28 април 2009

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 132. Решение на Политбюро на ЦК на БКП, с което се одобряват Живковите оценки за значението на изявлението му от 29.V.1989 г. и се набелязват мерки за овладяване ситуацията в страната след масовите безредици: създаване комитети на ОФ, допълнителни условия за изпълнение на стопанските задачи и др., София, 6.VІ.1989 г.

Протокол “А” № 105
От заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 6 юни 1989 година

Присъстват другарите: Тодор Живков, Димитър Стоянов, Иван Панев, Йор­дан Йотов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петко Данчев, Петър Дюлгеров, Начо Папазов, Васил Цанов и Емил Христов.
Присъства и др. Георги Танев

Въпроси на дневния ред:
І. За обстановката в страната след изявлението на др. Тодор Живков.
Решения:
1. Политбюро с удовлетворение констатира, че огромното мнозинство от българския народ безрезервно подкрепя политическата линия на партийното и държавно ръководство, съдържаща се в изявлението на председателя на Държавния съвет на Народна република България другаря Тодор Живков по ра­диото и телевизията. То предизвика широк положителен отзвук и зад граница.
Изявлението, широката разяснителна работа и предпиретите политически и организационни мерки допринесоха за спадане на напрежението сред някои групи от населението и за прекратяване на грубите нарушения на обществения ред в отделни селища на странатта. Даден бе отпор на външните антибългарски и антисоциалистически сили, на тухните опити да създадат нови трудности пред извършващото се дълбоко обновление на нашето общество.
И най-важното в резултат на всичко това, сред народа се чувства силен патриотичен подем. Сега този огромен политически заряд на трудящите се и тру­довите колективи трябва да се насочи и превърне в дела за преодоляване на трудноститеу, за ускоряване на преустройството на нашето общество, за изпълнението на задачите във всички сфери на икономиката и духовния живот.
2. Одобрява изцяло изложената от др. Тодор Живков принципна постановка по т. нар. изселнически въпрос и за последователното прилагане на законите за задграничвите паспорти и за българското гражданство, приети от Народното съб­рание, в съответствие с партийната политика и заключителния документ от Ви­енската среща.
Да се проведе среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на областните комитети, на която др. Тодор Живков да направи оценка на обстановката в страната и разясни предстоящите задачи.
3. Да се ускори към Отечествения фронт създаването на комитетите на поли­тическите и обществени сили в общините.
Да започне функционирането на областни ръководства на Отечествения фронт, на профсъюзите и комсомола..
4. Министерският съвет да приеме постановление за създаване на допълни­телни условия за своевременно изпълнение на стопанските задачи и за решаване на въпроси, свързани с прилбагането на законите, приети на сесията на Народното събрание от 9 и 10 май т. г.
В своеврементното прибиране на реколтата и изпълнението на други неот­ложни стопански задачи да се осигури активно участие на 800 военнослужащи.

(п) Тодор Живков

ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3670, л. 1-4. Оригинал. Машинопис.

№ 133. Среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на областните комитети на БКП, с председателя на Постоянното присъствие на БЗНС, секретаря на ЦК на ДКМС и министъра на вътрешните работи, [София], 7 юни 1989 г., резиденция “Бояна” (10.00 часа)

Стенографски запис. (Стенограмата не е прегледана от др. Тодор Живков)

Тодор Живков: Другари, вчера на заседание на Политбюро разисквахме ситуацията, която се създаде в последно време в районите с така наречените възродени, и решихме да продължим този разговор с участието на първите секретари на областните ко­митети на партията.
Аз ще се опитам накратко да изложа проблемите, които обсъждахме в По­литбюро. След това бихме желали да изслушаме от вас информация и ваши виж­дания. Вероятно другарите от Политбюро ще допълнят нещо, ако аз пропусна да спомена. Цялостна оценка ние не правим и не сме си поставили тази задача. Ние не сме подготвени сега за една такава цялостна оценка. Но ще направим това. Сега главното наше внимание и нашите оценки и изводи трябва да се съсредото­чат върху конкретната ситуация, създала се в някои райони на страната.
Обща беше оценката, че с изложението, което направих и по телевизията и по радиото, ние постъпихме правилно и внесохме пълно объркване сред тези, ко­ито организираха и извършиха известните на вас събития. Те още не могат да се оправят, още не са си разработили линия. Това стана един ден преди Парижката среща, и там ги объркахме и взехме инициативата, и т. н.
