критични. В редица изказвания – Иван Цветков, Елка Константинова, Пламен Цонев, Здравко Петров и др., се твърдяло, че „рецидивите на култа у нас още не са изживени” и имало опасност партийното ръководство да се отдалечи от интелигенцията, ако не се вслуша в нейното желание да се извършат у нас „демократични промени” в духовната област по подобие на тези в СССР. Най-остро прозвучало изказването на Александър Йорданов, който се оценявал като „говорител” на младите писатели с екстремистки възгледи – активисти на „Клуб-39”, и на техните идейни подбудители, като Георги Величков, Блага Димитрова, Йордан Василев и др.

Писателите – членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, „Клуб – 39” и разформирования ОКЕЗР, посетили масово дискусията и участвали активно в работата й. През първия ден на форума от членовете на „Клуб – 39” били разпространени две самиздатски списания – „Глас” и „Мост”, редактирани съответно от Владимир Левчев и Александър Кьосев, в които чрез поместените произведения имали за цел да огласят естетическата платформа на „Клуб – 39”. Преобладаващата част от участниците в дискусията, между които Тончо Жечев, Михаил Берберов, Светозар Игов и др., не одобрили „самиздатските” списания и изразили негативно отношение към авторите и техните творби. Здравко Петров апелирал да се поведе борба срещу екстремистите, защото те можели да създадат „страшни усложнения на обстановката сред интелигенцията”.

Общо оценена, дискусията се определя като по-слабо активна в сравнение с предишни години, главно поради това, че се е провела наскоро след конгреса на СБП, на който били разисквани широк кръг от обсъжданите проблеми.

Получени са данни, че в съвета за висше образование се разпространявал слух за отлагане конгреса на науката за месец септември. Споделяло се, че неуточненият статут на съвета внасял напрежение в работата му и влияел негативно върху научноизследователската дейност.

Провеждат се мероприятия за недопускане ангажирането в нелоялна дейност на сформираната на 24 април т. г. Българска младежка секция към „Екофорум за мир”, състояща се от 28 души, между които трима „активистки” на т. нар. движение „Екогласност”, която на 12 май щяла да проведе заседание за определяне на своите цели и задачи. Вземат се необходимите мерки за нормалното протичане на Семинара на младите еколози от НРБ, СССР и Полша, който ще се проведе от 12 до 14 май във Варна.

Осуетено е намерението на група от 9 ученици от гр. Попово за организират честване 100-годишнината от рождението на Хитлер. Иззети са негоден револвер, патрони, фашистка символика.

Получена е информация, че в страните от Западна Европа започнало изграждането на бюра за обмен на младежи в региона и с Източна Европа. Бюрата се създавали към съответните министерства на младежта и националните младежки съвети, а се финансирали от Европейската икономическа общност и отделните правителства. Ръководителите на бюрата от Дания Фин Гуудберг и на ГФР Нилс Магерс изразили намеренията си за разширяване на обмена с нашата страна. Магерс подчертал, че ФРГ имала готовност за обмен на младежи с България още през тази година, като разноските изцяло се поемали от тях.

В резултат на осъществените мерки от страната е екстрадиран в СФРЮ пастор Джони Ноер заедно със семейството си. Вземат се мерки за екстрадиране на останалите членове на групата.

Координирано с комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при МВнР, се провеждат мероприятия за осуетяване провеждането на масова религиозна служба в столицата на вярващи от нерегистрираната „Църква божия – тинчевисти”, замисляна по инициатива на Павел Игнатов. Има данни, че той подготвял събор за вземане решение за регистрацията на сектата, в противен случай щял да организира 7-дневен пост в цялата страна, който да прераснел в щафетна гладна стачка.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

Според постъпилата информация въпреки намаляването на активността на лица с възстановени имена за членуване в „независимите структури”, интересът към тях се запазва. Продължавала да се проявява тенденция за преориентиране от „независимото дружество” към т. нар. Демократична лига за защита правата на човека.

Органите на МВР продължават да осъществяват активни оперативно-профилактични мероприятия. Взети са мерки за осуетяване на замисляно сборище на репресирани фанатици в с. Соколарци, Котленска община. Под оперативен контрол е фанатик от Хасковска област, участник в „турското крило” на „независимото дружество”, който споделял, че получил указания от Петър Манолов и Илия Минев да издирва от техните среди подходящо лице с висше образование, което да оглави „групата” в Джебел. В ход са оперативни мероприятия за пресичане дейността на трима учители от Шумен, които замисляли да организират нова „неформална структура”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Савова – 658, 03.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 107-119 (л. 108-114 за извадката) Копие. Втори екземпляр.

 

№ 147

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИТЕ

Рег. № І-1310. Екз. ед. от 03.05.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(24 април – 2 май 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

 

По данни на ВГУ – ДС високопоставени френски дипломати дали обяд на няколко от най-изявените дейци на разформирования ОКЕЗР и на „Клуба”. Проявили особен интерес към проведените конгреси на творческите съюзи и отношението на събеседниците им към развитието на обстановката в Полша и Унгария. Един от гостите споделил, че написал материал по работата на конгреса на българските писатели, който се разпространявал в страната като „апокрифна литература”. Друг изразил пълно одобрение на това, което ставало в Полша и съжаление, че „не става в България”. Общото мнение на поканените на обяда било, че срещите им с френски и други чужди дипломати „помагали на укрепването и популяризиране на делото им” и ще се радват и в бъдеще да има такива контакти. Съобщили на дипломатите клеветническа информация за „гоненията”, на които били подложени техни съмишленици и други интелектуалци.