В цялата страна се изяви огромен патриотичен подем. Всичко това вие зна­ете и аз няма да се разпростирам.
Така че ние направихме един ход с огромен ефект, какъвто не сме пости­гали десетилетия в нашата страна. На тази основа ние почувствахме, че имаме и нови приятели на България в чужбина, че нашите позиции в чужбина укрепват.
Но аз не желая да обясня цялата тази обстановка с моето изложение пред телевизията и по радиото. Това е резултат и на онази огромна съзидателна работа, която извършиха другарите от партията, от БЗНС. И позволете ми да из­кажа тук благодарност от името на Политбюро за всичко онова, което сте извършили във вашите райони.
Бунтовете в страната спряха след това изложение. Ние сме на прага на го­ляма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза?
Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако ние не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде нещо като Кипър или нещо подобно.
Така че ние не смятаме това за нещо опасно, а напротив.
Ще отворят ли турците границата - това е проблемът. Сега под натиска на общественото мнение от няколко дни те отварят границата. Но това ще бъде не повече от десетина-петнадесет дни. А може да продължат. Дай боже да продължат!
Следователно на въпроса за изселването трябва да се гледа като на положи­телно явление. Крайно необходимо е за Народна република България да изселим 200 хиляди, а ако може и 300 хиляди души от това население. Следователно не бива да се създават никакви трудности за изселването им.
Какво е положението?
Те вземат молби - документи за изселване, а за изселване са се записали реално около 12 000 души. Аз говоря за цялата страна, може би вече са достигнали 15 хиляди души.
Ние сме дали указание на другарите от Министерството на вътрешните работи бързо да изселват екстремистите, насила - чрез Австрия, чрез където е възможно. Масово да се изселват тези фанатици, които са в центъра на организи­рането на тези събития. Трябва да организираме това изселване, да покажем, че ние сме за изселването. Който желае, да се изселва, даже може с музика, с тържества да се изпращат при заминаването им. Никакви трудности да не се съз­дават на тези, които се изселват.
На някои места нашите другари са изпаднали в паника във връзка с това изселване, създават трудности за изселването и т. н. Никаква паника не трябва да има, а напротив, трябва да се даде широко път за изселване. Всичко това трябва да бъде върху основата на изложението, което направих по телевизията и по ра­диото, да не се излиза извън това изложение.
Някъде си позволяват да говорят за изселване. Изселване няма! Този въпрос е снет със законите, които гласувахме в Народното събрание. Така че такъв проб­лем не съществува за България. А всеки български гражданин - както ясно, просто и обикновено е казано, ако има желание, може да отиде било временно, било да остане да живее там, където отиде, в която част на света желае. Ние сне­маме един път завинаги въпроса за изселването.
Нито вътре в страната, нито на международни форуми, нито с турската страна трябва да водим преговори за изселване. Аз ви изпратих една бележка, вие сте запознати с това. Това е единият въпрос. Ние сме заинтересовани от широко излизане от страната върху основата на закона.
Втората постановка е, че ние снемаме засега нашата стра­тегическа задача да убедим тези хора, че са българи, че не са никакви турци. Това в изложението ми беше казано ясно. Не се поставя въпроса за това, че те са българи. Това не е случайно.
Следователно, в тактически план ние не говорим сега и не трябва това да бъде нашата главна тема, но като стратегическа задача ние не я снемаме и не мо­жем да я снемаме. В бележката, която ви изпратих, тези два въпроса са ясно за­сегнати. Затова трябва да се използва в нашата пропагандистка работа сега тер­минологията от това изложение. Там дума по дума, запетая по запетая е обсъждано в Политбюро. Неслучайно този въпрос се пропуска и се заменя с друга постановка - че не всеки ислямец е турчин.
По-нататък, в информациите, които имаме, се вижда, че ние не сме отишли във всеки дом, във всеки род. В тези райони голяма роля играят родовете. И от­тук всевъзможни измишльотини, лъжи, заплахи и т. н. Ще трябва отново, опирайки се на актива, с който разполагаме, който сега все още плахо излиза, да го обкръжим с внимание и да отидем във всеки дом, буквално във всеки дом и да разясним нашата позиция. Ние не отиваме да ги убеждаваме да се изселват. Ние трябва да им кажем истината, така както е изложена, а те сами да решат ще се из­селват ли, или не. Ако те желаят да се изселват, ще получат нашата пълна подкрепа. Ако няма музика в селото, ще поканим от други села и ще осигурим да ги изпратим с музика.
Значи сега трябва да се отиде във всеки дом. Това е другият проблем.
Следващият въпрос - не отиват на работа. Тук трябва да се вземат енер­гични мерки и да се предупредят, че тези, които не отиват на работа, ще носят пълна отговорност за загубите, които нанасят на народното стопанство - в завода, в селското стопанство и навсякъде, и че никой няма да получи паспорт поради това, а трябва да отговаря пред съда. Съгласно нашите закони не може да се на­пуска работа кой когато иска, а трябва да преду­преди кога ще напусне, както това е по нашето законодателство. И в края на краищата няма да им се дадат паспорти за излизане от страната. Има хора, които са на отчетни длъжности. Как така ще напускат работа? Те носят пълна отговорност и трябва да знаят това. Самите предприятия, АПК и пр. трябва да ги предупредят, че ако не се явяват на работа, носят пълна отговорност за загубите, които ще претърпим.
Как трябва да подходим?
Най-напред, ако вземем заводите, ще видим, че държим излишна работна ръка в заводите, излишен административен персонал. Това е една възможност да оправим тези заводи. А там, където действително имаме нужда от работна ръка, трябва да се върви по няколко пътища. Трябва да се набира работна ръка.
Техникумите, в които се готвят кадри, в последните години на обучението да ги изпратим, а след това задочно да се обучават. Да се прехвърли работна ръка от други райони в рамките на страната, но да не позволим да се удари върху про­изводствените колективи, върху производството.
Трябва да вземем сериозни мерки за прибиране на рекол­тата, особено в селското стопанство. Може тези войници в армията, които са комбайнери, трактористи,да ги изпратим в селското стопанство; от трудови войски - също, и т. н. Пак повтарям, в техникумите - в последните курсове да отиват да работят, а ще им дадем възможност да завършат обучението си.
Медицинският персонал - тук другарят Григор Стоичков може би ще раз­ясни по-подробно какви мерки предлагат по линията на Министерския съвет. Ние разговаряхме в Политбюро, че трябва да се мобилизират и да отидат пенсионери лекари, сестри. Можем да вземем учители от други райони на страната с риск да оголим временно там училищата. Да ги изпратим там организирано.
Така че този проблем за работната ръка в една такава ситуация много естес­твено трябва бързо да действуваме и да го решаваме. Ако на място не може да се решават проблемите, трябва да се търсят други варианти, но да не допуснем да страда производството.
Какво могат да вземат когато заминават?
Това е точно определено. Не може да се изнасят пари повече от 500 лева. Продажбата на къщи да се забрани. Къщите остават на разположение на общините. Инвентар, който притежават, също. Ако той е повредил къщата, ин­вентара, няма да му се даде паспорт и ще трябва да отговаря пред съда. Къщите остават на общините. Как ще постъпим с тези къщи - вчера не се доразбрахме по този въпрос. Аз смятам, че трябва да сложим ръка на тези къщи. Ще ги дадем на тези, които ще отидат там да работят. Лудогорието е най-хубавата земя на България. По-хубава е даже от Толбухин, защото там не се напоява, а в Лудогорието се напоява. Ще намерим млади семейсва, които ще отидат да работят там, ще им дадем безплатно къщи и т. н.
Пенчо Кубадински: Общината да ги изкупува, защото те ги продават на частни лица.
Тодор Живков: Няма частни лица да ги изкупуват, защото там има вили. И да се предупреди всеки, който е закупил, че имотът ще бъде национализиран без да му се връщат парите. Защото разни използвачи ще хукнат там да купуват. За това имущество ще се разпорежда общината. Трябва да се разработи специален статут. За инвентара въпросът стои по същия начин - той трябва да си остане там, за да се използва за работа в селското стопанство.
Какви са другите проблеми?
Тези екстремисти, които подклаждат и заплашват и т. н., трябва за кратко време да се изведат извън страната. Тези, които не успеем да ги изведем извън страната, трябва да ги арестуваме временно, докато се успокои обстановката. Но по-хубаво е да ги изведем извън страната. Ако турците затворят границата, да ги изведем чрез друга страна. Аз смятам, че Гърция ще се съгласи да ги приеме, за­сега само Австрия се е съгласила да ги приеме, но трябва да се изведат извън страната.