По данни на VІ управление – ДС, Шийла Байдмън – втори секретар в посолството на САЩ, известна с провокационната си дейност, и чужд гражданин, представящ се за завеждащ българската секция в радиостанция „Гласът на Америка”, посетили в Пловдив „ръководители” на „Дружеството” и на „Профсъюза”. Получили подробна информация за състоянието на „независимите” структури и за намерението на активистите на „Профсъюза” да го превърнат в база за създаване на „нещо като” полската „Солидарност”. Чужденецът изложил съображения, че независимо от официалния характер на радиостанцията, която представлява, тя също можела да допринесе за популяризиране проявите на нелоялните групи у нас. За връзка те следвало да използват „бюрото” в Лондон.

Няколко дни след тази среща „ръководителят” на „Профсъюза” посетил френското посолство във връзка с намерението му да се отзове за известно време в Париж.

По данни на ВГУ – ДС Байдмън и колегата й от холандското посолство посетили в Михайловград един от „лидерите” на т. нар. „партия на зелената маса”.

Има и други данни за контакти на нелоялно проявяващи се лица от „независимите” структури с чужди дипломати, за водени разговори от тях със сътрудници на задгранични подривно-пропагандни центрове и изменник на родината, свързан с ЦРУ.

По сведение на VІ управление – ДС активисти на „Дружеството” продължавали да обсъждат изменения в програмата му, която трябвало да стане „по-широкомащабна и да се основава на международните споразумения”. В нея било необходимо да се подчертае, че „Дружеството” е легална организация, която действа в рамките на Конституцията в насока „принципна защита правата на всички и на отделните единици”.

Подобни идеи стояли на вниманието и на ръководители на „Профсъюза”. Обсъждали въпроси от тактически характер: да се включат в съществуващия Комитет по правата на човека при Народното събрание (с оглед да се преодолеят препятствията по регистрирането на „Профсъюза”), а след това да действат „по свое усмотрение за поддържане на постоянно напрежение в страната”. По такъв начин можело да разчитат на повече хора „да се влеят в техните редици”.

В VІ управление – ДС са получени нови данни за опити на „лидери” на „Дружеството”, „Профсъюза” и „Комитета за защита на религиозните права” (във Велико Търново) да въвличат в активна нелоялна дейност лица от средите на възстановилите българските си имена граждани, на някои от които дават указания за създаване на „мюсюлманска (ислямска) инициативна група”, за организиране на масови демонстративни „стачки”, които да обхванат големи райони.

Според получена в VІ управление на ДС информация, някои от най-активните членове на „Клуба” продължават да отстояват непримиримите си позиции, търсят нови форми и средства за осъществяване своите замисли. Възнамерявали да настояват пред компетентните власти да им се предостави зала в столицата, където да провеждат своите „дискусии”. Опитват се да проникнат в различни форми на общуване между научни работници, с цел да им въздействат и ги пренасочат в посока „интересите на Клуба”. Осуетен е бил такъв опит от такъв характер на Желю Желев на заседание на изпълнителния комитет на секцията „Социология на управлението” към Института по социология при БАН.

В резултат на предприети оперативно-превантивни мерки е било осуетено намерение на 9 ученици от гр. Попово да организират честване 100-годишнината от рождението на Хитлер. От младежите са иззети: негоден револвер, патрони, щитове, шипове, боксове, фашистки символи.

Шесто управление на ДС осъществява превантивни мероприятия по отношение на сформираната българска младежка секция „Екофорум за мир”, в състав от 28 души, между които трима активисти на „Екогласност”, с цел недопускане ангажирането на секцията в нелоялни прояви.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

[Предава се информацията, свързана с дейността на неформалните структури сред т. нар. „лица с възстановени имена”, създаването на такива сред тях – б. съст.]

Въпреки общото спадане на незаинтересоваността от участие в „неформални” структури, устойчив бил интересът към тях. Според някои източници това било резултат от възприетата тактика на „Дружеството” и „Демократичната лига” да „агитират хората и поддържат у тях готовност в определен момент да подадат масово молби за приемане в структурите и по такъв начин да избегнат репресии”. Продължава доловената от средата на април тенденция за преориентиране от „Дружеството” към „Лигата”. Това било характерно за Разградска област.

В съответствие с указанията на ръководството на министерството се вземат допълнителни мерки за недопускане разрастването на неформалните структури. В ход са превантивни мероприятия по активисти на „казанлъшката” група на „дружеството” (има данни, че групата, в която членували 23 лица, приела решение в бъдеще да се нарича „Мюсюлманска инициативна група към Дружеството за защита правата на човека в България”, за което уведомила считания за „координатор” на „Дружеството” зад граница изменник на родината Петър Бояджиев).

Подобна „учредителна” сбирка на „филиал” на „Дружеството” била проведена в Крумовград, на която присъствали 12 души.

Под оперативен контрол е фанатик от Хасковска област, участник в „турското крило” на „Дружеството”, който споделил, че получил указания от Петър Манолов и Илия Минев да издирва от техните среди подходящо лице с висше образование, което да оглави „групата” в Джебел.

В Хасково са профилактирани две лица за предотвратяване въвличането им в изяви на „Дружеството”.

Осъществени са мероприятия за осуетяване замислено сборище на репресирани фанатици по време на първомайските празници в с. Соколарци, Котелска община.

В ход са мероприятия за пресичане дейността на трима учители от Шумен, замислили да организират нова „неформална” структура.

Проведени са превантивни беседи и с няколко фанатици от Силистренско, с цел пресичане техни усилия да създадат „група на лигата”.

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. ед. – др. Министър, Изп: Ч. Кираджиев, Нап.: И. Гюнова – 646, Размнож. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 28-41 (л. 30-32, 35-37 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 148

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Централно инф. орг. у-ние

Рег. № І - 1390. Екз. № ед.

10.5.1989 г., София

 

П Р О Т О К О Л

От съвещание, проведено на 3 май 1989 г. от 10.00 до 12.30 ч. в заседа­телната зала по някои мерки във връзка с изменения и допълнения на за­кони, които се очаква да бъдат приети от НС на сесията му на 9 и 10 май 1989 г.

 

ПРИСЪСТВАХА - ръководството на министерството, началниците на ПГУ, ВГУ, ІІІ и VІ управление, техните заместници, както и началниците на от­делите по турска линия, началниците на ІV управление и ОТУ-ДС, ГСУ, ЦИОУ и Инспекторат - МВР, началникът на УВВ [Управление “Вътрешни войски” - б. съст.] и началниците на отдел ІІ - ДС, отдел „Затвори”, отдел „Задгранични паспорти” и под. 72001 - МВР, началниците на областните управления и на об­щинските управления на МВР (бивши окръжни управле­ния).

На съвещанието съображения и предложения за необходимите мерки във връзка с предстоящите изменения и допълнения на някои закони направиха: Кр. Саманджиев, Й. Касабов, Г. Пилев, Г. Йорданов, К. Коцалиев, Г. Аначков, Г. Си­лянов и Гр. Шопов.

Министърът на вътрешните работи във връзка с мерките за развитието на възроди­тел­ния процес и очакваните изменения на Закона за задграничните пас­порти даде след­ните указания за изпълнение от съответните поделения на МВР:

1. Да се подготвят и осигурят пътувания зад граница без кампанийност включи­телно и в Турция на българи мохамедани, които имат лоялно отношение към възроди­телния про­цес, както и на националисти, оставането на които в стра­ната не е в интерес на процеса. След конкретна оценка да се разрешава пътуване на лица, репресирани за дей­ност в полза на Турция.

Пътуванията зад граница на агенти от преименуваните стимулиращо да се разре­шават с предимство. Въобще мерките на органите на МВР към тях и към това население за ра­венство, доверие и зачитане да се засилят. Да се засилят из­лизанията от страната на лица от това население като кадри на организациите, които изпълняват задгранични строежи и др.

2. Документите за паспорти да се приемат в общинските управления по местожи­веене на лицата, като се вземат мерки за недопускане на тълпи и недо­волство. Паспор­тите да се издават от компетентните паспортни служби само в съгласие със закона и раз­поредбите на МВР (за срочно издаване на паспортите). Да не се дават паспорти в едно и също време на повече или група лица от един род, населено място и т. н. До влизането в сила на измене­нията на закона за задг­раничните паспорти да се извърши необходимото за подготовка на служителите от паспортните служби.

3. Да се извърши широка разяснителна работа сред състава за недопускане на ре­ше­ния по субективно отношение и за най-строго спазване на закона при разрешаване или отказване издаването на паспорти и визи и особено сред насе­лението. Областните управ­ления на МВР да изпратят на отдел „Пропаганда” - ЦИОУ - МВР случаите с турски граж­дани, избягали в нашата страна и завърнали се изселници от Турция, както и случа­ите с лица, възстановили имената си, за ко­ито други са подали молби за изселване, а те не же­лаят това, които да се използ­ват за разяснителна и пропагандна дейност.

4. Във връзка с организиране изпълнението на тези задачи, всяко общинско управ­ле­ние на МВР съобразно конкретните условия в срок до 10 дни да приеме план за работа, в който ясно и точно да разработи конкретните мерки и изпълне­нието им. Да се окаже по­мощ за разработване планове и мероприятия на общи­ните и другите обществени ор­гани в населените места и районите. Да се органи­зира ежедневно изучаване на оператив­ната обстановка, като се осигурява пред­варителна оперативна и друга информация, осо­бено за лицата, населените места и районите, които представляват интерес.

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ - МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изпъл.: Ив. Печов, Нап.: Томова - 682, 9.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 933, л. 1-3. Оригинал. Машинопис.

 

№ 149

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І-1404. Екз. № 1

11.05.1989 г., София

 

С Т Е Н О Г Р А М А

От съвещание с участие на началниците на централните оперативни поделе­ния, софийското градско управление, областните и общинските уп­равления (бивши ок­ръжни) на МВР по някои проблеми на възродителния процес, състояло се на 3.05.1989 г. от 10.00 в заседателната зала

 

Стенограмата да се съхранява и ползва по указание на н-ка на поделени­ето!

[Информира подробно, че са се събрали да обсъдят „важен въпрос”, който бил след­ствие от изпълнението на Юлската концепция, в съответствие с договореностите, поети по международни актове - предстоящото приемане на Закона за задграничните паспорти и неговото прилагане с оглед на това, че щяла да се създаде „една нова ситу­ация в страната” и произтичащите от това нови задачи пред органите на МВР - б. съст.]

ДР. Г. ТАНЕВ

Другари,

Пред нас стои задачата как най-умело да се организираме още отсега, преди вли­за­нето в сила на тези нови законопроекти, работата ни по този въпрос и особено свързано с лицата с възстановени имена.

Ние предлагаме, и затова свикваме днешното съвещание, в изпълнение на досе­гаш­ните указания да обсъдим въпросите в следния ред:

1. Намираме ли за целесъобразно още сега, през м. май, да осигурим едно засилено участие в туристически и други пътувания на лицата с възстановени имена, които да бъ­дат добри наши граждани, лоялно настроени към властта.

2. Веднага след това със съдействието на другите органи, но и с най-актив­ното участие на Министерството на вътрешните работи, особено териториалните поделения имам пред­вид, които най-добре познават хората по места, да осигурим излизане навън на всички противница на възродителния процес.