Органите на МВР в цялата тази обстановка трябва да действат спокойно, хладнокръвно, но абсолютно твърдо. Никакво колебание срещу тези, които про­дължават да шантажират, да заплашват и т. н.
Ние се върнахме отново на този патриотичен подем, който се създаде в нашата страна сега. Как да го използуваме?
Смятаме да не спираме този подем, да го прекратяваме, а да влеем тази енергия в руслото на преустройството и да решаваме проблемите сега в областта на икономиката - в промишлеността, в селското стопанство, в другите сфери, в науката, учебните заведения и т. н., и т. н. Би следвало да се преустроят малко и програмите в училищата, да въведем проблемите за социалисти­ческия патриоти­зъм и т. н. Въобще трябва да разгорим с нова сила патриотизма и единението на нашия народ. [Спира се на въпроса за създаването на фирми, преустройството на икономиката, необходимостта от рязко увеличаване производството на стоки за потребление, след което дава думата за изказвания. Както и на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 6.VІ.1989 г., Тодор Живков постоянно и често прекъсва изказващите се. Някои от репликите му и сега са показателни за въпросите, които се разискват и какви съвети дава той - б. съст.]
Тодор Живков: Напротив, трябва да спрем изкупуването на къщите от час­тни лица. Който се изсели общината изкупува неговата къща и я съхра­нява.[…]Да се спрат такива стоки, които масово се продават на туристите. На местни лица не бива да се продава в никакъв случай. В Хасково има вили. Ще отидат да купят вили.[…] Тези къщи ще дадем на други, които ще отидат там да живеят. И паспортите трябва да дава общината, а не друг.[…] В Кърджалийски район има вили, софиянци ще отидат и ще ги изкупят.[…] Ще мине границата, настаняваме там друг, а като дойде[…]Трябва да се съди този човек [Д-р Тренчев – б. съст]
Минчо Йовчев: Той лично пише на машина възвание към турците за бунт.
Тодор Живков: Ето за тези неща той трябва да се съди, трябва да се съди за предателство. И той, и още един там, който е арестуван. […]
В нишкакъв случаи да не се продават къщите на частни лица. Даже тези, които са ги купили, да им се каже, че ще бъдат национализирани. Селскостопан­ски инвентар, къщи да не се продават. Общината слага ръка върху тях докато той се върне. Общината ще даде оценка. Ако струва 50 хиляди, ще даде 2 или 3 000, а той след това като се върне ще му дадат тези пари да отиде да си прави къща. Анархия няма да създаваме в страната. […] Всяка община, която даде паспорт, трябва да види какви задължения има, къде е работил, и без да си плати всичко, не може да замине. […]
Какво да го правим? [Турското население – б. съст.] Турците не могат да го приемат. Има последни данни, че те са се объркали. Те нямат концепция какво да правят. […]
Другари, да дадем 10 минути почивка.

(След почивката)
Предс. Тодор Живков: Другари, ние вчера обсъждахме въпросите в Политбюро и всички другари се изказаха. Сега се постарах да изложа пред вас нашите позиции.
От информацията, която направиха другарите първи секретари на област­ните комитети на партията, ярко изпъква необходимостта в бъдеще да подходим по-дълбоко към тези процеси, които стават с тези граждани на нашата страна.
Първо, те са подложени на жестока обработка, на терор от определени кръ­гове, които дирижират тези процеси извън страната - от Турция, подкрепяни от САЩ и от НАТО и т. н., и т. н.
Второ, ние се натъкваме на един модел, отдавна изживял своето време, който недостатъчно отчитаме - семеен модел, модел на семейство и родственици, до който досега ние не се докосвахме. Този модел, тази структура на семейство, на род, играе решаваща роля в това население. Това население е много изоста­нало в културно отношение, не са се разчупили старите модели на бит и семейни порядки и т. н. и те сега играят решаваща роля.
Ние виждаме едно разслоение по отношение на мненията на майката от дъщерята, на жената от мъжа. Аз взимам само един аспект, но аспектите са много тук.