Това е, най-кратко казано, нашето виждане по подхода ни в началния етап, за да не се изправим пред един враг, който може да ни създаде трудности. Нас много ни интере­сува мнението на ръководителите на областните и общинските управления, какво мислят за това, като имат предвид, че ние добре разбираме и голямото тяхно желание да не се на­руши общественият климат, а всяко даване на възможност за пътувания на този етап на лица с възстановени имена малко или много се явява импулс за разговори и обсъждания, в това число и разговорите, че предстои ново изселване. Искам още веднъж да припомня позицията на нашето партийно ръководство, че изселване няма да има. Тази позиция, както е прокла­мирана след подписването на документите от др. Живков и Кенан Еврен през 1982 г., досега си остава непроменена. Тя няма да бъде променена и в бъдеще. Но има два съществени въпроса, по които следва да бъдем наясно.

1. Както подхождаме с такива семейства в другите страни, така ще под­хождаме и тук. А те не са малко. Това е едно направление, което по принцип не търпи дискусия. Ние сме длъжни да си изпълняваме задълженията в междунаро­ден аспект.

2. За пътуванията на българските граждани. Този въпрос ще се осъщест­вява пос­ледо­вателно според нас, в рамките на възможностите на българската държава от гледна точка на валута, на държавни интереси. По този въпрос ми се иска да обсъдим тактиката, за да осъществим по-плавен преход.

По всяка вероятност новият закон ще влезе в сила от 1 септември. Дотогава ще се ор­ганизира една широка кампания, за да се разясни на цялото население на НРБ смисълът и съдържанието, начинът на тълкуване. Така че това схващане, ко­ето реално е заложено в законите, да стане схващане на всеки български гражда­нин.

На второ място - паспортите ще се дават. Но освен паспортите този про­цес ще се ре­гулира с визи.

На трето място - тези паспорти ще се раздават от нашите поделения. Може да се прави съответният подбор и изборност на кого да се даде според възможнос­тите през тази година, на други ще се даде следващата година и т. н. В крайна сметка ние трябва да си организираме работата така, че от една страна, да дадем възможност на българските граж­дани да се ползват от тази придобивка и в съ­щото време да не допускаме масови настрое­ния и ексцесии, които обикновено при всяко ново нещо от такъв характер могат да станат. Има всички условия за това.

За координация и регулиране на действията във всички направления ние изгра­дихме специални групи под ръководството на др. Гр. Шопов. В перспектива всички действия ще се съгласуват тука. Но сега искаме да чуем различни мнения по подхода. Издържан ли е, или не, с какво трябва да се съобразяваме, кое не е подходящо. Бих искал другарите съв­сем откровено да споделят. Това е смисълът и съдържанието на днешното съвещание.

ДР. САМАНДЖИЕВ

Другарю министър,

Другари офицери,

[За значението, което ще има предстоящото приемане на законите от Народ­ното събрание - б. съст.]

Какво е най-характерното за оперативната обстановка в контекста на Ок­ръжно І - 1036 и І - 1112? Въпреки провеждането на целенасочени партийно-политически, органи­за­ционни, агентурно-оперативни и други мероприятия, сред най-значителната част от бъл­гарските мюсюлмани все още не е преодоляна апатията и отчуждението. Констати­рано е отстъпление от първоначално завоюваните позиции и все по-отк­рито демонстри­ране на турска етническа принадлежност, със съответ­ните атрибути. Установено е активизи­ране на репресираните лица. Съществува стремеж за обеди­няването им, за изг­раждане на неформални сдружения и паралелни струк­тури, за преми­наване от нелегални към легални форми на борба срещу възроди­телния процес. Ние отчетохме, че съществу­ването на т. нар. независими структури като профсъюз „Подкрепа” и „Независимото дружество за защита правата на човека” в Пловдив, с пъл­номощник в Хасково ще прив­лекат внимани­ето на някои лица от това население. Като взеха предвид някои програмни положения, етнически и други признаци, те се насочиха към членство в „Независимото дружество за за­щита правата на човека”. Установени са 26 лица като негови членове.

В търсенето на мотиви за неуязвимост от властите и в по-голяма самостоя­телност при решаване на интересуващите ги въпроси, съществува силно изразен стремеж към създа­ване на самостоятелни паралелни структури. Най-остър в това отношение се очер­тава проблемът с т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека”. Изградена е от бъл­гари мюсюлмани, тя цели възстановяване на турските имена и решаване на изселни­ческия въпрос, което я прави естествен и най-силен притегателен център. Програмата й бе разп­ространена по нелегални пътища в Димитровград и Хасково. Отделни лица търсят съ­мишленици и популяризират съществуването й. Крайно опасно е разрастването на опи­тите за изграждане на нови нефор­мални и паралелни структури и тяхното обедине­ние. Тревожат ни също така и някои данни за изградена организация „Виена ‘89” в ра­йона на гр. Джебел. Работим по изясняване на информацията. Потвърж­дение по операти­вен път нямаме. Безпокойство предизвикват усилията на независимия профсъюз „Подк­репа” да промени ако не насоките, то силата и градуса на противодействието.

Затварянето на триъгълника „Независим профсъюз „Подкрепа” - „Незави­симо дру­жество за защита правата на човека” - „Комитета за защита на съвестта, религиозните възгледи и духовните ценности”, роди идеята да се заложи на т. нар. „етническа карта”, която възнамеряват да използват в подходяща обста­новка. Председателят К. Тренчев заложи на тази карта, след като лично аз раз­говарях с него. Ние изчакваме с този разго­вор, тъй като те избягваха преимену­ването. Но се включиха наши „стари клиенти” от 1971 г. Те отидоха при д-р Тренчев. Ние го предупредихме. И тогава той вече стигна до извода, че най-сил­ното нещо, на което трябва да залага, е „етническата карта”. По внуше­ние на проф­съюза бе изградена „Мюсюлманска инициативна група за Казанлъшки ра­йон към дружес­твото за защита правата на човека в България”. В групата влизат 23 лица и бе решено да се включат в провеждането на мероприятията с цел прес­ледване на полити­чески цели.

Бързо си проправят път изселническите настроения. Съществува твърдото убеж­дение, че изселническият въпрос е решен и всички репресирани от властите ще се изсе­лят първи. С оглед на бъдещото развитие на процеса това представ­лява потенциална опасност, тъй като всички искат да си пишат актив в това от­ношение.

Натрупва се напрежение, което в определен момент може да се превърне в катали­за­тор на остра националистическа дейност.

Съобразен отдушник засега на това напрежение се явяват:

- подаването на молби с турско-арабски имена до висши партийни и дър­жавни инс­танции с искане за освобождаване от българско гражданство и разре­шаване изсел­ване в Турция и други западни страни, като се позовават на полити­ческите ангажименти на България във Виена и Хелзинки. Досега са подадени 300 официални такива молби.

ДР. Г. ТАНЕВ

Какво предлагате да се направи? Щом желаят, пуснете ги.

ДР. САМАНДЖИЕВ

Ще пуснем, другарю министър. Ние имаме някои мерки, които по-нататък ще при­ло­жим. Освен това изпращат установъчни данни за семействата си в Турция. Тър­сят въз­можни пътища и канали - от кореспондентската връзка по пътя Е - 80. Ние включвахме и продължаваме да включваме от преименуваните в екс­курзии до соц. страните. От Унга­рия трима наши граждани избягаха в Австрия. Трябва да посочим, че тези настроения оказват негативно въздействие върху рабо­тата на агентурата. Някои от тях не се ангажи­рат, а имаме случаи на отказ. Информаци­ята, която получаваме по агентурен път, е без опера­тивна стой­ност. В тези условия ръководството на областното управление постави на оценка подхо­дите в оперативната дейност. Стремежът ни е със специфични сили и сред­ства не само да отразяваме, но и да формираме действителността в желаната от нас по­сока.

За конфронтиране на българите-мюсюлмани с ръководството на Независи­мото дру­жество, където най-вече бяха ориентирани преименуваните, провеждаме съгласувано с Шесто управление - ДС и областно управление - МВР - Пловдив, оперативни комби­нации с проверени и честни агенти. Под ударите на закона бяха поставени 14 отявлени национа­листи, което оказа рес­пектиращо въздействие (по силата на чл. 39 бяха въдво­рени). В из­пълнение указанията на др. министър при посещението в Момчилград и Дже­бел бяха подработени комплекс от мерки, с провеждането на които це­ляхме да се въз­върне и ук­репи доверието на някои кръгове от населението и най-вече на агентурата към линията, която провеждаме.

В изпълнение на указанията буха пуснати от началото на годината досега в екс­курзии до Съветския съюз най-вече около 1500 човека. Предвижда се по канала на гос­туванията в най-скоро време да заминат за Турция 16 души. Решени са 61 хуманитарни въпроса в областта от началото на годината досега, което дава положителни резултати.

В резултат на пусканията, които направихме, започнаха да се чуват и трезви гла­сове. Прокарва се идеята, че щом имат възможност да виждат близките си, не е необхо­димо изселване. Това е линия, която се нуждае от дооглеждане и разра­ботка от наша страна. Известни трудности срещаме при изпращане на работници зад граница. От нача­лото на годината досега на работа в Съветския съюз са заминали 570 лица и само 2 в арабските страни. Аналогично е положението с изпращането им на екс­курзии в капита­листически страни като организирани туристи. По линия на СБА са пътували само 4 лица. Ние ин­формирахме ръководството на министерството, че имаме готовност и мо­жем да пуснем повече хора в екскурзии, в т. ч. в капиталистически страни, до Гърция, но лип­сва валута. Целево, ако ни бъдат отпуснати около 50 000 долара, можем да форми­раме групи от райо­ните на преименуваните, което сме поста­вили като искане пред ръко­водст­вото на минис­терството.

Искам да посоча, че спрямо репресираните лица, които за областта са над 870 души, прилагаме диференциран подход, с оглед превръщането му в регула­тор и гарант за успо­кояване на социалното напрежение в тези среди. Репреси­рани са като въдворени в Белене - 233 лица, разселени по чл. 39 от ЗНМ - 51, осъдени за националистическа дей­ност - 30, уволнени - 400, изключени от БКП - 161. Това е съвременният наш контин­гент, който горе-долу е и барометърът на оперативната обстановка. Към тези репресирани лица нашето внимание трябва да бъде изключително голямо.

Досега в редица наши обсъждания на различни нива, в които съм участвал и аз, счи­тахме, че националистите не трябва да ги пускаме, че след тях ще се ро­дят други и т. н. Трудно е да се роди и изгради един националист като някои от тези, които съществу­ват в тези категории. За да израсне един млад националист, трябва да чака 15-20 години. Нашето мнение при обсъждането както в ръковод­ството на областното управление, така и в об­ластния комитет на партията, е, без да има кампанийност, да пускаме тези, а издън­ките, които се раждат, след това ние ще ги овладяваме.

По тези два въпроса, които поставихме - за националистите - аз казах какво е на­шето мнение, а що се отнася до лоялно настроените хора - трябва да ги пус­каме, и то по-смело. [Връща се отново на въпроса за неформалните структури, за авторитета на техните лидери, като защитава тезата, че МВР и ДС са ги направили герои и задава въпроса не е ли по-целесъобразно да им разрешат да напуснат страната - б. съст.]

ДР. КАСАБОВ

Другарю министър,

Аз няма да се спирам на обстановката в областта, тъй като тя е известна на ръко­водс­твото на министерството. Искам само да отбележа, че напоследък се забелязва отлив от дружеството, намалява неговия авторитет и се увеличава ав­торитетът на „Лигата”. Ни­какви сериозни прояви, които в момента да застрашават обстановката, няма, владеем положени­ето, но общо взето, е напрегнато. Считам, че това, което се предлага тук, ще бъде един от­душник за спадане на напрежени­ето. Турското радио е започнало да пре­дава, че визи за Турция няма да бъдат из­давани.