Така че даже от тази гледна точка заслужава ние да се върнем отново към тези проблеми. Сега нямаме готовност и време за това, тъй като сме претоварени с много проблеми и задачи. Освен това ние трябва да успокоим обстановката. Ние трябва правилно да я канализираме. Трудно е да се каже дали Турция ще продължава да държи отворена границата. Те още нямат становище. Не знаят как да реагират. Но все пак те отвориха границата, защото иначе те се излагат.
Пенчо Кубадински: Те се излагат пред народа си.
Тодор Живков: Как ние да използваме това в международен аспект? Може би пак трябва нещо да се каже по този повод, но това е проблем, който трябва да преценим как да го кажем и какво да кажем. Но не бива да изчакваме. Трябва да внесем допълнително объркване у тях. И ако те решат да затворят границата, це­лият свят да разбере, че не ние сме причината, а те са причината. Няколко думи трябва да се кажат, но кратко и ясно. Може би трябва да изразим благодарност на турското правителство, че отвори широко границата, отново да се обърнем към нашия народ. Но проблемът над проблемите е как ние да защитим правото на живот на това население, което сега е подложено на огромен терор и от емисари от други райони, и от тези, които живеят там, и т. н. Как ние да успокоим самото семейство, да защитим самото семейство, тези, които стоят на позициите, че тук са се родили и тук ще останат да живеят, и т. н.
Очевидно нашата линия трябва да бъде тази, за която тук говорихме. Друга линия сега не бива да провеждаме. Ние трябва да стоим на позицията, че това на­селение е живяло, живее и ще живее в България. Това е нашата главна позиция. Че това население е свързано със своето минало - тук са живели неговите деди и прадеди и т. н. Тук ще живее и то. Това е много силна наша теза. И именно тази България, тази земя им даде възможност да живеят, да излязат от нищетата, от изостаналостта и т. н. - във всяко отношение - и в социално, и в културно, и по отношение на образованието - във всички сфери. Това е много силна наша теза.
Изселническият въпрос като проблем, който досега същест­вуваше, трябва да отпадне. С такъв проблем ние не бива да се занимаваме нито вътре в страната, нито на международната арена, нито в каквито и да е преговори с турската страна. Такъв проблем не съществува. Поради това, че законите, които се гласу­ваха от Народното събрание, отиват по-напред от всякакъв изселнически въпрос. Те дават възможност на всеки български гражданин, ако желае да отиде временно там, където предпочете. Такива закони няма в нито една социалисти­ческа страна сега. Не знам в Съветския съюз дали има. Ние сме първите. Вероятно имат поляците и югославяните. Ние отиваме ясно и категорично на това. Това е висока степен на цивилизация, на хуманност в България, която се проявява към българските граждани. Това е съвършено нова, бих казал, историческа, преломна обстановка, че ние отваряме границите за всеки българин, който желае да отиде в друга част на света, и то за един период от 5 години. След това може да се върне отново в България, да работи и т. н., и т. н.
Ето това е главното, това е голямо наше предимство, което имаме, и трябва широко да го използваме. Поради това изселнически въпрос не съществува, тъй като всеки български гражданин, щом е пълнолетен и желае, може да замине. Той може да замине и с родителите си, ако не е пълнолетен. Това е наша силна поста­новка и трябва широко да се разяснява.
Пак повтарям, отиването във всяко семейство, във всеки дом, укрепването на нашия актив, вдъхването на увереност трябва да бъде сега за нас най-важната задача и решително да се води бой срещу емисари и всевъзможни подстрекатели.
Аз сега за пръв път чувам, че имаме саботажни явления, но ако продължа­ват такива саботажни явления, трябва да имаме готовност веднага за свикване на Народното събрание на извънредна сесия и да се гласува закон за налагане на най-строго наказание и даване в кратък срок под съд - от 10 години до смърт. Но тук трябва да се подготви веднага законопроект и да се утвърди той. Става дума и за подстрекатели, и за извършването на саботаж­ни действия, палежи и т. н.
Много от вашите предложения тук заслужават внимание и ние ще се вър­нем отново към тях, нека сега не предрешаваме всичко. Но кое е главното?
Едновременно с това трябва да разгърнем широко движение върху основата на спасителния Отечествен фронт, под знамето на който сме водили борба за по­бедата на Деветосептемврийската революция.