ДР. МИНИСТЪР

По този въпрос забравих да добавя. Нашата концепция е - да ги пускаме на работа в други страни, в т. ч. арабски страни, на екскурзии в западни страни. Но има известни ог­раничения във валутата. Тук се повдигна въпросът. Ние ще съ­действаме. Но все така тол­кова много средства не могат да се осигурят за една година. Бих искал да знам вашето мнение, целесъобразно ли е някои от тези на­ционалисти направо да ги пуснем в Турция през Капитан Андреево?

ДР. КАСАБОВ

По моему е целесъобразно направо в Турция, отколкото да ги пускаме през запад­ните страни. Искам да отговоря на въпросите, които Вие поставихте.

Първо - да започнем да ги пускаме масово. Няма да има и такъв голям наплив, от какво се страхуваме. Ние досега сме пуснали 60 човека и нито един от тях не е останал. Започнахме да срещаме други затруднения - имаме валута, а няма желаещи да отидат. По-добре е, докато има желаещи, да ги пуснем да оти­дат. По този начин ние ще създадем проблеми по-скоро на Турция, отколкото на себе си. Да пускаме и добри и националисти, без да ги делим. Но без да се раз­бира, че към националистите се ориентираме. Да използ­ваме, докато Турция все още ги приема. След това смятам, че напълно ще затворят грани­цата си.

ДР. МИНИСТЪР

Считаме, че е необходимо. А в състояние ли сме през месец май да го нап­равим това. Аз неслучайно поставям въпроса за м. май, тъй като в края на май - началото на юни ще има в Париж среща на министрите на външните работи, на която ще се обсъждат въпро­сите, свързани с хуманитарните проблеми.

ДР. КАСАБОВ

Другарю министър, по-труден е въпросът за западните страни. Когато е ди­ректно в Турция, те получават оттам покани, може и да нямат валута, роднините им ги издържат. И смятам, че можем бързо да изпратим доста хора. По въпроса за гражданството – тези, които искат да се откажат, веднага да им се разрешава. Ще спрат да подават такива до­кументи. Те сега смятат, че ни поставят в отб­ранително положение.

 [Изказва се ген. Васил Гашев, който се обявява против, като твърди, че това е опасно, щяло да повлияе негативно върху хората, които били склонни да приемат „ли­нията на приобщаването”. Предлага „националистите” да бъдат пускани, но само по пътя на екскурзиите - б. съст.]

ДР. МИНИСТЪР

Замисълът е следният: има българско гражданство, може да пътува и в други страни, да работи и живее известно време, но винаги да знае, че зад него стои България като дър­жава и се грижи за него. Лицата с възстановени имена могат да заминат за Тур­ция. до­пуска се двойно гражданство. Ще поживеят там, ще им мине първоначалният енту­сиазъм, една част от тях сигурно ще се върнат. Но тези, които се върнат, ще бъдат най-добрите агитатори.

[Разисква се въпросът за организацията по издаването на паспортите, за това каква да е процедурата, какво ще стане, когато законът започне да се при­лага към всички бъл­гарски граждани и др. въпроси, но в крайна сметка обсъж­дането се връща отново на въпроса за отношението към „лицата с възстано­вени имена”, дали, как и кога да бъдат „пускани” - б. съст.]

ДР. ПИЛЕВ

Аз мисля, че е дошло време, когато трябва да дадем на това население въз­можност свободно да излиза от страната. Този, който не желае да се завръща в България, да нап­рави своя избор. Хората, които отидат в Турция, ще направят най-добре своя избор съоб­разно условията. Но тези, които след това се завърнат в България, няма да създават вече такива проблеми, каквито имаме сега.

[Г. Йорданов - началник отдел „Задгранични паспорти” подробно разяс­нява сми­съла на закона и как ще се прилага. Правят се познатите отпреди това предложения как трябва да се прилага законът към „лицата с възстановени имена” - б. съст.]

ДР. КАДИРЕВ

Според мен трябва да се пускат обикновени, непроявени хора. Между тях да има и националисти, но не тези, които се бият в гърдите, че имат заслуги към Турция. Те трябва да стоят тук и да си изплащат греховете.

ДР. МИНИСТЪР

Вие добре разбирате, че този процес ние ще го водим. Въпросът е първата вълна - да не я направим по-голяма, отколкото трябва. Затова се налагат предва­рителни мерки.

ДР. ИВ. ХРИСТОВ

Другарю министър,

Смятам, че сега, когато решаваме тези проблеми, не трябва да отиваме към край­ности. Аз съм за пускането. Но всичко да се прави разумно и тактично. Да извличаме изгода и да не усложняваме обстановката. Не бива в никакъв случай да се пускат с пре­димство тези, които имат заслуги към Турция и са извършили престъпления към Бълга­рия. Ще пуснем 5-10 обикновени граждани и между тях ще пуснем 1-2. По принцип въз­ражения нямам. Завърших.

[Разисква се отново въпросът за приложението на закона към всички български граждани и какви опасности крие това: от изтичане на специалисти - най-вече научно-техническа интелигенция. Опасността от „приток отвън” в България, най-вече от Турция, за липсата на валута, за тревожното състояние на агентурата по турска линия, за установени случаи на предателство, за това, че от началото на годината в Турция били пуснати 80 агенти на ДС и те се били държали добре, че “размразяването” трябва да се владее и контролира от МВР и ДС - б. съст.]

ДР. Г. ШОПОВ

Другари, Турция се опитва да упражни натиск върху нас и нашето правителство чрез връч­ване на ноти на Министерството на външните работи затова, че желаят по хума­ни­тарни съображения дадени български граждани да се изселят в Турция. Но това се готви и фор­мулира в Турция от изселническите организации и след това се дава по дип­ломатичес­ките канали и идва в посолството на Турция у нас и се предава на МВнР. Тур­ските дип­ломати в София се хвалят пред своите колеги, че ще притиснат България. За­сега имат 40 200 такива имена, обаче могат да стигнат до 500 000. Другите дипломати им казват така - вие имате такива по­кани и декларации, но те са писани в Турция, а не в България. И тук имаме ние българите сериозен коз, външното министерство да даде от­пор на този натиск, който се оказва върху България. Сегашните мерки, които се утвърж­дават, пред­лагат да пуснем ние една група хора като опит, като експеримент. Това е много разумен замисъл, който е вече в ход, изпълнява се и дава началните резултати. Всичко това е едно начало. Със закона за българското гражданство всичко това ще про­дължи и ние трябва да ръково­дим по-нататък процесите, които ще станат във връзка с тези изменения в зако­ните на България. Този процес трябва да се ръководи още отсега. Правата, които имат нашите областни началници и об­щинските управления, трябва да се използват най-ра­зумно и по­лезно от нашите органи, с оглед укрепването на нашата работа като цяло сред това населе­ние. От това как вие решавате тези конкретни въпроси, зависи и успехът на това меропри­ятие.

Аз смятам, че документите трябва да се подават в общинските управления на МВР, а не в народните съвети, понеже той ще връчи документите, след това ще очаква от същата инстанция да получи и паспорта или визата. Ако всичко това го разнасяме по общините, ще се получи противоречие и недоволство.

Заповедта за оперативната група вече е подписана. Тази група се създава в помощ на тези процеси, които ще станат. Вече е ясно, че ние ще изселваме го­ляма част от това насе­ление не в Белене, а в Турция и може би това мероприятие ще се окаже по-полезно, откол­кото Белене. Но Белене трябва да се пази, мерките да се взимат, процесите да [се] ръково­дят и законите да се прилагат. Тук да не се допуска отстъпление, да се чувства строгост. Трябва да се знае, че България ре­шава тези проблеми и се отказва на тези, на които трябва да се откаже. По новия закон, който се предлага, ние имаме право в много случаи да отказ­ваме. И тук трябва така да работим, така да манипулираме с тези свои възможности, че да подпомагаме изграждането на нашата агентурно-оперативна работа, засилването на на­шите агентурни позиции в Турция и компрометиране на някои национа­листи. Така че нивото на агентурно-оперативната работа да се повишава непрекъс­нато, да укрепваме цялос­тно нашата работа, за да отговорим на изиск­ванията на времето.

Решението на Политбюро, което вие ще получите (др. Георгиев каза, че вече е пра­тено до областите), е един много добър документ, който трябва да се изучи от нашите на­чалници и ръководители и който трябва да се прилага в на­шата работа съответно. Но това решение задължава и други стопански, полити­чески и обществени организации, цялата наша нация да се вдигне за по-ната­тъшно единение на нашия народ. Тук вече ние ще имаме подкрепата и помощта на тези организации и ще работим в една по-благопри­ятна обстановка и ще мо­жем да постигнем по-големи агентурно-оперативни резултати. Заедно с това, др. министър, ние трябва да имаме готовност и за най-лошото, ако се случи. Тук др. Саманджиев постави въпроса как ще парираме тези опити, ако се вдигнат масите и тръг­нат на демонстрации. Ние не трябва да довеждаме работата дотам. Някои дразнители трябва да се избягват, някои неща да се огледат предварително и да се вземат мерки. Нап­ример къде ще се съхраняват списъците на преименува­ните. Например в Момчилград се вдигат и взимат тези списъци, за да покажат в цял свят какво се прави у нас. Ако са в об­щината, трябва да се преместят от там. Да се зашифроват и легендират. Иначе ние създа­ваме възможност това да е един предизвикател. Вие ще получите окръж­ното и заповедта на др. министър. Там са очертани накратко задачите на оперативната група. Основното е обаче своевре­менна информация, предложения, идеи и бързо реаги­ране. Завърших.

ДР. Г. ТАНЕВ

Другари,

Въпросът, който обсъждаме, макар и да обсъждаме само една част от целия проб­лем, е изключително важен. [Спира се подробно на неговата важност. Според него няколко били „големите неща”: определяне тактиката на действие по този стратеги­чески въп­рос, работа на органите в нова ситуация, плановост във всяка община - как ще се работи, освен прилагането на централните мерки, изучаване на обстановката като „неделим елемент” от работата на МВР и ДС, мерки да доверие, преодоляване на бю­рокрацията, приетите социални програми да станат „по-действени”, разяснителна работа, пълен преглед на кадрите, изучаване на постановките на закона от всички слу­жители - б. съст.]

По практическите въпроси.

Първо - да се пускат, без да има кампанийност, изявени националисти, но които имат особени заслуги пред турската държава, аз мога така да се изразя.

Второ - документите да се подават в общинските управления на МВР. Защо сме на това мнение? Считаме, че трябва да има максимална децентрализа­ция на този процес поне в началото на етапа. Виждам, че всички тук мислят така. Документите ще се дават само от това общинско управление, в което живее чо­векът. Това, че документите ще се издават тук, или в областните центрове, това вече е наша вътрешна технология. Тя ще се уточни, ще се опише и ще ви се спусне. Но за гражданството трябва да е ясно, че може да си подаде документите само в общината, където живее.

Трето - в никакъв случай няма да даваме паспортите на група или на едно село, или от един род. Да се дават групово на цял род да излиза или на по-голяма част от едно село да излиза, това ще създаде проблем. Някъде това може да е целесъобразно. Аз го препоръч­вам като обща мярка. А началниците на общинс­ките и областните управления ще преце­няват. Каквото предложат те с техния ръководен екип, това да бъде.