Първото отечественофронтовско правителство се създаде и ние разгър­нахме масово Отечествения фронт, като масово движение, след това като организация, като организация и движение - масово беше разгърнато в нашата страна. Сега ще има голямо значение, ако на основата на Отечествения фронт за­почнат да се изграждат комитети на Отечествения фронт.
По предварителни изчисления се казва, че около 30 организации могат да влязат в този Отечествен фронт. Става дума в общината, в кметството. В кметството и в общината. Аз имах информация, че това са 26 организации.
Става въпрос за втората природа на нашето общество. Първата природа е главното - когато създаваме самоуправляващо се общество - всички ръководства се избират. И съветите се избират, и общинските ръководства се избират, и кмет­ствата се избират, и в заводите се избират - навсякъде се избират ръководствата. Прехвърляме непосредствено власт на народа.
Сега, що се касае до цялостния обществен процес на развитие, трябва да отидем към следващата стъпка. Досега ние прехвърлихме много права, но по стар начин, бюрократичен, с ограниченост. Не дадохме съобщение даже в печата за това наше действие. Фактически сега, другари, и парите, и властта се намира в организации - стопански и други, и в общините. Около 80 на сто и парите, и всичко друго е долу. Това ние не го изпол­зваме. Това, от една страна.
От друга страна, общините действат като административни органи. Не се разгръщат широко на народна основа, да информират населението, да знае с какво разполага, какво могат да провеждат на този етап, да провеждат референ­думи. Хората решават задачите. И с това ние затормозваме цялото наше преустройство.
Едновременно с това да се издига ръководната роля на партията и съвмест­ната работа с БЗНС. Това ще има голямо значе­ние. Ние не сме се отказали от ръ­ководната роля на партията. Тя е авангард, но тя не е етаж в управлението. Защото избрахме тези органи и те вече имат отговорности - и материални, и фи­нан­сови, и други, и т. н.
Сега се обсъжда въпросът за директорите. Утвърждават се директорите. Казва се, трябва главно да бъдат менажери. А според мен това е много важно - да бъдат опитни хора. Но преди всичко той трябва да бъде честен. Това е първото и главно условие. Не е ли честен, замесен ли е в разни работи, той не може да бъде директор. Ако се е развеждал повече от 2 пъти, той не може да бъде директор. Хайде един път - неудачен брак, развел се. После втори път, трети път развежда ли се такъв човек - махни го. Ако той е замесен в каквито и да е нередни сделки и пр., и пр., абсолютно не ни е необходим. Може да е който и да е и какъвто ще да е. Това е много важно.
Не може да утвърждаваме фирма на частник, ако той не е честен човек. Той трябва да бъде чист човек. На разни моше­ници и спекуланти няма да разреша­ваме да се създават фирми. Откъде накъде? А този процес не се контролира от тази гледна точка. Как ще вървим напред?
Значи създаването на отечественофронтовските комитети ще изиграе го­ляма роля. Това е втората природа в нашето общест­вено развитие. Те са опоненти, но и партньори. Ние можем да направим голямо раздвижване, да оку­ражим всички, които работят в общината. Да създадем условия за нов подем в цялата обществена структура в общината и в обществените организации.
Следващият момент - в общините и в кметствата. Създава­нето на комите­тите трябва да стане естествено. Не да отидат членове от Политбюро, от центъра да ги създават, а те трябва да се създават като вътрешна потребност за изграж­дане на спасителни комитети на Отечествения фронт. Да не им придаваме казионен характер, йерархия и т. н. Ние сега ги изграждаме от апарат, да се по­мисли как да стане това. Постепенно ще видим как ще се развият събитията.
Следващото, което трябва да направим, е отново да развием и да активизи­раме патриотичното чувство, това национално съзнание. В Политбюро един дру­гар забеляза, че трябва да прибавим "социалистическо". Да, ще прибавим “социалистическо". Но, другари, вземете това, което става в Съветския съюз, в тези републики - това е едно националистическо движение. Те не говорят там за "социалистическо". Вземете това, което става у нас, и т. н.
Ние говорим за социалистическа България, и правилно. Но не може да се изгражда едно общество, ако се оплюва историята на това общество. Няма такъв случай в историята да е имало държава, която да се е задържала и която да е оп­лювала своята история. Защото творец на историята не е отделната личност, а на­родите. Народите проливат кръв, народите се борят и т. н. Ако ние това, което е генезисът на марксизма, го изпуснем, нищо няма да се получи. Творци на историята са народните маси.