Четвърто - като изтече месец май, всичко да бъде по закон. Строго спазване на за­кона.

Пето - агентурният апарат. Този агентурен апарат, който сега се е разкла­тил, тол­кова е бил и надежден. Това ще ви помогне да оцените с какви хора ра­ботите. Може би за някои от агентурния апарат ще бъде стимулиращо сега да излязат с предимство. А не да са ощетени. Друг въпрос е в коя държава ще излязат.

За средствата ние ще се консултираме с БНБ. Тези средства ще вървят по техните клонове. Но да имат предимства настояванията от нашите общински и областни управ­ления на МВР, когато трябва да заминат някои хора. За СБА - колкото се пада. Защото там, доколкото разбирам, се създават други напрежения.

Освен тези пътувания по туристически начин, има и други пътувания. Имаме ор­гани­зации, които работят в чужбина. Да се търсят кадри за тези органи­зации и сред този кон­тингент от населението. Малко повече доверие. Ако не са заминали достатъчен брой хора, главните пречки са от наша страна. Те ако не са разрешили на двама, ние ще сме разре­шили на 2000. Така че с никого не можем да се оправдаваме. Ясно е, че това не е въпрос на дни. Но в перспектива не трябва да се изпуска. Това са практическите мерки. Аз имам убеждението, че не­зависимо от отпуснатите усложнения в нашата собствена работа ние имаме сили, опит и възможности да се справим. Въпросът е разумно по места, а не бю­рокра­тично да се подхожда. Да не робуваме единствено на собствената си информа­ция. Ние няма нови структури за информация да изграждаме. Социална инфор­мация в Бълга­рия се получава по всички линии - и по партийна, имаме съвети, кметства, имаме наши поделения, огромна агентура. Да създадем едно звено за информация за другите, това значи да свалиш отговорността от всички същест­вуващи структури заради това. Тези сис­теми, които имаме, да работят както трябва. Всяка сутрин да се започва с това и да се приключва с това, но не общо, а конкретния човек. Ние тук третираме най-общите прин­ципи, а по места се налага да се преценява. Няма защо да се плашим. Не са толкова сложни нещата. Нищо друго не може да се получи, освен да се изпратят някъде накуп много документи. Освен това считам, че не може да се получи масова психоза заради д-р Тренчев или „Босия” [Николай Колев – б. съст.]. Всичко зависи от нашите мерки - дали ще решаваме своевременно въпросите.

Искам да благодаря на всички, които участваха и на базата на указанията, които ще получите да се установи един непрекъснат контакт с областта. Ако има неясноти, сво­евре­менно да се уточняват. Нашите органи са помагали в много по-тежка обстановка и пери­оди и считам, че и в тази обстановка можем да излезем с чест. Благодаря.

ИЗГОТВИЛ СТЕНОГРАМАТА: (п) Не се чете

Отп. в 1 екз., Размн. в 2 екз., № 2 - VІ у-ние - ДС, № 3 - Инспекторат - МВР, Изп.: И.Гюнова, Нап.: И. Гюнова - 691

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 933, л. 4-39. Оригинал. Машинопис.

 

№ 150

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 321. Екз. № 3

5.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Разпространено „независимо списание за литература и публицистика „Глас”

 

По време на десетата априлска литературна дискусия Владимир Левчев и Румен Леонидов, поети, членове на СБП, разпространили брой първи на „Независимо списание за литература и публицистика” „Глас” с издател Владимир Левчев.

Списанието е в обем от 60 страници и съдържа 14 материала – стихове от Вл. Левчев, Ани Илков, Едвин Сугарев, Борис Роканов, Елисавета Мусакова, Румен Леонидов и Иван Кръстев, членове на литературния „Клуб – 39”, две есета от Ал. Кьосев – преподавател в СУ „Климент Охридски” и две статии препечатани от съветската преса, свързани с култа към личността на Сталин. В уводния материал, озаглавен „Българската инфлация”, Вл. Левчев заявява, че целта на списанието е „да публикува литература, която трудно намира място по страниците на официалния печат”, че списанието ще „подкрепя новата българска икономическа и културна политика в духа на новото мислене”. Предстояло поместването и на „чисто публицистични материали по икономически, екологически и социални проблеми”. Авторът считал, че „властта на посредствените, полуграмотни чиновници води обществото ни към гибел, към сърцевината на пустинята, която се нарича пълна икономическа, духовна и морална разруха”. Причините за това била „липсата на гласност и свобода на изявата на всеки индивид”. Науките, изкуствата, както и човешкият труд се оценявали от некомпетентни овластени чиновници. Само гласността и демокрацията можели да спасят социализма.

Блага Димитрова, Йордан Величков, Желю Желев и Евгения Иванова, членове на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, приветствали насочеността на списанието. Писателите Тончо Жечев, Здравко Петров, Иван Матанов и други оценявали появата на „Глас” като предизвикателство срещу българската интелигенция. Любомир Левчев заявявал, че не одобрява списанието и гражданското поведение на сина си, което окачествил като „семейна трагедия”. Изразил огорчение, че не е в състояние да му повлияе.

Има данни, че паралелно с „Глас” се разпространява и самиздатско списание „Мост”, издавано от Александър Кьосев, което по мнение на Йордан Василев и Желю Желев било с „по-остра политическа насоченост”.

Провеждаме мероприятия за доизясняване на обстоятелствата, свързани с подработката на материалите, отпечатването и разпространението на списанието, с оглед предотвратяването на подобна дейност в бъдеще.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 3 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Ив. Панев, Изп.: Н. Пенков, Нап.: М. Савова – 660, По м-ли на Шесто у-ние – ДС, Вх. № 5848/03-05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 123-125. Копие. Втори машинописен екземпляр.