Как така ние можахме с едно изказване да повдигнем такъв патриотизъм? Това показва, че хората живеят с тези въпроси.
Следователно не може да се оплюва миналото. Това, което е грешка, трябва да се отчете. Но творци на историята, това, което е създадено в България - са го създали хората. Тези обнове­ни села, градове - всичко това народът го е създал със своя труд, със своя талант и т. н. И ние искаме всичко това вече да го настроим за революционно преустройство на нашето общество.
Значи във всяка община, всеки завод, навсякъде трябва да се създават та­кива комитети и да се увлече младежта, младите хора за бдителност против вре­дителството, против тези, които ще организират провокации срещу всевъзможни крадци и разхитители, които нарушават спокойствието на хората.
Пак за турците (тук можем така да ги наречем). Ние трябва да гарантираме спокойствие на тези граждани, така наречени турци, на всяко семейство. Да знае, че то няма да бъде подлагано повече на терор, както отвън, така и вътре в самото семейство. Да се извика мъжа и да му се каже: ти тормозиш жена си, тормозиш семейството си. Да се окуражи жената, девойката и т. н.
Тук предстои огромна работа на Комсомола.
Значи ето, ние трябва да заредим нашето общество, укреп­вайки общината и кметството, укрепвайки заводите, фирмите и т. н. Ето едната природа на обществения живот.
Втората природа на обществения живот - това са обществе­ните организа­ции, които се създават, у нас ги има - слава богу! - не знам другаде има ли толкова много. Тук вече могат да влизат и неформални групи и да се претопяват. А там, където виждаме, че има демагози, трябва да се разрушават и да се действа решително против тези групи.
Третото направление в нашето обществено развитие -говоря за общините и кметствата - това са отрядите за защита на нашето мило отечество България от всякакви посегателства от това, което е разложено, което действува под чужда команда, и т.н., и т.н. И вътрешно, без да го обявяваме, те трябва да бъдат под ръководството на МВР. То трябва да създаде специален долу, а вероятно в бъдеще ще изграждаме и отгоре. Но сега трябва да ги изграждаме в общините и в кметствата, в кметствата и в общините. Широко да ги изграждаме, за да раздвижими цялата обществена самоуправляваща се общност. И тези, които са избрани, са избрани от народа, и тези, които членуват в различни обществе­ни ор­ганизации. Разбира се, водеща ще бъде партията заедно с другарите от БЗНС, там ще бъде и Комсомолът, и всички тези около 30 организации. Нека там да членуват и неформалните групи. Най-добре там ще ги разберат. Там няма да раз­говарят с тях. Ще им кажем: добре елате, ако желаете, нищо, че сте неформална група. Ако работите в името на България, на преустройството, заповядайте. Но сега те спекулират. Дайте да видим кои сте вие, каква ви е програмата, кой стои зад вас?
Ето в София много правилно проведоха едно събрание с тези от групите по екологията. Те претърпяха просто пълно пора­жение на това събрание. Излязоха си като мокри кокошки. Това стана по линия на Отечествения фронт в София.
Комсомолът тук също трябва да изиграе голяма роля. Млади хора, обучени, служили, да създават отряди за защита на нашето социалистическо отечество, на нашата мила родина Народна република България. Как точно да се казват, трябва да помислим. Отряди, а не навсякъде да излиза МВР. Нека да излязат тези отряди. Ние трябва да ги водим като неформални, но те трябва да работят тясно с МВР. Да се упражняват без оръжие. Трябва да бъдат отслужили. Да се учат на разни хватки, карате и т. н. Да се развие широко това движение за карате.
Второ, не можем да се откажем от марксизма-ленинизма, не става въпрос за учебниците на професори и академици. Не, решително сме против техните трудове, които са фалшиви в основата си. Но генезисът на марксизма-ленинизма никога и никой не го е оборил и няма да бъде оборен.
Кое е главното?
Главното е да не позволим на нашите производители да отидат на спекула. Поради това, че сме в преходен период, не всичко може да се раздвижи от един път. Не трябва да позволим да се развие спекула. [По проблеми на производст­вото, фирмената организация, еслското стопанство и др. - б. съст.]
Следователно отново трябва да помислим тук и съответните компетентни органи, Централният комитет, всички ние как да съз­дадем нов подем в цялост­ното развитие на нашата страна. Ние не сме се отказали от революционните из­менения в нашата страна. Не можем със старите структури, със стария мантали­тет да вървим напред. И тук вече - ръководната роля на партията. Партията е авангард, но не въобще, а в преустройството. Не е ли авангард в преустрйството, тя не е никакъв авангард.
Оказа се, че ние сме много набъбнали. Съставът на партията сега е 900 хи­ляди. Ако се отървем от 100 хиляди ще бъдем много добре. Разбира се, няма да правим чистка. Но правилно е да защитим партия­та и всичко онова, което е изб­рано и сега стои, от клеветите, че това са бюрократи. Няма в историята такъв ор­ган и няма да има - не знам как ще бъде при комунизма, - в апарата на който да няма никакво движение. Без апарат той не може да работи. Така че не може всеки един, който работи, да го квалифицираме като бюрократ. И решително трябва да се противопоставим на всякакъв опит да се бие по ръководната роля на партията. Това трябва да срещне нашия решителен отпор.
Както виждате, ние сложихме ударението не върху боричкането горе, за­щото ако бяхме оставили боричкане горе, щеше да стане както в Унгария. Вземете в Унгария - селското стопанство беше едно от най-добрите, работничес­ката класа няма проблеми, а стана боричкане горе и оттам разстройство на цялото общество. По-сложни са процесите в Полша, но ние всички знаем, ще бъде гре­хота, дето се казва, пред бога, за мен беше ясно, че Полша върви и се плъзга към контрареволюция.
Начо Папазов: Двойна власт има и в съветските републики.
Педс. Тодор Живков: Ние не говорим за съветските републики. Ние сме идеали­зирали Съветския съюз. Трябва да кажем, че там обстановката е потис­каща. Там икономиката трябва да се оправи.
Аз не знам, сега у нас се работи - същата ли политическа надстройка ще се създава у нас - конгрес, конгресът да избира. Ние сме една малка България. Как ще бъде, аз не мога да кажа.
Връщам се отново към проблема, за който се събрахме. Аз подчертах в на­чалото, че не изчерпваме проблема за така наре­чените турци в България. Ние раз­глеждаме сега проблемите на деня. Очевидно след това ще се върнем към тези въпроси. Ние трябва да се върнем, и то решително да се върнем към тях.
Очевидно нашата работа е била в основата си насочена към старите стерео­типи и не сме се докоснали до реалните неща. Ние сме се подвели от това, че това население масово преименува имената си - за една седмица или по-малко - и не отчетохме огромна­та агентура, която врагът е създал вътре в страната. Тази аген­тура сега действа. Не отчетохме това. Но и те там трябва да знаят, че ако ние из­дигнем лозунг за патриотизъм, да се надигнат и да отидат там да работят, аз ви казвам, че много хора ще тръгнат натам.
Така че ние не сме безпомощни и те не бива да смятат, че ако не ходят на работа, ще пропаднем. Но сега трябва и тук да им кажем: не желаете ли да работите, ще дойдат други, но вие ще им отстъпите и къщите си, за да има къде да ги настаним. Кой няма да отиде в Лудогорието? Масово ще отидат там. Това е най-хубавата земя в България. От тази гледна точка никакви къщи не бива да се продават на частни лица. Къщите ще стоят, а те нека да отидат да работят навън. Когато се върнат, ще им ги дадем. Ще им платим наем за това, че сме ги ползували. Къщите свободни не могат да стоят, няма врабците или гаргите там да правят гнез­да. Там има електричество, вода, пътища са прокарани. Общество­то не може да търпи такова нещо. И няма такъв закон. Ако има такъв закон, трябва да го изменим.
Така че - настъпление. Настъплението трябва да бъде умно и да се даде възможност - тук говорихме - когато действате, максимално да отчитате ситуацията и, дето се казва, всеки един, на своето място максимално всеки ден, всеки час да отчита ситуацията, да не се взима това, което тук говорихме, и да се прилага навсякъде, при всички ситуации. Трябва да се действа конкретно, умно, спокойно, но твърдо.
Има ли друго нещо? Ако няма, благодаря ви за участието.

(13,20 ч.) Стенограф: М. Далекова
ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3670, л. 43-109. Оригинал. Машинопис. ,,

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. , с. 599-609.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.